Какво сте преживяли?

преживях криза в семейството, кризи в Държавата, кризи в работата.... какво ли има още за преживявяне...един Бог знае..
има още хубави моменти - младежки лудории, сватбата, децата, кариера-възход и застой ...
..и така ...живота е въртележка ...Веднъж си радостен , друг път тъжен....

Важното е да си жив и и здрав и да имаш с кого да го споделиш. 

 Беше една януарска сутрин преди много години. Събудих се и сложих кафеварката на котлона. Звънна телефона. Беше съседката на нашите / аз вече бях омъжена/. Тя ми каза в прав текст, че майка ми се е обесила в мазето и трябва да дойда,защото някой трябва да я свали от въжето... Не можех да повярвам, че чувам това и хвърлих слушалката.Тичах към апартамента на нашите, а сякаш стоях на едно място. Ридаех. Господи... Стигнах до входа и видях отворената врата на мазето. Лампата там долу светеше и това беше най-зловещата гледка ,която съм виждала.  Усетих , че ми става лошо и ще припадна.  Видях мама мъртва ,чак на погребението и. Това беше най-големия шок в живота ми, който ме извади от равновесие цяла година.
  За хубавите неща:
- когато единствения мъж ,когото съм обичала истински през живота си /още от 7-ми клас/, отвърна на чувствата ми.
-когато след петгодишен стерилитет  и безбройните натяквания на бившата ми свекърва видях положителния тест.
-раждането на първия ми син

Най лошия момент - катастрофа в която загива шофьора, а аз до него оцелявам без дори драскотина.

Най - хубавия - сватбата ми и мига, в който зърнах личицето на моя малък принц

Мога само да се вьзхитя на силата ви Аз не бих била толкова силна,като пове4ето от вас .

За сьжаление не мога да кажа ,4е хубавите моменти са пове4е от лоШите в моят живот .
Март месец 2008 ,по4ина моята прекрасна баба,винаги сьм го казвала,и сигурно Ще продьлжа да го повтарям да края на живота си,АЗ СИ ОТИДОХ наполовина с нея,другата половина остана за детето ми.След като "специалистите " ни се постараха да я сьсипат ,сьсипаха и здравето на вси4ки ,които бяхме около нея.През едната година в която ту ни даваха надежда,ту ни казваха,4е няма никакьв смисьл ДА СИ ХАР4ИМ даже парите живяхме с ужасьт да я гледаме в това сьстояние и да не можем да направим ниЩо.
23.30 4аса вьв вторник....звьнна телефона,аз по навик от страх пьрво питам "как сте"...страх да не 4уя най_лоШото...."За сьжаление ниЩо хубаво не мога да ви кажа този пьт....."Майка ми,сьбра сили да го каже,аз пьк изгубих сили падайки на земята пиЩейки   по телефона да и правят изкуствено диШане, да не се предават........а ве4е 4акахме края,...знаехме ,4е Ще дойде,НО никой не е готов за това.
Деня след това......трескаво тьрсене на билети за БГ,....няма.НЯМА на4ин да се прибера да я изпратя....а от БГ вси4ки ми казват да не се прибирам.....и тях ги е страх....Вси4ки ни е страх.ПОГРЕБАХМЕ Я,вьпреки,4е аз не бях там,......погребахме най_милият ни 4овек....НямаШе я ве4е.НямаШе кой да ми отвори вратата като се прибрах,не я видях седнала на леглото,нито в градината....
Момента в който слязох от колата и видях некролозите на кьЩата.....

