Лори, наистина всичко е до възпитанието.
И тук ги има нехаещите родители, които не казват нищо на децата си...дори не ги поглеждат какво правят в парка. Сигурно защото знаят, че могат да се оправят сами с дребните като моето което отстъпва.
Аз също съм се замисляла дали не правя лоша услуга на Ема като я уча на толерантност. Въпреки, че не винаги отстъпва и то няма как да е така. Все пак е дете и има собствено виждане на нещата, аз не искам да я пречупвам до такава степен, че да няма свое мнение.
Колкото до милия ни и роден град...Какво да ви кажа, не искам да коментирам. Навсякъде ги има не само във Враца. Лошото е, че в малък град преобладават и тогава имаш чувството, че само ти си сбъркан или живееш в някаква джунгла.
Миналата седмица ми беше много тегави, исках да хвана, дете, куче и мъж и да се върна в Бг на момента. Толккова ми беше мъчно, че щах да се пръсна. Детето на моята приятелка мулатката навърши 3 годинки. Изпрати ми снимки от РД. Аз се наревах като магаре, толкова са пораснали децата, исках и аз да съм там и да споделя този хубав ден с нея. Детето ми да си има приятелки. Ама на, аз съм тук и душата ми плаче. В София бяхме 3 дружки с 3 момиченца. Бяхме неразделни, сега си останаха те 2-те. Онзи ден си писах и с 2-те и двете ми реват , че им е мъчно, но да си помисля хубаво преди да се прибера на родна земя.
После като се позамислих, че ако евентуално се приберем и отидем във враца, което е малко вероятно. Ми детето ми ще учи на еди кой си с дъщерята/сина и ще бъде недай Боже подтискано от него. Защото баща му си живее още в мутренските години.
И това не само във Враца, а навсякъде в Българско.
Истината е, че това е единствената прична поради която не се връщам. И единственото смислено нещо което бързо ме отрезвява.
Тук всички са на едно ниво, независимо от социалното положение. Всички имат едни права и задължения. Въпреки, че някои ги нарушват, но поне в училище ги следят.
Та така, излях си и тази мъка. Още ми се върти идея в главата като родя да се върнем в Българско, но има време ще му го мислим.
В този ред на мисли, Калин взе 10 годишна карта за работа тук. Той има право на работа, но му бавеха картата. Цяла година я чака, но си заслужаваше. Та и това е един плюс, защото винаги може да се върнем в идните 10г.
Хайде спирам, че моите фермани, няма кой да ги чете.
Виж целия пост
И тук ги има нехаещите родители, които не казват нищо на децата си...дори не ги поглеждат какво правят в парка. Сигурно защото знаят, че могат да се оправят сами с дребните като моето което отстъпва.
Аз също съм се замисляла дали не правя лоша услуга на Ема като я уча на толерантност. Въпреки, че не винаги отстъпва и то няма как да е така. Все пак е дете и има собствено виждане на нещата, аз не искам да я пречупвам до такава степен, че да няма свое мнение.
Колкото до милия ни и роден град...Какво да ви кажа, не искам да коментирам. Навсякъде ги има не само във Враца. Лошото е, че в малък град преобладават и тогава имаш чувството, че само ти си сбъркан или живееш в някаква джунгла.
Миналата седмица ми беше много тегави, исках да хвана, дете, куче и мъж и да се върна в Бг на момента. Толккова ми беше мъчно, че щах да се пръсна. Детето на моята приятелка мулатката навърши 3 годинки. Изпрати ми снимки от РД. Аз се наревах като магаре, толкова са пораснали децата, исках и аз да съм там и да споделя този хубав ден с нея. Детето ми да си има приятелки. Ама на, аз съм тук и душата ми плаче. В София бяхме 3 дружки с 3 момиченца. Бяхме неразделни, сега си останаха те 2-те. Онзи ден си писах и с 2-те и двете ми реват , че им е мъчно, но да си помисля хубаво преди да се прибера на родна земя.
После като се позамислих, че ако евентуално се приберем и отидем във враца, което е малко вероятно. Ми детето ми ще учи на еди кой си с дъщерята/сина и ще бъде недай Боже подтискано от него. Защото баща му си живее още в мутренските години.
И това не само във Враца, а навсякъде в Българско.
Истината е, че това е единствената прична поради която не се връщам. И единственото смислено нещо което бързо ме отрезвява.
Тук всички са на едно ниво, независимо от социалното положение. Всички имат едни права и задължения. Въпреки, че някои ги нарушват, но поне в училище ги следят.
Та така, излях си и тази мъка. Още ми се върти идея в главата като родя да се върнем в Българско, но има време ще му го мислим.
В този ред на мисли, Калин взе 10 годишна карта за работа тук. Той има право на работа, но му бавеха картата. Цяла година я чака, но си заслужаваше. Та и това е един плюс, защото винаги може да се върнем в идните 10г.
Хайде спирам, че моите фермани, няма кой да ги чете.
Моля някоя мама ако има телефона на д-р Гешева- педиатърката и къде й се намира телефона.
че ей сегичка ще ти се скарам !