Чувство на дълг към близки хора?! - "Винаги готов?!"

  • 2 426
  • 30
Напоследък се замислям дали само аз се чувствам да бъда винаги на разположение и в настроение за близките си-роднини, приятели(за семейството ми е друг въпрос, нямам съмнения).

Но  се улавям, че вече не винаги съм в кондиция да окажа помощ, услуга или просто да съм в компанията на близки.

И, понеже до сега винаги съм била на "линия", независимо от желанията си (пренебрегвала съм се заради нуждите на другите), а вече все по-рядко мога и искам да съм на разположение, и започва да ме гложди чувство на вина?!

Започвам да се обяснявам, после се намразвам , че се оправдавам като виновна ученичка, и така...

Моля , споделете при вас как е?!
Нормално ли е да е така , или нещо възпитанието ми е сбъркано?!
Виж целия пост
# 1
Не си сбъркана.

Родена си така " да бъдеш на разположение"

Не изпитвай вина, защото ще продължаваш да го правиш.

Говоря от опит.
Виж целия пост
# 2
Не си сбъркана.

Родена си така " да бъдеш на разположение"

Не изпитвай вина, защото ще продължаваш да го правиш.

Говоря от опит.

Какво ще означава това newsm78


Как съм родена така, и какво ще продължавам да правя, да не изпитвам вина?
Виж целия пост
# 3
Не си родена така, така си възпитана.
Има два варианта или ще ти писне и няма да чувстваш вина или ще се самонаказваш до откат.
Виж целия пост
# 4
А защо изпитваш вина? От какво я изпитваш? От това, че вече не си свободна както преди 10г. и не желаеш да прекараш всяка свободна минута в безмислен разговор? Ако щете ми вярвайте, мразя мобилния си телефон (даже два  #Cussing out). Звънне ли и ме обхваща лек яд. Особено във времето докато спи детето ми и аз съм се опънала на дивана. Не вдихам в 90% от случаите.

И нищо не ти е сбъркано, просто те е грабнало ежедневието..
Виж целия пост
# 5
Не си родена така, така си възпитана.
Има два варианта или ще ти писне и няма да чувстваш вина или ще се самонаказваш до откат.
И аз го мисля същото  Peace
Виж целия пост
# 6
Едно от малкото хубави неща на годините са, че през тях човек се научава да отсвирва категорично разни използвачи, било то и близки роднини. И хич да не му пука за това.  Laughing
Виж целия пост
# 7
Не си сбъркана.

Родена си така " да бъдеш на разположение"

Не изпитвай вина, защото ще продължаваш да го правиш.

Говоря от опит.

Какво ще означава това newsm78


Как съм родена така, и какво ще продължавам да правя, да не изпитвам вина?

Ще продължаваш да си на разположение .И аз се опитвам да се оттърся от това .
Виж целия пост
# 8
Едно от малкото хубави неща на годините са, че през тях човек се научава да отсвирва категорично разни използвачи, било то и близки роднини. И хич да не му пука за това.  Laughing

Права си,аз вече се научих . Grinning
Виж целия пост
# 9
Едно от малкото хубави неща на годините са, че през тях човек се научава да отсвирва категорично разни използвачи, било то и близки роднини. И хич да не му пука за това.  Laughing
Е много точно казано! И аз съм на същото мнение Peace
Забелязала съм,че ако постоянно "си на разположение",народа свиква с това и дори веднъж да откажеш,вече си лош,коментират те и разни от сорта "я го виж па тоя как се е надул,вече не ни познава..." Ако си дръпнат и не се занимаваш с никой,но пък някой път имаш възможност и направиш жест към някого,автоматично ставаш "най-добрия на света".
Виж целия пост
# 10
алекса, аз мисля, че ти трябва самоконтрол и приоретизиране.
знам какво е да си на разположение на всички, и знам какво е да си на разположение на хората, които са в тесния кръг на приоритетите ти.
за съжаление мисля, че умението за приоретизиране ако не ти идва отвътре се научава зорлем малко по-напред във времето;)))
спокойно, ще се справиш.
аз на твое място бих извадила един бял лист и бих си написала какво искам за себе си лично в следващите 1-2-5 години, на кои хора трябва да съм задължително на разположение, на кои не задължително и в/у кои директно ще тренирам откази.
Виж целия пост
# 11
И аз съм така и макар, че понякога ми идва нанагорнище, обичам да помагам на близки и приятели. Не съм срещала и отказ от тяхна страна, когато аз се нуждая от нещо. Явно с правилните хора комуникирам.
Е, имам някои членове на семейството, които като им подадеш пръст и ти отхапват ръката до лакътя, но и точно тях и аз ги цедя Mr. Green И макар, че понякога ми писва от нетактичността им, си ги трая Laughing

И в заключение ще кажа, че ако аз нарека тези хора използвачи, значи и аз съм такава спрямо тях и няма какво да си се сърдим един на друг.
Но те разбирам, защото наистина на моменти ти писва. Ако, обаче, ако много почнеш да отказваш, какво ще се случи, когато на теб ти е необходима подкрепата или помощта им?
Нормално е да се оправдаваш, а после да се чудиш защо се оправдаваш. Правиш нещо непривично за теб, все пак и е нормално да чувстваш така. С времето ще свикнеш с това да отказваш или просто ще продължиш по старому.
Виж целия пост
# 12
Не си сбъркана.

Родена си така " да бъдеш на разположение"

Не изпитвай вина, защото ще продължаваш да го правиш.

Говоря от опит.

Какво ще означава това newsm78


Как съм родена така, и какво ще продължавам да правя, да не изпитвам вина?


Тук някой спомена, че не си родена, а си възпитана така.

Не е така.

Аз и сестра ми сме възпитани от едни и същи родители, по един и същи начин, но двете нямаме нищо общо Laughing

Исках да ти кажа, че ще продължаваш да се раздаваш. Просто си такава.
Виж целия пост
# 13
   И аз съм винаги на разположение, вечно се тревожа за близките и им помагам в ущърб на себе си. Напоследък особено много ми се отразява, колко пъти ми е идвало до гуша няма да пояснявам. Често си мисля, че не е чак толкова въпрос на възпитание, а до характер, често е въпрос и на основна промяна на ценностната система.
         
Цитат
Аз и сестра ми сме възпитани от едни и същи родители, по един и същи начин, но двете нямаме нищо общо

      При мен е абсолютно същото, но не винаги е било така, докато бяхме малки не се усещаше така фрапантно разликата, сетра ми също проявяваше загриженост, но за съжаление "Американската мечта" я промени и колкото и да се говори,че местоименето" I" в английския не илюстрира себичен характер, според мен си е точно възпяване на егоизма.
     Но явно за това и Запада се води по успешен, защото човек се концентрира в/у себе си и веднъж завинаги си решава дилемата другите или аз, мога да кажа,че според майка ми сестра ми е по успешната, въпреки че при проблем не търси нея  Confused
Виж целия пост
# 14
 След още едно две "замисляния" и след една две годинки ще  се научиш да слагаш граници, и да не се съобразяваш толкова много с другите. Да-живеем заедно с хората около нас,но не сме длъжни да живеем за тях. Успех  bouquet!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия