Най-кошмарното нещо в живота ми е моментът,когато видях сестра си пребита от "зет ми"После отвле4е 4 год.ми племенни4ка,която ве4е 4 мес.я крие и не дава на никой,дори и на майка и.Сега сме завели дело,но още няма насро4ено дата-представятели си?А най-хубавият момент е раждането на мом4енцето ми.
Виж целия пост
Какво сте преживяли?
- Публикувана: 20 май 2009, 16:40 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2010, 16:31 ч.
# 151
30 септ. 2009, 10:54 ч.
Най кошмарното преживяване в моя живот беше след като родих сина си.След два дни разбрах че нещо не е наред.Едно лекарка се зае с него иначе до тогава никой от родилното и детските лекарки не обърна внимание 
Дойдоха от съседен град да го вземат с линейка на втория ден след като се роди.Аз си тръгнах от родилното и в 12 през нощта отидохме да видим как е малчо.А той беше един мъничък само 2 кг. След още два дни се наложи коремна операция.Никога няма да забравя как чакахме пред операционата и дойде доцента след операцията и каза че е направил каквото може и да чакаме тъй като операцията е била много по-сложна отколкото са очаквали.През следнащите дни всики ден патувахме по 70 км. за да видим макар и за 15-20 минути детенце.И как ми се свеваше всеки ден сърцето когато влизах в болницата и не знаех какво ще ми кажат дали е жив дали е по-добре вече.След близо 40 дни прекарани в интензивното си го прибрахме вкъщи.Най хубавите ми моменти са с любимите ми хора децата ми и мъжа ми.
Виж целия пост
Дойдоха от съседен град да го вземат с линейка на втория ден след като се роди.Аз си тръгнах от родилното и в 12 през нощта отидохме да видим как е малчо.А той беше един мъничък само 2 кг. След още два дни се наложи коремна операция.Никога няма да забравя как чакахме пред операционата и дойде доцента след операцията и каза че е направил каквото може и да чакаме тъй като операцията е била много по-сложна отколкото са очаквали.През следнащите дни всики ден патувахме по 70 км. за да видим макар и за 15-20 минути детенце.И как ми се свеваше всеки ден сърцето когато влизах в болницата и не знаех какво ще ми кажат дали е жив дали е по-добре вече.След близо 40 дни прекарани в интензивното си го прибрахме вкъщи.Най хубавите ми моменти са с любимите ми хора децата ми и мъжа ми. 
# 152
30 септ. 2009, 11:21 ч.
Доста са трудните моменти , които бележат живота ни . И аз имам своите , но ще споделя хубавия , който е съвсем пресен от тази сутрин . Изпращам детето на дг , той влиза в колата , целуваме се за чао , и аз се обръщам да си вляза във входа на блока , но го чувам да крещи от колата "мамоооо" , обръщам се , а той ми изпраща усмихната , пълна с любов целувка . След това баща му силно изсвири с клаксона за чао . Това са моментите , които не бих заменила за нищо на света .
Виж целия пост
# 153
30 септ. 2009, 12:51 ч.
Ето тези дребните жестове и неща са солта на живота ! И точно заради тези моменти си струва човек да живее!
Синя слива, да ти е здраво и щастливо семейството!
Виж целия пост
Доста са трудните моменти , които бележат живота ни . И аз имам своите , но ще споделя хубавия , който е съвсем пресен от тази сутрин . Изпращам детето на дг , той влиза в колата , целуваме се за чао , и аз се обръщам да си вляза във входа на блока , но го чувам да крещи от колата "мамоооо" , обръщам се , а той ми изпраща усмихната , пълна с любов целувка . След това баща му силно изсвири с клаксона за чао . Това са моментите , които не бих заменила за нищо на света .
Ето тези дребните жестове и неща са солта на живота ! И точно заради тези моменти си струва човек да живее!
Синя слива, да ти е здраво и щастливо семейството!
# 154
30 септ. 2009, 16:01 ч.
От скоро децата спят сами в стаята си.
Преди няколко дни големият ми син вика "мамооооооооооо елааааааааа", след като са надлежно целунати и двамата и приказката е прочетена, водата е занесена, няма никаква причина да кряка.
