Емоционални последствия от секциото, когато НЕ е по желание

simplyaven, нямам проблеми с четенето, благодаря.

Но това ти твърдение

е доста различно от това

не намираш ли? Второто твърди, че връзка няма, не че такава не е доказана.
Или поне аз така го чета. Може пък да съм забравила как се прави, знам ли 

ednomnenie,
не бих казала, че ми е много (неестествено) криво. Аз си направих избора и си бях ок с него. Това не означава, че ми харесва или че нямам право да изпитвам И други емоции. Именно, защото нещата не са ч/б.

Нормално е някои хора да приемат секциото като по-травматично, независимо дали много са искали ест. раждане или не, по причината, поради която всяка операция се свързва с повишен риск за пост-травматично стресово разстройство, а именно: нарушаване на интегритета на тялото. Просто някои хора имат по-силни защити от други. Едва ли е най-нетравмиращото нещо да лежиш вързана и в пълно съзнание, докато някой буквално ти бърка в корема с двете си ръце.

Не смятам, че е коректно да се сравняват травмите на хората и по този начин да се омаловажават. Всеки психолог ще ти каже, че това, че винаги може да ти се случи нещо безумно по-ужасно, не означава, че нямаш право да се чувстваш по начина, по който се чувстваш. Всяко чувство трябва да е допустимо, иначе просто налагаме едно табу и изтикваме травмите в подсъзнанието, където те си продължават да работят.

За протокола - ние с моето бебе си бяхме и продължаваме да сме файн. На снимките 10 минути след секциото съм нахилена до уши.
Нито я смятам по някакъв начин за повредена, нито ме притеснява по-бавното й развитие. Констатирам го като прост факт и си задавам въпрос дали е или не е следствие от секциото. Не драматизирам. Не се забавлявам по-малко с детето си. Не я заклеймявам.

Да, хубаво е да сме мъдри и да приемаме неизбежното със спокойствие и дзен, но очевидно стресът е по-голям, когато операцията е неочаквана и второ, помъдряването е процес. Не става с четене на книги, да ме прощава Чопра.
Това обаче не снема от лекарите отговорността да действат в интерес на родилката и бебето, което аз не смятам, че в нашите условия винаги е така. Не намирам за уместно да бъдем безкритични.

bebkakrasi, такова изследване още не е провеждано, но както казах по-рано, трябва да се изключат възможно най-много от bias факторите, които ти изреждаш.
С дъщеря ми правим гимнастика и масаж всеки Божи ден, което изобщо дава никакво отражение върху уменията й.

В медицинските среди винаги е седял въпроса за сравнението между деца родени секцио и нормално, има хиляди хипотези, никоя от които категорично доказани, именно поради многообразието от фактори. И за децата заченати инвитро има, и за осиновените спрямо родните, за социалните слоеве на които принадлежат, на база расови фактори...сравнения хиляди, теории всякакви, изследвания многобройни!Навсякъде по света (в развития свят повече, там има и пари за такива неща).На прима виста се сещам за трудовете на D.Goleman "Социалният интелект" и "Емоционалният интелект" - много други има, това сега се сещам.И в публичното пространцтво се изнасят непрекъснато - с уговорката че става въпрос за едикаква си ХИПОТЕЗА.
Какъв ви е проблема че някой седи и си задава въпроси?Доколкото знам това е заложено в човека - да се пита винаги и да търси.
Янечек ти определено имаш проблем с крайностите.Къде видя някой да си вкарва децата в каквито и да е категории, камо ли социални?Приятелски съвет - не чети форума! Има много голяма вероятност да срещнеш и (о Боже опази!) други мнения, различни от твоето и да си развалиш деня.Ти знаеш всички отговори и нищо не би могла да научиш така или иначе.
За протокола - и аз не намирам разлика в двете си деца - родени секцио и нормално.И двете не са от най-буйните и шавливи.Според мен е до темперамент.Но ако има задълбочено и добре проведенио изследване по въпроса би ми било интересно.Не смятам ,че в България би могло да се проведе, обаче, прекалено е скъпо. Извинявам се че се повтарям, но на ССФ трябва да им се повтаря...

