Как да преодолея раздялата с детето- тръгва на ясла.

Точно такава тема имах предвид, а не За и Против.
Ще кажа личния си опит, с уточнението, че не съм нито психолог, нито педагог. Четох книгата infant and child in the culture of today и тази на д-р спок.
От няколко месеца синът ми започна да си променя поведението. Оказа се, че прекрасно разбира всичко, което си говорим- макар да не казва нито една дума с изключение на Няма. Включва се с действия абсолютно адекватно- например питам мъжа ми къде са ми ключовете и в това време малкия ги носи, като различава точния ключ, който търся. Тананикам си Джингъл белс, а той отива и ми изравя от дъното на коша с играчки в другата стая мече, което пее тази песен, и ми го носи. Това ми светна лампата, че детето ми всъщност е  по "умно" отколкото аз си мисля. Аз нямам адекватни познания какви точно игри и занимания са нужни за да продължи това му развитие, макар че чета и се опитва да намеря точните. Например категорично отказва да му пея детски песнички, или даму чета приказки- затваря книжката.
На второ място зачестиха тръшканията както когато е с мен, така и когато е с баща си. Бяхме за една седмица при майка ми обаче, в игрите само с нея, той се държи абсолютно различно. Прекарва по цял ден навън ( редувахме се с майка ми по половин ден да играем с него в двора, иначе е непосилно за сам човек).
Все повече търси други деца, иска да се включва в групови игри- примерно когато види две деца да си подават топка иска да рита тяхната, а не неговата си.
Забелязах, че съвсем сам е започнал ролеви игри- храни животните, завива ги .
Няма проблем с дневния режим, спи и се храни в относително константни часове.
КАто съпоставих всичко това с моите възмжности ( да му осигурявам целодневни игри, срещи с други деца и развиващи игри) прецених, че е най добре да започне да посещава ДГ. Разбира се, ще следя как вървят нешата там и ще преценявам в движение каква да е следващата стъпка.

Това - http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_1351_0.html - много ми хареса и мисля, че е точно по темата на авторката.

Според мен игрите, които са нужни на детето, ги подсказва самото то. И много лесно биха могли да се осъществят в домашна обстановка.
Давам пример - всички или почти всички деца обичат да играят с вода, даваш им различни форми -едното прелива със своята във формичката на другото, после обратно. Кофичка с вода и четки за рисуване или боядисване, рисуваш кръг, подканяш децата и те го направят, едното почти успява, другото пък ще запълни, "оцвети" кръга. Ако искаш да е образователно. Иначе могат да си разливат и да си драскат на воля.
Майката/майките раздават моливи и обясняват този е с цвета на тревата, зелено, този на морковчето, оранжево, а пък този на небето, синьо, еди кой си ще ми дадеш ли този молив, сега го дай на приятеля ти, той ще нарисува нещо. Ритат топка заедно, подхвърлят балони, гонят се с коли, които се бутат с крачетата. Могат да направят цвете от листа, да го моделират. Да "сготвят" -едното е на котлона, някакъв измислен от пластмаса, другото реже подправките от трева и т.н
Не иска да му пееш, пробваш в група - "надува се балона, надувайте момчета", обикновено всички много се забавляват, особено, когато падат и казва "пук", после започват да пеят заедно.
Синът ми е на фаза, когато заедно с другарчетата му от игрите, пеят съвместно песнички -единият започва, другият продължава, третият завършва.
Пиша всичко това, за да поясня, че много малко трябва да успееш да включиш детето в организирани занимания, дори когато си го отглеждаш вкъщи. То си подсказва.
В същото време му осигуряваш и нещо друго, по-важно -психологическия комфорт да знае, че мама е наблизо, може да го утеши. Във времето, когато детето все още се идентифицира в рамките на присъствието и отсъствието на мама. Децата, по мои наблюдения, към 3,5-4 години започват да осъзнават своята различна социална роля от това само да са дете на мама и тате. Домът, родителите, продължават да бъдат силен емоционален център, център на стабилност, но едва, когато преди това си доказал, че може да има такъв.
Има много ситуации, при които оставянето на детето вкъщи до три години е невъзможно. Заради специфични особености на детето, материални причини и т.н.  Тогава е приемливо даването в детско заведение, но да се обвинява някой, че остава вкъщи до три години само и единствено заради себе си, въпреки желанието на детето, не е особено
честно. Факт е, че често майките също им харесва да са до децата, но какво по-хубаво от това? Нормално е хората да изпитват несигурност и известна тъга при разделянето с детето, но със сигурност това не е от егоистични чувства.

