За диалектните думички и изрази в различните краища на България

Ние казваме така на една голяма тенджера от чугун.

Пиятка - чиния
Паткан - Означава плъх. Метафоричното му значение е на човек който много се шашка.
Болинки - Означава : на точки, например плат на болинки = плат на точки
Гъза да е здрав - Според градските легенди израз дефиниран от Йордан Йовков, но цензеруран от критиката. Осначава : Дано всичко да е наред!
Фий - 1. Растение от семейство бобови. 2. Метафорично - безволев човек или пу..а.
Йоркипе - 1. Животно - хищник, яде кокошки. 2. Метафотично - благ човек , използва се само за много близки хора.
Айректен-точно така, много добре е станало със зла умисъл, така му се пада.
Мисир-царевица
Патлачки-пуканки
Стъкло - бутилка
Слънчовка - слънчоглед, слънчогледови семки
Дулмички - тиквички
сърул - 1. лека обувка за селско-стопанска дейност; 2. изключително неадекватен и природно тъп човек
гибя - 1. женско прасе в напреднала възраст и тегло; 2. женско прасе в човешко тяло

Йоркипе трябва да е нашата кукарджа. Белка.

Турлашки:     "Када кум прасе и ти вречу"- " Когато ти се дава нещо, трябва да го вземеш, че после може и да не го получиш."
Раковски:   
"кукуту тукузи" - колкото толкова
"ути" - защо/защото
"гюл" - локва
"же въръ" - ще отивам
"пъпун" - пъпеш
"кучен" - царевица     
Харманли:
"Сопри се, озвери се, опули се и ако не треска трену-преджупай "  - "Спри, огледай се, ослушай се и ако не идва влак- премини"
Село в Първомайско:
шельмен - охлюв
гъчканък - навалица, блъсканица
лелек - щъркел
обидвам - отивам да видя някой, който е болен

Безспорно един от най-колоритните речници е северозападния 

кини чеелите - късай чехлите, означава тръгвай си, махай се
тоа строши дивомера - възхищение от някой, който е направил голема простотия, дивомер - уред за мерене на дивотия
кое се не е пръчило, нема да се кози - нищо няма да излезе от тази работа
кво са затри като манарче у шума – къде се загуби
цинцифуция – обидно, многозначно, за неразбран, префърцунен, претенциозен, отпуснат човек
пуле, пуленце – малко магаренце

бибе – гъсе, малкото на гъските

дуд – черница; дуда, дуди - плод на черница

наглъфал съм се като бибе с дуди – преял съм

Повече подробности тук:

http://www.severozapad.org/content/blogcategory/7/31/

Ааа, не така, превеждай буквално, де. 

секлемче - чувалче /Елхово/
едно доматИ-един домат /Варна  /
кесия - найлонова торбичка / от Северна България един колега/

Аз да допълня Алекс " Дай да та бацна "- дай да те целуна, " н'аш ку та Очука/Одръстя "-знаеш ли като те набия...И едни от най-популярните обиди при съседски свади са " хърла " и " гурла "

аз сьм от изто4на бьлгария-нии сми ут далеку и гуворим миеку,ко прайш,що,вьй,туй. а бащта ми  е шоп по неговия край се говори оше по злемарок-котарак ,ма4ка -котка,пуганци-мишка,ру4ам -ям

да се включа и аз

магаза-мазе
пасапорт-паспорт
мамул-кучан (от царевица)
мечи-мяука (котка)
башкъ-заедно,смесено
варим-варвим
напред-одеве,преди малко
сурна-падна
ке-че,ще
потурясах-паднах
чуруга-цицина
моъ-муха
муца-смуче (палец)
чори-женския полов орган  
дръндьо-дядка,мърморко
какалажка-пак кучан от царевица

сетих се, че във варненско се казва на мазе - мазата

Ние го употребяваме в точно обратния смисъл - разделено, разделно, отделно, различно.
Всеки е башка луд.

Вафличка, казваме мазата, защото го членуваме от маза 

хи-хи  явно в различните краища на БГ се придават различни значения...

Ооо, страхотна тема! Ех как ме налегна носталгията...
Мойта рода е от троянския Балкан. Много от споменатите вече думи и произношения от други региони ги има и там. Ето още:


уйдисвам - угаждам
кандисвам - примирявам се
ричам и викам - напълно изместват "казвам", което рядко се чува въобще
чушка - лале а пипер е чушка
доваждам, дождам - идвам (това всъщност е старата книжовна форма на "идвам" която е излязла от употреба в книжовния, но е останала като диалект)
опетлявам са - омотавам се
окнах са - ударих се
бащисах са, сащисах са - много се учудих, стъписах
чалнат - луд, нещо му има
откинвам - отсичам, откъсвам
подзирам са - подозирам
натаманявам - нагласям (от таман - правилно, удобно, добре)
тегля - използва се и преносно и значи "страдам"
сабаалям (сабахлям) - утре сутринта. Среща се и като утря сабаалямта
саато (сахат) - време
телци - телета
къци - куче
гуди - прасе
лопка (хлопка) - голям звънец за крава. Малките са си "звънец"
сая - постройка или част от такава с покрив, но без стени
асма - лозница
мамул - царевица
кукуляшка - кочана на царевицата
маза - подземно мазе
брантия - лека жена
лободен - бездействащ
книга - така викат и на материала "хартия" не само на книгата
каращисвам - смесвам
карашик - смес
башкъ - както каза Вълкът, и при нас е точно обратното - значи "поотделно, разделено"
чикия - това при нас е съвсем безобидно - една от каишките от хамута (амутя) с който магарето се впряга в каруцата. На въпросният хамут пък му се вика амуниция, а пък каруцата е кола.

гюл - някой спомена че при тях значело "локва" но при нас значи "трендафил" - не просто роза, както в "Бай Ганьо" например, а само "трендафил"

бостан - вече го спомена някой, но при нас обаче не се садят дини и пъпеши, а зеленчуци. Дини и пъпеши може да има като добавка

не ли ти е таман? - Не ти ли е добре? (смяната на "не" и "ли" особено)

и моята любима дума, която като бях малка много ме озадачи:
пъйруда - пърхотка (вид дива гъба) - произношение трепач!


dmaria - при нас (Троянско) викат чувени съдове на глинените, не на тенджери и тави както казва wiktionary. Но всеки район с интерпретациите си...


Sedada - и при нас изцяло пропускат "х"! Че и "в" и "г" в много случаи. Абе режат букви колкото могат хората Например "вървяха" се произнася варяа... "хубаво" е убуу... "не мога" е ни моя ... Пък за думата "муха" какво творчество проявяват! Чувала съм и муя, и мувъ, и муйъ


На мен ли така ми се струва, или с малки изключения из цялата страна диалектите са меки? Думи различни, фрази, как да е, ама произношението все едно миекичкууу... 

Смешно ми става като гледам как хората от западна България се смеят на тези от източна как говорели, а тези от източна пък се смеят на тези от западна Очевидно всички имат грешки в говора, но пък всички си мислят,че говорят правилно