Какво сте преживяли?

  • 45 735
  • 300
# 210
преживях криза в семейството, кризи в Държавата, кризи в работата.... какво ли има още за преживявяне...един Бог знае..
има още хубави моменти - младежки лудории, сватбата, децата, кариера-възход и застой ...
..и така ...живота е въртележка ...Веднъж си радостен , друг път тъжен....

Важното е да си жив и и здрав и да имаш с кого да го споделиш. 
Виж целия пост
# 211
 Беше една януарска сутрин преди много години. Събудих се и сложих кафеварката на котлона. Звънна телефона. Беше съседката на нашите / аз вече бях омъжена/. Тя ми каза в прав текст, че майка ми се е обесила в мазето и трябва да дойда,защото някой трябва да я свали от въжето... Не можех да повярвам, че чувам това и хвърлих слушалката.Тичах към апартамента на нашите, а сякаш стоях на едно място. Ридаех. Господи... Стигнах до входа и видях отворената врата на мазето. Лампата там долу светеше и това беше най-зловещата гледка ,която съм виждала.  Усетих , че ми става лошо и ще припадна.  Видях мама мъртва ,чак на погребението и. Това беше най-големия шок в живота ми, който ме извади от равновесие цяла година.
  За хубавите неща:
- когато единствения мъж ,когото съм обичала истински през живота си /още от 7-ми клас/, отвърна на чувствата ми.
-когато след петгодишен стерилитет  и безбройните натяквания на бившата ми свекърва видях положителния тест.
-раждането на първия ми син
Виж целия пост
# 212
Най лошия момент - катастрофа в която загива шофьора, а аз до него оцелявам без дори драскотина.

Най - хубавия - сватбата ми и мига, в който зърнах личицето на моя малък принц

Виж целия пост
# 213
Мога само да се вьзхитя на силата ви Hug Hug HugАз не бих била толкова силна,като пове4ето от вас Cry.

За сьжаление не мога да кажа ,4е хубавите моменти са пове4е от лоШите в моят живот Confused.
Март месец 2008 ,по4ина моята прекрасна баба,винаги сьм го казвала,и сигурно Ще продьлжа да го повтарям да края на живота си,АЗ СИ ОТИДОХ наполовина с нея,другата половина остана за детето ми.След като "специалистите " ни се постараха да я сьсипат ,сьсипаха и здравето на вси4ки ,които бяхме около нея.През едната година в която ту ни даваха надежда,ту ни казваха,4е няма никакьв смисьл ДА СИ ХАР4ИМ даже парите Shocked живяхме с ужасьт да я гледаме в това сьстояние и да не можем да направим ниЩо.
23.30 4аса вьв вторник....звьнна телефона,аз по навик от страх пьрво питам "как сте"...страх да не 4уя най_лоШото...."За сьжаление ниЩо хубаво не мога да ви кажа този пьт....."Майка ми,сьбра сили да го каже,аз пьк изгубих сили падайки на земята пиЩейки   Embarassedпо телефона да и правят изкуствено диШане, да не се предават........а ве4е 4акахме края,...знаехме ,4е Ще дойде,НО никой не е готов за това.
Деня след това......трескаво тьрсене на билети за БГ,....няма.НЯМА на4ин да се прибера да я изпратя....а от БГ вси4ки ми казват да не се прибирам.....и тях ги е страх....Вси4ки ни е страх.ПОГРЕБАХМЕ Я,вьпреки,4е аз не бях там,......погребахме най_милият ни 4овек....НямаШе я ве4е.НямаШе кой да ми отвори вратата като се прибрах,не я видях седнала на леглото,нито в градината....
Момента в който слязох от колата и видях некролозите на кьЩата.....