Никъде не съм писала за егоистични подбуди, напротив, нито обвинявам когото и да било. Според мен е неправилно твърдението, че майките с облекчение "захвърлят" децата си на ДГ, или поне не всички. Разбирам, че всички са различни- аз, ти, твоето дете, моето дете. Едни игри работят при твоето, но категорично не работят при моето. Това например  с пеенето за  "балона" и груповата игра е невъзможно да се случи, поне не и на този етап и с моя син. ОСвен това категорично не желае да говори, "няма" е единственото , което произнася. Прекрасно разбира всичко, но предпочита да комуникира невербално. Както  с други деца, така и с нас.

Това е все едно да кажа, че много малко е нужно да заработиш заплата от 5 хиляди лева или да научиш фински, или да се научиш да плуваш  

Заниманията в детските градини са от сорта на "балона". Снабдила съм се с книжките по системата "Моливко", не виждам нищо неизпълнимо в домашна среда, но е вярно, че съдя по частен случай -по реакциите на моето дете и няколко други дечица, с които играе всеки ден.
Явно всеки открива различни признаци, които да му подсказват готовността или липсата на такава за детско заведение.
Чела съм, че специалисти препоръчват посещението на градина, когато детето има трудности с проговарянето, а в същото време разбира всичко. Така, че сигурно ти си намерила най-верният подход към детето си.
Само, че тук обобщаваш, изхождайки от нуждите на твоето дете. Може би и аз правя същото .
Предполагам по различен начин дефинираме "организирани занимания".
Имам вътрешна убеденост, че яслата е неправилно решение. Но в крайна сметка индикатор за това дали е или не, са децата и начина, по който се чувстват там. Без нужда обаче не бих подложила детето си на подобен експеримент преди да навърши три години.
За себе си знам, че единственият начин да преодолея евентуално тягостно чувство от раздялата ми с детето, когато тръгне на детска градина, е да видя, че той на това място е щастлив. Друго не ми трябва.
Засега знам, че Иво вкъщи е спокойно, весело и доволно от живота дете.  

Рокси, това е била твоята гледна точка. ти не си го изживяла тежко, но хората сме различни. рецепти няма. за мен това не проработи. вина не съм чувствала, просто ми беше мъчно, а това е нещо съвсем различно от вина.  

t_nestorova , освен сили да ти пожелая, друго не знам какво... и ако ти помага, прави някакви неща, свързани с него. аз освен, че му пазарувах, правех му и разни дребни играчки или пък му берях от някоя градинка листа и му ги носех като го взимах. ей такива дребни жестове, за да знае че си мисля за него и през деня и дори физически да не съм там, пак съм с него постоянно. аз съм убедена, че децата са изключително интуитивни и разбират.  

valerie , според мен ти ще разбереш кога детето ти е готово за ясла/градина. не приемам норми и в това отношение, както и във всяко друго. децата са различни. такива граници "това от 1 до 3 години", "другото от 4 до 6 години" - не съм привърженик, не съм чела и подобно нещо от психолози тук. правила и признаци няма според мен. за моето дете бях едни, за твоето ще са други. щом сега питаш, значи според мен такива признаци няма. моят син показваше по много очевиден начин, че често скучае, независимо от песните, танците, включването във всичките ми занимания и т.н. трудно ми беше на мен да го призная, на него му беше лесно да го покаже. и просто беше недвусмислено. оттам и много лесната му адаптация за толкова привързано принципно дете. всъщност той, на фона на средната адаптация за децата в тази ясла, е сред най-лесно адаптиралите се. за мен това означава, че не съм сбъркала.

а подобни неща за отказване на храна и лош сън - това категорично не важи за нас, нито пък за децата, които познавам тук. за мен това е въпрос на качество на грижата в яслата и отношение към децата, а не на самия факт, че ходят на ясла. и още повече, че т.нар. "нощен терор" се явява точно около годинката и половина (+- 3 месеца), той изобщо не зависи от това дали детето ходи на ясла или не, но ако двете събития съвпаднат, тогава влошеният сън може погрешно да се отдаде на яслата. при всички случаи, аз за такива ексцесии около мен не съм чувала.

