Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

Тц, не съм съгласна  
Трудовата терапия е най-хубавото нещо   Аз не казвам нон-стоп това дете да е ангажирано или да се очаква от него да е детегледачка. А майката да сподели нещата, които прави с бебето, за да види Дея, че няма нищо скрито-покрито, от което да се притеснява. Аз продължавам да мисля, че проблемът е в бебето   Така че ще си има време за всичко.. и за рисуван, и за помагане. Плюс това Дея никак не е малка за помагане. Подозирам, че моята дъщеря е толкова уверена в себе си по простата причина, че на 3 г. сама си правеше закуска. Не съм я карала.. просто ние с баща й не можехме да се надигнем в 8 часа от леглата в събота и неделя   Та детето само се оправи. Това създава увереност. Сега понякога иска да мие чиниите. Въпреки, че иаме миялна машина и че улива безобразно мивката аз й давам да мие. Винаги се кефи и ме пита "Мамо, аз нали съм най-добрата ти помагачка?", наскоро дори беше изпляскала "Аз, мамо, искам да стана такава като тебе като порасна - добра слугиня!"  
Така че - напълно за трудова терапия от ранна детска възраст  

Забелязвала съм, че децата на по-взискателните майки обикновено са по-неуверени. Точно прекалената грижа донякъде прави детето плахо и несигурно.
Връщам се да прочета темата, защото и на мен ще ми е от полза.

  До голяма степен съм съгласна! Само че взискателността може да се проявява по коренно различни начини.
   Една майка изисква през поощрение!От нея се чува:Браво!Хайде пак!Хайде още!Давай да правим еди какво си!Умничка!Страхотен си!
    Друга през порицание:не ,бе!какво направи!това на нищо не прилича!не там,не така!не искам да гледам рисунката ти след като си се изцапал така(например)!

  И двете изискват.Обаче.....всяка по различен начин постига целите си!Тоест използва различни средства!
  Оказва се,че в повечето случаи  средствата имат по-силен възпитателен ефект от поставените цели!
  Това КАК ВЪЗПИТАВАМЕ често е по-важно от това КАКВО ИСКАМЕ ДА ВЪЗПИТАВАМЕ.
  И така средствата на първата майка възпитават дете със нормално самочувствие,а на другата....
  

   
     Затова различни деца се раждат при различни майки,защото всяко от тях има различни нужди.
     В тази ситуация на мен ми идва да отговоря на детето:"Добре!Нека М. казва така!Хубава си ,ние си го знаем,това е най-важното!"
     В смисъл,да покажа на детето,че всеки си има право за мнение,което може и да се различава от нашето, и нека си го има!А уверенността е в нас(в теб,детенце),а  чуждото мнение,нека съществува,но не трябва да те разколебава.
     Тук ми идва да изцитирам едно от 4-те споразумения на Дон Михел Руис:
   Не приемай нищо лично

Чуждите работи не ви касаят. Всичко, каквото хората говорят или правят - това е проекция на собствената им реалност, това е техният собствен сън. Ако изработите в себе си имунитет към чуждите възгледи и действия, ще избегнете много безполезни страдания.  

    Но може би, твоето дете се нуждаеше от точно този отговор,който ти си му дала!Не знам....

И извода е,че аз съм от вторите майки?Най накрая намерих проблема.....Сега оставя да се справя първо със себе си ,а после и със детето си....

Абе жена, я се вземи в ръце! Гледай по-ведро! Какви са тези глупости! Майката си е майка и все ще намери път към детето си! Стига си копала на едно място, всичко ще се оправи! Ти като имаш камъче в обувката, което ти е направило и раничка, все там ли човъркаш? Не! Гледаш за няколко дни да не го докосваш - и раничката сама се оправя... Остави го малко - мисли за друго!

  O,не мила Дея!Не визирах именно теб!Говорих по принцип!
   Ние тук си разсъждаваме,но сме странични хора и гледаме проблема всеки от своя прицел,както и се отклоняваме доста от темата.
   А майките не се делят само на 2 вида.Всеки случай е много особен и индивидуален.Ние даваме примери,споделяме мненията,цитираме,но....най-верният извод за себе си можеш да направиш само ти!Защото си вътре в нещата!И само ти чувстваш най-тънките им трептения.
  
   Според мен,  си майка за пример!Пример в това,че търсиш,че не оставяш нещата да се "търкалят" ,както са си тръгнали,независимо успешно или не......Сигурна съм,че ще успееш!Желанието и устремът ти за това са огромни!
  

