Различният първи юни

Разплака ме  
Една много голяма прегръдка от нас за Насето.
Вики днес занесе покани за рождения си ден в училище. Нали съм ти казвала, че в класа има детенце с аутизъм, много умно, гениално в математиката и работата с компютър, големия му проблем е общуването с другите деца. Вики е избрал да го покани, каза ми, че знае, че той много е искал. Поговорихме си затова на път за вкъщи, а като се прибрах видях поста ти.
Честит празник на всички дечица! И ти благодаря, че писа! Дано има повече толерантност.

П.П. Като писах не бях чела темата. Сега го направих и трябва да обясня защо плача. Не е от съжаление към Катето и другите мами, нито към дечицата им. От болка от обществото ни е, от липсата на толерантност, която дори моето иначе "нормално", но много динамично и темпераментно дете не търпи и нарича с имена, какво остава за дечицата с Даун, аутизъм и т.н. Слагам "нормално" в кавички, защото това самото разделение е нелепо.
Затова плача. Защото ми се иска на площадката, в градинката, в обществото ни като цяло да има място за всички. Не е трудно, ама хич. Повече толерантност и разбиране, по-малко квалификации. Само това искам.

диди,различни са. Както и да ги наричаме.  Приемаме ги както са различни, а и защото са различни.  Не виждам смисъл да си затваряме очите и да се преструваме.

всички сме различни и всички имаме нужда от обич и ласка! различни сме, нито по-добри, нито по-лоши, просто различни... весел празник, мили майчета! дарявайте всички деца с обич!

Моя син, макар и различен, не изглежда такъв на първо виждане. Даже на второ, трето...
След 2г и половина ежедневна борба от страна на специалисти и мен, той почти успява да се справя в дадена ситуация. Но  , проблема излиза наяве когато някой по някакъв начин се опитва да наруши неговите правила. Е, как кажете ми да започна да обяснявам на всеки по отделно защо 5 годишния ми син сега точно се държи като бебе на 2 г, защо пищи или дърпа играчки и разхвърля пясък наоколо. Околните виждат в този момент как от едно нормално и весело дете за 2 мин се превръща в ужасно пищящо и тръшкащо се зверче. И какво си казват "супер лошо възпитание, неадекватна майка, лиготия, лошотия" и т.н. В такива моменти го дърпам от центъра на събитието и просто си тръгвам. Коментари след мен колкото искате.
Ще взема да му закача една значка на шапката с надпис "Аз съм аутист" и нека после ме питат, какво и защо, ще казвам. Ще обяснявам ако трябва на загрижените майки дето си бършат топките и колелетата на децата с мокри кърпи защото ги е пипало мойто дете, защото и това ни се случва не рядко.

Да си кажа,и аз имам притеснения с малкият-не може още да говори хубаво,а е почти на 4,до скоро нищо не му се разбираше,а беше много общителен,но с времето като че стана срамежлив...и преди всичко много агресивен...мисля от факта че околните трудно го разбират...Ходихме на логопед,не останах доволна,жената бе свикнала като че ли да поставя децата в някакви рамки,но моят син не влиза в тях...Много гении са проговаряли по-късно,това не ме притеснява толкова,колкото отношението на околните,защото точно то би му навлекло повече дискомфорт,и проблеми,от колкото самият проблем...Вече ми казва че е глупчо...Предполагам в ДГ му казват така...А той въобще не е глупчо...У дома разбива всички игри на компютъра,по добър е дори от големият ми син...Е,не може да брои до 10 както големите ми синове на тази възраст,и не знае всички букви,но и той си има свойта силна страна...