На сватбата ми(20г),аз бременна вьв вторият месец,сестра ми бременна в 6 се врьЩаме от подписването и мен запо4ва да ме боли корема...КРЬВ...бьрза помоЩ..."има тонове,но с тези признаци е много вьзможно да се стигне до спонтанен аборт",докато се обли4ах в стаи4ката ги 4ух как Шепнеха..." до утре Ще се вьрне сьс спонтанен аборт".За сватбена ноЩт не можеШе и да се говори Confused.На другият ден ме приеха с диагноза спонтанен аборт....
На следваЩият ден ме вкараха в операционната,сложиха ми хилядите системи и кабели по мен,4ух на монитора как сьрцебиенето се увели4и....туп,туп,туп......Лекарите наска4аха вьрху мен,....сьбудих се...нямаШе го толкова желаното ми бебе.Сега остана страха за сестра ми,...да не и стане неЩо на нея,да не се уплаШи....Благодаря на господ ,4е ниЩо не и стана.
4 месеца по кьсно....забременявам,вси4ко е смятано като по календар,....да минат 3 месеца и пак опити....Пак се по4ва с болки,неЩо между крьв и аз не зная какво ПОЛУДЯВАМ.....така го карахме до 5 месец....на седмица по два пьти в бьрза помоЩт.В петият месец ми сьобЩиха ,4е имам разкритие 2,5....УЖАС...Думите на лекаря"да видим дали можем да го удьржим до 7 месец"...
Е "удьржахме" го до 9 Laughing,тогава дойде и най_прекрасният и истински момент в живота ми,роди се 4265кг ми син,моята прекрасна малка ме4та ве4е беШе при мама.
Месец и половина по кьсно,сьпругьт ми заявява ,4е Ще се разделяме ooooh! Laughing,сега ми е наистина смеШно Joy,аз с по4ти новородено ,без работа(когато забременях вторият пьт ,оЩе в самото на4ало оставих работата),в друга дьржава....картинка....Е , оправихме се.....За тази моя малка прекрасна усмивка как няма да се оправим.

Друг прекрасен момент в живота ми,беШе когато се роди племенницата ми,малката ми принцеса....
Ужасен.....операция на сестра ми тази година на Шийката на матката сьс сьмнение за рак.....Благодаря на господ,4е я опази....Благодаря му.
Виж целия пост
# 214
Какво ли не добри и лоши преживявания,но най-много са лошите Cry Cry Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 215
Val, Мимоза Контева Hug
Виж целия пост
# 216
Много лоши моменти съм преживявала и имала:
Случка,която беляза живота ми завинаги и е постоянно в кошмарите ми.От тогава минаха 14г,но не мога да го преживея и забравя.От тогава ми излязоха първите бели коси.
Когато се наложи да лежа за задържане в болницата.Раждането ми беше просто кошмарно.
6-месеца по късно  нещо му става и в продължение на седмица се съдира от рев.Видими причини няма,казват,че му няма нищо.Една неделна сутрин се събужда с подутина от едната страна на вратлето с големината на кокошо яйце.Веднага на лекар,доктора гадае.в същото време се обажда на УНГ и казва по телефона-имам дете ........късае се по вероятно за туморна формация.Лошо ми стана,все едно светът ми се срина под краката.Приемат ни в болница,лекарите се надпреварват от всички отделения кой да ни прегледа...Бият му инжекции но и те незнаят за какво.И това в продължение на 5 дни...Колко сълзи проляхмеи как го оревахме тогава само ние си знаем.На едното посещение доктора който ни прие,просто каза-ние просто незнаем от какво го лекуваме.Вдигнахме скандал,не ни дават направление за София,защото незнаели какво да пишат в епикризата.....Отидохме,направиха му изследванията и доктора отсече-слюнчеста жлеза....
Година по-късно оперираха мъжа ми,като му махнаха буца от единия тестис..Няма да забравя как се опитвах да не показвам страха си и как отговарях на въпросите му-дали ще остана с него.Месец след това аз легнах под ножа и ми оперираха гърдата/ужасът беше голям,защото буцата ми беше нарастнала драстично и не се знаеше резултата/.
Минала година загубих любимата си баба.Помня,че през деня я видях за последно и леля ми каза,че нямало да е днес.Аз се обърнах и казах-днес ще е,окото ми проигра...Така и стана малко преди полунощ ми звънна телефона и ми съобщиха CryДетето ми пък със ставането,попита за нея/въпреки,че на него нищо не му беше казвано/.Трудно понесе загубата и той,постоянно я търсеше.Даже един ден както си седяхме пред входа отиде до едно дърво и легна на земята и започна да плаче.Когато го попитах,защо лежи и плаче-той каза,не я ли виждаш,баба е тук и ми говори Rolling Eyes
Месец по-късно след като почина тя,детето ми внезапно започна да си гълта езика и да припада.След няколко гълтания,влизаме в болницата  за изследвания.Аз в шок,а гледката в болницата от многото болни деца ме побърка тотално.Излязох в болнични,в същото време детето ми става напълно неконтолируемо.Три месеца психясах тотално.Единственото нещо което правех беше да спя,защото така не мислех за проблемите и ставащото около мен.В същото време в пощенската кутия,започват да идват странни писма.Естествено адресирани до проклетата ми свекърва.При пристигането на едно такова го погледнах и го оставих.В този момент,като,чели някой ми каза да го отворя...Какво видях-кореспонденция с врачка/екстрасенска или там незнам си каква/,която пишеше на свекърва ми-''за нещата които я интересуват да изпрати снимки и кичури от коса''.Краката ми се подкосиха,разтреперах се и ми причерня.Помня как едвам се добрах до гаража и само продумах на съпруга ми-виж с какво се занимава.Вече ни стана ясно защо точно мойте дрехи и на детето бяха преровени преди време и липсваха някои.