Абсолютно съм съгласна и виждам това по детето ми. Децата по-добре от нас знаят, че телата ни са наши, и преживяват всяко посегателство над тях като нещо значимо и сериозно. Винаги когато заведа детето си при лекаря за стандартните мерения, виждам в очите му недоумението и уплахата му от това да бъде опипвано, опъвано, преслушвано, боцкано (само веднъж е ваксиниран досеге) от някой друг.Това е един дълбок инстинкт, който ние успяваме да потиснем в името на здравето си, но все пак той не спира да ни говори, че повечето лекарски процедури са дълбоко неестествени (необходими или не).
Другият важен урок, който научих от него, е че има значение КАК се случват нещата, а не само ДАЛИ.Важен е не само крайният резултат, а как си стигнал до него и какво ти се е случило по пътя.Наложи се да го лекуваме и избрахме алтернативната медицина-сега като го виждам здрав, се радвам не само за това че е здрав, а и за това, че е здрав без лекарства и химии.
Не мога да кажа "няма значение как се е родил", защото за мен има значение всичко, което ми се случва-и добро, и лошо.
Върлата нетолерантност към чуждото мнение и чувства няма да я коментирам, във форум "Бъдещи и настоящи майки" за съжаление тонът е доста грубичък, нещо като традиция явно  .

За пореден път се убеждавам, че просто има хора, които държат да има драма в живота им. Или ще е проблем как са родили, или как се лекуват, или как се развива детето, абе да има  Лошо няма де, вероятно за някои хора е необходимо да живеят по този начин и така се чувстват пълноценни.
Само ти давам тема за размисъл - детето на моята приятелка изпитва недоумение и уплаха от това, да бъде гушкана от непознат. Това означава ли, че приема гушкането като посегателство над нея и нещо значимо и сериозно, нарушаващо интегритета на тялото и?!
Да ти е хрумвало, че инстинкта на детето ти НЕ Е страх от лекарски процедури, а нормален страх от непознатото?

Вероятно просто е нормален етап от развитието, дори не е точно страх.
Това не означава, че нарушаването на интегритета на тялото не е сред основните травми, дефинирани от психологията.

Мдааа-страхът от непознати си е съвсем нормативен във възрастта 6-9 месеца (че и до 12 месеца съм срещала някъде) в контекста на формирането на привързаността.
Лекарят обаче е непознат+още нещо . 

 За мен е безсмислен този спор..не се ли сещате, че има жени, които ще повяреат на тези твърдения и ще преекспонират страховете върху децата си?
Едномнение - много добър пост Предполагам и ти си ходила на йога при Роси, както и аз, но ми се наложи да родя по спешност със секцио..не съжалявам, детето ми е живо и здраво!

За мен също е безмислено да се води този спор, дискусия или там каквото искате го наречете...

Виждам, че разбиране няма, нито пък търпимост и уважение към другия. Е, има някаква привидна, но до там. Това съм го приела! Срещам го навсякъде около себе си, какво остава за една толкова пиперлива и тънка тема.

Една ремарка от мен: никога не съм отричала секциото. Осъзнавам, че то спасява животи... когато е направено когато и както трябва... Но осъзнавам също така, че има една поредица от "злополучия" по вина главно на докторите, които довеждат до "спешно" секцио... По-страшно ми е това, че този порочен кръг се приема за нещо нормално... За мен не е!

Не мога да си избия думите на Клер от вчера... Тя на няколко пъти повтори нещо, с което съм напълно съгласна: Докторите не знаят какво е естествено раждане. Те никога не са виждали такова! Разчитат на машините си да им кажат какво става. И винаги подхождат с презумцията, че ще се случи нещо лошо. Страхуват се! Подхождат към родилката и бебето като към болни, а те не са. Но в крайна сметка докторите ги разболяват с отношението си.
Цитирам по памет...

За пореден, хиляден път може би, повтарям, че моето секцио не беше нужно... Приела съм го, но не го благославям. То не ми спаси живота, по-скоро ми съсипа душата... Никога не съм пренасяла тези негативни чувства върху детето си. То в случая е отделно от мен.

На него му бе отнета възможността да проведе първата борба в живота си, борбата да се роди. Това е проблем, с който той трябва да се справи след време. Знам че е здрав и че всичко му е наред. Искрено се надявам за него да не е било травма начина по който се роди. Защото и двамата не бяхме готови за това, и двамата имахме нужда от повече време... Лекарите не ни го дадоха. Сложиха ни в рамките на статистиката... която в случая е абсудно нереална...

Всъщност не знам защо си правя труда да пиша тези неща. Аз съм си научила урока. Но това не означава, че ще се примиря с неща, с които не трябва да се примирявам. В цялата тази практика на толкова много "спешно" секцио и секцио по абсурдни медицински причини има нещо много порочно и лошо. Но осъзнавам, че тези, които приемат тези неща за нещо нормално и за даденост, са им болни мислите.

Та мога само едон нещо да ви пожелая... Излекувайте си мислите!

Ей сега ще припна да си запиша час за психиатър.   

Това сигурно трябва да мине за съвет, даден от човек, който проявява разбиране, търпимост и уважение към другите. 