Да, разбира се, че това е моята гледна точка, която се отнася за мен, за моето дете и за начина по който то се чувства в градината. Просто исках да я споделя, защото хората са различни и не вярвам аз да съм единствената, може пък моят начин на мислене да помогне на някой друг.
Иначе аз също след като го взема следобед задължително ходим и правим нещо, което той много обича- най често  пазаруваме в един близък до градината магазин, с колички, които той много харесва. Дори един хляб да купя си обикаляме магазина с количката и детето се радва.
И последно за т.нар. нощен терор- при нас се появи около месец преди да почне да посещава ДГ и спря няколко дни преди това.

simplyaven, възможно е мнението ми наистина да е такова възоснова на впечатлението ми от грижата в нашите детски заведения. Ти пишеш, че се съобразяват с начина на заспиване на детето ти, за тук това ми се струва непостижимо.
Не обичам да давам пример с една приятелка каза, но нямам непосредствени наблюдения - та така, близка скоро ми разказа, че когато попитала какво е правило момичето й през деня, как се е чувствало в яслата, персоналът й казал, че тя сама ще си разкаже. А детето не говори още, те дори не са забелязали  

Точно така! И аз мисля по същия начин.

И аз трудно преодолях раздялата ни на 3г.и 6м. Пред него не показвах притеснението си, но само аз си знам какво ми беше.Не се бяхме разделяли до този момент.
За щастие сега и двамата сме спокойни и дните на притеснение отминаха.
След като тръгна на детска гр. след 2-3 месеца и аз започнах работа и покрай служ. задължения се успокоих, съответно и успокояването ми повлия на детето! Пожелавам на всички майки и дечица лесна адаптация към промяната!И най вече показвайте сигурност пред дечицата като ги оставяте.

С времето ще я преодолееш. Аз не бях спокойна, докато не започнах да виждам усмихнатото лице на сина ми сутрин, когато се разделяме в градината.
Ако започваш работа и затова оставяш детето на ясла, ще ангажираш вниманието си със служебните ангажименти и постепенно ще свикнеш. Ако обаче просто си решила да си почивеш вкъщи, да домакинстваш на спокойствие и да обикаляш по магазините - не мисля, че ще ти е спокойно.

 Момичета, има разлика дали детето тръгва на ясла или на градина. В яслата постъпват все още бебета, на които е трудно да се обясни къде е мама и защо ги е изоставила на това място, докато децата в градинска възраст по-бързо разбират и се приспособяват с необходимостта да се разделят всяка сутрин с мама. Та във връзка с това прекрасно разбирам тревогите на авторката, защото и аз самата съм пред дилемата дали да започна работа или да остана вкъщи докато синът ми навърши поне две години. На този етап не мисля, че яслата би му се отразила положително, но пък кризата все повече ни притиска и може би ще се наложи да го оставя.

И аз изпитвах вина, че трябва да я оставя и да се върна на работа. Беше ми мъчно, че на 2 годинки към нея вече ще има изисквания, че няма да е свободна, че ще трябва да спазва твърд режим. Но запазих спокойствие и се помъчих да гледам по-философски на нещата. След една седмица тя беше свикнала, а се оказа, че сестрите в яслата се грижат много добре за децата - винаги съм я прибирала чиста, весела, с по-добре направена прическа отколкото съм я изпратила сутринта . Тъй че гледай по-спокойно. Всичко ще бъде ОК

Здравейте! Ето няколко изпитани от мен рецепти за по-лесна адаптация на детето и майката в началния период, след постъпване на детето в ясла. Само ще вмъкна, че дъщеря ми бе на 1 г. 7 м. като постъпи в детско заведение:
1. Позитивност от страна на майката, когато води детето сутрин или когато говори за яслата. Никакви ревове, сълзи и сърцераздирателни физиономии. За това се иска воля, сила и над средно ниво на интелигентност.
2. Ако бащата живее с вас, за предпочитане е той да води детето сутрин. Авторитетът на бащата действа "задължаващо" на малчуганите.(При нас за съжаление нямаме татко на разположение.)
3. Намерете детенце, което живее близо до вас и ще посещава същата ясла. Сприятелете се с него и като си има другарче ще свикне по-лесно.
4. Позволявайте му/и да си носи любима играчка с него/нея в яслата. Това действа успокоително на децата...а имаенно усещат, че част от дома им е с тях.
5. В началото го/я водете за по няколко часа...до обяд...редувайте един ден до обяд, един ден цял ден...или увеличавайте всеки ден престоя с по половин-един час...ако имате тази възможност...средният  период за адаптация е около месец.(При нас този период скоро ще завърши!)
Успех на всички майки и лесна адаптация на всички дечица в яслата! Тя е полезна и необходима и на вас и на детето ви, така че горе главата!!!

ООООООООх!
Аз нямах проблеми с раздялата, когато малката влизаше сама в яслата и ми махаше с усмивка. Но сега така жално плаче сутрин като я оставям, че и на мен ми потичат сълзи. Лелките казват "Пораства, почва да разбира", затова било. Но колко ли ще продължи и дали аз ще изтрая да не я прибера вкъщи?!?
Така че, към авторката на темата: от детето зависи колко бързо ще привикнеш и ти.