Провиквам се и аз от хола "кажииииииииии"
Той не спира, "елааааааа, елаааааааа"
Отивам аз, защото така можем и до безкрайност да я караме.
Влизам в стаята, а той вика, "забравих да ти кажа, че те обичам много"
Виж целия пост
Ето тези дребните жестове и неща са солта на живота ! И точно заради тези моменти си струва човек да живее!
От скоро децата спят сами в стаята си.
Преди няколко дни големият ми син вика "мамооооооооооо елааааааааа", след като са надлежно целунати и двамата и приказката е прочетена, водата е занесена, няма никаква причина да кряка.
Провиквам се и аз от хола "кажииииииииии"
Той не спира, "елааааааа, елаааааааа"
Отивам аз, защото така можем и до безкрайност да я караме.
Влизам в стаята, а той вика, "забравих да ти кажа, че те обичам много"
# 155
30 септ. 2009, 16:25 ч.
Най кошмарното ми преживявяне е смъртта на сина ми (все още чакам да се събудя от този кошмар)преди 4 мес. и половина 
Най хубавите ми моменти..оооо,те са много, през всичките години в които бяхме заедно,не могат да се опишат с едно изречение
Виж целия пост
Най хубавите ми моменти..оооо,те са много, през всичките години в които бяхме заедно,не могат да се опишат с едно изречение
# 156
30 септ. 2009, 16:30 ч.
Виж целия пост
Най кошмарното ми преживявяне е смъртта на сина ми (все още чакам да се събудя от този кошмар)преди 4 мес. и половина
Най хубавите ми моменти..оооо,те са много, през всичките години в които бяхме заедно,не могат да се опишат с едно изречение
Най хубавите ми моменти..оооо,те са много, през всичките години в които бяхме заедно,не могат да се опишат с едно изречение
# 157
30 септ. 2009, 17:16 ч.
Мила,разбирам те напълно! Аз вече седем години се опитвам да се събудя от този кошмар,но уви...
Много ми се иска да мога да ти кажа ,че времето ще излекува тази непоносима болка,но няма да го направя ,защото не искам да те лъжа!
Но все пак времето ще те научи да живееш с тази болка,да я скътаеш в най-дълбокото кътче на душата си и да продължиш напред!
В този момент ми се иска да мога да те прегърна и да поплачем заедно за изгубените си надежди!
Приеми виртуалната ми прегръдка и бъди силна!
Нека бъде светла паметта на детето ти!
Виж целия пост
Най кошмарното ми преживявяне е смъртта на сина ми (все още чакам да се събудя от този кошмар)преди 4 мес. и половина
Най хубавите ми моменти..оооо,те са много, през всичките години в които бяхме заедно,не могат да се опишат с едно изречение
Най хубавите ми моменти..оооо,те са много, през всичките години в които бяхме заедно,не могат да се опишат с едно изречение
Мила,разбирам те напълно! Аз вече седем години се опитвам да се събудя от този кошмар,но уви...
Много ми се иска да мога да ти кажа ,че времето ще излекува тази непоносима болка,но няма да го направя ,защото не искам да те лъжа!
Но все пак времето ще те научи да живееш с тази болка,да я скътаеш в най-дълбокото кътче на душата си и да продължиш напред!
В този момент ми се иска да мога да те прегърна и да поплачем заедно за изгубените си надежди!
Приеми виртуалната ми прегръдка и бъди силна!
Нека бъде светла паметта на детето ти!
# 159
1 окт. 2009, 14:54 ч.
За мен болката от загубата на моите близки - баща , баба , не може да отмине . Тя ще си стои винаги . А болката от загубата на дете няма как да се преживее . Тя просто живее . Искрено ви съчувствам мили момичета . Приемете и моята виртуална , топла прегръдка .
Виж целия пост
# 160
2 окт. 2009, 13:47 ч.
Здравейте!
Днес е международен ден на усмивката.
Хайде, споделете какъв щастлив момент изживяхте?
Виж целия пост
Днес е международен ден на усмивката.
Хайде, споделете какъв щастлив момент изживяхте?