Слушам и изпълнявам 

Не ,аз наистина съм от вторите майки,които постоянно казват "Не там,не така""Не така,прави се така",почти постоянно порицавам  ,"погледни се как си се изцапала,не може така" и др.И в последните месеци май се беше засилило 
Аз съм чувствала,че така е трябвало да възпитавам,но не е бил правилният начин,сега ще се постарая да изтрия "Не"-тата от речника си и така ще се и науча повечко да обяснявам 

Книгите,които си ми пратил на линк обаче ще си ги взема,благодаря   


Да,но в примера,аз видях себе си ,което хем ме радва и се успокоих,че съм намерила проблема,хем ме плаши колко съм била строга в устрема си да възпитавам, ще се постарая от тук нататък да се обърнат нещата постепенно и да не се повтори при по малката 

Благодаря,олекна ми,да се надяваме ,че ще се справя първо със себе си 
Засега ще си остане вкъщи лятото,ще работим в/у това да изисквам през поощрения,но първо ще я оставя цяло лято да дивее,без забележки и порицания,ще търся общи игри и занимания,за да се почувства самоуверена и още по обичана 

Още веднъж ви благодаря от сърце   

  И аз често казвам "Не" на детето си,колкото и да не ми се иска.Но се старая  "НЕ"-то да е последвано от  "ХАЙДЕ ДА....".
  Поставяйки някакви ограничения, е хубаво да показваме и пътя към свободата.
  С "Хайде да..." просто насочваме детето към "правилните" действия,занимания и т.н..Хем се чувства забелязвано,обгрижвано,приобщено....,хем си отвлича вниманието от това,което не искаме да прави.
  А самотните НЕ-та само го спират и постепенно го тласкат към пътя на БЕЗинициативата или към други(по-проблемни) начини за изхвърляне на енергията и задоволяне на любопитството.

 "ще търся общи игри и занимания,за да се почувства самоуверена и още по обичана"
  

Гответе - хляб, да бърка и меси, баница- да я реди, сладки - да ги точи и реже, пица - да разтегля и после реди плънка, торти - да маже крема и т.н.
Точно за нейната възраст е и ще е наистина горда ако има интерес.

Деяяя, Деяяя, това, което Селма е дала за пример няма нищо общо с твоите "Не-та"  
Тя говори за позитивното възпитание. Честно казано за мен е много трудно точно това... Примерно аз казвам "Много съм ядосана, че всичките ти дрехи са лекьосани!", а според теорията за позитивното възпитане трябва да се каже обратното "Много бих се радвала ако пазиш дрешките си чисти" Децата виждат в нас някакви божества   За тях това да ни доставят удоволствие и да се зарадваме на нещата, които правят е над всичко... малко е простовато сравнението, ама са като кученца, които искат да се харесат на стопанина си и въртят опашка при всяка похвала.. Та затова трябва да използваме това като възпитаваме положително, а не отрицателно.. не с наказания за бели, а с поощрения за добри постъпки. Това е теорията, ама практиката... Аз например ясно виждам защо моята дъшеря прави беля след беля, сякаш да те предизвика. Това д-р Додсън нарича принципа на омекналия картоф (може би не цитирам точно ) Идеята е следната... Ако човек е гладен, ама много гладен той е готов и омекналя картоф да изяде, за да не е гладен. Когато едно дете има прекалено много лоши постъпки то действа точно на принципа на омекналия картоф. Незнайно защо ние много повече обръщаме внимание на белите и реагираме, а на хубавите неща не чак толкова. Детето изпитвайки нужда от внимание си казва.. "Аз като направя беля, тя ми се кара. Значи привличам вниманието й"   И започва да привлича внимание с това. Забелязала съм го при моята дъшеря. Когато не страда от липса на внимание е мила и добра, а когато имам работа или не мога да й обърна внимание става истинско малко чудовище  

П.С. искам да ти кажа, че това е положението.. ние трябва да работим върху себе си. Това отдавна съм го разбрала и съм минала няколко периода като твоят сега..
Пожелавам ти едно весело лято с дечицата! Успокой се и премисли всичко. Не бързай! Ще видиш, че всичко ще е наред  

Аз пък мисля, че  е правилно майката да каже, че е ядосана, разочарована, изнервена, тъжна.
Това не наранява детето ако отношенията им са открити  и развнопоставени доколкото е възможно. За него родителите са половината му свят поне, но те също са хора.
Отнасям с детето си като с възрастен и съответно открито изразявам неудобрение понякога.

