Аз имам един много странен проблем. Още нямам деца, и много ми се иска да имам поне две, но същевременно... не обичам деца! Много противоречиво звучи, знам, но темата не е пързалка, а съвсем истински проблем; усещането е още по-противоречиво и много ме измъчва!
Никога не съм обичала деца, особено бебета. Писъците им ме побъркват, гадно ми е като се лигавят бебетата навсякъде и се гърчат. Неприятно ми е да съм сред деца, защото ме карат да се чувствам уязвима и притеснена, нямам опит и не знам какво да правя, като доприпка някое до мен и почне да ми се хили... сковавам се, като на първа среща съм!!! Непрекъснатото им тичане наляво-надясно, викане, досаждане, много ме дразни. Майка ми казва, че още преди да проходя съм се дърпала от други деца, и като по-голяма съм излизала да си играя само след като те си тръгнат (имам сестра, с която сме близки, и само с нея съм си играла като малка). Знам ли, може нещо да не ми е наред.
Сега, преди да ме нападнете, искам да поясня че много мразя това си усещане към децата! Винаги ми се е искало да мога да се отпусна, и да ги заобичам. Искам да съм нормална! Когато се опитам да се заиграя с дете, минавам през голям страх и нерви (и отвращение ако е разлигавено бебе), и накрая горе-долу успявам да се укротя, и мисля че има светлина в тунела. Опитвам се, когато мога, не съм се предала. От време на време сядам на някоя пейка само да ги гледам как си играят, да свиквам... и ми става едно такова миличко. Забелязвам как, например, по пътя за работа започвам да си мисля как ще им шия дрешки и ще ги разхождам навън, и много силно ми се приисква да си имам деца! Или пък като легна вечер и котката ми се свие на корема и мърка, си я гушкам и си представям че е бебче. Не съм съвсем откачена значи
Много ми се иска да съм нормална, пък и съпругът ми обожава деца и иска поне три... но много ме е страх с тая моя необяснена фобия, какво ще стане като родя! Дали ще превключа най-накрая напълно на нормален майчински инстинкт? Ще се побъркам ако и собственото ми дете ме вади от кожата ми така!
Не знам доколко можете да ми помогнете - знам, само форум е това, не е психиатър, пък и проблемът ми е много специфичен. Само искам да питам, колко ви промени раждането? Наистина ли действа толкова силно, както съм чувала, и от този момент за майката няма нищо по-важно и любимо на света от детето й, въпреки дразнещите му страни? Има ли сред вас майки, които не са били сигурни в себе си преди раждането, но след това са получили тая важна "доза" майчински инстинкт, и доколко ви помогна? На това се надявам, да ме излекува най-после! Моля споделете за този важен тласък.
Извинявам се, ако темата ми не е на място, или звучи откачено или смешно. За мен е голям проблем, съвсем истински и кошмарен!