Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

contour, нали знаеш че има авторски права. Според мен тези програми трябва да се правят под пряка консултация със сертифицираният специалист, да се уважава интелектуалният труд на хората. Доколкото знам хората в БГ се бяха постарали да предложат и по-лек вариант за съвместно ползване от няколко човека.
Според мен не е хубаво да се разпространяват тези продукти нелегално, защото фирмите производителки ще откажат да лицензират за БГ поради пиратството. И тогава деца няма да имат достъп до част от новите терапии. Или ще бъдат само под формата скъпа работа в кабинет и пак цената на терапията, с часовете за воденето ще ти струва колкото тези дискове.

contour,

TanyaMG ти е отговорила напълно коректно. И без друго този вид терапия тепърва прохожда в България и би било адски безотговорно да си отрежем крилата още в началото.

 Peo,

Именно поради неинфораността на обществото, проблемите тук на децата от аутистичния спектър и на нас, родителите, са чудовищни и в тази връзка сме предприели популяризиране на проблема, за което ни предстои и информационна кампания, но е адски трудно да се проникне до съзнанието на хората. Например онзи ден, съсед, на който надълго и нашироко съм обяснявала за състоянието и познава детето ми, ми разказва, че се опитал да "ограмоти" част от останалите съседи и им посочил помощното училище, и казал "Ето, виждате ли тези деца, те са аутисти." Понеже много време съм отделяла, за да говорим за аутизма, само му казах, че в това учлище, ако има аутисти, те са не повече от 1 %, от което човека остана още по- объркан.
Миналата години, преди започване на учебната година, се консултирах със специалисти и понеже интелекта на детето ми е над средната норма, естествено ме посъветваха да го запиша в масово училище. На родителската среща, прди започване на учебната година казах на родителите, че детето ми е по- активно двигателно и по- импулсивно, знаех, че диагноза ще ги изплаши до смърт и двама от родителите веднага след родитлската среща отишли при директорката, за да преместят децата си от класа. След това с цената на много усилия и борба, която може да се сравни само с такава по време на война, успях да получа разбиране на класната, на останалите родители и децата от класа и нещата при нас са тръгнали в правилна посока. Имаме дете, записано в 1-ви клас, за което родителите на останалите деца от класа вече са направили подписка, детето да бъде изгонено от училището. А става въпрос за населено място в бг, където има още едно или максимум още 2 училища.
Значи, за да се работи и върви в правилна посока с дете от аутистиочния спектър, знаеш колко е трудно, дори и с подкрепата на училище и цялото общество, а представи си какво е да се върви в правилна посока с дете от аутистичния спектър, като навсякъде около него обшество, директори, учители, родители и деца, са насочили стрели и са се прицелили към него.
Аз най- отговорно заявявам, че ако до 2 години, не успеем поне ( ако не друго) да увеличим броя на часовете за индивидуална форма на обучение на деца с аутизъм, ще съм принудена да сменим с детето ми държавата, щом като родината му, предопределя съдбата му, лишавайки го от образователна степен, аз- майка му, в никакъв случай няма да допусна детето ми да не получи образователна степен.
Защото часовете, които се отпускат са 8, достатъчни са само за български и математика, по останалите предмети ходим на частни уроци, но няма нормативен докумнет, който да уреди завършването му по останалите предмети. А деца от аутистичния спектър в бг, които са със силно изразена двигателна активност и импулсивност, не могат да се обучават в друга форма на обучение, защото пречат в класа, освен това не възприемат общите инструкции и са безполезно и за тях самите присъствието им в клас. Бях намерила ресурсен учител, на когото аз да плащам заплатата и да влиза в часовете с детето, за да са спокойни всички и когато се наложи, да го извежда от клас, но това предложение се оказа неприемливо и за директора, и за учтелката, да има човек, който да следи работата й непрекъснато, и за децата, които и без това са малки и се разсейват от присъствието на чужд човек- възрастен в клас, и би предизвикало недоволството и на родителите им.