Хубавите моменти:
Сватбата ни,която така и не успяха да провалят въпреки опитите си Mr. Green/най-фрапиращият опит беше по време на сватбата-свеки се обажда на свекър ми от болницата,че умира Sickа в същото време преди ден е изсписана от болницата като здрава,но тя си хвана багажа и замина за София с думите,че тукашните доктори са некадърници/
Прибирането ни от болницата след раждането.
Излизането ни от болницата за подутината-няма да забравя как тичах с детето на ръце към съпруга ми навън и как ридаех от щастие,че не е диагнозата която му поставиха тук.
Виж целия пост
# 217
И аз съм имала доста лоши моменти, но най-лошият беше, когато казаха, че двегодишният ми син има огромен тумор в мозъка и че няма шанс за спасение.
Последваха няколко операции и четири години го гледахме на легло и, а аз силно вярвах, че напук на докторите ще оцелее, но уви отиде си тихо и кротко и ни остави с разбити сърца Sad
Два месеца по-късно съвсем изненадващо почина и баща ми.

От там насетне последваха горе долу спокойни години.
Изживях незабравима споделена любов като от сериалите Grinning
Родих двете си прекрасни дъщери и сега единственото, което искам е да са ми живи и здрави Praynig

Колкото и тежки да са житейските уроци, благодарение на тях ставаме по-силни и по-мъдри и поне лично на мен ми е по-леко като гледам по-философски на случилото се.
Виж целия пост
# 218
Всеки има и хубави и лоши моменти, приятелска прегръдка и подкрепа на всички.
Моите най- лоши момени:
когато почина дядо ми след дълго боледуване
двата инфаркта на баба ми преди години
новината, че баба ми влиза в болница за байпас, дългите часове по време на операцията, очакването да излезе от упойка /да ми е жива и здрава, голям герой излезе/
прекъсването на следването  ми
няколкото отрицателни теста, които правих миналия месец

