КГО 2008-4та част

bidapet, по първия ти въпрос наскоро коментирахме с една приятелка. Повечето ни познати, които имат деца с малка разлика, също са расли с брат/ сестра с малка разлика. Аз с моята сестра имам 10г. разлика, но поради физиологични причини, моите деца(ако изобщо се навия за други деца ) няма да са с такава. Та моето мнение е, че по-голямата разлика е по-лека за родителите, защото голямото помага при отглеждането на малкото. Поне при нас така се получи. От друга страна, децата с малка разлика си имат другар в игрите и реално израстват заедно. Моята сестра горката все беше виновна за моите простотии  Сега обаче сме много близки и въпреки, че живеем в различни градове , постоянно се търсим.
За името - избрахме име, което да харесваме и двамата. Детето не е кръстено на никого.

Искам да поясня, понеже не знаете, но при моите деца разликата е толкова голяма не защото така съм искала, а защото така се случи. Откакто баткото е станал на 4 години сме започнали опитите за второ дете, даже вече се бях примирила, че няма да имам, и тогава чудото стана. Баткото стана бързо, а Деян толкова го чаках, че понякога не мога да повярвам че го имам.

 

Благодаря ви отговорите, момичета! Ще се регистрирам тия дни.

Да се включа и по питането на Бидапет:

1. Според мен е най-добре да се намери златната среда. Аз имам опит и в двата варианта: със сестра ми разликата ни е 1 г., а с брат ми 9 г. Със сестра ми винаги сме били заедно и в игрите, и във всичко. И до ден днешен сме в много добри отношения. Брат ми от друга страна като че ли му липсва някой на неговата възраст, с който да общува и ми се струва, че малко се е затворил. Относно плюсовете и негативите за родителите: породените деца се гледат доста трудно, но пък си намират занимания заедно, взаимно се учат на разни неща, дружки са си. При по-голяма разлика в годините между децата родителите успяват като че ли малко да си "отпочинат", но пък майка ми ми е казвала, че вече на по-зряла възраст чисто физически и е било по-трудно да гледа дете. И липсата на сън й се отразявало доста по-неблагоприятно и т.н.
Аз лично бих искала разликата между децата ми да е 2-3 г.

2. За името хич не се разбрахме. Аз исках по-съвременно и интернационално звучащо име, а мъжът ми традиционно БГ име. Ама предложенията му бяха такива, че направо ми прилошаваше. Та, той предложи един път Михаела и на мен ми хареса и се съгласих, защото е библейско име. За следващо дете живот и здраве не знам как ще го избираме.

Здравейте

Тези събота и неделя бяхме на Добринище при баба и дядо. Събрахме се със стари дружки и те с малки деца. Беше много весело. Днес пак заминаваме живот и здраве за там.
Малко снимки: http://picasaweb.google.bg/mightybabka/8Meseca#

 по въпросите от анкетата:
1. Мисля, че 3-4 години е най-добре. Голямото вече разбира и все пак могат да си намерят общи занимания. Не знам де аз нямам опит. Със сестра ми сме близначки

2. Буквата е на свекърва ми, но аз по принцип много харесвам това име, а и в нашия род има няколко Калини.

Айде и аз да споделя:
1.На мен ми се иска разлика 4-5г -хем първото ще е малко самостоятелно  и ще е на градина,
хем ще си прават компания като второто поотрасне.
От друга страна виждам колко и беше мъчно на мама ,
когато и двете със сестра ми "отлетяхме"от вкъщи/имаме1г9м разлика/
и се замислям ,че 10г би било идеално за МЕН
Когато едното "излети"другото ще ми е под ръка да му се радвам.
Та засега съм на етап размисъл

2.Името го избирах аз,но разбира се съобразено с мисленето на Николай.
Решихме да е кръстено на него-ако беше момче щеше да е Никола.
За второ живот и здраве хич незнам как ще измисляме име,
ще ми се Ева или Евгения/не знам що реших че всичките ми деца ще са момичета /,
на моя баща ,но така ще засегна родителите на Николай.
Но ще го мислим като стане време .

