Различният първи юни

[/size][/size]Значи аз познавам много майки на деца с увреждания.Много от тях са се предали на отчаянието.Много  от тях имат крещяща нужда от помощ за себе си, защото те осакатяват с тази своя отчаяност и децата си.Познавам и много майки, пък и татковци отричайки проблема на децата си, и по този начин обричайки детето си на още по голямо затъване в блатото на самотата.Детето обаче в никакъв случай не е виновно за безхаберието на родителите си.Оправдавам ги да ви кажа - и аз бях от тях  , но идва момент, когато или се стягаш или се давиш.Разбира се има и не по малко родители на деца в норма опустошавайки душичките на децата си, но поне ние имаме оправдание за отчаянието си. [/size]
Моето поколение приема трудно различните си връстници, но се надявам поколението на децата ми да бъде по толерантно.Всичко идва от възпитанието от родители и средата в която живеят децата.Още от детската градина се изграждат отношения, защото малките деца не са обременени - колкото по големи стават, толкова повече забелязват разликата със себеподобни.И ако дечицата получат от своите родители адекватно обяснение и помощ - ще има по лесно бъдеще за моето дете, и всички негови близки по съдба, защото сега са малки, но ако от детската градина го приемат и свикнат с него, ще растат едновременно и един ден ще станат възрастни.В тази връзка ви благодаря, че четете тази тема  [/quote]
И аз като майка не специално дете исках да напиша много неща. Писах, трих. Но видях, че Катина е написала много точно това което исках аз. Бях точно от тези отчаяните, не виждах изход. Нямах информация. Просто дупка. Благодаря на мамите от под форума Деца с увреждания, че в онзи момент ми дадоха сили да се изправя на крака, да разбера,че смисъл от търсенето на отговори няма, няма смисъл и от съжалението и от денонощен рев. Има смисъл да съм полезна на детето си. Моето дете. Онова по другото, както са го наричали. Сега е по - лесно от преди година и половина благодарение на тях   . Виждам, че има надежда. Радва ме това. Радвам се, че тази тема е полезна за всички, че не всичко е от лошотия. Малко стана объркано, но трудно се изразявам в писмен вид.
Благодаря за темата.

Темата е чудесна! Благодаря на авторката на темата и на всички, споделили. Аз също искам детето ми да си играе с всички дечица! Тя е още мъничка, но ще се постарая да й дам подходящо възпитание и съм сигурна, че с радост ще си играе с всички дечица, такива, каквито са си.
Когато бях в САЩ за първи път се замислих по тази тема. Удиви ме факта, че никой не се обръщаше, не коментираше, не се правеше, че не вижда. Просто хората си живееха естествено и най-нормално. Надявам се скоро и тук да стане така.
И продължавайте да пускате теми във всички форуми. Нека всеки да се информира. Надявам се да ви виждаме и по детските площадки и да си играем с вас  Много ми е мъчно за всички трудности, с които се сблъсквате по площадките. Но искрено се надявам да срещате все повече майки, като тези писали по темата.
И още веднъж ще каже, че темата е чудесна. И мисля, че е много важно редовно да има такива. Защото хората просто не винаги се замислят, не са подготвени и за това реагират тъпо.
Пожелавам много радост и щастливи детски очички  за всички!

Teмата е не просто чудесна за мен, а много важна, много! Тя е връзка, мост между нас, направен именно по най-естествения начин за хората, като общуват нормално, разговарят, споделят. Точно това ни липсва на всички. Социалната политика на държавата ни, по никакъв начин не осигурява възможност за този естествен контакт навън, във всекидневието ни, когато той просто се случва и нещата сами си идват на място след време. За децата с аутизъм нещата са особено сложни, защото не са видими на пръв поглед, за да имат подкрепата на обществото е нужна много, много широка информираност, говорене, разказване, споделяне, общуване. За децата с физически увреждания, макар проблемите да са видими, това пък прави нещата още по-страшни, защото повечето от тях се изоставят още при раждането, а освен специалисти са им нужни и безумно скъпи помощни технически средства, животоспасяващи лекарства, общуването и притесненията са много, преживяното, тежко и страшно. Много сериозен проблем е, затвореността на много от родителите, изразявана по най-различен начин, напълно разбираема, но прави контактът невъзможен, затова темата е много ценна. Тя отваря вратата между нас.