Aз съм в голяма дилема, след разговор със специалист от Ресурсния център. От една страна, разбирам, че за нашият малък град няма отпуснат ресурсен учител изобщо, няма и група от деца. И ще се наложи да се отпусне такъв само за Мими. Два пъти в седмицата по два часа.  Това не е ли крайно недостатъчно?
Ясно е, че друг начин няма, освен индивидуалната форма на обучение.
Директорката на ресурсния център ни предложи да запишем детето в някое училище в Пловдив, където разполагат с ресурсен учител, логопед и специален педагог на щат в самото училище. Така определено ми изглежда по-лесно, защото по всяко време, когато има нужда, тези специалисти ще се включват. Предполагам. Надявам се, че и разбирането на директор и учители ще е по-голямо, защото Мими едва ли ще им е първият и единствен случай  със СОП. Но ежедневното пътуване няма ли да изморява и двете ни? Себе си не жаля, но не знам на Мими как ще понесе това, а също и новите деца, непознатата обстановка... Идея нямам какво да правя. Посъветвайте ме!
Училището, в което записах Мими в нашия град е съвсем близо. Но вече ви разказах за първите трудности и неразбирането от страна на директор, учител, родители, с които се сблъсках...

Aко за 1 час успявате да стигнете или да се приберете, по добре я запиши в Пловдив.  За пътуването ще свикне. Само си помисли, че в половината свят поне децата така или иначе пътуват минимум 1  час до училище и не го приемат за нещо неестесвено.  Това обаче ще ти увеличи разходите с такива за бензин, планирането да ставате по-рано, ако след обяд я водиш на допълнителни терапии този 1 час пътувне ще и яде от времето за домашни и т.н.
Макр, че повечето деца заспиват след училище по пътя към къщи, и едва ли Мими това ще я натоварва. Може да и вземеш музика да слуша в колата, да говорите да ти разказва за деня си, да и вземеш играчки с които и е позволено да изграе само в колата и т.н. Въобще не го мисли. Пътуването не е проблем за нея, а по-скоро за твоето планиране на деня.

Мариянка,и аз бих записала детето в Пловдив.аз знаеш ли колко пътувам всеки ден ,за да заведа Бубка в Пумпелина. Тръгвам в 9часа сутринта,там пристигаме към 10 при добро стечение на обстоятелствата/пътуваме с градски транспорт/.Оставям я и се връщам вкъщи благополучно към 11,30.Към 14,30 тръгвам отново,за да я взема към 16ч.Сега съм си дала малко почивка,защото наистина за мен е много уморително.Обаче Бубка обожава да пътува в метро и автобуси и за нея е голямо преживяване.
Днес моето момиче става на 8 годинки. Това е първият и що годе осъзнат празник.Голям кеф беше,само като и спомена за празник и торта очичките и искрят.а за подарък от  нас получи топка за подскачане,справя се много  добре,даже ляга върху нея и се вие като змия .Ето и малко снимчици
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=394204&pid=13199811

Валенце, жива и здрава да ти е порастналата красавица!
Всичко за нея да върви само напред и нагоре й пожелавам от сърце!

Валенце, много здраве и късмет на Бубка!!! И аз й пожелавам от сърце да върви напред и нагоре!!!     

И от нас 

Весело и безгрижно детство на рожденничката!