Добро утро КГО. То за мен си е добър ден, след като някой си легна в 7.30 снощи и естествено се разпя в 6  
По въпросите на Бидапет.
1. Винаги съм знаела, че искам две деца (момче и момиче), така че сега ми остава опцията за трето   и винеги съм знаела, че искам да са с малка разлика. Нашата с брат ми е 5 години и обикновено той беше потърпевш от страна на нашите да помага за заниманията с мен у дома, а аз бях потърпевша за излизането от вкъщи след множеството негови изцепки. Не бях решила да е чак толкова малка - очаквах, че ще ни трябва поне година докато създадеме Цеци, той пък взе че стана от първия път  
2. Веско е кръстен на свекърва ми (изцяло на нейното име), Цеци е на майка ми. Считам, че всяко име носи определен заряд в себе си и затова доста обмисляхме как да кръстиме баткото. След като вече беше решено за него, то за Цеци нямаше никакви колебания. Не че нямаше сърдити и не са се разигравали пак циркове, но здраве да е. Мисля че всички вече разбраха, че не е важно дали детето е кръстено конкретно на някога, за да бъде обичано  
Иначе моите юнаци се оправят - остана хремата да ги мъчи все още и някаква кашлица от стичащите се сополи, но се надявам и те скоро да отминат.
Ето и от нас малко снимки, на който му се разглеждат
http://picasaweb.google.com/mankabankalost/CeciNa8Meseca#

Добро утро!

И ние се присъединяваме към будуващите вечер. Голямо мрънкане и пищене пада. Мъжът ми от работа все се връща с "поучителни" истории от неговите колеги и колежки как са отказали децата си да сучат нощем и да спят...Едната държала през деня будно бебето, за да спяло нощем. На другата започнало да спи след като вечер давала АМ. Аз не виждам как ще причиня първото на Радостин, а за второто...преди лягане малкия омита към 200 грама млечна каша, която предполагам е по-засищаща от АМ, тъй че не виждам смисъл. Обаче тук ме гледат вече обвиняващо и не виждам какво мога да направя, за да спи детето цяла нощ. Само не разбирам защо всички така са се юрнали, щом като те си спят, а аз съм тази, която стои будна.  Та такива разни сънени мисли.

По въпросчетата на Бидапет. Със сестра ми имаме разлика от 4 години, като аз съм по-голямата. Винаги съм си го отнасяла заради нея. Винаги са ме карали да я мъкна с мен наляво-надясно и винаги сме се карали на поразия. Не мога без нея обаче. И когато пораснах осъзнах колко е хубаво да си имаш сестра/брат. Мисля, че 2-4 години разлика са перфектни, както за децата, така и за родителите. Не ми се ще тъкмо да си почина и пак всичко да започне наново. Просто ако ще е гарга, да е рошава и всичко да мине наведнъж. А и съм към отборът на над 30 годишните, за които голяма разлика в годините означава доста несигурност откъм осъществяването на втората продукция. Тук обаче настроенията още не са за второ дете де.

Името си го харесахме и двамата с баща му напълно спонтанно. По принцип не е кръстен на никого, но след като избрахме името и го съобщихме на родителските тела се оказа ужасно сполучлив избор. И двамата му дядовци откриха своите имена в неговото и са доволни. Единият е Румен, другия Стоян и се радват, че в Радостин се съчетават и двата варианта. При второто дете няма да ги огрее обаче.

Ей, Маняна, много ми хареса това надуваемо басейнче с палмичката. Трябва да взема нещо подобно и за моята маймунка.

