Да отпадне ли изучаването на Вазов?

Как така не четат задължителните книги? Не получават ли двойка за срока ако не са прочели всички изучавани произведения? Поне някога при нас беше така и си четяхме всичко. Учебниците защо ги намесвате в темата? Никога не ми се е налагало дори да отворя учебник по литература, по-добре е да отпаднат те, не изучаваните произведения.

Не четат, Янечек! Четат и научават само това, което им кажат, пардон, продиктуват учителите в часа и ако случайно някой се сбърка да прочете малко от учебника. Дори в тукашните теми като стане въпрос за литература и изобщо за учене ,много майки, дето сега са на по двайсет и малко години с гордост признават, че не са прочели почти никоя от книгите, а са преписвали на контролните, пък ето как са се дипломирали без проблем. Нещата от 20 години нямат нищо общо с това, което беше преди демокрацията. Ама, никак!

Вижте, наистина не искам да звуча грубо, но какво значи "да се пипне тук-там, за да се осъвремени, поне да не звучи толкова архаично"?
Предлагате редакция на Вазов?!

Не е ли достатъчно, че се поднася на съвременен български език?
Да не звучи "архаично"?
А как да звучи - кежуал ли?

Българио, за тебе тѣ умрѣха,
една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ,
и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха

За мен това е достатъчна "редакция" на Вазов. Някой нещо да не разбира? Превод?

Клонке, аз съм чел "адаптирани" сонети на Шекспир като подготве - написани на достъпен английски. Идеята ми е да се направи нещо подобно с Вазов, Дебелянов и цялата останала сбирщина, писала на недостъпен и неразбираем език. Склонен съм да се цаня като фриланс-експерт към МОН и да свърша тази тежка и неблагодарна работа...срещу скромен хонорар   

Говоря за прозата, в частност за Под игото. Не мога сега да цитирам, но  имам спомени за това, че словоредът ми се струваше доста странен на моменти.  Бих добавила и Записките на Захари Стоянов. Със сигурност един добър специалист по езика и с дарба на писател може да направи съвсем леки промени, които да не отнемат от въздействието на произведението. Ама, нали знаеш, пак късмет трябва, че да се свърши добре работата! Но като цяло мисля, че основният проблем са неразбираемите думи, които трябва буквално да се учат с речник.

 

Вади лист и химикал и почвай пробна редакция на долния текст. Ако одобрим, ще те цаним, форумът е сила.

Два месеца вече ставаха, откато Митрофан Дакито, именуем още Прасето, беше назначен мирови съдия в спокойния градец Б.[1] Много пъти Дакито беше прочел министерското предписание и гледал лъскавия червен печат на конверта; дълго време беше се чудил и размишлявал и най-после беше дошъл до заключение, че понеже е назначен за съдия, то той вече е съдия. След като разреши тъй чудно голямата тая задача, той се успокои. Това знаменито произшествие произведе бързи изменения в обичаите и в характера му. Той вече не посещаваше Донювото кафене всяка вечер късно, за да гаврътне един „напръстяк“ ракийка, както се изразяваше, и да позакачи дядо Рача Бейката. А трябва да ви кажа, че Донювото кафене беше мястото, дето се събираха всичките първенци, а дядо Рачо Бейката беше общият смехотворец, без когото Донювото кафене губеше непременно посетителите си. Например дойде някой до вратата и попита: тука ли е Бейката? Ако кажат: тука, той влизаше; ако ли кажеха: няма го, той се връщаше, като избъбряше със зъбите някоя къса, но енергична псувня. Но, за щастие, дядо Рачо Бейката отсъствуваше от поста си твърде рядко. Доколкото се помни, само два пъти се беше случило да го няма, и то по причини, независещи от него: първия път, когато го беше затворил началникът за една нощ в Ранковия обор при старото му магаре по причина, че Бейката, в присъствие на мнозина съграждани, беше нарекъл началника не знам защо „добито̀к“, като мислел, че няма да разберат тая влашка дума, и втори път, когато се беше подхлъзнал и струполясал из осемнайсетте стъпала на стълбата на Вакуфския хан, в който случай не беше изгубил друго, освен един преден зъб и ключа от килеря си. Тия две приключения бяха произвели голям шум на времето си и дядо Рачо Бейката беше станал по-предпазлив и беше дал клетва да няма никакво сношение с тия две коварни неща: влашкия език и стълбата на Вакуфския хан. Но той напразно фърляше негодуванието си върху тях единствено. Причината за гореописаните злочестини лежеше по-дълбоко, а именно: в дъното на чашите на Донювото кафене. Но дядо Рачо Бейката нямаше способността на философа и не обичаше да се впуска в дълбоки размишления и да издирва причината на причините. И добре правеше.

Но, както казахме, Дакито вече не посещаваше прочутото кафене. Много дни наред посетителите фърляха печални погледи на мястото между излепения с хартия прозорец и къта, което отсъствието на почтената фигура на съдията беше оставило празно. Всеки разбираше причината на това внезапно изчезване на Дакито от хоризонта на Донювото кафене и правеше надлежните разсъждения в тоя случай.