Momi4eta samo az li imam problem s Kredora?
Kezaja, napalno te razbiram. Az na tvoe mqsto sa6to bih postapila taka. Drugo e kogato 4uvstva6 4e ima6 podkrepa ot vsi4ki, to i samoto dete go 4uvstva. Ot tova koeto si napisala si mislq 4e lipsva i zakonodatelnata 4ast ili q ima no wse nqkoj se namira kojto da si q talkuva kakto si iska. Mislq 4e bqh spomenala za kursa na kojto bqhme s majat mi zaedno s drugi roditeli na deca polu4ili diagnoza w autisti4niq spektar. Spava vapros za 8 deca, kojto hodqt w masovo u4ili6te. Obsajdahme razbira se iproblemite koito sapatstvat obu4enieto, no vsqko ot tezi deca ima6e ve4e individualen plan kojto e saobrazen s samoto dete. Ob6toto e 4e tezi de ne se ocqnqvat po sa6tite kriterii kakto drugite deca. Nablqga se na tova w koeto tezi deca imat problem kato na4inat po kojto 6te se raboti se precenqva individualno i samo sled na6e saglasie i razre6enie. Razbira se obrazovatelnata sistema e razli4na i na4inat på kojto se prepodava e mnogo på razli4en ot tova koeto az si spomnqm ot u4ili6te. Prehodat ot detskata gradina kam u4ili6te e mnogo på plaven i postepennen. Kato se zamislq do 4 klas prepodavaneto e po skoro napraveno vav formata na igri i naistina e mnogointeresno za decata. Spomnqm si 4e trqbva6e da govorq s gospojata i otidoh kogato 4asat po matematika ne be6e svar6il o6te. Decata bqha na grupi4ki i inaha nailonovi plik4eta i edna kup4inka s 6areni bonboni, kato slagaha i mahaha ot plik4etata ot vaprosnite bonboni, taka u4eha za sabirene i izvajdane na 4islata/2 klas/. Po povod na tova koeto si pisala, 4e decata 6te se razsejvat ot prisastvieto na 4ujd 4ovek v klasa, tova sapalni gluposti. W klasat na sinat mi vinagi ima pone 1 ili dvama drugi u4iteli, da ne kazvam kolko razli4ni hora idvat na pose6tenie i decata vaob6te ne znaqt koj sa tezi hora. Postoqnno imat praktikanti, vsi4ki psiholozi koito sa raboteli s sinat mi sa pose6tavali razli4ni 4asove w razli4ni dni. Tova za decata sa prosto u4iteli. Te sa sviknali sprisastvieto na drugi hora i tova ne im pre4i. Sa6to taka sa sviknali 4e nqkoj deca po vreme na 4asovete rabotqt s pomo6tni u4iteli w drugi stai i tova ne pravi vpe4atlenie na nikogo. Mislq 4e po skoro sa si namerili opravdanie.
Nqma li nqkakvi qsni pravila kojto se otnasqt za decata s postavena diagnoza?
Kakvi sa tqhnite prava?
Ne moje tezi ne6ta da se ra6avat ot roditelite na drugite deca ili ot direktora na u4ili6teto. Ami pravata na deteto.Tova za men si e 4ista diskriminaciq

Calathea, аз също съм на мнение, че е важно хората, които работят с детето да имат опит с деца със СОП, един час не е много време, другите са ти дали варианти за разнообразяване на детето докато пътува. Ние също пътуваме доста, както сме в града...и това не би ме спряло, ако знам, че с него ще работят добри специалисти и ще се чувства добре прието. Успех в намирането на подходящото училище за Мими 
И от мен, на патерица  Да ви дарява с много щастливи мигове!

Calathea, аз също от снощи си мисля за вашият казус - от една страна е нормално в определени училища да са  съсредоточени специалистите за деца със СОП. Обаче доколкото знам от другите майки пишещи тук за Пловдив, както и навсякъде, все още не са много опитни в интеграцията. Т.е много е важно какво ти предлагат в това училище. Ако е просто по-приятелска атмосфера, и пак само 2 часа ресурсно подпомагане не знам...
Защото пътя наистина е много изморителен и 2-3 месеца издържаш, но после умората се натрупва /пиша ти и аз от личен опит, че се опитах да вода детето на 40-50 мин. от нас всеки ден/ . Ако пътувате с влак или автобус ще е по-леко ще си почивате и ще си говорите. Ще ти трябва време и средства и за други неща, доста БГ първолаци дори и без СОП се нуждаят от някой да им помага при уроците, целодневните занимални към училищата не са подходящи, ще трябвада я водите и на други терапии. Не знам дали някой от семейството ви ще е склонен да я води в част от дните.
От трета страна може да е много добре за Мими да попадне в нова среда, където децата да погледнат на нея като на обикновено дете.  А не може ли в Пловдив към това у-ще да изкара предучилищна отново и да прецените след още една година?

Това също е вариант, тъкмо ще видите дали училището е подходящо за детето, а и ще натрупа допълнително още знания. Единственото, което си мисля аз, че ако се наложи да си прибереш детето през деня, извънредно, ще е по-трудно с разстоянието. Ти шофьорка ли си? Никак не е лесно да се вземе такова решение, пожелавам ти да вземеш най-доброто за детето си.

