Как да преодолея раздялата с детето- тръгва на ясла.

  • 5 578
  • 42
Здравейте. Това е въпроса ми как вие преодоляхте раздялата с детето. Може би на някои от вас ще ви се стори смешен въпроса ми, съдейки по разговорите с кварталните майки, много от тях ми казаха, че от както децата им са на ясла са си починали, видели ли са си къщата чиста, обикаляли по магазините. Но това ли е най-важното, нали имаме деца за да им се радваме, а не да търсим начин да ги оставим някой да ги гледа и да се освободим от тях.

 Усещам такава празнота и пустота в душата си, много ми е мъчно, че ще се разделя с порасналото ми бебче.  Cry
Знам, че ще научи на много нови хубави и не толкова хубави неща, ще стане по самостоятелен.
Как да се справя, как.
Виж целия пост
# 1
t_nestorova  здравей
аз все още не съм преодоляла този проблем,когато я оставиха моята малка принцеса да спи за първи път в яслата аз застанах до оградата и хубаво се наплаках.Сега вече сме в детската градина а аз продължавам да се обвинявам че детето ми е там и го карат на обяд да спи по 3 часа а аз си стоя в къщи.Може би ще ти е по-лесно ако започнеш работа,но ако си в къщи като мен незнам как ще го преодолееш.НЯкой може да ми каже ами защо не си я гледаш,ами защотото детето е много контактно и иска да бъде там сред децата,интересно и е и се забавлява много.Пожелавам ти успех  Hug
Виж целия пост
# 2
Не виждам какво те притеснява. Ако имаш възможност, гледай си детето. Ако се налага да започнеш работа, значи все едно няма да си виждаш детето през деня - независимо дали е на ясла, при баба или с гледачка.
Аз не работех, когато децата тръгнаха на детска градина и на ясла, наистина имах свободно време, но не чак толкова - водех ги към 9 ч. сутрин и ги взамах в 16 часа следобед. Така или иначе следобед спяха /независимо дали са били вкъщи или на ДЗ/, така че всъщност бях "разделена" от тях за около 4 часа. Не е чак толкова много.
Виж целия пост
# 3
Аз се успокоявам с мисълта, че за детето ми е добре да общува с други деца, да създава приятелства и да се учи в игрите, които аз сама не мога да му предложа. Освен това си мисля, че след яслата в градината ще му бъде по лесно. Дано да не греша.
Виж целия пост
# 4
Усещам такава празнота и пустота в душата си, много ми е мъчно, че ще се разделя с порасналото ми бебче.  Cry
Знам, че ще научи на много нови хубави и не толкова хубави неща, ще стане по самостоятелен.
Как да се справя, как.
Без да се засягаш, струва ми се, че твърде драматизираш. Имай предвид, че децата усещат емоциите на майката. Мисълта ми е, че ако ти си спокойна и имаш доверие в персонала, нещата ще тръгнат по-лесно и за двама ви. Ако едвам се разделяш с него, той ще усети колко си несигурна и няма да иска да остава.
Дано нямате проблем с адаптацията! Не е толкова страшно Wink
Виж целия пост
# 5
Аз се успокоявам с мисълта, че за детето ми е добре да общува с други деца, да създава приятелства и да се учи в игрите, които аз сама не мога да му предложа. Освен това си мисля, че след яслата в градината ще му бъде по лесно. Дано да не греша.


Всичко , което е написала ana07 е много вярно. Много са важни груповите/колективните/ игри. Peace

....... нали имаме деца за да им се радваме, а не да търсим начин да ги оставим някой да ги гледа и да се освободим от тях.

 

Хайде да им се радваме докато станат на 7 г.  newsm78
Виж целия пост
# 6
И на мен ми беше мъчно да ги оставя, когато бяха на 2.5 годинки, и на тях им беше мъчно, но първите няколко сутрини дружно си поплаквахме на вратата на градината. Не се тревожете, че то цял ден ще тъгува - общо взето децата са приспособими и край другите деца бързо забравят и се заиграват. Но аз давам своите съвети от времето на ходене в ДГ. На ясла не сме ходили. А как можете да преодолеете раздялата - с тръгване на работа, например. Иначе имате възможността и да не го давате на ясла в много ранна детска възраст!
Виж целия пост
# 7
Почти всяка майка е преживявала същото. Успокой се, след време няма да го приемаш така.
Виж целия пост
# 8
За съжаление, ми се налага да се върна на работата. Изплащаме жилищен  кредит, разходи много и паричния въпрос все повече ни притиска.
А какво ме притеснява. Всичко.
Това как сина ми ще се адаптира, бързо ли ще стане?
Как да му обясня, че ми се налага да го оставя на чужди хора да го гледат( нямаме варианти с баби). Как да му обясня, че мама няма да е там когато има нужда от нея, да го гушне или да целуне ожулено коляно?
Той е контактно дете и иска да играе с деца, но пък от друга стана, на площадките децата го бият, а той не знае как да реагира, това също ме притеснява.
Може и наистина да драматизирам, но не съм го оставяла и за час някой друг да го гледа и затова ми толкова трудно да се разделя изведнъж с него и да го поверя на непознати хора.
Виж целия пост
# 9
Първият път не я преодолях. Но, той не ми разреши.
Сега само като си помисля, че наближава времето да тръгне на ясла отново, пак ми застава буцата на гърлото.
Сигурна съм, че като свикне с обстановката и разбере, че мама винаги ще дойде да го вземе, ще му хареса. Но дотогава....
Виж целия пост
# 10
Но това ли е най-важното, нали имаме деца за да им се радваме, а не да търсим начин да ги оставим някой да ги гледа и да се освободим от тях.

Защо си мислиш, че на ходещите деца на ясла не им се радваме? Laughing Много драматично го даваш, по-полека и ще видиш, че не е толкова страшно.
Бебка ходи на ясла от 9месечна, вярно, че е малка според разбиранията за България, тука където сме си е съвсем нормално за толкова малко бебе да ходи на ясла. Най-неприятната част според мен са по-честите боледувания, но пък дори и да тръгне детето на детска градина направо, то пак ще изболедува определени вируси.
По отношение на яслата - там за децата си е много добре, по цял ден си играят с други деца, за мен деца над 1 годинка не са вече бебета, съвсем нормално е да тръгнат на ясла. Не съм привърженичка на теорията да се гледат децата вкъщи от мама до 3-4 годишна възраст, поне такива са моите разбирания.
Но има много важен момент - яслата каква е! Как се работи с децата, колко често излизат навън, изобщо... все такива важни неща.
Виж целия пост
# 11
Вероятно и двамата ще имате нужда да се одоптирате с новото положение. И моят тръгва на градина есента и сигурно ще ми бъде мъчно в началото. Но не мога да разбера майките, които пращат децата на ясла, за да си чистят къщите и ходят по магазините. Единствено належащо връщане на работа може да оправдае това за мен.
Виж целия пост
# 12
Моя син не е ходил на ясла ,че и на градина толкова ходеше ,но беше голям рев .Първо той докато иде , после аз като се прибера .....Крила  съм се зад дърветата да не ме види и съм гледала какво прави и колко реве. Embarassed
Виж целия пост
# 13
О Боже голяма драма! Нали давайки ги на ясла, ходим на работа, за да им осигурим по-добър живот?
 ooooh!

Аз си давам децата на баби и прабаби, на ясли и градини, без капка тъга от раздяла  Crazy Още повече преодоляване. Има толкова по-лоши неща за преодоляване в днешно време. Я се вземете в ръце.
Виж целия пост
# 14
Здравейте. Това е въпроса ми как вие преодоляхте раздялата с детето. Може би на някои от вас ще ви се стори смешен въпроса ми, съдейки по разговорите с кварталните майки, много от тях ми казаха, че от както децата им са на ясла са си починали, видели ли са си къщата чиста, обикаляли по магазините. Но това ли е най-важното, нали имаме деца за да им се радваме, а не да търсим начин да ги оставим някой да ги гледа и да се освободим от тях.

 Усещам такава празнота и пустота в душата си, много ми е мъчно, че ще се разделя с порасналото ми бебче.  Cry
Знам, че ще научи на много нови хубави и не толкова хубави неща, ще стане по самостоятелен.
Как да се справя, как.

Точно така се чувствах и аз и при двете си деца.Направо изпитвах вина.Дъщеря ми точно два дена плака в яслата,през следващите дни едва смогвах да й обуя вътрешните обувки,толкова бързаше да влезе в стаята при децата.Обаче,аз с дни обикалях и слухтях да чуя какво става,да не би да плаче и да й е зле.
Със сина ми нещата са по-различни,но и адаптацията я направихме плавна и не толкова стресираща.Когато го виждам,че е спокоен и аз съм спокойна.
В началото не се прибирах вкъщи,обикалях улиците,докато не дойдеше времето за вземане от ДГ(така бях и с двете деца).Не исках да се прибирам в празният апартамент,много зле ми действаше,но постепенно свикнах,не съм напълно спокойна,но по-добре от преди.

О Боже голяма драма! Нали давайки ги на ясла, ходим на работа, за да им осигурим по-добър живот?
 ooooh!

Аз си давам децата на баби и прабаби, на ясли и градини, без капка тъга от раздяла  Crazy Още повече преодоляване. Има толкова по-лоши неща за преодоляване в днешно време. Я се вземете в ръце.

Направо ти завиждам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия