Именно - ако променим културата си, ще променим и културата на децата си. А това неминуемо ще промени и съдържанието на пясъчниците, образно казано. Не мисля че става въпрос за това, че си възпитаваме децата зле. Става въпрос за това, че в някои неща бихме могли да бъдем по-добри. Разбира се, че не можем да копираме дословно чуждата култура, бит и разбирания, но бихме могли да вземем някои положителни неща. Няма да се впускам в ежедневни примери, защото темата всъщност не е за това - но не мога да не се съглася с първото изречение от постинга на heureuse за ограниченията и забележките.
Дея, Иво е тръгвал два пъти на детска градина. Първият път беше като стана на две години, а Дани беше на 4 и 1/2 месеца. Спрях Иво, защото боледуваше непрекъснато и за два месеца ходи общо 10 дни. Но не това е важното - важното е, че следващите 3-4 месеца трябваше да го "лекувам" от страха му от изоставяне. Изразяваше се в неутешим рев всеки път, когато ми видеше гърба. За щастие той също е много кротко дете (от типа деца, които предпочитат да разговарят, отколкото да гонят вятъра в полята ) и не съм имала никакви проблеми да ги гледам двамата сама, докато Дани стана на 10 месеца. Аз - ако бях на твое място - също бих задържала Дея вкъщи няколко месеца. По отнешение на поста на Ваче за помощта в домакинстването - за децата няма по-голяма тръпка и повод за лична гордост от това да помагат на Мама! Аз питам - искаш ли да ми помогнеш? - и ако проявят желание, подават щипки и дрехи за простиране, натискат копчетата на пералнята, за да я пуснат, изхвърлят си боклучетата на определено място, носят си шишетата за мляко в мивката, помагат ми да чистя с прахосмучкачката, подават неща и др. Това също ги прави по-уверени - фактът, че в някакво отношение приличат на мама. Не става въпрос за експлоатация на детския труд - Иво например никога не е проявявал желание да ми подава памперсите и кремовете на Дани - а за неща, които едно дете ще свърши по желание.