6-те месеца неплатен отпуск и липсата на места в градините

  и 6м. ще решат проблемът??? Вероятно като няма места в градините трябва неплатеният отпуск да стане 6години, докато детето тръгне на училище??? Искам да попитам по-младите майки, те на настоящето си работно място колко време са работили. Вероятно по-малко, от колкото жената, която ги замества 2,5г. Но те имат права, а не тази жена (само защото са майки). Те имат право да се върнат на работа и тази жена тепърва да ще си търси работа... ситуацията е повече от абсурдна. Много е кофти, че няма места в градините, но решението е да се строят градини, а не да се увеличават правата на майката (и да се ограничават правата на работодателя). Работодателят не е виновен, че държавата (т.е. общината ако трябва да бъдем коректни) не се справя с планирането.
Както казах, за гледане на детето има и други варианти, които работят (и не са чак такъв проблем, когато става въпрос само за 6м.). Въпросът е, че майката иска точно тя да си гледа детето (много добър избор от нейна страна, но изборът си е неин и отговорността си е нейна). И ми е толкова смешно след като 2,5г. държавата ни е защитавала, с какви очи искаме още.

И защото няма алтернативи на детско-градинското отглеждане...няма легализирани такива.
Може за някои семейства именно тези 6 месеца да са ключови, както знаем ДГ приемат само септември и мнооооого зависи кога е родено детето (в началото, в средата или в края на годината)

Ако за теб има много варианти за много майки няма.
.....офф изобщо няма смисъл да споря с теб

Скарлет, аз съм "опекла" работата. Не ме мисли!

Когато държавата заявява такава амбиция да "култивира двудетен семеен модел" (хахахаа - почувствах се като култивирана реколта царевица, пшеница....   ) си прави сметката как да насърчи достатъчно добре хората, че те да се хванат на въдицата. Ако само иска да се народят деца, за да се отчете петилетката, може и да им пишем 6. Но ще се народят бедни и още по-бедни деца, защото семейство с 1000 лв. семеен доход долу-горе ще оцелее, ако е с 1 дете - може и да се справи, но с 2 дете директно изпада в графа "бедни". И тогава каква е целта на тази програма?! Да обеднее нацията още повече?!
Щом някой има амбицията да се справи с демографския срив, трябва да помисли поне целево за тези деца няколко години напред. А не само да ги обгрижва с памперси първите месеци. Критичните точки в цялата идея са само в няколко града и основно в София. Ако се е мислило наистина в перспектива, за тези няколко години можеха наистина да се заделят пари да се осигури на новородените след 2007 г. достатъчно места в общ. градини. Не една, а няколко градини можеха да се направят.

Децата ми са в частното образование и не ми хвърляй такива идеи за ЧДГ. Идеята е супер! Но това могат да си го позволят малцина. И частното образование навсякъде е лукс, а не масово обучение! Отиваш в частното образование, за да си платиш за по-добра услуга, а не, за да се спасяваш, защото за детето ти няма място в общинската и си даваш последните стотинки за разцвета на незаконни забавачници.

Не схващате идеята. Държавата (общината) има ангажимент за осигуряването на ДГ/ ясли. Работодателят няма ангажимент за пазене на място до безкрай. Това, което искате вие е държавата да задължи работодателя да ви пази мястото, понеже сте майки, т.е. вие искате нещо от работодателя, не от държавата. Объркани са ви исканията.
Ary, за просперираща държава е нужен успешен бизнес, а той се развива с работа и добро планиране. Като прецакаш бизнеса, може и за твоето семейство да е по-лесно в отглеждането на децата, но не е по-добре за държавата (понеже основните данъци идват от бизнеса, а не от физическите лица). Аз лично подобна майка никога не бих наела на работа, ако смята, че аз ще съм й длъжна до безкрай.
П.С. Аз съм в ситуацията без баби и без достатъчно доходи за ЧДГ и гледачки за дълъг период от време. Но съм си направила добре сметката и за един кратък период от време (пр. 6м.) мога да се справя и не смятам, че работодателят ми е длъжен, понеже съм родила дете. Ако искам нещо, то е общината да осигури ДГ, а не моето работно място да ми е гарантирано (по каква логика аз ще имам толкова много повече права от жената по заместване примерно).

  ние не искаме права безкрай искаме само това право!



Как пък се събрахме толкова несхващателни в тази точно тема - не са ни сбъркани исканията - искаме точно това, което и ти си написала в горния цитат.

ИСКАМЕ НИЕ ДА РЕШИМ В НАШЕТО СИ СЕМЕЙСТВО - КОЙ ТОЧНО ОТ ДВАМАТА И ПО КОЛКО ДА СЕДИ С ДЕТЕТО НИ ПРЕЗ 3-ТАТА ГОДИНА, а не да ни ограничават този 6 месеца и другия 6!!!!