На сватбата ми(20г),аз бременна вьв вторият месец,сестра ми бременна в 6 се врьЩаме от подписването и мен запо4ва да ме боли корема...КРЬВ...бьрза помоЩ..."има тонове,но с тези признаци е много вьзможно да се стигне до спонтанен аборт",докато се обли4ах в стаи4ката ги 4ух как Шепнеха..." до утре Ще се вьрне сьс спонтанен аборт".За сватбена ноЩт не можеШе и да се говори .На другият ден ме приеха с диагноза спонтанен аборт....
На следваЩият ден ме вкараха в операционната,сложиха ми хилядите системи и кабели по мен,4ух на монитора как сьрцебиенето се увели4и....туп,туп,туп......Лекарите наска4аха вьрху мен,....сьбудих се...нямаШе го толкова желаното ми бебе.Сега остана страха за сестра ми,...да не и стане неЩо на нея,да не се уплаШи....Благодаря на господ ,4е ниЩо не и стана.
4 месеца по кьсно....забременявам,вси4ко е смятано като по календар,....да минат 3 месеца и пак опити....Пак се по4ва с болки,неЩо между крьв и аз не зная какво ПОЛУДЯВАМ.....така го карахме до 5 месец....на седмица по два пьти в бьрза помоЩт.В петият месец ми сьобЩиха ,4е имам разкритие 2,5....УЖАС...Думите на лекаря"да видим дали можем да го удьржим до 7 месец"...
Е "удьржахме" го до 9 ,тогава дойде и най_прекрасният и истински момент в живота ми,роди се 4265кг ми син,моята прекрасна малка ме4та ве4е беШе при мама.
Месец и половина по кьсно,сьпругьт ми заявява ,4е Ще се разделяме ,сега ми е наистина смеШно ,аз с по4ти новородено ,без работа(когато забременях вторият пьт ,оЩе в самото на4ало оставих работата),в друга дьржава....картинка....Е , оправихме се.....За тази моя малка прекрасна усмивка как няма да се оправим.

Друг прекрасен момент в живота ми,беШе когато се роди племенницата ми,малката ми принцеса....
Ужасен.....операция на сестра ми тази година на Шийката на матката сьс сьмнение за рак.....Благодаря на господ,4е я опази....Благодаря му.

Какво ли не добри и лоши преживявания,но най-много са лошите

Val, Мимоза Контева

Много лоши моменти съм преживявала и имала:
Случка,която беляза живота ми завинаги и е постоянно в кошмарите ми.От тогава минаха 14г,но не мога да го преживея и забравя.От тогава ми излязоха първите бели коси.
Когато се наложи да лежа за задържане в болницата.Раждането ми беше просто кошмарно.
6-месеца по късно  нещо му става и в продължение на седмица се съдира от рев.Видими причини няма,казват,че му няма нищо.Една неделна сутрин се събужда с подутина от едната страна на вратлето с големината на кокошо яйце.Веднага на лекар,доктора гадае.в същото време се обажда на УНГ и казва по телефона-имам дете ........късае се по вероятно за туморна формация.Лошо ми стана,все едно светът ми се срина под краката.Приемат ни в болница,лекарите се надпреварват от всички отделения кой да ни прегледа...Бият му инжекции но и те незнаят за какво.И това в продължение на 5 дни...Колко сълзи проляхмеи как го оревахме тогава само ние си знаем.На едното посещение доктора който ни прие,просто каза-ние просто незнаем от какво го лекуваме.Вдигнахме скандал,не ни дават направление за София,защото незнаели какво да пишат в епикризата.....Отидохме,направиха му изследванията и доктора отсече-слюнчеста жлеза....
Година по-късно оперираха мъжа ми,като му махнаха буца от единия тестис..Няма да забравя как се опитвах да не показвам страха си и как отговарях на въпросите му-дали ще остана с него.Месец след това аз легнах под ножа и ми оперираха гърдата/ужасът беше голям,защото буцата ми беше нарастнала драстично и не се знаеше резултата/.
Минала година загубих любимата си баба.Помня,че през деня я видях за последно и леля ми каза,че нямало да е днес.Аз се обърнах и казах-днес ще е,окото ми проигра...Така и стана малко преди полунощ ми звънна телефона и ми съобщиха Детето ми пък със ставането,попита за нея/въпреки,че на него нищо не му беше казвано/.Трудно понесе загубата и той,постоянно я търсеше.Даже един ден както си седяхме пред входа отиде до едно дърво и легна на земята и започна да плаче.Когато го попитах,защо лежи и плаче-той каза,не я ли виждаш,баба е тук и ми говори
Месец по-късно след като почина тя,детето ми внезапно започна да си гълта езика и да припада.След няколко гълтания,влизаме в болницата  за изследвания.Аз в шок,а гледката в болницата от многото болни деца ме побърка тотално.Излязох в болнични,в същото време детето ми става напълно неконтолируемо.Три месеца психясах тотално.Единственото нещо което правех беше да спя,защото така не мислех за проблемите и ставащото около мен.В същото време в пощенската кутия,започват да идват странни писма.Естествено адресирани до проклетата ми свекърва.При пристигането на едно такова го погледнах и го оставих.В този момент,като,чели някой ми каза да го отворя...Какво видях-кореспонденция с врачка/екстрасенска или там незнам си каква/,която пишеше на свекърва ми-''за нещата които я интересуват да изпрати снимки и кичури от коса''.Краката ми се подкосиха,разтреперах се и ми причерня.Помня как едвам се добрах до гаража и само продумах на съпруга ми-виж с какво се занимава.Вече ни стана ясно защо точно мойте дрехи и на детето бяха преровени преди време и липсваха някои.