# 161
2 окт. 2009, 14:26 ч.
Най-кошмарните 45 дена от живота ми са дните, в които чакахме да разберем, дали прекалено рано родената ми дъщеря ще оживее. 45 дена от живота ми минаващи само в очакване на следващия ден, когато дават информация за бебето. Отишла си е в събота, аз разбрах чак в неделя, не можах да бъда с нея когато си е отивала, но успях да я докосна веднъж. Тази болка никога няма да си отиде. От тогава имам особено отношение към смърта.
Кошмарен е и деня, в който решихме да приспим кучето си за винаги, болно от рак на белия дроб и виещо постоянно от болка. Не отидох с мъж ми на евтаназията, само го чаках у дома да се върне... сам.
Най-хубавия момент - когато след 8 години стерилитет и прилагането на какви ли не репродуктивни технологии, така от нищото, в месец почти без секс, видях двете чертички на теста.
Следват кошмарните 8 месеца на бременността с въпроса А този път ще успеем ли?
И най-щастливия и незабравим момент - момента на раждането на втората ми дъщеря. Момента, в който ми я донесоха след това да я видя - най-грозното бебе на света - цялото обрасло в коса, с пигментация от хормоните, червена и т.н., но моето най-красиво бебе на света. Никога няма да забравя дните в родилното, когато по цели дни и нощи стоях до нея, гледах я и не можех да повярвам, че това не е сън.
И останалите щастливи моменти - като погледна в детската и ги видя двамата с брат си да се гушкат в неговото легло или да се боричкат с баща си на земята...
Виж целия пост
Кошмарен е и деня, в който решихме да приспим кучето си за винаги, болно от рак на белия дроб и виещо постоянно от болка. Не отидох с мъж ми на евтаназията, само го чаках у дома да се върне... сам.
Най-хубавия момент - когато след 8 години стерилитет и прилагането на какви ли не репродуктивни технологии, така от нищото, в месец почти без секс, видях двете чертички на теста.
Следват кошмарните 8 месеца на бременността с въпроса А този път ще успеем ли?
И най-щастливия и незабравим момент - момента на раждането на втората ми дъщеря. Момента, в който ми я донесоха след това да я видя - най-грозното бебе на света - цялото обрасло в коса, с пигментация от хормоните, червена и т.н., но моето най-красиво бебе на света. Никога няма да забравя дните в родилното, когато по цели дни и нощи стоях до нея, гледах я и не можех да повярвам, че това не е сън.
И останалите щастливи моменти - като погледна в детската и ги видя двамата с брат си да се гушкат в неговото легло или да се боричкат с баща си на земята...
# 162
5 окт. 2009, 13:38 ч.
От какво е опериран/диагнозата/? Преживяла съм нещо подобно...
Виж целия пост
Най кошмарното преживяване в моя живот беше след като родих сина си.След два дни разбрах че нещо не е наред.Едно лекарка се зае с него иначе до тогава никой от родилното и детските лекарки не обърна внимание Дойдоха от съседен град да го вземат с линейка на втория ден след като се роди.Аз си тръгнах от родилното и в 12 през нощта отидохме да видим как е малчо.А той беше един мъничък само 2 кг. След още два дни се наложи коремна операция.Никога няма да забравя как чакахме пред операционата и дойде доцента след операцията и каза че е направил каквото може и да чакаме тъй като операцията е била много по-сложна отколкото са очаквали.През следнащите дни всики ден патувахме по 70 км. за да видим макар и за 15-20 минути детенце.И как ми се свеваше всеки ден сърцето когато влизах в болницата и не знаех какво ще ми кажат дали е жив дали е по-добре вече.След близо 40 дни прекарани в интензивното си го прибрахме вкъщи.Най хубавите ми моменти са с любимите ми хора децата ми и мъжа ми.