И ето как в деня на Детето се роди нещо добро.

И аз съм чела романа, страхотен е, останах със добри впечатления от него! И не само! Вие сте имали една прекрасна класна! 
Идеята да се четат на децата този и други такива романи в училище е повече от страхотна! бихте ли агитирали за нещо подобно?

Ауууууу, прекрасен пост, Кезая. Трогна ме до душа! Де повече такива хора като теб, ето това искам най-много за света! Да има повече такива хора, които да прогледнат и да видят кое е истински важното в живота - любовта, приятелството, здравето, щастието, обикновените и дребни неща, които ни носят удоволствие!

"Различно", "болно", "специално"... Все етикети. Толкоз ли много ние хората имаме нужда от тях?

Преди няколко дни седяхме на едно кафене и в компанията ни имаше една майка с детенце на 4-ри години. Не забелязах, че това дете е "различно" докато майката не каза "Детето ми не е като нормалните деца!"
Може би не ми прави впечатление защото племенницата ми "не е като нормалните деца".
Научих се във всяко едно дете, независимо какво е да виждам дете.

Мили майки, осъзнавам че не съм тази, която трябва да дава каквито и да е съвети, но ви моля да научим децата си да живеят без етикети. Много е трудно да се постигне това, когато всеки е лепнал на всекиго по няколко, но все пак си заслужава да премахнем етикетите поне от децата: "различно", "болно", "специално"... 
Всички деца имат необходимост от едни и същи неща, независимо какъв етикет им е лепнало обществото!

Passiflora, и аз намирам тези етикети за порочни. Никога не мисля с тях.

Мозъкът ми е вцепенен. Не от късния час.
Няма по-голяма болка от тази на родителите. (Може и да има, никой няма право да съди.)

Господ беше милостив към моето момиченце, взе си го в шепи.

Сега съм свободна, да.
Ще живея ли с отворени очи, или всичко потъва?

Свободна си, Седада, но по страшния начин. Съжалявам за болката ти.

Що се отнася до етикетите... Децата ни се раждат без такива. И няма нужда да ги възпитаваме да живеят без тях, те си го правят естествено. По- важното е, ние- възрастните да не ги научим да ги лепят.

Различни или специални... това не са етикети. Когато говорим за дете от аутистичния спектър едва ли е честно към самото дете да не казваме, че е различно.
Самите аутисти един ден като пораснат определят нас "нормалните" като невротипични ... те самите знаят, че виждат света по-различно - опитвайки се да ги накараме да "не са различни" предизвиква всичките проблеми при тях. Та въпроса не е дали са различни деца - да, На първо място са деца, но деца, които трябва да се чувстват приети, въпреки, че са различни. 


Само прочетете какво пишете.... едни от вас казват - "Кажете ни че детето ви има проблем", другите "Ама защо казвате, че са различни!" ...

Деси,

Аз съм имала доста трудно и самотно детство (по ред медицински причини, които няма смисъл да споделям), и винаги ми е било проблем комуникирането тогава. Хората просто не ме разбираха, не желаеха да влязат в моя свят. Затова и предпочитам да зная за проблема - за да мога да осъществя комуникацията.

Вероятно всеки го разбира по различен начин...

