Колко сте либерални?

Малко ще се отклоня от темата, но много искам да попитам нещичко.
Представете си следния казус.
Имате рожден ден, с половинката имате също така общ приятел на когото и двамата държите много.
Този общ приятел след време си хваща и той половинка.
Както той, така и вие се опитвате да я приобщите към общата компания, излизате на кафе с тях. Тя се сприятелява с вас , идва на кафе с вашите приятелки, идва дори във фитнеса с вас.
До тук добре, но настъпва един такъв момент, в който въпросната жена започва да ви върти номера, разбирате, че се е изказвала зад гърба ви не особено ласкаво.
Обаче когато се видите отново тя лицемерничи, налита да ви прегръща и целува, видимо радостна от вашата среща.
На вас ви става изключително неприятна, поради всички тези действия от нейна страна.
Ще поканите ли общия ви приятел на рожден ден?  Защото ако го поканите той ще дойде с нея, а това застрашава прекарването на празника приятно за вас.
А е ясно, че няма да е много тактично да го поканите без нея.

Не.

Да ама малко кофти се получава, ако той разбере от други ваши приятели, че сте го празнували. Още повече, че ви се е обадил и да ви честити и т.н.

Няма да сте единствените, постепенно всичките ви познати ще започнат да ги избягват, той ще се усети и прецени за себе си - кой крив, кой прав 

Много се извинявам, че така спамя, но не ми се пуска нова тема, а и малко поне се връзва с поканите.
Права си, че повечето ни познати може би ще ги избягват, което според мен вече е започнало, но е много криво така.
След един случай, той е разбрал и я помолил да не се отнася по този начин с нас и да не ни мотае, тъй като сме му приятели и не иска да ни се развалят отношенията.
Обаче явно няма оправия.

Да. Но определено няма да се прегръщам и целувам с нея. Изобщо избягвам да се сближавам силно с половинките.

Ами то и аз не се прегръщам и целувам с нея, но тя ми налита и докато съм се усетила и ме "мляснала" по бузите.
На няколко пъти се усещам на време и подавам ръка, като поставям дистанция, но не винаги успявам.
Много ми е чудно тази жена щом не ме харесва и говори зад гърба ми, защо ми налита да ме целува 
И това е още преди нейния човек да я предупреди за отношението и.

Няма да го поканя , но и много ясно ще му обясня защо не е поканен .

Ако мен ме дразни, предполагам, че мъжът ми ще се извиси над мен с думите: "кво ти пука, не бъди дребнава". Та- идват и двамата.

И моя благоверен така се извисява в подобни ситуации  чак ми идва да го почеша по крилцата / ангелските / ...
Друг е въпроса , че обикновено не го слушам .

Моя още нищо не ми е казвал, само ме бъзика : "Пак ли успя да те млясне" , като знае, че не ми е приятно 

Ще го поканя, разбира се, нали ми е приятел. Но ще му кажа по тактичен начин, че предпочитам да не води приятелката си. Той ще прецени дали да идва и с кого.
Пък тя ако иска, може и тема да пусне след това.

Айде да напиша и аз /въпреки, че след 18 страници нищо ново няма да кажа/ 
Ние разделяме хората в живота си на три групи: роднини, приятели и колеги. Един и същ човек може да принадлежи към една, две или даже и към трите групи. Например аз имам колега, който ми е и приятел, но не ми е роднина т.е. принадлежи към първите две групи.
Когато имаш личен празник - каниш хората от първите две групи - роднини и приятели. Дори е хубаво да не омесваш роднините с приятелите си, щото не е задължително да си допадат. Може да поканиш колега само ако той е и в групата на приятелите. Ако обаче този колега е приятел, той ще познава половинката ти, ти ще познаваш неговата, иначе какъв точно приятел ще ти е  Тогава естествено е ясно, че ще поканиш колегата - приятел с половинката 
Колеги, които са само колеги, се канят на служебни партита, на събирания във връзка с кариерата ти и т.н. Тогава може да поканиш само човека, който те интересува, дори ти не си длъжен като домакин да бъдеш с половинката си.
В конкретния случай изобщо не става дума за либералност, става дума за това, че съпругът на авторката има свой личен живот, в който тя не е включена. Поканен е от колежка - приятелка на неин рожден ден и съпругата му не присъства, защото той не си е направил труда да ги запознае. В случая колежката му не е виновна, въпреки че се чудя толкова ли го е закъсала откъм приятели, че си кани колегите на рождения ден  . Той обаче е виновен, в края на краищата не отива на служебния банкет за Нова година например, че да ходи да се напива сам с колегите  той отива на Рожден ден на приятелка и колежка, как ще ходи сам  Аз не бих одобрила отиването на мъжа ми ако се окажа в сходна ситуация, бих му казала директно, че не искам да ходи 

значи ,аз бих поканила този въпросен приятел с неговата половинка,въпреки нейното нериятно присъствие,защото държа на него,а не на нея.просто ще я игнорирам във въпросния ден и пак ще си потече празника нормално.имала съм подобни ситуации и точно така съм реагирала.

Мислите ли си че като забранявате и ограничавате един човек ще ви обичат и уважават повече?