Подкрепям Милена. Твърде самонадеяно е да се изказваме по подобен начин. Едно е да кажеш "няма доказателства" и друго "никаква, ама никаква връзка с двигателното развитие - просто и ясно" Всъщност всички "доказателства" тръгват от хипотеза, която се проверява (която пък обикновено има емпирични или логични корени). Странно е твърдението ти, че всички специалисти говорят само това, което към момента е прието от организацията им. Защото ако беше така, нямаше да има изобщо публични дискусии по много медицински въпроси (а всъщност има хиляди). Нямаше и да се задават такива. Нещо повече, това би било вредно за обществото и за развитието на медицината и практиката изобщо. Давам малък пример. Не знам дали знаеш историята с виокса, бързото му навлизане в употреба и масовото предписване и хилядите случаи на сърдечно-съдови проблеми (някои от които летални). Да де, но той е бил приет, не дразни стомаха както нестероидните противовъзпалителни, лекарите са свикнали с него. Ако никой обаче не беше дръзнал да изкаже различно мнение, да изведе наблюдения, да предизвика изследвания, какво правим- твърдим че до доказване на противното твърдението, че може да предизвика сърдечен проблем, е абсурдно и категорично невярно (въпреки съмненията)? Ами не е такъв подходът или не трябва да бъде такъв поне. Отговорът, както и мишката и котката:))), и други споменаха, е да се проведе изследване. Просто и ясно .

И между другото Има изследвания, които намират връзка (макар и непряка) между секциото преди термин и забавяне в развитието. Става въпрос за така наречените Late Preterm Births - такива между 34-36 седмица. А връзката със секциото е в това, че при планиране на секциото 2 седмици и дори 10 дни преди термин реално е много лесно да се получи бебето да попадне в тази рискова група. Това е причината и много АГ организации да не препоръчват секцио преди навършена 39 седмица. Вие ми кажете колко от цезаровите в БГ се правят след 39г.с:

"Dr. Joann Petrini of the March of Dimes and colleagues studied the neurological development of more than 140,00 preterm to full-term babies born between 2000 and 2004. And they found that late preterm babies (those born between 34 weeks and 36 weeks) were more than three times as likely as full-term babies to be diagnosed with cerebral palsy and were also at increased risk for developmental delay or mental retardation.

"The negative outcomes of many babies born late preterm can no longer be described as temporary or benign," Petrini said in a news release. She added that elective delivery through Caesarean section or induction should not be performed before 39 weeks unless medically necessary. Petrini also suggested that late preterm babies may benefit from neuron-developmental assessments."

За какви злопулучия говориш и за каква търпимост???
При мен се случи следното нещо спукани води в първите дни на 9-ти месец без контракции,без разкритие и още 100 причини.Според теб някой ми е отнел привилегията да родя естествено или ми е дарил привилегията да бъда майка?

Тъпо е да се вайкате как е извадено детето.Радвайте се че е живо и здраво.Това е нормалното мислене,другото е болна психика.Жал ми е за децата ви.Дори и естетствено да бяха излязли пак щяхте да се сърдите на света какво ви се е случило.До сега бях толеранта към избора на всеки,но някой мнения ме изумяват.Нямам нужда да си лекувам мислите,защото не ме интересува как съм родила,а че съм родила.Нямам нужда от психиатър и не чувствам някой нещо да ми е отнел.Нямам време за глупости,защото обръщам внимание на истински важните неща.Искате да се чувствате мъченици,ок давайте,но не обвинявайте света.
Толкова глупости изписахте че нещо ви е било отнето,а не се сетихте че това време можехте да го дарите на децата си.

Виждам, че се е развихрил спор, но аз все пак да се изкажа.
Приех секциото си нормално. И да, то спаси живота а детето ми.
ВЪзстанових се изключително бързо и безболезнено

Иве, точно тази статия търсих сутринта, но не я намерих.
Михаела се роди според всички изчисления в 38 г.с. и 4 дни, НО нито коремът ми беше паднал, нито съм имала дори една-единствена подготвителна контракция до този момент, а тя беше под 3 кг и 47 см, така че всъщност не е ясно дали не й е било малко рано...

Аз гласувах с първата опция,наистина ме беше страх от нормалното,но щях да родя както кажат докторите! Понеже имам висок диоптър и родих секцио по лекарско предписание,второто също е секцио,но бременността беше скоро след първото и дори и да нямах диоптър пак щеше да е секцио! Проблеми нямам никакви за сега,бързо се възстанових! Емоционалните последствия са,че странични хора родили нормално казват,че това не е раждане и намекват,че ако не си изпитал болките при нормалното едва ли не си по лош от тях и нищо не си разбрала от раждането! Много объркано стана,но са ми казвали,че  не съм разбрала какво е да станеш майка щом не съм родила нормално!