Какво сте преживяли?

Хубавите моменти:сватбата със съпругата ми,раждането на синът ми,раждането на дъщеря ми,всеки ден прекаран с тях.
Лошите моменти:2006 г.-възможно най-лошата година:неприятности с половинката,тежка катастрофа,абсолютен карък и за капак когато си мислех,че нищо по-лошо не може да се случи синът ми,който беше на 2 годинки се разболя от инсулинозависим диабет.2007 г.-мислехме си,че всичко лошо е зад нас,но на същата дата 13.03,на която откриха диабета на синът ми му откриха и левкемия.Няма нищо по-лошо на света от това детето ти да има огромна нужда от помощ за да живее,но ти да не можеш да му помогнеш,освен с любовта,която му даваш.
 За щастие всичко отмина той се излекува от левкемията,остана само диабета,но и на него ще му дойде реда.Дъщеря ми се роди точно в момента когато бяхме на най-тежката химиотерапия и при раждането си дари стволови клетки за излекуването на брат си,ако евентуално се наложи трансплантация,но за щастие не се наложи.За това гордо носи името си Божидара.
 Затова никога не казвайте,че по-лошо не може да стане-не се знае съдбата какво Ви е подготвила,обичайте се и се радвайте и на малкото,което имате.

Allex,

ЧЕСТИТА НОВА 2010 ГОДИНА!!!       


НЕКА ТЯ ВИ ДОНЕСЕ ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ, КЪСМЕТ, ПАРИ, ЛЮБОВ и ХИЛЯДИ УСМИВКИ!!!

   ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН на ВСИЧКИ ПРАЗНУВАЩИ!!!       

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на стани-87!!!          



п.п споделете как я посрещнахте...

Ей сега преживях нещо..Сина ми, който кара нова година в друг град се върна сериозно наранен от пиратка. Тъкмо се върнахме от спешното 

Здравейте! Няма да забравя , когато лекарката ми ми каза, че не ме боли толкова много и да спра да се лигавя, а половин час по- късно се опитваха да спасяват мен и големият ми син.Второто ми раждане също секцио за разлика от първото бе все едно, че съм на сатеричен театър.Екипът беше само от мъже и не спряха да се шегуват през цялото време.Най- хубавото беше , когато малко преди да го извадят пуснаха радио за да се роди с  песен. Те са най- хубавото в моя живот.
Няма да забравя дните,когато са били болни, когато са получавали пристъпи, защото и двамата са асматици и пристъпа, който едва овладяхме и се молех да остане жив, защото си отиваше пред очите ми.
Започнах да ценя живота , когато паднах в банята и бях с частична амнезия - не помнех децата си , съпруга си, нито къде съм.Но и това мина.Сега  на баща ми му предстои операция на сърцето.Моля се всичко да мине добре. Защо на някои хора всичко  им се носи на поднос, а други трябва да се борят за малко щастие.

Никога няма да забравя  двата спонтанни аборта които преживях,и как се радвах когато най после си родих дете ,няма да забравя и смъртта на мама която вече е 6 месеца на небето .Наистина ако седна да пиша много е..Най важното е да сме живи и здрави и Радвайте се и на малкото което имате.

Случайно попаднах на тази тема...и не можах да спра да плача.Момичета и момчета,поклон пред вас.От това,което прочетох(не е цялата тема,просто нямах сили),лъхаше много мъка и не можеш да не се възхитиш на хора,като вас,който въпреки всичко са оцелели и продължават напред.