Хубавите моменти:
Сватбата ни,която така и не успяха да провалят въпреки опитите си /най-фрапиращият опит беше по време на сватбата-свеки се обажда на свекър ми от болницата,че умира а в същото време преди ден е изсписана от болницата като здрава,но тя си хвана багажа и замина за София с думите,че тукашните доктори са некадърници/
Прибирането ни от болницата след раждането.
Излизането ни от болницата за подутината-няма да забравя как тичах с детето на ръце към съпруга ми навън и как ридаех от щастие,че не е диагнозата която му поставиха тук.

И аз съм имала доста лоши моменти, но най-лошият беше, когато казаха, че двегодишният ми син има огромен тумор в мозъка и че няма шанс за спасение.
Последваха няколко операции и четири години го гледахме на легло и, а аз силно вярвах, че напук на докторите ще оцелее, но уви отиде си тихо и кротко и ни остави с разбити сърца
Два месеца по-късно съвсем изненадващо почина и баща ми.

От там насетне последваха горе долу спокойни години.
Изживях незабравима споделена любов като от сериалите
Родих двете си прекрасни дъщери и сега единственото, което искам е да са ми живи и здрави

Колкото и тежки да са житейските уроци, благодарение на тях ставаме по-силни и по-мъдри и поне лично на мен ми е по-леко като гледам по-философски на случилото се.

Всеки има и хубави и лоши моменти, приятелска прегръдка и подкрепа на всички.
Моите най- лоши момени:
когато почина дядо ми след дълго боледуване
двата инфаркта на баба ми преди години
новината, че баба ми влиза в болница за байпас, дългите часове по време на операцията, очакването да излезе от упойка /да ми е жива и здрава, голям герой излезе/
прекъсването на следването  ми
няколкото отрицателни теста, които правих миналия месец

Най- хубавите ми моменти:
когато родителите ми купиха нов апартамент (бях в 9 клас)
годините ми в гимназията
абитюрентския ми бал
приемането ми за студентка
успехът ми да си върна студентските права
запознанството с мъжа на живота ми
моментът, когато милото ми предложи
денят, в който решихме да си купим собствено жилище

Как да започна.......
Бях на 9 когато едната ми сестра се удави до мен,.
На 11 когато оперираха майка ми за първи път,
На 12 когато малката ми сестра се задушаваше в ръцете/ с астма е/ а аз исках да умра.
На 15 когато баща ми ме преби с колана,
На 17 когато пак оперираха мама, а тя ме остави с 10 лв., храна за седмица и дете на 7г. без да знае дали ще се върне.
На 19 когато почти ми умря в ръцете, когато седейки с нея на поредната химиотерапия, видяхме поредния мъртвец  успокоих средната ми сестра така:"Не, бой се како, тук повечето излизат така"
Малко по късно се махнах, дойдох в София, запознах се с мъжа ми. Две години му бях любовница.
На 22 разбрах къде е адът, бебка се роди с тежък вроден порок на сърдечно-съдовата система и почти един месец не се знаеше със сигурност дали ще оцелее.
А хубавите моменти са игрите със сестрите ми на улицата, ходенето по киноложки изложби, 18 ми рожден ден и мотосъбора в Стара Загора, бала ми беше колкото тъжен, толкова и весел, пак нямахме пари, баща ми не дойде но бяхме заедно и бях щастлива, да не забравя и дискотеките с мама и много, много други дребни неща на който съм се радвала за момента и част от който и до днес си спомням с усмивка. Раждането на сестрите ми и на моето малко съкровище и успешният "ремонт" на бебка.
Не знам дали съм преживяла много или малко, знам че просто ми стига и за следващите два живота. Просто ми омръзна да бъда силна и хората да се опират на мен. Пожелавам на всички от тук на там само хубави емоции да им се случват и да се хвалят пак тук.

най-хубавото в тоя живот ми останаха децата!най-шокиращия момент беше на 28. 10.1990г. на този ден оперираха дъщерята от стрептококова инфекция-сплитане и спукване на червата! доктора излезе и ми каза-операцията мина ,но дали ще живее не се знае-днес тя е на 21 год!
почина баба ми,а аз научих 3 месеца след това,не бях в България!! и като си помисля май лошите и шокиращите положения са много,а хубавите ги броя на пръсти!

Много си силна! Желая на всички спокойствие и щастие! 

 децата ми са най-голямата радост и изпълнено щастие!!!!!
 когато застреляха човек пред мен бе най -шокиращото нещо!!!!!!!
най- драматичното: кагато се обездвижих и след 12 часа пак се раздвижих,а лекарите ме бяха отписа ли
е аз сам жива и здрава ,а те май си скъсаха дипломите

Моят най-лош момент беше преди 2 години.Пътувах за Бургас с автобус.Пред автобуса имаше лека кола с ремарке и два тира.Малко преди Нова Загора колата с ремаркето както си караше с 130 спря внезапно.Поглеждам на дясно и виждам как двата тира се сблъскват и на единия шофьор му се пръска главата(кръв,мозък,и други разни).Поглеждам на ляво и виждам канавка.Помислих си,че повече няма да видя нашите,гаджето ми(които за моя радост вече ми е съпруг),и кучето ми.Хванах се за седалката и се замолих на които Господ ме чуе.След 2 минути автобуса спря.А шофьора още 10 минути не можа да ме изкара,защото се бях залепила за седалката.След това една седмица не излязох от апартамента.И до сега като видя автобус и виждам и онзи шофьор от тира.
А най-хубавия беше като се роди племенника ми.

Здравейте, никога не съм писала в този форум, досега само съм ви чела. На мен най-лошото нещо което ми се случи е, че изгубих майка си, тя почина преди 3 месеца. Стана изненадващо и 12 дена след смъртта на дядо, който ми беше много скъп. Когато дядо почина ми беше много тъжно, но когато баща ми ми написа писмото, че мама е починала, всичко се изгуби пред мен. Аз съм на специализация в друга държава и шока беше много голям. Миличкия ми татко не знаеше как да ми го каже, защото се притесняваше , че съм сама тук и ще ми бъде тежко, че не мога да си позволя да се прибера вкъщи на време. Успях, прибрах се, за да я видя в черния ковчег и никога да не я забравя така.

Всичко хубаво свързвам с нея , с детството ми, с нейните грижи по мен и брат ми. Даже хокането и напътствията, са ми най-мили спомени сега.
Благодаря ви!!!