Да ви споделя, че моят разбойник вече кара колело без помощните от няколко дни, и то доста добре пази равновесие, все едно винаги го е правил. Само му е трудно да тръгва сам още, но и това като стане, голямо тичане ще пада 

Рео,

Там децата и учителите са свикнали с присъствието на външен човек в класа, защото са свикнали, че има деца, с по- различен начин на възпиятие, които се нуждаят от такъв, но тук все още не са свикнали и се убедих в това, когато предложих да доведа учител, на когото аз да плащам заплатата и който да е неотлъчно до детето в часовете. При вас може би никой няма да си представи, че за детет със СОП родителя трябва да "изобретява" какво да се прави, така че да се интегрира детето и в същото време останалите деца да не пострадат, още по- малко ще си представи да плаща родителя заплата на 1 учител в училище, който да отговаря само за неговото дете, защото тези неща отдавна са уредени и регламентирани. Представи си само как биха се почувствали 5 родители на деца със СОП от вашите, ако изведнъж се поставят в нашите условия...все едно ние да започнем да добиваме електричество от търкаето на 2 клечки от утре...същото е..в България нещата вървят в някаква посока, вероятно добра, но само при положение, че всички в семейството сте здрави и единствения ви проблем е да се оплаквате с приятели взаимно, че в бг са ниски заплатите.....а когато в семейството има дете в неравностойно положение....е все едно на вас, както казах, от утре да ви се наложи да добивате електричество от търането на 2 клечки....чувстваш се обречен, но си длъжен да се бориш за правата на детето ти, които са от всички институции абсолютно ограничени, защото до скоро такива деца в нашето общество "не са съществували", каквото и да значи това.

А сега да се похваля. Вчера Марти се научи да кара колело без помощни колелета. Беше ни 4-ия или 5-ти урок и той, с непрекъснато напомяне от моя страна какво трябва да прави и с много викане, се научи. След като направи 2- 3 кръкчета в двора на училището съвсем сам, слезе от колелото и изпадна в луда истерия. Истерията, свързана с преминаването на по- високо ниво, колкото повече умения получават, толкова повече се доближават до нормата, но всяко ново нещо- ново умение, е свързано с отричане и необходимост от време, за да приеме новото си статукво на по- в норма човек...та пищя, оставих го да хвърля камъни колкото иска, като го стимулирах, да си изкара всичкия яд, за да продължим. Като се зададоха обаче 3 кучета със собственика им, по който се готвеше да хвърли камък, стана напечено и се намесих. После промеих правилата, казах, че до този момент сме се редували аз да бъда детето, а той бащата и да карам, после той детето, но вече сменям правилата и остава детето само той. Настана нова истерия, защото е свикнал да се съобразявам с неговите желания, а сега разбра, че правилата определям само аз- майката и само аз съм авторитета вкъщи. Изживяхме и тази истерия и отидохме в парка с колелото. Като по поръчка след малко дойде едно дете с колело и попита Марти иска ли да се състезават, аз го поущрих и започнаха, аз тичам до тях. След това им предложих да си починат и детето поиска да се запознаят, питаше за име, за кой в кой клас ще бъде наесен, аз помагах малко, но основно Марти участваше в разговора. По пътя към вкъщи аз задавах въпроси с кой се е запознал, за какво са говорили с детето, на какво са играли и като се прибрахме той от вратата каза "Бабо, запознах се в парка с Мишо, той ще бъде наесен в първи клас, а аз във втори и карахме колелета заедно."

Марианка, дори и във вашето училище да има ресурсен кабинет, при положение че се съберат от 5 до 7 деца със СОП, часовете ресурсно подпомагане на детето са пак 3.
Ще ти се обадя днес.

Благодаря ви за поздравите!

Бубка кара колело с помощни,пробвахме да ги махнем,но се страхува.Обаче пък с помощните се справя много добре.
Преди малко Бубка за първи път пи от чаша без сламката.От колко време се опитвам ад я науча и не иска и това е.Сега като вдигна чашата и все едно винаги така е пила .Всеки път така се получава-опитвам се да я науча на нещо,тя не дава никакви индикации ,че ще го направи,и в един момент от раз започва.
Искам да попитам тези от вас,които са пробвали музикотерапия.Ние досега не сме,а ми се иска да започнем есента.Къде ходите на музикотерапия и какво точно се случва,да ми обясните с прости думи.
Кезая,браво на Марти!