Не знам кой е решил че децата трябва да се развиват по книга?!Кой е решил кои стават,и кои не?!Кой е решил кои деца са подобие на господ?!Кой е решил кои са силните страни на човек,и кои слабите?!
Сега чета "Какавидите",препрочитам я за Н път...Ако някой я е чел,ще разбере за какво говоря...
Всички сме различни по своему...Всички имаме свой си свят,свои интерпретации,свои силни и слаби страни...Тези всичките хора за които пишем тук,има на какво да ни научат,има какво да ни дадът,има с какво да ни помогнат,въпросът е дали ще сме достатъчно силни да ги приемем тези истини...Или ще се залъгваме в своите си животи...И ако е второто,кой има по голям проблем?!

КиФла, не знам дали разбирам напълно болката ти, защото не съм я преживявала. опитвам се.
аа също може да съм реагирала в някоя ситуация неадекватно. но то не е било от лошотия или от претенциозност някаква, а само и единствено от незнание. може би, ако знаех как точно се държат децата с разстройства от аутистичние спектър, щях да бъда по-подготвена. досега единствените аутисти, за които се сещам са Монк и Рейнман. а това не е много.

повечето хора реагират така не защото са негативно настроени, а защото не знаят как да се държат. не знаят, че пищящото дете не е разглезено, а има проблем. хубаво ще е хората да разбират повече за това какви са тези деца, да се научат как точно да общуват с тях.
не вярвам, че хората са просто лоши.

А и хората се плашат от нещата, които не разбират.
Нека бъде говорено, за да разберат.

Искам да кажа за моя близка и детенцето 'и - с ДЦП... Общуваме, защото сме говорили и вече знаем как  Трябва да говорите с нас (родителите), трябва да знаем, за да не сме като в "небрано лозе". Разбирам, че за вас е трудно и мъчно постоянно да обяснявате, но така ще е по-лесно на всички ни. Дъщеря ми е малка и много често се затичва към непознати деца, за да ги прегръща и целува. Така правим у дома, с куклите, с любимите хора... но и с непознати 
Не исках поста ми да звучи назидателно, но така се получи ... Искам да кажа, че ако кажете "детето има разстройство от аутистичния спектър" например и ние ще сме по-адекватни в реакциите си 
А Кристиян тази година ще е първокласник в най-обикновено училище  Радваме се, защото дневният център не беше добър за него и не му помогна в развитието... Мога много да пиша и да плюя по системата ... Но сега имаме повод за радост и просто се радваме  Радвайте се и вие, когато имате и най-малкия повод 
На всички дечица много прегръдки Ако не вярвате ще дойдем с малката "гушла"

Точно за тази книга се сетих вчера!
И се замислих, че ние всъщност не знаем дали светът не би бил по-добро място ако мнозинството от хората бяха от различните.
Помислете - има много гении сред аутистите (знаем за предположенията, че Айнщайн и Нютон са имали форма на аутизъм), хората с Даун са истински мили и добри...
А добро ли е всъщност нормалното?
И друго: в нашия цивилизован свят се учи твърде много математика, твърде много химия.
А никой не ни учи да бъдем родители или да се опитваме да разберем вътрешния свят на другите.
Само въпрос на добро съвпадение е, че някои хора сами намират този път.
Всъщност в бясното преследване на точните науки и факти от полезрението ни е изчезнал човекът.

"Различни " или не всички  те са наши деца и ние трябва да им показваме всеки ден колко много ги обичаме!Честит праник на всички наши малки и големи слънца макар и със закъснение!

Моето дете е различно.
Всички сме различни, но знаете какво имам предвид, тя не ходи , не говори.
Мъчно ми е, но не защото не е като другите деца, а защото не може да ми каже какво я боли, какво чувства...
Ние родителите на различни деца сме също толкова различни, защото раждайки "специално" дете, живота и мирогледа ти се променят коренно.
Аз се радвам на една усмивка, на съзнателно леко движение на ръчичка, на проявен интерес към играчка, дете, животно...
За мен това детето ми да свири на пиано, да стане балерина, спортистка са неща, за които никога няма да мечтая, но мечтая да живея дълго , за да мога да се грижа за нея.
Тя ме промени, затова ми се иска и аз да мога да променя мисленето на хората, които подхвърлят зад гърба ни..."изплаща грехове...да пази Бог...горкото дете...".
Съгласна съм, че има родители, които се затварят в собствен свят, но и за това си има причина.
Аз виждам, че нещата се променят, мненията в тази тема го доказват.
Усилия трябва да има и от двете страни.
Честит празник със закъснение на всички деца!