Не искаме нито повече привилегии, нито безкрайно пазене на местата, да не се хвмащам за думите ти - дори не искаме държавата да ни гарантира места в ДГ.
Тук дискутирахме просто правото на едно семейство да решава в собствения си дом нещата по свое усмотрение, а не държавата да му налага какво решение да вземе.
Наистина ли не схващаш за какво говорим?!



Мила изобщо не става дума за това искаме или не искаме да работим. Никой от майките тук не се кахъри защото НЕ ИСКА да работи - напротив, на всички тук им пука и ИСКАТ да работят.
Ако не им пукаше и мислеха да напускат или да си дадат децата в ЧДГ или на детегледачка или имаха баби - темата изобщо нямаше да се коментира.
Авторката зададе ясен въпрос, хората изразяват ясни мнения и резонни искания. И забележи тук единствено ти / по неясни причини/ говориш от името на държавата!
Всеки от нас - нормален данъкоплатец е загрижен за работното си място и за професията си. Защото не е едно и също да се върнеш там където имаш знания и опит и ще се включиш бързо отново в работата или ще търсиш ново място и ще започваш тепърва да се учиш и да трупаш опит.
Лично мен не  ме е страх и от едното и от другото имам достатъчни квалификация и опит, но все пак не разглеждаме частните си случаи / дали сме върховни професионалисти и дали мъжете ни са по-по-най/, разглеждаме случая на българската майка пожелала доброволно да стане такава и искаща да даде на детето си 3 години от живота си, след което да се върне на работа!
Никак не е сложно да се разбере.


Пак лично - имам 22 години трудов стаж общо, на настоящото си място съм почти 3 години. И смятам, че това което мога да дам на фирмата си е далеч повече от това, което може да даде някой завършил вчера и нямащ опит.
Освен всичко останало 3 години са дълъг срок и в него винаги има шанс заместващия да се докаже, работата обичайно не намалява - така че в много случаи заместващите стават след това и постоянни работници и не това е проблема на сегашното разискване. Заместващите също в даден момент ще се окажат в положението - замествани и т.н.
Просто ми е интересно от колко още кладенеца воде можеш да донесеш, признавам си ми стана забавно и затова следя темата, която иначе стана безмислена, защото на практика в нея се събрахме куп неразбиращи и един просветен свише.
Смешно е когато държавата ти извива ръцете и когато те принуждава да взимеш екстремни решения. Хората се справят, но цената е висока и цената се плаща от нашите деца - от моето и от твоето и от тези на писалите тук жени. Стреса е ненужен смятам, че всяко едно семейство може само да прецени нуждите си, възможностите си и интересите си в дългосрочен план най-добре. Няма нужда държавата да изземва тези функции и да се намесва дълбоко в семейните дела на хората - това е контекста на питанията и на мненията тук.
Всички смятаме, че сме достатъчно интелигентни да решаваме сами семейните си въпроси и нямаме нужда от императиви! 

Мила, май ти не схващаш за какво става на въпрос. Или схващаш, но не ти харесва. Държавата не се налага на никого с императиви. Решението за твоите деца си е само твое, само ти можеш да прецениш кой и как ще ти гледа децата.
Проблемът идва с пазенето на място и по-точно с това, че няма да ти пазят мястото още 6м. Всяка майка щом е професионалист с квалификация и опит би могла след тези 6м. да кандидатства отново на работа на същото място. На теория няма да има проблем - както казваш ти, ти има какво да дадеш на фирмата, имаш достатъчно опит, пък и в една фирма работата има тенденция да се увеличава, а не да намалява, така че на теория няма проблем отново да те наемат. Но този вариант не е изгоден на майките, те колкото и да са уверени в качествата си и в тяхната необходимост за фирмата, все пак явно имат съмнения дали отново биха ги взели на работа и затова искат работодателят да бъде задължен да го направи (хем са по-добри от жената, която ги замества, хем не искат да се конкурират с нея на пазарен принцип, искат държавата да ги защити).
Държавата не ти извива ръцете, нито пък те принуждава да взимаш решения в екстремна ситуация. Тя ти е оставила достатъчно време и избор. Пишеш, че не искаш права без край, искаш само това право (не се ли пееше същата песен като се борихме за 410 дни майчинство). Утре ако не приемат детето на ДГ, няма ли да искаме още неплатен отпуск..., а периода на адаптация - и той е труден и може да се проточи във времето (там пък колко майки се изказаха в други теми, че за този период трябвало да са в платен отпуск, различен от годишния им платен отпуск). А после детето като тръгне на училище, майката трябва ли да й е осигурено правото да работи на половин работен ден, за да има кой да гледа детето след това?
Изобщо започна да става смешно....... една майка като иска да си гледа детето, никой не може да я спре да го прави, но да иска допълнителни привилегии заради личното си решение как да отглежда и възпитава детето си....
Аз не говоря от името на държавата, аз говоря като един разумен човек, който знае, че никой не му е длъжен на него или на семейството му.
Мога и като работодател да говоря, но както вече споменах, аз като работодател никога не бих се захванала да наема майка с подобен манталитет, която непрекъснато да ми обяснява аз колко съм й длъжна, понеже тя прави най-доброто за детето си (всички правим най-доброто за децата си, но не всички очакваме медали или привилегии за това).