Обичам сутрин с кафето да си плакна очите с хубави бебчета. Снимките са разкошни.
Сега на въпросчетата. Разликата просто се получи такава. Недоспала и уморена никак не се виждах бременна, исках да почакам да се оправя и тогава. След това пък много ми се ходеше на работа, с такова нетърпение и ентусиазъм започнах. Теди все ми се виждаше малка, че не разбира и как ще опазя евентуалното бебе. Имаше един период в който исках още едно бебче, съпруга ми тогава не беше готов за второ, после се завъртяхме на 180 градуса - той искаше, аз се бях разколебала и така до момента и двамата да сме на една вълна и разликата се получи 5 години.
Имената - на Теди го избира мъжът ми. Бяхме се разбрали ако е така желаното от него момиче той да избере име, ако е така желаното от мен момче - аз. Е, другия все пак трябваше да одобри, де. Така аз не одобрих Виктория /едно че имах котка с това име и постоянно щях да правя асоциация и друго, че хич не си подхожда на фамилията/. Та като не му харесах първото желание избра Теодора /на баща си и на българската царица/. За второто се разбрахме аз да избера името независимо дали е момче или момиче. Исках много да е момченце, щеше да се казва Драгомир /на баща ми/, а вместо това спазихме традицията да кръщаваме щерките си на български царици, тъй като името Фроска /на майка ми/ не ми допада, докато оригинала - Ефросина много ми харесва.

Ох, този горен зъб направо ще ни изтормози и двете. Имам чувството, че и съседния е пробил, ама като не дава да проверя като хората. Осра, оплю и огласи пейзажа, чак вече главата ме боли от толкова оплаквания дето ми ги реди без да спира /дори и когато спи/.

Задравейте !
Снощи спахме чудесно! Не мога да не се похваля след двудневното ми мрънкане. Изнесох снощи таткото в хола и ние с детето се ширнахме на леглото и блаженно си спинкахме /не броя няколкото хранения /. Беше ми трудно да си представя, че ще мога да спя без него/таткото/, но се оказа, че всичко е възможно .
По въпросите на бидапет:
1. Аз имам разлика със сестра ми 10, а с брат ми 13 години. Наистина става дума за абсолютно различни поколения. Разбирам се с тях от скоро, така да се каже. Мога да кажа, че сестра ми отнасяше всичката парса като бях малка, също като Капучинката. Караха я да ме взима със себе си при излизания и винаги беше виновна за всичко, защото Мария /аз/ е малка и не може да лъже! После нашите разбраха, че доста са ме подценявали . Брат ми беше в морското училище във вече съзнателния ми живот, а след това се ожени, та с него не съм живяла почти и съответно не сме имали конфликти. Та в някакво отношение съм по-близка с децата на брат ми и сестра ми. Разбира се, сега са ми много голяма опора. Та по тоя повод мисля, че разликата трябва да е по-малка, най-малкото, за да не се получава изтърсака да е разглезеното дете и да смята, че всичко трябва да е за него. Това съм аз . Единствено факта, че родителите ми са страхотни и никога не са ни делили ме направи не до там себичен егоист .
2. Още в началото на бременността ми заявих категорично, че детето ще носи свое собствено име и възражения не се приемат! Избрахме името заедно с таткото след дълго главоблъскане, като се има предвид, че Ева в до 5ти месец беше момче и вече се казваше Борис. Нямаше специална схема на избиране на имената.

Манянке, големи са ти сладури дечицата! Басейнчето е много яко. А малкия Цеци много ми прилича на теб в очите.

Я, да кажа и аз:
1. Перфектната разлика по мое мнение е 1-2 години. Разликата ни с моя брат е 1 година и 18 дни (майка ми трудните периоди доста бързо ги е забравила) и колкото да го "ненавиждах" като малка, сега намирам, че ни е било супер- всичките ми спомени от детството са в множествено число. Смятам, че бяхме доста в час какво прави другия от детската градина, та до университета, конкурирахме се винаги по разни въпроси... първите 10-12 години доминирах доста успешно и го командорих, но в последствие и той си извоюва място под слънцето (съвсем не со кротко и со благце, обаче  )...

