Maй достатъчно обосновки чухме, че мож би и да започват откровените глупости...
Почнаха, почнаха...
Бихте ли станали донор?
- Публикувана: 18 юни 2009, 15:22 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2009, 22:18 ч.
# 120
19 юни 2009, 17:35 ч.
Почнаха, почнаха...
Виж целия пост
Почнаха, почнаха...
# 122
20 юни 2009, 01:38 ч.
Ами без друго са започнали, сега се надявам да се замислите дали сте си правили последните две години тестове за ХИВ, хепатити и разни други подобни. Текат реклами, че всеки 12-ти не може да донорства поради хепатит. Скоро ще тръгнат и за ХИВ. После и останалите. Дали колко човека реално могат да бъдат донори от разписалите се?
Виж целия пост
Maй достатъчно обосновки чухме, че мож би и да започват откровените глупости...
# 123
20 юни 2009, 01:57 ч.
аз си правя на всеки 6 месеца. професионална деформация ми е.
имаше питанка за донорския паспорт, ето как изглежда..
http://images.google.de/imgres?imgurl=http://www.dvsachsen.de/ne … 6hl%3Dde%26sa%3DG
има специална графа, където може изрично да се впише, че не желаеш да бъдеш донор, или че не желаеш да бъдат взети дадени органи.
в случая най/общо казано това е карта, в която са написани най-важните данни, ако ти се случи нещо и вземеш да се гътнеш скоропостижно.
Виж целия пост
имаше питанка за донорския паспорт, ето как изглежда..
http://images.google.de/imgres?imgurl=http://www.dvsachsen.de/ne … 6hl%3Dde%26sa%3DG
има специална графа, където може изрично да се впише, че не желаеш да бъдеш донор, или че не желаеш да бъдат взети дадени органи.
в случая най/общо казано това е карта, в която са написани най-важните данни, ако ти се случи нещо и вземеш да се гътнеш скоропостижно.
# 124
20 юни 2009, 02:02 ч.
Да, даже казах на майка макар тогава да бях само на 16! Сега съм на 18! 
Виж целия пост
# 125
20 юни 2009, 06:47 ч.
вече съм донор, подписала съм си декларацията, когато си взимах шофьорската книжка.
Виж целия пост
http://dnes.dir.bg/2009/06/18/news4631654.html
Силно ме развълнува тази статия,даже си поплаках.Лично аз съм заявила желанието си да стана донор,казала съм на мъжа ми и на сина ми,че много държа на това,ако нещо стане с мен.вие на какво мнение сте?
Силно ме развълнува тази статия,даже си поплаках.Лично аз съм заявила желанието си да стана донор,казала съм на мъжа ми и на сина ми,че много държа на това,ако нещо стане с мен.вие на какво мнение сте?
вече съм донор, подписала съм си декларацията, когато си взимах шофьорската книжка.
# 126
20 юни 2009, 08:12 ч.
Ами без друго са започнали, сега се надявам да се замислите дали сте си правили последните две години тестове за ХИВ, хепатити и разни други подобни. Текат реклами, че всеки 12-ти не може да донорства поради хепатит. Скоро ще тръгнат и за ХИВ. После и останалите. Дали колко човека реално могат да бъдат донори от разписалите се?
така е,може много да искаме,отделен е въпроса до колко е възможно.
аз например заради каран хепатит не ставам за донор на 4ерен дроб и кръводарител
Но нали темата беше:"бихте ли?",а не:"годни ли сте?"
Виж целия пост
Maй достатъчно обосновки чухме, че мож би и да започват откровените глупости...
така е,може много да искаме,отделен е въпроса до колко е възможно
.аз например заради каран хепатит не ставам за донор на 4ерен дроб и кръводарител
Но нали темата беше:"бихте ли?",а не:"годни ли сте?"
# 127
20 юни 2009, 20:32 ч.
Извинявам се тогава. Значи тук само декларираме добро желание. Може би тук се явява разликата в реалните донори и принципно съгласните, за която беше питал някой по-напред. Всички искаме, но далеч по-малко биха могли.
Виж целия пост
...Но нали темата беше:"бихте ли?",а не:"годни ли сте?"
# 129
20 юни 2009, 23:18 ч.
Хайде, не чакайте да умрете, за да направите добро: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=407102.0
Виж целия пост
# 130
20 юни 2009, 23:28 ч.
