Какво сте преживяли?

Започвам с лошите. Детството ми беше трудно,усетих тогава мизерията и скандалите породени от нея Но най-големият ми шок беше,когато баща ми се разболя от рак на панкреаса.Крихме от него за тази диагноза през цялото време,а се оказа,че той си е знаел.Преживя първата операция и лекарите ни казха че всичко вече е наред.Мина една година.Бях с приятелят си на море.И тъкмо си тръгвахме от там и баща ми се обади да ми каже ,че е в болница.Имал диабет.Но баба каза,че това е следствие от рака и разсейките са много и остава малко...Няма да забравя блясъкът в очите ми когато го видях,беше щастлив,че ме вижда Следващите дни не можех да го виждам,защото бяхме в различни градове,а аз работех.Всеки ден се чувахме по телефона по няколко пъти и той всеки път с надежда ме питаше кога ще отида при него,да ме види Когато поисках отпуска,ми беше казано,че никой не може да ме замести ,защото било време през което се правят компоти,не можело да се отложи това Един ден звънях на татко,но никой не вдигна Щях да се побъркам от притеснение.Звънях на баба,но и тя не вдигаше.Когато се свързх с нея,ми каза,че баща ми е изпаднал в кома.След няколко дена почина,без да мога да го видя за последно Когато го видях в ковчега и избягах в другата стая.Едвам събрах смелост да отида при него Беше ми адски трудно...От тогава минаха 3 години,но сякаш беше вчера...Толкова много ми липсва Другият ми трудем момент,беше на сватбата,когато дойде ред на танците с родителите.Аз танцувах с вуйчо...
Малко преди дъщеря ми да навърши годинка се разболя от бронхиолит.Всичко се разви за една нощ.Когато сутринта я заведохме на лекар,той ни се развика,че идваме много късно и,че едва не сме я изтървали...А ние и предният ден бяхме на лекар и веднага щом се влоши я заведохме Всичко се оправи.
Най-хубавият ми момент беше като видях  ,когато я видях на 3D,когато за пръв път и чух гласчето Сватбата ми беше страхотна,съпругът ми също А последното хубаво нещо е,че започнах работа,която не чувствам,като работа,а удоволствие
Животът е такъв,шарен и не може да има само хубави или само лоши неща.Пожелавам  на вас и на себе си,да намираме винаги сили да се изправяме и никога да не забравяме,че слънце има за всички! Може в момента да е скрито зад облаци,но непременно ще изгрее

От детството имам малко лоши спомени- един от тях е на 13 -пътувайки сама с кученцето си ,което имах тогава ( леля ми твърдеше, че съм достатъчно голяма да пътувам сама с влак и майка ми я послуша). Бях сама в купето, всъщност и влака беше почти празен.Един кондуктор седна при мен и започна да ми задава някакви въпроси и след това ми налетя и се опита да ме целува и лигави.Благодаря на Господ и до днес, че се отказа навреме, но дълго след това изпитвах отвръщение сама от себе си.
Смъртта на дядо ми, тогава бях на 14 години - един от най- лошите моменти в живота ми.
По- късно, вече на двадесет и няколко години започнах да получавам първите си сериозни кризи  заради Мениеров синдром.Бяха доста тежки за мен и за хората около мен.
2007 година един познат ми опря газов пистолет в главата и стреля.Кръв навсякъде, хаос и суматоха, Пирогов.От шока се хилех като зелка и убеждавах другите, че съм добре, въпреки ужасната гледка.Най- "фрапиращ" беше момента, когато лекарят, който ме привика в някаква стая след това, за да ме разпита как и кой и защо е стрелял ми каза, че съм вторият такъв случай- първият умрял обаче.Каза, и че  ако раната не е добре почистена сега и забере развръзката няма да е добра.Е, седмица и нещо след случката влизам в банята да се къпя и в огледалото виждам как струйка гной и кръв ми тече по челото. Тогава вече се стреснах .Пак Пирогов.
 Често се сещам за това.Майка ми така и не разбра и до ден днешен.Не ходих три седмици при нея, а после доста време след това ходех с лента на главата или обърнат бритон, за да скрия грозната рана с голямо голо петно около нея.
Тази случка ме доведе до страх от пистолети, но като цяло не е трагедията в живота ми.Ужасявам се, като си помисля, че краят на всеки човек е неизбежен, а аз не искам да се разделям никога с хората ,които обичам.Четейки, как хората писали тук са преживели тези тежки моменти и само при мисълта започвам да плача и си мисля, че аз едва ли ще бъда толкова силна психически, когато дойдат тези моменти.Затова се радвам на дребните неща в ежедневието си и  всеки момент прекаран с тях - хората без които не мога, а хубавите моменти в живота ми са много и са свързани именно с тях.

Само Хубавото!       

Момичета,чета ви и преживявам всичко с вас.
Алексиен,благодаря ти Но всеки,който чете тук,трябва да е подготвен за това,което другият е написал.Мъчно ми стана за теб,за майка ти,много мъчно.Съжалявам,че си го преживяла.Съчувствам на всички ви,момичета!! Винаги се сещам за тази песен: "Пак ще се срещнем след 10 години" или по-скоро за един откъс "с какво се е преборил и какво е НАДЖИВЯЛ".Защото ние всички сме надживели мъката-нали сме още тук и се усмихваме!Макар и понякога трудно.

                                         

Бях на 14, когато пияния ми пъстроок се опита да ме изнасили. За щастие вуйчо ми и майка ми се прибраха и ме спасиха. Година след това заседнах в асансьора,15 минути стоях там между етажите, въздухa ми спираше, за щастие се бях обадила на чичо ми (който е техник) и ме извади от там
На бала кавалера ми не дойде-чаках го цели два часа, накрая ми се обади да ми кажи, че ще води друга, да се оправям сама. Добре, че съседът ми тръгваше, та ме взе.
На 20, вече живееx с мъжа ми (тогава бяхме още гаджета), както си готвя, изведнъж тавана пада върху мен. Оправих се, месеци наред ме болеше ужасно главата, имах чувството че щеше да се пръсне. 
Година след това, на рождения ми ден, бяхме голяма компания на една хижа, ядохме наловена риба, после всички легнахме болни. На всичкото отгоре наваля страхотен сняг, не можехме да се приберем седмица, нямахме лекарства . Всички повръщаха, температури, зачервени гърлa
Най-хубавия момент беше когато разбрах че съм бременна и надявам се раждането на малката. Също така всеки ултразвук, най-вече когато ми казаха че ще си имам дeвойка

СИГУРНА СЪМ ЧЕ ВЕЧЕ ТИ ПРЕДСТОЯТ САМО ПРЕКРАСНИ ЕМОЦИИ !!!! ЖЕЛАЯ ТИ ГО ОТ СЪРЦЕ !!!!!!!!!
И МИСЛЯ ЧЕ СИ НАИСТИНА СМЕЛА И СИЛНА ЖЕНА !

Хайде и аз нещо да напиша. Значи миналата година се прибираме в България (а не се бяхме прибирали 6 години) и такава радост, такова вълнение. Не може да се опише чувството, може би само хора които са навън могат да разберат за какво става дума. По време на вториа полет от Дюселдорф до Българиа самолета се чупи във въздуха и кацаме принудително. Такъв кошмар не може да се опише. Треперене, ядове, закъснения-прикачваме се на втори самолет. Излитаме горе долу преглътнали уплахата. След 15мин се чупи втория самолет. Кацаме принудително. Гласят ни за трети самолет. Жестока буря. Просто вятърът се играеше със самолета като детска играчка. Всичко това става с Луфтханза. Най-накря стигнахме до България след един ден. Но такъв стрес такова чудо. Отпуската ни се превърна в кошмар. На море ходихме след това къде ли не, абе не се маха този подсъзнателен торомоз. Коршум си ляхме макар че не вярвам в такива бабини деветини и то не помогна. А нашите приятели и познати като кажат е нали сте живи какво се вайкате толкова ме убиват. така е вярно, но подсъзнателно без да се самонавивам и колкото и да не мисля за това просто кошмара не се маха от мен. Спомена за устермения към земята и тресящ се самолет, паника и усмихнати стюардеси не ме напуска вече една година! Знам че повечето от вас са споделили далеч по големи трагедии и моето бледнее, но и на мен ми се доиска да споделя нещо.

Лош, добър

Винаги ще помня когато татко заяви на мен, на мама и на брат ми че ни напуска и не иска да има нищо общо с нас повече. Как ги видях да се разхождат с любовницата си, а оная надула корема бременна в осмия-десетия месец . А след няколко месеца отново ги видях, този път татко да бута бебешка количка. Как след шест години татко ни се обади, за да ни покани на рождения ден на "дъщеря му", а преди това дори не си е помислял да ни потърси, може би под влияние на жена му, може би по негово желание....
Как онази се държи високомерно и ни обижда пред татко а той мълчи като риба . Как се опитах да ни защита, а татко ми се развика че нямам право да говоря така на жена му, че тя има повече права от мен и т.н.