Докато бях бременна с Данни смятах, че 2 години е перфектната разлика между децата, защото поне в първите 12-14 години от живота на едно дете 3+ години разлика с братчето или сестричето си е сериозна работа- цяла вечност  ... Иначе идеята по- голямото да помага за отглеждането на по- малкото на мен ми е чужда. Имам приятелка, която още не може да прости на майка си, че е трябвало да бейбисит-ва 4 години по- малката си сестра до следпубертетната и възраст.

На практика при нас след като се роди баткото в течение на първата му годинка, предвид режима, който ни наложи (Капучино, знам за какво говориш, съчувствам ти  ) мъжът ми започна да мисли че 6-7 години не е чак толкова лоша разлика за децата, а аз направо бях решила, че с 1 дете си ни е супер  ... Обаче, господ си знае работата и сега дечицата ни са с 2 години без 2 седмици разлика и всички сме много доволни!!!

2. За имената- баткото по консенсус между всички трябваше да носи първата буква на свекъра... е до 9тия месец не бяхме измислили име, още се ядосвам с какви доводи мъжът ми отричаше моите предложения (Денис и Доминик ми бяха фаворитите)... аз неговите не ги и помня... Данни ни дойде и на двамата добре, след много, ама много размисли и спорове... 

Щерката- обявих, че ще я кръстя, както аз искам и след малки колебания между Виктория и Никол (предложение на съпруга) избрах първото (нямаме такива имена във фамилията, т.е. сина на брат ми е Викторче, ама аз не на него... или де да знам, ама за момиче Виктория много, ама много ми харесва!)... Дааа и за да има и справедливост сложих и цялото име на моя баща за второ име, та се получи доста тежкото и царствено Виктория Стефани, така хем е кръстена на 2 принцеси, което мноооого ми харесва... пак да кажа...
Дано само баткото не ми се сърди един ден, защо неговото име не е така завъртяно... Ох, а ако знаеше, че можеше да е Димму- на Димму Боргир и на дядо си Димчо (това ни беше резервния вариант)  ...

Хайде, сполайте, отивам да поспя още малко след ранносутрешна (разбирай в 5) закуска пред пц-то...

Хахахаха, представяш ли си да го кръстите Димму и той да стане рапър примерно . Макар че тъй като ви гледам няма шанс . Все се каня да ти кажа, ама си спомням една снимка на Викито с тениска на Слейър ако се не лъжа, много ме изкефи! Аз си падам повече по пънка, ама как бих сложила една тенисчица на Ева "Сепултура" .... Само да намяря такъв размер!
Спамнах малко...

Здравейте!
Я и аз да се включа в анкетката...
1. Разликата между мен и брат ми е 3г., аз съм по-малката. Не спирахме да се бием и тормозим, докато не замина в казармата.
И при нас се получи толкова голяма разлика /близо 11г./ не защото така сме искали, историята е дълга и не му е тук мястото да я разказвам. Само благодаря на Господ, че ме дари с още едно детенце А иначе смятам, че перфектната разлика е от 3 до 5 години.
2. И за двамата реших аз как да се казват. Моят мъж каза:"Ти си се мъчила, ти решавай!" Баткото е на свекър ми, а малчо е на себе си. Винаги много ми е харесвало това име, Александър, затова така реших. Ако беше момиче щеше да е Божидара, но уви, не се получи. За трето не знам дали ще се навия, по-скоро не. То ако правя все такива почивки между децата, къде ще му излезе краят