И аз съм съгласна да съм донор.
Много уместен въпрос, признавам си че не бях си правила изследвания за ХИВ и хепатит поне 10-тина години и ако не бяха бременностите едва ли щях да си направя скоро, а трябва да се правят веднъж годишно, не обръщаме голямо внимание на здравето си когато го имаме ...
Виж целия пост
Ами без друго са започнали, сега се надявам да се замислите дали сте си правили последните две години тестове за ХИВ, хепатити и разни други подобни. Текат реклами, че всеки 12-ти не може да донорства поради хепатит. Скоро ще тръгнат и за ХИВ. После и останалите. Дали колко човека реално могат да бъдат донори от разписалите се?
# 131
21 юни 2009, 03:29 ч.
За разлика от "г-жата със змията", решението за даряване на органи сме сме го решили преживе. Голямата ми дъщеря, когато на 15 г. взе шофьорска книжка си добави "символчето" (сърце) за дарител, двамата със съпругът ми също имаме "сърце" на шофьорските книжки.
В повечето случаи, времето е от значение за успешна трансплантация.
Мисли се, ПРЕДИ да се попадне в "дадена ситуация" (a не с йезуитското оправдание "да, ама не предполагах че може да ми се случи"), а не после....
Виж целия пост
Цитат
Страхотно посвещение, но няма как да съм ти благодарна, че заби такава емоция в майчината ми душа!
Все пак считам, че преди (да не дава Господ) да сме попаднали в такава ситуация, е безсмислено да се изтезаваме с тези визуализации - и без това всяко нещо, почувствано със собствената кожа, води до състояния и решения, до които никога не сме подозирали, че можем да стигнем! С други думи - хвърли излишно краен в емоциите уклон на темата!
Все пак считам, че преди (да не дава Господ) да сме попаднали в такава ситуация, е безсмислено да се изтезаваме с тези визуализации - и без това всяко нещо, почувствано със собствената кожа, води до състояния и решения, до които никога не сме подозирали, че можем да стигнем! С други думи - хвърли излишно краен в емоциите уклон на темата!
В повечето случаи, времето е от значение за успешна трансплантация.
Мисли се, ПРЕДИ да се попадне в "дадена ситуация" (a не с йезуитското оправдание "да, ама не предполагах че може да ми се случи"), а не после....
# 132
21 юни 2009, 06:56 ч.
Да, направила съм каквото и съм казала на когото трябва.
Виргиния, не знам ти и тук за какво си говорим, но темата май беше за донорството на органи след смъртта. И това донорство, според моите разбирания, е точно това: принципно желание, съгласие. Оставам потенциален донор, докато и ако не стана реален такъв.
Виж целия пост
Виргиния, не знам ти и тук за какво си говорим, но темата май беше за донорството на органи след смъртта. И това донорство, според моите разбирания, е точно това: принципно желание, съгласие. Оставам потенциален донор, докато и ако не стана реален такъв.
# 133
21 юни 2009, 08:07 ч.
За разлика от "г-жата със змията", решението за даряване на органи сме сме го решили преживе. Голямата ми дъщеря, когато на 15 г. взе шофьорска книжка си добави "символчето" (сърце) за дарител, двамата със съпругът ми също имаме "сърце" на шофьорските книжки.
В повечето случаи, времето е от значение за успешна трансплантация.
Мисли се, ПРЕДИ да се попадне в "дадена ситуация" (a не с йезуитското оправдание "да, ама не предполагах че може да ми се случи"), а не после....
А аз мисля, че преди да направи човек някое генерално заключение е хубаво да вникне в смисъла на написаното.
Прочети втори път, ако не успяваш да схванеш смислово някое твърдение от раз... Постът, по който се изказах, а ти направи някакви волни съчинения в друга посока, касае донорство от умиращо малко дете към друго пак такова. Не говорим за разпиляни на пътя тинейджъри, което е достатъчно драматично и също е застъпено в споменатата от мен философия, която ми е твърде близка.
В Америка не ви ли учат на толерантност към вярванията на хората???!
ПП. Пиша бавно, за да разбереш и да не правиш смешни изяви: не се знае (а и дано никоя от нас не узнае) дали попадайки в ситуация детето и да стане потенциален донор, няма рязко да промени курса на убежденията си и да откаже донорство... За това твърдя, че е хубаво човек да бъде по-умерен при манифестирането с човешки добродетели и съпричасност...