Зелената Шапчица, и аз се самоубеждавах години наред, че всяко дете се развива различно и не трябва да слагаме децата под един знаменател. Но после се опарих...защото дете което изостава с 3 месеца на 2 години, изостава с 6 на 3г, и с година на 4 и т.н. ит.н. Разбира се не във всички области - но когато комуникацията е нарушена това засяга цялото развитие на детето. Дали това ще е говора или нежеланието му за общуване - проблем има и той трябва да се види. Не всички  късно проговорили деца са аутисти. Не всички деца които ни игнорират когато се заиграят с нещо са аутисти. Но някои са. И няма как да ги разграничим от останалите, защото НЕ ЗНАЕМ как да правим това.
Логопедите често дори отказват да работят с деца под 4 години... а с логопед може да се работи и с 6 месечно бебе. И точно защото хората не знаят, тези деца стигат до училищна възраст където почват проблемите - буен е, не слуша, разсейва се, мързи го да пише, пречи на децата .... а детето не е лошо. То има проблем. И само ако това се открие навреме и се вземат всички мерки детето има шанс да развие пълния си потенциал. Много от аутистичните деца са с потенциал, който не сме предполагали. Но без помощ те няма да се докоснат до него. Едва ли можеш да предположиш, че моето дете, което неможе да обесни на учителката си кое е по-късо или по-дълго на 6.5 години, или да направи изречение от повече от 3 думи, в което има някакъв смисъл има АйКю 138 ... Без терапия сина ми никога няма да постигне това което му е заложено да развие. Без да се интегрира той няма да може да има един ден семейство и да разбира околните. Хич не ме успокоява, че Айнщайн е проговорил също на 4... Той е бил супер асоциален и нещастен човек. Ползвал жените си да го отглеждат като майки.... Аз не искам това за детето си. Искам то да бъде самостоятелен и уверен човек. Искам света да го приема такъв какъвто е, а не диагнозата му и затова да го съжаляват.... Искам да се развие и да бъде обичан. За да се научи да обича и той.

Не оставайте с впечатление, че всички аутисти не говорят, или проговарят късно. Част от тях проговарят преди да проходят...И понеже обикновено това са супер-интелигентни деца те биват диагностицирани едва на 10, че и повече години....

Това е много важно. Навежда ме на мисълта за друг един момент, който май не се споменава в тази тема. Не се споменава по принцип. Много от родителите на деца с проблеми се срамуват от тях. Крият ги, държат се виновно и, най-лошото, твърдят пред всички, че нищо им няма. Адски трудно е да се реагира адекватно спрямо дете-аутист, когато майката твърди, че то просто е лошо по характер. Как точно се интегрира дете с пълна глухота, при условие, че родителите му предупреждават за "съвсем леко проблемче със слуха"? Аз нямам никакви предразсъдъци и задръжки спрямо т.нар "различни" хора, нито пък децата ми. Ако е имало бариера в общуването ни, е била поставяна отсреща. За комуникацията между два свята са нужни не само желание и човещина. Нужен е и някой, който да те научи на езика, без да те кара да се чувстваш зле.

Би трябвало да се опитаме да говорим, без да се обвиняваме един други и де си вменямаме вина.
Нещо като опознавателен разтовор, със съобщителни изречения.
Същевременно си давам сметка, че съм пристрастен и увреден родител на дете с увреждания.
Световете не са два, светът е един. Трябва да си опитаме да живеем като на улица Сезам.

мисля, че точно така говори за детето си firebird - със съобщителни изречения, от които разбрах наистина много.
благодаря и както за темата, така и за начина по който поднася нещата.