Мисля че ние, българските (и не само) майки прекаляваме с ограниченията и забележките към децата, без изобщо да се усещаме. Дадох си сметка за това (това беше и моя особеност) когато започнах да наблюдавам канадски родители с децата им. Ама това че детето се цапало, това се се търкаляло по земята, ама изобщо не им пука, никакви забележки. Като се приберат всичко заминава в пералнята, детето заминава под душа, всички са спокойни. Наблюдавам понякога и новопристигнали български и руски родители - ами че аз се изнервям от това че ги слушам... непрекъъснато бълват забележки. Вчера гледахме с мъжа ми един руски татко, който се караше на момченцето си че не иска само да се пързаля на пързалката, ами и пипало пясък от пясъчника Та е хубаво всички ние да се замислим доколко са истински необходими забележките, които правим на децата си. Дали ще му изстинат бъбреците ако седне през лятото на камък? Аз лично повтарях без да се замислям това, което съм виждала от родителите си, ама си струва човек да се замисли малко...
И друго - тук съветват да се дава на детето избор винаги когато е възможно. Това може да се прилага за какво ли не и определено създава самочувствие на детето. Примерно "По този път ли искаш да отидем в градината, или по другия?", "Доматите така ли да ти ги нарежа или по другия начин?". Моето момченце още няма и две години, но и при него този метод действа. Както мрази да му сменяме памперса и винаги това е съпроводено с рев, като му кажеш да си избере сам памперс от пакета памперси, забравя да реве.
Другата препоръка (била съм на лекция с детски психолог) е да си "избираме битките", да е не повече от една в определен период. Ако искаш да го отучиш от нещо, концентрирай се само върху това, остави другите недостатъци на детето над които искаш да работиш за по-късно. Примерно не можеш едновременно да учиш детето да яде само и да не се цапа.

Това са културни особености. Хубаво е един родител да е спокоен, но пък мен започва много да ме дразни това привнасяне на чужда култура на всяка цена. Добре че американците си падат по книги за самоусъвършенстване и възпитание на деца, добре че започнаха тук да се превеждат и добре че народът взе да щъка по чужбината, та да разберем тук колко зле си възпитаваме децата! Няма лошо да се вземе от чуждата култура това, което на човек му харесва, но на мен ми писна все чужденците да са по-по-най, а ние да сме все  лошите. Ами, какво да ви кажа, ако същите тези канадци дойдат да живеят в БГ след няколко години ще заприличат на повечето български родители, особено като разберат за убавините по нашенските пясъчници. И е нормално нашенските емигранти да започнат да забелязват разликите и да искат да ги премахнат, защото ако не възприемат чуждата култура няма да могат да оцелеят. На мен пък ми се струва, че чужденците не само са по-спокойни, те направо са хладни към децата си и емоционално равни - няма го повишаването на тон, но я няма и спонтанната радост. Сякаш гледам някакъв офис - родителят е учтив, но твърд и леко хладен, а на детето му остава само да казва "да, госпожо". Изобщо, ние сме такива, каквито сме. Културата ни е такава - по-емоционални, ако щете и по невротични, с голям диапазон на проява на емоциите. Додсън може да е добър за англо-саксонската култура, но не и за нашата. От всичко, което съм изчела и научила досега съм стигнала до извода, че няма универсалност при децата, а ние, хората сме повече продукт на културата си, отколкото на инстинктите си. А в този смисъл няма правилна и грешна култура, както няма правилно и грешно възпитание.

  МОмичета,верно,че има общи неща във възпитанието на децата,според национална култура,но.....не до там!
  Гледам,какво става по площадките...
  Има Българска майка и Българска майка,както руска и руска,канадска и канадска....
 
  Сега за изцапаните деца.Някъде видях такъв цитат :"има чисти деца и щастливи деца".Мисля ,че във времето,когато почти няма семейство,което да не е снабдено с пералня,няма никакъв смисъл да тормозим децата с "цапаното".Подчертавам ТОРМОЗИМ!Разбира се,трябва да ги учим да си поддържат добра хигиена,но не и да ги лишаваме от куп радости и задоволяване на своите любопитства,само и само за  да стоят чисти....
 

  За избора.Ето това е много вярно:"И друго - тук съветват да се дава на детето избор винаги когато е възможно. Това може да се прилага за какво ли не и определено създава самочувствие на детето. Примерно "По този път ли искаш да отидем в градината, или по другия?", "Доматите така ли да ти ги нарежа или по другия начин?"."
  Хубаво е да учим децата да се справят със свободата на избора още от детски години.Минали са времената,когато всичко е било предрешено и на човека  не му оставаше нищо,освен да е послушен.....Сега,ако учим детето на послушание,няма да може да се справи с това "умение",след като напусне родителския дом.Или ще се реализира нищожно в сравнение с потенциала си,защото по навик все ще търси "да слуша" някой и .....