Хайде и аз да се разпиша
Прочетох половината от темата, възхищавам се на всички вас   прегръщам ви силно  
Поздравления на авторката, страхотна тема  

Та моето преживяване което никога няма да забравя беше през 2007г юли месец.Една петъчна вечер аз и братовчедката отиваме на дискотека в която е организирано парти от фирмата в която работи братовчедка ми.Та веселим си се ние както си му е реда на нещата, обаче аз по едно време виждам часовникът, че е  3 часа, а аз бях на работа сутринта, казах, че тръгвам без да искам да ме придружат до такси защото беше лято на вън фул с хора а от алеята на дискотеката до такситата имаше поне 15-20 мин те щяха да изгубят времето си с изпращанки.Та тръгнах, вървях си нормално, стигна до такситата обаче тай като времето беше супер си викам хайде ще повървя до центъра и от там ще си хавана такси.Стигнах до центъра ама пиацата празнааа народът са вози  Та тръгвам си към къщи,не живеех много близко ,но пътят бях го почти преполовила(а кой да се сети да звънне да си повака такси )Понеже никога не ми се беше случвало нещо гадно вечер и бях безстрашна Та минавам центъра и продължавам към един пазар в който повечето улици не са осветени или само част от тях,без да заподозря , че един мъж ме следи .На главна улица  осветен участък ме застигна (още ми са в съзнанието стъпките му )сграбчи ме, помъкна ме на другият тротоар където имаше дървета, започна да ми блъска главата с ужасна сила имах усещането, че ще припадна и толкова беше с мен.Би ме ,влачи ме ,блъска  ме , след това извади нож и го допря до корема ми ,каза ми ако извикам ще ме разпори ,каза да му дам всичко ,аз съответно извадих всичко пари,телефон и му ги дадох,после почна да ме опипва гадта мръсна а на 20 метра имаше нещо като  барака или малка постройка и искаше да ме завлече там,аз  хванах ножа с ръка и се молех само всичко да свърши,той ме опипваше и искаше да ме влаче до барака ,а аз стисках здраво ножа и си казвах на ум "по скоро бих умряла"По едно вереме той ми казва "пусни ножа и изчезвам"а аз замаяна от побоя и недоверие разбира се не го пускам,викам си тоя ще ми разпори корема тук и толкова,след секунди пак "чуваш ли какво ти казвам маа пусни ножа и ма няма" бях в шок пуснах го и оня отпраши .Не помня много много как се довлачих до апартамента на леля ми (добре, че живееше близо)помня, че правех пътечка от кръв след мен а хората излизащи от денонощният магазин гледаха все едно нищо няма.Следствие на всичко имам два порязани  пръста на лявата ръка единият дълбокичко ,но слава богу без последствия само белези да ми напомнят Куцах почти месец ,коляното ми беше двойно от побоя и влаченето и това мина ,безброй синини и главата ме боля доста дълго.Не направих медицинско, защото нямах надежда да го хванат.На следващият месец забременях и имах за какво да мисля ,за това и по бързо се съвзех.Страх си имам вече,поне това успя да ми даде нападателят.И до сега чуя ли стъпки зад мен се спирам да отмине човека и продължавам,травмата ще си я нося не се забравя лесно.Но се научих на нещо много важно да не ходя нощем сама !
Само да кажа, че след 8 мес бяха хванали престъпникът и му предстоеше дело наплати ми всичко в пълен размер но съжалявам, че не изкарах медицинско щях и аз да го съдя със сигурност.От адвоката му каквото разбрах беше , че бил българин женен с деца от близките села, безпаричието явно го накарало да постъпи така

Най -тежкият ми момент ,който преживявам и до днес......баща ми издъхна в ръцете ми.....
Най-щастливият- раждането на децата ми

Здравейте!

Днес е Андреев ден!

Честит Имен Ден на всички, които празнуват! 

Желая Ви весели преживявания!

Честит Имен Ден на всички, които празнуват днес!

Бъдете живи и здрави и много хубави преживявания!


Споделете ги....

http://www.youtube.com/watch?v=DtVfyrvhSqE

Бъдете живи и здрави и много хубави преживявания!