Мисли се, ПРЕДИ да се попадне в "дадена ситуация" (a не с йезуитското оправдание "да, ама не предполагах че може да ми се случи"), а не после....
Мислело се преди. Никой не мисли, че детето му ще бъде в положение на потенциален донор някой ден, просто повечето хора избягват такива мисли. Кой иска да мисли такива неща? Точно затова стихотворението, дето е постнато тук не мога и да го дочета докрай, не съм благодарна на тази, която го пльосна, неприятно ми стана, тъжно. Никой няма право да обвинява друг, че отказва да дари части от тялото си или от това на близък. Може да не ви струва достойно за възхищение, но е решение, което заслужава уважение.
,но по-скоро клоня към ДА!Препоръчвам ви този филм,невероятен е-http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=159771&hit=1 