Права е Деси-трябва да е ясно кой с какъв проблем е. Иначе стават недоразумения.
Пресния ми пример е от вчера-сестра ми се оплака,ч е едно дете в яслата на племенника ми било изключително истерично, крещяло и без да има явна причина ступало детето й. Бащата не направил забележка. Аз предположих, че може би детето има проблем, затова нека не се сърди нито на него, нито на родителя. Тогава тя се замисли, и каза, че може и да съм права-то било единственото дете, което не участвало наравно с другите в тържеството, което се разходало свободно и в общи линии не участвало много адекватно.
Възможно е това дете да не е различно, а просто да е в някакъв период. Възможно е, обаче да е хиперактивно, аутист и прочие. Хубаво е да се знаят тези неща-тогава и реакцията на останалите би била много по-различна.

Седада, ужасна свобода е това, съжалявам.

Firebird , прекрасна тема. Прочетох я първо в блога на Бу, не знаех, че и тук я има...
Аз не обичам да пиша във форума, в повечето теми са разни малки общества от познаващи се, и да пишеш ... не те отразяват.Но както и да е. Тук искам да пиша. Плаче ми се, но ще пиша.

Моето дете е на 6. Усетих , че има проблем още като беше на година и месец-два. Ще питате защо. Защото не махаше с ръчичка. Много елементарно. После пък изчезнаха първите срички и очния контакт. На 3г. го заведохме на детски психиатър. Аутизъм беше думата, която се появи. После остана разстройство в развитието, включително говорно. След това един мастит професор каза, че не чува. Е, чува. Той проговори на 4. С това върви хиперактивноста и дефицита на внимание. Искаха да ни изгонят от градината. Преборихме се.

Сега говори, хиперактивността почти изчезна. Но много не му се разбира. Работим.
Иначе е контактен и усмихнат. Случка. Седим на заведение. На съседна маса има 2 момиченца. Той иска да си играят. Те не го разбират и му викат в лицето да се маха. Той ритна едното дете. Моето мило, добро, неагресивно, състрадателно  дете...почва да разбира , че нещо не е както трябва.
Той ме радва всеки ден. С по нещо малко. Правилна дума. На място зададен въпрос...
Той е моя живот, моята мъка, моята радост...
И знаете ли кое най- много ценя...Щастието, което ни изпълва при всяка нова дума...С баща му се споглеждаме и се усмихваме. И аз виждам такава необятна радост в очите на мъжа ми .
И, да, мирогледа се променя. Научаваш се да цениш малките неща. Научваш се да се радваш на хубавото и да се опитваш реалистично да очакваш...
За 1 юни имаше празник в градината. Не обичам да го водя. Той се изнервя от тълпи.
И умирам от ужас какво ще става в училище. Защото нито учителите са подготвени за такива деца, нито обществото ни.
И още по-големия ужас..., с който не мога да се справя явно...как да се реша на второ дете с този страх в душата?

Sedada, дори не мога да си представя мъката. Съжалявам.

Sedada, 
Много е мъчна тази "свобода" - човек винаги знае, че нищо няма да е същото...

една от вас, точно за да разчупя модела на теми за познаващи се, започнах да пиша и тук.
Асоциация Аутизъм ще правят информационна кампания - но ние тук имаме форума и докато чакаме някой да се погрижи, по-добре да почнем и ние - като децата ни - с малки стъпчици, но напред...
И да - така е - човек започва да се радва на малките напредъци... Пожелавам ви да са повече и по-начесто! 

Относно етикетите Деси го каза преди мен - в случая е нужно да се поясни.
Не е нужен етикета "аутизъм", но когато някоя общителна бабка в градинката започне да настоява "кажи как се казваш", "на колко си годинки" "ау, защо си така срамежлив, такова голямо момче и не си знае името", е по-добре да я прекъсна, преди да сме стигнали до тръшкане и сърдене. И става дума за напълно добронамерени опити за общуване.
Едно такова дете често не дава да бъде гушкано или дори докосвано от непознат. Моят син понякога скубе или хапе, ако бъде гушнат против волята му. И не защото е лош, а защото това за него е прекалено голяма намеса в неговия свят и се брани с нокти и зъби.
Обикновено казвам, че не говори, за да го оставят на мира.
Социализацията е трудно нещо, когато едната страна не желае контакт.