Най- хубавите ми моменти:
когато родителите ми купиха нов апартамент (бях в 9 клас)
годините ми в гимназията
абитюрентския ми бал
приемането ми за студентка
успехът ми да си върна студентските права
запознанството с мъжа на живота ми
моментът, когато милото ми предложи
денят, в който решихме да си купим собствено жилище
Виж целия пост
# 219
Как да започна.......
Бях на 9 когато едната ми сестра се удави до мен,.
На 11 когато оперираха майка ми за първи път,
На 12 когато малката ми сестра се задушаваше в ръцете/ с астма е/ а аз исках да умра.
На 15 когато баща ми ме преби с колана,
На 17 когато пак оперираха мама, а тя ме остави с 10 лв., храна за седмица и дете на 7г. без да знае дали ще се върне.
На 19 когато почти ми умря в ръцете, когато седейки с нея на поредната химиотерапия, видяхме поредния мъртвец  успокоих средната ми сестра така:"Не, бой се како, тук повечето излизат така"
Малко по късно се махнах, дойдох в София, запознах се с мъжа ми. Две години му бях любовница.
На 22 разбрах къде е адът, бебка се роди с тежък вроден порок на сърдечно-съдовата система и почти един месец не се знаеше със сигурност дали ще оцелее.
А хубавите моменти са игрите със сестрите ми на улицата, ходенето по киноложки изложби, 18 ми рожден ден и мотосъбора в Стара Загора, бала ми беше колкото тъжен, толкова и весел, пак нямахме пари, баща ми не дойде но бяхме заедно и бях щастлива, да не забравя и дискотеките с мама и много, много други дребни неща на който съм се радвала за момента и част от който и до днес си спомням с усмивка. Раждането на сестрите ми и на моето малко съкровище и успешният "ремонт" на бебка.
Не знам дали съм преживяла много или малко, знам че просто ми стига и за следващите два живота. Просто ми омръзна да бъда силна и хората да се опират на мен. Пожелавам на всички от тук на там само хубави емоции да им се случват и да се хвалят пак тук.
Виж целия пост
# 220
най-хубавото в тоя живот ми останаха децата!най-шокиращия момент беше на 28. 10.1990г. на този ден оперираха дъщерята от стрептококова инфекция-сплитане и спукване на червата! доктора излезе и ми каза-операцията мина ,но дали ще живее не се знае-днес тя е на 21 год!
почина баба ми,а аз научих 3 месеца след това,не бях в България!! и като си помисля май лошите и шокиращите положения са много,а хубавите ги броя на пръсти! Thinking
Виж целия пост
# 221
Как да започна.......
Бях на 9 когато едната ми сестра се удави до мен,.
На 11 когато оперираха майка ми за първи път,
На 12 когато малката ми сестра се задушаваше в ръцете/ с астма е/ а аз исках да умра.
На 15 когато баща ми ме преби с колана,
На 17 когато пак оперираха мама, а тя ме остави с 10 лв., храна за седмица и дете на 7г. без да знае дали ще се върне.
На 19 когато почти ми умря в ръцете, когато седейки с нея на поредната химиотерапия, видяхме поредния мъртвец  успокоих средната ми сестра така:"Не, бой се како, тук повечето излизат така"
Малко по късно се махнах, дойдох в София, запознах се с мъжа ми. Две години му бях любовница.
На 22 разбрах къде е адът, бебка се роди с тежък вроден порок на сърдечно-съдовата система и почти един месец не се знаеше със сигурност дали ще оцелее.

Много си силна! Желая на всички спокойствие и щастие!  Hug
Виж целия пост
# 222
 newsm51децата ми са най-голямата радост и изпълнено щастие!!!!!
 newsm12когато застреляха човек пред мен бе най -шокиращото нещо!!!!!!! Praynig
най- драматичното: кагато се обездвижих и след 12 часа пак се раздвижих,а лекарите ме бяха отписа ли Mr. Green
е аз сам жива и здрава ,а те май си скъсаха дипломите Joy Joy
Виж целия пост
# 223
Моят най-лош момент беше преди 2 години.Пътувах за Бургас с автобус.Пред автобуса имаше лека кола с ремарке и два тира.Малко преди Нова Загора колата с ремаркето както си караше с 130 спря внезапно.Поглеждам на дясно и виждам как двата тира се сблъскват и на единия шофьор му се пръска главата(кръв,мозък,и други разни).Поглеждам на ляво и виждам канавка.Помислих си,че повече няма да видя нашите,гаджето ми(които за моя радост вече ми е съпруг),и кучето ми.Хванах се за седалката и се замолих на които Господ ме чуе.След 2 минути автобуса спря.А шофьора още 10 минути не можа да ме изкара,защото се бях залепила за седалката.След това една седмица не излязох от апартамента.И до сега като видя автобус и виждам и онзи шофьор от тира.
А най-хубавия беше като се роди племенника ми.
Виж целия пост
# 224
Здравейте, никога не съм писала в този форум, досега само съм ви чела. На мен най-лошото нещо което ми се случи е, че изгубих майка си, тя почина преди 3 месеца. Стана изненадващо и 12 дена след смъртта на дядо, който ми беше много скъп. Когато дядо почина ми беше много тъжно, но когато баща ми ми написа писмото, че мама е починала, всичко се изгуби пред мен. Аз съм на специализация в друга държава и шока беше много голям. Миличкия ми татко не знаеше как да ми го каже, защото се притесняваше , че съм сама тук и ще ми бъде тежко, че не мога да си позволя да се прибера вкъщи на време. Успях, прибрах се, за да я видя в черния ковчег и никога да не я забравя така.

Всичко хубаво свързвам с нея , с детството ми, с нейните грижи по мен и брат ми. Даже хокането и напътствията, са ми най-мили спомени сега.
Благодаря ви!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия