И аз все гледам да памогна на близки,приятели.Понк установявам,че някои не заслужават усилията ми,но засега все още не съжалявам.Така съм възпитавана от баща ми и той е такъв-все в услуга да е.Не го възприемам за дълг и не "винаги готов",но когато мога го правя с удоволствие.Прави услуги, когато можеш и за този,който го е заслужил и не чувствай вина,ако не успееш да помогнеш.Уважавай първо себе си и твоите и на семейството ти потребности,останалите са на втори план.
Виж целия пост
Чувство на дълг към близки хора?! - "Винаги готов?!"
- Публикувана: 19 май 2009, 21:27 ч.
- Последно мнение: 22 май 2009, 16:05 ч.
# 15
20 май 2009, 07:53 ч.
# 16
20 май 2009, 08:48 ч.
Не се чувствам длъжна да съм на линия за никого, имам желание да го правя, но само за семейството си постоянно. За останалите близки, когато искам и мога-помагам, когато не-намирам начин да откажа. Живота си е мой, така че не искам да съм в рамка, създадена от някой друг 
А излъганите очаквания на другите са си техен проблем. Аз нищо не очаквам от тях и не искам никой да очаква нещо от мен.
Виж целия пост
А излъганите очаквания на другите са си техен проблем. Аз нищо не очаквам от тях и не искам никой да очаква нещо от мен.
# 17
20 май 2009, 08:55 ч.
Аз, наистина преди години имах много свободно време и бях на разположение на близки за какво ли не.
Щом ми свирнеха се втурвах, возех ги където имат нужда, гледах деца, когато са заети, бях бюро жалби на разположение и така...
сама съм си виновна, че се чувствах длъжна и не можех да си представя да не откликна на нечия нужда, независимо каква, смятах, че ще съм лоша ако не го направя... така научих всички, включително и децата им, и сега не мога да се оттърва от детска градина , те искат просто да са покрай мен, защото ги изслушвам, играем и ме търсят. Но вече не е както преди при мен и започвам да изпуивам, дори роднинските деца ми идват в повече, макар да ги обичам, имам нужда от разспускане, спокойствие или просто да свърша някоя работа без около мен да има непрестаното детско "защо". И когато сега се налага да кажа, че не е удобно да дойдат с мен, или при мен , получавам "Ма как така, защо?"
и от децата и от родителите. А веднъж дори и баща ми ме упрекна защо сега не мога да си играя с децата на роднините, а преди можех. А аз просто съм уморена и искам малко спокойствие, още повече, че аз нямам късмета някоя роднина да ми помага с детето и да ме отменя (просто да си поиграе , да се позанимава, дори докато аз си измия очите)...
Виж целия пост
Щом ми свирнеха се втурвах, возех ги където имат нужда, гледах деца, когато са заети, бях бюро жалби на разположение и така...
сама съм си виновна, че се чувствах длъжна и не можех да си представя да не откликна на нечия нужда, независимо каква, смятах, че ще съм лоша ако не го направя... така научих всички, включително и децата им, и сега не мога да се оттърва от детска градина , те искат просто да са покрай мен, защото ги изслушвам, играем и ме търсят. Но вече не е както преди при мен и започвам да изпуивам, дори роднинските деца ми идват в повече, макар да ги обичам, имам нужда от разспускане, спокойствие или просто да свърша някоя работа без около мен да има непрестаното детско "защо". И когато сега се налага да кажа, че не е удобно да дойдат с мен, или при мен , получавам "Ма как така, защо?"
и от децата и от родителите. А веднъж дори и баща ми ме упрекна защо сега не мога да си играя с децата на роднините, а преди можех. А аз просто съм уморена и искам малко спокойствие, още повече, че аз нямам късмета някоя роднина да ми помага с детето и да ме отменя (просто да си поиграе , да се позанимава, дори докато аз си измия очите)...
# 18
20 май 2009, 09:32 ч.
имаш и собствено дете и продължаваш да мислиш така...
И Как` Сийка и Lucky Plam са ти го казали много хубаво..... наистина нямам какво да добавя към техните изказвания.
Продължавай да ги обичаш, уважаваш и т.н., но мисля, че твоето собствено семейство и Ти би трябвало да сте на първо място.
...дали не съм и аз една егоистка
Виж целия пост
имаш и собствено дете и продължаваш да мислиш така... И Как` Сийка и Lucky Plam са ти го казали много хубаво..... наистина нямам какво да добавя към техните изказвания.
Продължавай да ги обичаш, уважаваш и т.н., но мисля, че твоето собствено семейство и Ти би трябвало да сте на първо място.
...дали не съм и аз една егоистка
# 19
20 май 2009, 11:27 ч.
Инка, и аз съм така. Не съжалявам за нищо - каквото съм могла- направила съм го. А когато нищо не мога да направя съм гузна, мъчно ми е .... Но в крайна сметка знам, че съм положила усилия да помогна! 