Включвам се по въпросите на Бидапет. Почвам отдалеч, ще извинявате за дългия пост, няма да ви се сърдя ако не го прочетете.  
Аз  исках едно дете, не бях планувала второ. Не крия това, много пъти съм го казвала във форума. Може би заради трудното първо раждане, заради буйния характер на синът ми и поради чисто икономически причини. Винаги съм смятала (и все още смятам), че родителите имат  задължението да осигурят добро образование на децата си. Не апартаменти и коли, а образование и възпитание. От тази позиция ми се струваше мission impossible  да спазя собствените си критерии, ако имам повече от едно дете. Отделно, че съм израстнала в голямо семейство - три деца сме - и винаги ми е липсвало лично пространство. И до днес обичам тишината, харесва ми да съм сама и умишлено търся усамотението. Мъжът ми е единствен на своите родители и винаги е бил много праволинеен в плановете си да има две деца. Даже и разликата беше решил предварително - 5 години. Когато съвсем непланирано от мен, но не и от него, забременях с малката, ми трябваха само няколко дена да свикна с мисълта и сама на себе си се чудех, как е възможно толкова бързо да променя възгледите си.
Към този момент мога да кажа, че съжалявам за тази 5 годишна разлика между сина ми и дъщеря ми и я намирам за голяма. Приемлива за мен, но за тях е голяма, особено поради факта, че са разнополови.  Аз самата съм с 8 години по-голяма от сестра ми и докато не се изнесох от вкъщи, ме ползваха за детегледачка. Смело мога да твърдя, че предимно аз съм я гледала, даже на градина не е ходила. Много съм разсъждавала по тази тема и съм стигнала до заключението, че огромен процент от поколението на нашите родители са смятали, че е напълно нормално някой друг да им гледа децата. Баби, дядовци, по-големите хлапета гледат по-малките. Странно ми е това, че толкова спокойно са прехвърляли отговорността на някой друг. Преди години се бях заиграла нещо и изгубих сестра ми, която както винаги беше с мен. Намерихме я в полицията, голям шок беше за всички, аз самата бях ужасена от глупостта си. За пръв път ме набиха, ама хубавата. Наскоро майка ми, ми припомни случката и остана крайно шокирана от изявлението ми, че те, а не аз, са били за бой. Защото те, а не аз, е трябвало да се грижат за три годишната си дъщеря, а решението да ми се доверят си е било тяхно. Не смятам, че ме разбра, но и аз не си дадох зор да обяснявам гледната си точка. Манталитет български е да смяташ, че някой за нещо ти е длъжен (най-вече мама и тати), за съжаление все още го наблюдавам и сред младите хора. От помощ до помощ има разлика, свекърите редовно взимат синът ми, но почти никога когато аз искам, а когато те решат. Хубаво, лошо, благодарна съм им. Синът ми е вече на шест и всяка сутрин, докато аз си пия кафето, той си играе с Вероника. Но сам проявява желание, не съм го карала, харесва му. Смятам, че разликата между двамата е златната среда, като всъщност най-важното е, не каква е разликата а, че децата ги има. Защото понякога не зависи от нас, а когато зависи, е въпрос на личен избор и приоритети. Тоест, аз гледам само и единствено от собствения си аршин.
За имената да кажа, че много се отнесох май   И двамата са кръстени на свекърите. Реално, носят само първите им букви. За мен тази традиция е нелепа, но не можах да се преборя. Ако бях малко по-твърда, със сигурност щеше да е на моето, но пък така запуших устите на някои хора, които очакваха от мен да проявя шопския си инат и липсата на уважение към традициите. Не съжалява, имената са хубави, но към моите деца няма да имам такива очаквания. Мъжът ми също.
Манянка, Цеци много е пораснал, не можах да го позная. Сладур.  
Сисилия, синът ти е чудесен, много ме радва.  

Кло, браво! И аз мисля точно по този начин! Много верни неща си написала.

Мананке, ама такива сладури са само, "Цеци папа." Страшен е големият.
По анкетата:
1. За мен 4години е приемлива разлика. Ние с брат ми сме 1година и 9 месеца, все исках да играя с него, а той не  . Но се радвам, че сме двама 
2. За името, на никой не е кръстен. В началото мислихме да е като баща си Константин, но се отказахме, тъй като в Германия не е толкова разпространено името и няма да има галено, но първата буквичка остана.

Ох, исках и други неща да коментирам, ама нещо ми се изпари мисълта.