Един от най-страшните ми моменти е,когато баща ми ми се обади и ми каза,че имам брат,който(роден е ок 1г) не се знае дали ще оживее.Ужасът в очите на мама,страх от неизвестното...Щастието ми,когато 2 м по-късно ми го показаха от прозореца на отделението...Първата нощ вкъщи,цяла нощ седях до легълцето му и го гледах...сега,14г,по-късно,когато е жив и здрав и всеки ден благодаря на Бог,че го имам.Той е моята гордост...и толкова го обичам...
Мига,в който ми казаха,че го е блъснала кола...Шока,когато го видях обезобразен и как припаднах.Радостта ми,когато казаха,че ще се оправи,как го хранех с лъжичка,като бебе и го молех да не плаче,а той ми казваше"Како,обичам те" и сърцето ми се късаше,че го боли и страда.
Когато в 9ч ми се обадиха и ми казаха,че леля ми,след години мъки,има син.Боже,колко бях щастлива...
Когато баба ми се обади и ми каза,че дядо ми,човека,който ме е отгледал и за който ще дам живота си,е получил инсулт...Почти безпаметното пътуване до Карнобат.Шок,сълзи,безсънни нощи,надежди...Второ обаждане за още 2 инсулта...И благодарността ми към Господ,че не ми го отне.
Когато срещнах бъдещия си съпруг.Невероятната ни любов,която не се огъна пред нищо.
Когато в течение на 1г...
разбрахме,че майка му,невероятен човек,е болна от рак.Когато ми се обади една сутрин и ми каза"Любов,мама я няма вече".Страданието,сълзите,ужасът от погребението.Сърцето ми се счупи,когато видях половинката над ковчега...
3м по-късно,когато(на 22г)ми казаха,че имам рак и добавиха множествена склероза в начален етап.Как живота ми мина на лента,как започнах да се готвя за собственото си погребение,мъката на близките ми,собственото ми страдание,отчаянието...И...благодарностите към 2ма лекари,който установиха,че диагнозите ми са лекарски грешки,диагнози,който ме доведоха почти до самоубийство.Откриването на рядка аномалия.
Когато ми се обадиха,10мин преди да вляза на дългоочаквано и много желано събитие,че леля ми,бременна за втори път,е в болница с тежък кръвоизлив и бебо го няма.Плаках много...
Няколко м. след това,когато бащата на половинката ми,човек,прекрасен,който обичах като баща,почина буквално в ръцете ни.Скандала с бърза помощ,който дойдоха след 40 мин.Как налетях на бой на доктора и припаднах на стълбите...Всичко свърши...Как на сутринта в погребалната агенция ни казаха,че ще ни направят отстъпка,защото сме им редовни клиенти,как щях да убия служителя с голи ръце...И пак мъка,сълзи и много празнота...
И днес,на 23г,съм здрава и щастлива и се опитвам да продължа напред,в очакване на хубавите неща от живота.
И последно,малко дълго стана,но ми поолекна-нещо хубаво...как приятелка ми каза,че чака бебе...когато видях снимката от 3Д,радостта в очите й...Моето щастие...И как другата седмица,живи и здрави,ще роди дъщеричката си.Нетърпението ми да я видя и докосна...
Имам много хубави моменти,прекрасни и скъпи мигове,но както една мама каза по-нагоре хубавото се забравя лесно,но лошото оставя неизлечими белези и болки и няма как да го забравим.

Пожелавам ви новата година да бъде много щастлива за всички ви.Да ви донесе радости и усмивки,и дори да има тъга,а това е неизбежно,да намерите сили в себе си и да продължите напред.
(съжалявам за дългия пост)

Имам чувството, че на вас ви са се случвали по лоши неща от колкото. Много е тъжно да четеш съдбите на другите. Успех на всички ви само положителни неща, да ви се случват през настоящата година!          

Честита Нова година,мили момичета!
Нека е здрава,щастлива и спокойна! Нека пишем повече добри неща в тази тема!

Сега да ви кажа,как започнах новата година!
Започнах я с потвърждение на съмненията ми,че баща ми всъщност не е биологичният ми баща.
Не,не си мислете,че това е лоша новина за мен-напротив...
Имах съмнения,но не можех да задам въпроси...
Бях решила да си правя ДНК тест,но днес в един телефонен разговор съмненията ми се потвърдиха...
Олекна ми...
Пък и спестих 800 лв А това не е малко!
Сигурно ще ме помислите за луда след тези писания,но исках да го споделя...

Най-най лошото нещо,което ми се случи е смъртта на баща ми преди 1г.
Още не мога да се съвзема и не съм сигурна,че съм го преживяла...!

Cис,аз съм била в такава ситуация и,ако наистина за теб това е положителна новина,то това е много хубаво.Аз не познавам биологичния си баща и за миг не съм съжалила за това.Отгледана съм от човек,който ме обожава и който никога по никъкав начин не е намеквал,че не съм негова кръв.Даже учудващо имаме и чисто визуална прилика:)Такива хора са достойни за уважение:)Както каза баща ми при един искрен разговор на тази тема: всеки може да създаде дете,не всеки може да бъде пълноценен родител и да го отгледа.
Сис

Ти си щастливка! Нека е жив и здрав баща ти и да се обичате и подкрепяте винаги! 
При мен нещата са различни,но е дълго и тягостно за обяснение...
Но аз съм доволна,че успях да създам семейство ,което е пример за подражание и гордост...
Имам прекрасен съпруг и три чудесни дечица.
И макар,че животът ми зашлеви доста плесници през лицето,аз все пак успявам да оцелея...
Никога не съм получавала подкрепа нито от майка си,нито от баща ми/този,който ми се води по документи/...
А истината е важно нещо и човек трябва да се бори за нея...

Сис,да ти е живо и здраво семейството,това е най-важното.Възхищавам се на хора,който въпреки подложения им крак и ударения шамар успяват да се изправят и продължават напред.И създават нещо прекрасно,като семейство.И понеже никога не си получавала подкрепа от родителите си,а сигурно не е и само това,съм сигурна,че сега даряваш семейството си с цялата подкрепа и любов,на която си способна.Пожелавам ти да сте много щастливи
Стопли ми душата с думите за семейството си,много рядко напоследък ми се случва да чуя или прочета подобно нещо и винаги се радвам най-искрено:) 

Няма да ми стигне времето,ако опиша всичко,но истински шок преживях преди шест години ,когато
малкият ми син беше включил пасатора и само Бог го спаси от осакатяване.Всичко беше в кръв,а
пасатора се въртеше като гладна хиена около него.Благодаря на Бог!

Желая на всички само хубави спомени!