Дойдоха от съседен град да го вземат с линейка на втория ден след като се роди.Аз си тръгнах от родилното и в 12 през нощта отидохме да видим как е малчо.А той беше един мъничък само 2 кг. След още два дни се наложи коремна операция.Никога няма да забравя как чакахме пред операционата и дойде доцента след операцията и каза че е направил каквото може и да чакаме тъй като операцията е била много по-сложна отколкото са очаквали.През следнащите дни всики ден патувахме по 70 км. за да видим макар и за 15-20 минути детенце.И как ми се свеваше всеки ден сърцето когато влизах в болницата и не знаех какво ще ми кажат дали е жив дали е по-добре вече.След близо 40 дни прекарани в интензивното си го прибрахме вкъщи.Най хубавите ми моменти са с любимите ми хора децата ми и мъжа ми. От какво е опериран/диагнозата/? Преживяла съм нещо подобно...
# 163
7 окт. 2009, 14:21 ч.
От какво е опериран/диагнозата/? Преживяла съм нещо подобно...
Нищо интересно ли не ви се е случило??? Хайде де похвалете се!
Виж целия пост
Най кошмарното преживяване в моя живот беше след като родих сина си.След два дни разбрах че нещо не е наред.Едно лекарка се зае с него иначе до тогава никой от родилното и детските лекарки не обърна внимание Дойдоха от съседен град да го вземат с линейка на втория ден след като се роди.Аз си тръгнах от родилното и в 12 през нощта отидохме да видим как е малчо.А той беше един мъничък само 2 кг. След още два дни се наложи коремна операция.Никога няма да забравя как чакахме пред операционата и дойде доцента след операцията и каза че е направил каквото може и да чакаме тъй като операцията е била много по-сложна отколкото са очаквали.През следнащите дни всики ден патувахме по 70 км. за да видим макар и за 15-20 минути детенце.И как ми се свеваше всеки ден сърцето когато влизах в болницата и не знаех какво ще ми кажат дали е жив дали е по-добре вече.След близо 40 дни прекарани в интензивното си го прибрахме вкъщи.Най хубавите ми моменти са с любимите ми хора децата ми и мъжа ми.
Дойдоха от съседен град да го вземат с линейка на втория ден след като се роди.Аз си тръгнах от родилното и в 12 през нощта отидохме да видим как е малчо.А той беше един мъничък само 2 кг. След още два дни се наложи коремна операция.Никога няма да забравя как чакахме пред операционата и дойде доцента след операцията и каза че е направил каквото може и да чакаме тъй като операцията е била много по-сложна отколкото са очаквали.През следнащите дни всики ден патувахме по 70 км. за да видим макар и за 15-20 минути детенце.И как ми се свеваше всеки ден сърцето когато влизах в болницата и не знаех какво ще ми кажат дали е жив дали е по-добре вече.След близо 40 дни прекарани в интензивното си го прибрахме вкъщи.Най хубавите ми моменти са с любимите ми хора децата ми и мъжа ми. От какво е опериран/диагнозата/? Преживяла съм нещо подобно...
# 164
13 окт. 2009, 23:11 ч.
Милички, всички вие сте толкова силни...Боже, наистина има адски много мъка по тоя свят Прегръщам ви силно
Когато след 20 години щях най-после да се срещна с баща си, предния ден разбрах че е починал, а на следващия наистина го видях - в ковчег
Когато приятелката ми от детинство ме предаде
Когато разбрах, че не мога за нищо да разчитам на майка си
Когато разбрах, че дядо е получил инсулт
Когато разбрах, че пораженията от инсулта не са тежки и той ще се оправи
Когато приятелят ми ме защити в ситуация, в която срещу него беше цялото му семейство
Надявам се, че в тази графа след време ще запиша прекрасно мое си семейство и здрави дечица...
само това искам като се замисля
Виж целия пост
Прегръщам ви силно Когато след 20 години щях най-после да се срещна с баща си, предния ден разбрах че е починал, а на следващия наистина го видях - в ковчег
Когато приятелката ми от детинство ме предаде
Когато разбрах, че не мога за нищо да разчитам на майка си
Когато разбрах, че дядо е получил инсулт
Когато разбрах, че пораженията от инсулта не са тежки и той ще се оправи
Когато приятелят ми ме защити в ситуация, в която срещу него беше цялото му семейство
Надявам се, че в тази графа след време ще запиша прекрасно мое си семейство и здрави дечица...
само това искам като се замисля
Препоръчани теми