Сега е моментът ! Лятото е време за отказване от цигарите. Човек е в движение, животът по-динамичен, по-интересен, депресиите са далеч 
... Така че действайте.
Давам ви кураж, защото аз съм успяла и знам, че всеки може, но трябва да го поиска, и заради себе си и заради хората около себе си. Не мислитете за това, със сигурност ще сте по-дорбе, по-чисти и по-силни.
Виж целия пост
... Така че действайте.Давам ви кураж, защото аз съм успяла и знам, че всеки може, но трябва да го поиска, и заради себе си и заради хората около себе си. Не мислитете за това, със сигурност ще сте по-дорбе, по-чисти и по-силни.
благодарение на вас! 
Успех в отказването,попаднала си на правилното място. 
След това събота пуших. В неделя сутринта пуших и на връщане си мислех пак да не пуша, защото в колата и без това е малко кофти за мъжа ми, защото той не пуши. Само че след Бургас имаше такова идиотско задръстване, че 30км. ги минахме за три часа и естествено пуших като комин. Много съм разочарована от себе си. Уж се надъхвам, измислям си всякакви додови и какво... като ми се допуши всичките доводи избледняват, нищо не ми се струва така убедително и единственото, за което си мисля е как искам да изпуша една цигара. Въпреки това няма да се откажа, ще опитвам докато не успея. Кажете ми какво си мислите и как успявате да преодолеете тези моменти, особено в началато, в които адски много ви се припушва. Толкова ми се иска да успея. 
Има достатъчно положителни неща от това да не пушиш и едно от тях е ,че не си роб на цигарите..а това е много важно.Да не се съобразяваш с тях и винаги да си мислиш къде и кога да пушиш и дали ще има време за една цигарка И последната цигарка. 
...там не се пуши,е казвам ти че полудях.....така се изнервих... Та за това става въпрос,да не си роб на тази отрова.
...Аз лично,така,както виждам,почти всички сме ги отказали,благодарение на взаимната ни подкрепа,а останалите няколко са в процес...но и за тях съм сигурна,че ще ги откажат! Успех на всички и само напред!Животът е страшно хубав и без цигари!!! 
Една мисъл обаче ме мъчи- въпреки че съм без цигара в ръката, аз възприемам себе си като пушач, а непушенето като по-скоро временно явление. Някак си вътре в мен не мога да кажа КРАЙ. 
.