Виж целия пост
И аз все гледам да памогна на близки,приятели.Понк установявам,че някои не заслужават усилията ми,но засега все още не съжалявам.Така съм възпитавана от баща ми и той е такъв-все в услуга да е.Не го възприемам за дълг и не "винаги готов",но когато мога го правя с удоволствие.Прави услуги, когато можеш и за този,който го е заслужил и не чувствай вина,ако не успееш да помогнеш.Уважавай първо себе си и твоите и на семейството ти потребности,останалите са на втори план.
# 20
20 май 2009, 15:18 ч.
Ох, незнам кой и как е успял да ми вмени чувство на вина и дълг, но много ме тормози това.
Понеже вече нямам желание да съм на разположение, да откликвам,и да правя каквото другите искат от мен, а и не умея да се преструвам и всичко ми е изписано на лицето, все чувам укорите им, че съм се променила, каква роднина съм, как може да се държа така с близките си (резервирано), и това не излиза от главата ми...
Виж целия пост
Понеже вече нямам желание да съм на разположение, да откликвам,и да правя каквото другите искат от мен, а и не умея да се преструвам и всичко ми е изписано на лицето, все чувам укорите им, че съм се променила, каква роднина съм, как може да се държа така с близките си (резервирано), и това не излиза от главата ми...
# 21
20 май 2009, 16:38 ч.
алекса, аз сега пък се опитвам да се променя точно в тази насока, мога да ти дам съвет как да не се чувстваш виновна. Открих една голяма истина, като се дерзая само и изпитвам вина попадам в един омагьосан кръг и ограничавам тотално собствените си нужди и потребности, но как може ме тогава да сме пълноценни и да помагаме с усмивка и постоянно да имаме енергия и да сме на разположение. Идеята ми, че за да имаме възможност да помагаме трябва самите ние да сме добре, стабилни и щастливи в живота си до някаква степен поне.
На мен например ми е писнало, дори и от най-близки роднини,който не искат или не могат да разберат,че това че живея в чужбина не значи,че съм Рокфелер , в момента например нямам работа, но никой не го интересува, всеки иска и очаква да получи, а никой не се сеща да попита дори, имаш ли ти нужда от нещо и как се справяш без работа. Точно, защото от другата страна се стига само до използване, не мисля че си заслужава да се чувстваме виновни.
Виж целия пост
На мен например ми е писнало, дори и от най-близки роднини,който не искат или не могат да разберат,че това че живея в чужбина не значи,че съм Рокфелер , в момента например нямам работа, но никой не го интересува, всеки иска и очаква да получи, а никой не се сеща да попита дори, имаш ли ти нужда от нещо и как се справяш без работа. Точно, защото от другата страна се стига само до използване, не мисля че си заслужава да се чувстваме виновни.
# 22
20 май 2009, 17:44 ч.
Ох, и аз съм го изпитвала, когато бях в чужбина, тогава беше финансови очаквания и подкрепа, а сега очакват от мен внимание, грижа, да се занимавам като преди с децата им, а те към моето дете грам внимание и интерес... И, като започнах да ги отбягвам, защото издъхвам от преумора и не мога дори да ги изслушвам вече (имам нужда от почивка), укори и Дори ме питат "ЗАЩО не ги искам да идват при мен/с мен?"
Виж целия пост
алекса, аз сега пък се опитвам да се променя точно в тази насока, мога да ти дам съвет как да не се чувстваш виновна. Открих една голяма истина, като се дерзая само и изпитвам вина попадам в един омагьосан кръг и ограничавам тотално собствените си нужди и потребности, но как може ме тогава да сме пълноценни и да помагаме с усмивка и постоянно да имаме енергия и да сме на разположение. Идеята ми, че за да имаме възможност да помагаме трябва самите ние да сме добре, стабилни и щастливи в живота си до някаква степен поне.
На мен например ми е писнало, дори и от най-близки роднини,който не искат или не могат да разберат,че това че живея в чужбина не значи,че съм Рокфелер , в момента например нямам работа, но никой не го интересува, всеки иска и очаква да получи, а никой не се сеща да попита дори, имаш ли ти нужда от нещо и как се справяш без работа. Точно, защото от другата страна се стига само до използване, не мисля че си заслужава да се чувстваме виновни.
На мен например ми е писнало, дори и от най-близки роднини,който не искат или не могат да разберат,че това че живея в чужбина не значи,че съм Рокфелер , в момента например нямам работа, но никой не го интересува, всеки иска и очаква да получи, а никой не се сеща да попита дори, имаш ли ти нужда от нещо и как се справяш без работа. Точно, защото от другата страна се стига само до използване, не мисля че си заслужава да се чувстваме виновни.
Ох, и аз съм го изпитвала, когато бях в чужбина, тогава беше финансови очаквания и подкрепа, а сега очакват от мен внимание, грижа, да се занимавам като преди с децата им, а те към моето дете грам внимание и интерес... И, като започнах да ги отбягвам, защото издъхвам от преумора и не мога дори да ги изслушвам вече (имам нужда от почивка), укори и
Дори ме питат "ЗАЩО не ги искам да идват при мен/с мен?"
# 23
20 май 2009, 18:37 ч.
Е ти си тежък случай, то хубаво да помагаш - ок, ама чак толкова да си длъжна да им гледаш децата, защото от това което си писала, аз така разбирам, че направо си им ги гледаш, занимаваш....аааа не, това е лудост за мен. Знам какво е да се чувстваш длъжна, да ти е гадно, да си възпитана така, но чак пък толкоз....
Виж целия пост
# 24
20 май 2009, 18:43 ч.
Семейството ми е доста голямо. И аз започнах да се уморявам и да предпочитам собственото си спокойствие.
Хареса ми достатъчно много за да продължа в същия дух и занапред.
Виж целия пост
Хареса ми достатъчно много за да продължа в същия дух и занапред.
# 25
20 май 2009, 18:53 ч.
алекса, аз стигнах с такива роднини, до окончателно игнориране. Първите ми братовчедки, не съм чувала и виждала поне от 3 години, те знаят кога съм си в Бг,но не се обаждат, защото знаят,че вече няма да ги огрее. За съжаление, няма явно друг начин с българската рода, или ще ти се "дуят" 
и укоряват и съсипват нервите, или ги игнорираш(колкото и да е кофти някой път) и преставаш да се съобразяваш с тях. Незнайно защо са на принципа или всичко или нищо(поне моите са така де, не обобщавам). Сигурна съм, че ме смятат вече и мен за егоист и т.н., но за сериозни неща аз никога не съм отказвала помощ, особено децата и на мен са ми слабост, вероятно защото още нямам свои. Да някой път имаш чувството, че губиш близките си, чувстваш се неразбран и виновен, но пък аз лично се чувствам далеч по-спокойна, когато не трябва всекидневно да изслушвам оплкванията им и мрънканията колко им е тежко да работят и да се справят с децата си 
Виж целия пост
и укоряват и съсипват нервите, или ги игнорираш(колкото и да е кофти някой път) и преставаш да се съобразяваш с тях. Незнайно защо са на принципа или всичко или нищо(поне моите са така де, не обобщавам). Сигурна съм, че ме смятат вече и мен за егоист и т.н., но за сериозни неща аз никога не съм отказвала помощ, особено децата и на мен са ми слабост, вероятно защото още нямам свои. Да някой път имаш чувството, че губиш близките си, чувстваш се неразбран и виновен, но пък аз лично се чувствам далеч по-спокойна, когато не трябва всекидневно да изслушвам оплкванията им и мрънканията колко им е тежко да работят и да се справят с децата си
# 26
20 май 2009, 19:04 ч.
На разположение ли? Ай сиктир. На разположение съм само за децата си. Останалите са вече големи хора, да се оправят.
И мерси на такова възпитание.
Виж целия пост
И мерси на такова възпитание.
# 27
22 май 2009, 15:26 ч.
Виж целия пост
Едно от малкото хубави неща на годините са, че през тях човек се научава да отсвирва категорично разни използвачи, било то и близки роднини. И хич да не му пука за това. 
# 28
22 май 2009, 15:59 ч.
Подкрепям тези мнения
Виж целия пост
Не си родена така, така си възпитана.
Има два варианта или ще ти писне и няма да чувстваш вина или ще се самонаказваш до откат.
Има два варианта или ще ти писне и няма да чувстваш вина или ще се самонаказваш до откат.
Едно от малкото хубави неща на годините са, че през тях човек се научава да отсвирва категорично разни използвачи, било то и близки роднини. И хич да не му пука за това.
На разположение ли? Ай сиктир. На разположение съм само за децата си. Останалите са вече големи хора, да се оправят.
И мерси на такова възпитание.
И мерси на такова възпитание.
Подкрепям тези мнения
# 29
22 май 2009, 16:04 ч.
Добре внушено и добре развито чувство за вина.
Ако не се вземеш в ръце ще те разпарчосат, схрускат
и захвърлят. Малка част от тези, които търсят помощта
ти, имат действителна нужда, останалите прекаляват
Виж целия пост
сама съм си виновна, че се чувствах длъжна и не можех да си представя да не откликна на нечия нужда, независимо каква, смятах, че ще съм лоша ако не го направя...
Добре внушено и добре развито чувство за вина.
Ако не се вземеш в ръце ще те разпарчосат, схрускат
и захвърлят. Малка част от тези, които търсят помощта
ти, имат действителна нужда, останалите прекаляват
Препоръчани теми