Виж целия пост
Цитат
Страхотно посвещение, но няма как да съм ти благодарна, че заби такава емоция в майчината ми душа!
Все пак считам, че преди (да не дава Господ) да сме попаднали в такава ситуация, е безсмислено да се изтезаваме с тези визуализации - и без това всяко нещо, почувствано със собствената кожа, води до състояния и решения, до които никога не сме подозирали, че можем да стигнем! С други думи - хвърли излишно краен в емоциите уклон на темата!
Все пак считам, че преди (да не дава Господ) да сме попаднали в такава ситуация, е безсмислено да се изтезаваме с тези визуализации - и без това всяко нещо, почувствано със собствената кожа, води до състояния и решения, до които никога не сме подозирали, че можем да стигнем! С други думи - хвърли излишно краен в емоциите уклон на темата!
В повечето случаи, времето е от значение за успешна трансплантация.
Мисли се, ПРЕДИ да се попадне в "дадена ситуация" (a не с йезуитското оправдание "да, ама не предполагах че може да ми се случи"), а не после....
А аз мисля, че преди да направи човек някое генерално заключение е хубаво да вникне в смисъла на написаното.
Прочети втори път, ако не успяваш да схванеш смислово някое твърдение от раз... Постът, по който се изказах, а ти направи някакви волни съчинения в друга посока, касае донорство от умиращо малко дете към друго пак такова. Не говорим за разпиляни на пътя тинейджъри, което е достатъчно драматично и също е застъпено в споменатата от мен философия, която ми е твърде близка.
В Америка не ви ли учат на толерантност към вярванията на хората???!
ПП. Пиша бавно, за да разбереш и да не правиш смешни изяви: не се знае (а и дано никоя от нас не узнае) дали попадайки в ситуация детето и да стане потенциален донор, няма рязко да промени курса на убежденията си и да откаже донорство... За това твърдя, че е хубаво човек да бъде по-умерен при манифестирането с човешки добродетели и съпричасност...
# 134
21 юни 2009, 09:23 ч.
мисля, че е грозно да се съди някой заради нежеланието си да стане донор или да предостави органите на близките си за донорство.
това е сериозна тема.
липсата на регламентиран ред, на информация и други съществени подробности си казват своето.
освен това друг фактор специално за българия е липсата на какъвто и да е пиетет от страна на лекари и чиновници спрямо смъртта.
и аз не съм убедена, че в българия ми се иска да стана донор, или пък да предоставя органи на близък за донорство.
този форум е голяма сила за ограмотяване. покрай и поради него оцеляват доста деца, отиват на лечение в чужбина или пък биват отглеждани в по-нормални условия.
предполагам, че доста хора от тук именно ще почерпят информация и ще променят мнението си.
но има и такива, които няма да го направят и в това няма нищо лошо.
да не искаш да бъдеш донор не е неморално или неприемливо, а просто въпрос на нагласа. а да бъдеш потенциален донор не е признак на висок морал и благородство, а е пак въпрос на нагласа.
нека не превръщаме темата в място за лични нападки, по простата причина, че може да е от полза за някого и наред с бих и не бих има и полезна информация в нея.
Виж целия пост
това е сериозна тема.
липсата на регламентиран ред, на информация и други съществени подробности си казват своето.
освен това друг фактор специално за българия е липсата на какъвто и да е пиетет от страна на лекари и чиновници спрямо смъртта.
и аз не съм убедена, че в българия ми се иска да стана донор, или пък да предоставя органи на близък за донорство.
този форум е голяма сила за ограмотяване. покрай и поради него оцеляват доста деца, отиват на лечение в чужбина или пък биват отглеждани в по-нормални условия.
предполагам, че доста хора от тук именно ще почерпят информация и ще променят мнението си.
но има и такива, които няма да го направят и в това няма нищо лошо.
да не искаш да бъдеш донор не е неморално или неприемливо, а просто въпрос на нагласа. а да бъдеш потенциален донор не е признак на висок морал и благородство, а е пак въпрос на нагласа.
нека не превръщаме темата в място за лични нападки, по простата причина, че може да е от полза за някого и наред с бих и не бих има и полезна информация в нея.
Препоръчани теми