Принципното ми съгласие с това, че никой никому е длъжен, влиза в пряко противоречие с факта, че държавата смята, че й дължа данъци.

Ако има вариант да не си дължим нищо - аз съм "за", ама не съм съгласна аз да дължа, пък на мен да не ми дължат. И щом държавата-горката не може да подсигури нормално отглеждане на най-малките си граждани, то поне трябва да даде възможности за избор на родителите им. Истинският проблем е не в това, че държавата ни отнема права, а че не ни дава възможности, надявам се да е достатъчно ясно за какво говоря.

Да, достатъчно ясно е - за теб 2,5 години не са достатъчни. (за което съжалявам, но живота явно е несправедлив, суров и корав).
П.С. Държавата не е отговорна за твоите деца. Работодателят не е отговорен за твоите деца. ТИ СИ ОТГОВОРНА ЗА ТВОИТЕ ДЕЦА. (и това няма нищо общо с данъците, които плащаш).

Скарлет, безкрайно досадно ми е да обяснявам колко много общо има с данъците ми цялата тази работа.

И, напротив, държавата е много отговорна за моите деца - не конкретно, в смисъл да ги извежда в парка и да ги гушка вечер, а принципно, като осигури инфраструктура, здравеопазване, обучение и т.н.

Животът изобщо не е задължително да е несправедлив, суров и корав по-често за мен е приятно изживяване, както и за приятелите ми и познатите ми. И тук наистина трябва да съжаляваш. Би било прекрасно да се придържаме към темата, а не да ми/ни отваряш очите за житейските "истини".

Скарлет, хайде да си поговорим как съществува 1 държава?
Всички работоспособни граждани плащат данъци и осигуровки. Човек работи около 40-45 г., т.е. от 20-25-години до 65 г.. Я, доживее до пенсия- я, не. И да доживее, най-много 5 години да й се радва. Остава временната нетрудоспособност - майчинство или при болест. Значи 2 г. майчинство + 6 м. неплатен + още 6 мес. неплатен за другия родител.

Такаааааа- малко математика:

двамата родители работят - 80-90 г. и плащат данъци и осигуровки в тази държава.
Ако са живи и здрави - ползват общо около 10 г. пенсия.
И общо 2 години платено майчинство и 1 г. неплатено, но за 2 родители.
Рядко някой болничен.

Значи махаме годините пенсия. И плащаме 70-80 г. осигуровки, за да ни позволи държавата да си гледаме децата 2 г. + 1 г. неплатено.

Да, ама пенсията може и да не я доживеем.
Тогава работите с мъжа си почти 100 години и се молите за тези 6 месеца неплатен отпуск, защото не можете да се вредите за ДДГ.


Работодателите - ами да си планират така щатните бройки, че да предвидят такива събития. Хем и безработицата ще намалее. Хем ще се даде по-голям шанс на повече хора да се развиват по специалността си.


Все пак в България се говори за "социална държава". Ако преминем на английския вариант, тогава моделът е доста различен. Тогава и аз ще настоявам за равноправно отношение към моите деца, защото учат в ЧУ и да ми се плаща ваучер за 1200 лв. на година, защото и те са граждани на тази страна. Защото сега няма средства за тези деца, защото се заделя за другите. А всъщност се оказва, че май за другите няма. А плащаме и плащаме за по-социална държава!

в случая не говорим за инфраструктура, здравеопазване и обучение, а за неплатен отпуск на майката (и всички майки ревнаха колко е несправедливо и колко ще им е тежко без него), така че май не аз се оплаквам от живота. Безсмислено е да се спори с хора, които смятат, че всички са им длъжни. Със здраве, пък работодателите да си имат едно наум дали да наемат подобни жени (аз за себе си вече реших).

Еее, много изгодно е сега да говорим само за 6-те месеца, но да не гледаме свързаните с това проблеми.

И пак казвам - ако аз дължа някому нещо, то тоз някой ми е точно толкова задължен и на мен. Не всички - само държавата, хахах междудругото и работодателят ми ми е длъжен, щото част от BMW-то му е купено с пари, дето и аз, и колегите ми сме му изкарали. Ама той е голям и вече знае и се е научил, че щастлив и удовлетворен работник струва повече от принудения и експлоатиран такъв.

Хубаво е като правиш разсъждения, да си наистина наясно с фактите, иначе разсъжденията ти издишат.

Скарлет, благодаря за точните поправки и статистиката!
Описаният модел беше с доста закръгления откъм години и не беше въз основа на статистиката. На места се учудих, че дори съм нацелила.
За работодателите - ясно е, че пак е хипотетичен модел.
В момента не ми се смята, но въз основа на твоята статистика, който има нужда, може да си направи ясно сметката. И като се добави, че сме в интересен предизборен момент, пък може и някой хем да го обещае, хем да го изпълни.

За последната ти поправка съм съгласна напълно. Но тя ме касае мен лично, а не общият случай.