— Прасето не иде вече, надува се — казваше важно един, като ударяше силно по масата чашата, що едвам беше изпразнил.

— Судия-човек, порасте му работата — отговаряше други, доволен, че е казал една голяма истина.

— Магаре-човек! — избъбра Иванчо Добрутрото, който беше много сърдит на Дакито по причина, че Дакито, когато заминаваше край лавката му, не се спираше и не посядаше на дъската между кринчето с циганските гвоздеи и копанята с кромида, както правеше преди назначението си. — Магаре-човек: едно добрутро не ти казва вече! Судия!

     Аз друго не мога да разбера. Откъде от година на година се раждат все по-умни хора,дето всичко искат да преправят и превеждат по свой образец,като,както казвате,народът масово е престанал да чете? Откъде това самочувствие у съвременния българин да знае всичко най-добре и да си мисли,че може да преправя текстове на български класици!  Масово се продават съкратени издания на класически произведения-наши и чужди. Това били така наречените "ученически" издания-тънки книжлета,да не се преуморят децата да четата дебели книги. Какво е това-печалбарства на издателствата и скудоумие на просветното ни министерство,нищо друго! Значи,щом те си позволяват да резнат половината роман,какво остава за някакви си глави,изречения и изрази. Щом са казали,че думите "иго" и "робство" са остарели и неразбираеми,ще ги заменят по свое усмотрение с "присъствие" или "историческа необходимост" и толкоз.  
  Тук въпроса не е само до Вазов. Ами Ботев,Каравелов,ами Захари Стоянов,ами Славейков-тях какво да ги правим? "Записките" на Захари Стоянов как да се преименуват и преправят?
  Не става дума за езика,и всички прекрасно го знаем. Хвърлят ни прах в очите с този довод за уж архаичния език. Става въпрос за нещо много по-сериозно -за опит да се преиначи историята както е угодно на политиците.

Умберто Еко пише на съвременен език и, въпреки това 90% от хората го четат с речник. Идеята на обучението и възпитаването на определени вкусове и критерии не  е да свалиш изкуството и литературата на нивото на невежите,  а да изучиш невежите, така щото да погледнат по-далеч от Малина, Шехеразада и ВИП-брадър. Сдъвканото и изплюто в устенцата няма да помогне на материята да стане по -интересна.

Селтакис, к'ъв Шекспир, бе? 16-ти век! За него си има специален речник
Това е Вазов. 19-20-ти век.Човече, та той е умрял само 50 години преди да се родиш.

Андариел, бележките под линия са достатъчни. Словоредът е характерен за епохата, няма как да се редактира, а и не е нужно, защото не води до невъзможност да бъде разбран.
Освен това, съвременните издания на Вазов имат преработка. Повече от това би било направо пренаписване.

  Какъв неразбираем език бе хора? Аз направо се шашкам? Какво му е неразбираемото,това е  чист български език! "Някой специалист да преправи...."  Еее,стига! Не се ли наядоха тези специалисти вече,сега и класиците да преправят и да взимат и за това пари? Ако се намери човек,който претендира да е специалист и да е интелигентен,а в същото време да вземе да редактира "Под игото" и "Записки по българските въстания",то тогава пази боже,сляпо да прогледа!

 

Ама как може изобщо да се води подобен диалог за осъвременяване на Вазов или който и да е било или пък как изобщо може да се коментира неговото отстраняване от учебниците  
Англичанчетата си учат н-годишния Шекспир, а японците макар и отдавна неизползвани официално си изучават йероглифите.
Това е история и е част от нашата история, не на румънците или турците. Все едно да искате да сменят или осъвременят паметника на Шипка или събитията на връх Околчица да бъдат преработени за да могат младите да ги приемат.

Ти изби рибата. Семиотика!
Те искат Вазов да бъде "барнат", че да бъде "разбираем", ти за Умберто Еко говориш.

Калинке, нали не мислиш, че бих го превел това без капаро...че ще стане като в една тема, дето жената превела 18 страници на една съфорумка, а оная не и платила, та като взе, ча я изтипоса пред всички...Ама аз няма да си играя да пускам постинги за некоректни форумки, ами ще издиря всички 124 хиляди регистрирани потребителки и ще си събера насилствено хонорара   ...Не знаеш колко съм зъл!  

Съжалявам, нямам... Този го написах преди малко...


Нещо много важно... Не съм "написала" нищо... Мъж съм по една случайност... Не че се обиждам... Но да е по-прозрачна позицията...
Перфектно ми е ясна разликата между жаргон и съвременен книжовен език... И двете обаче са толкова разтегливо понятие, че всеки ги "дъвче" както нему е удобно (те ти архаизъм)...
Горния ми "превод" беше осмиване на предложенията за осъвременяване на "Под игото"... Литературния термин за този похват е пародия...
А че подрастващите не знаят що е съвременен книжовен език - не знаят... Те това е лошото...




П.С. Калин@, моля те оправи си подписа, по-широк е от максимално допустимото...!  Благодаря...!

Селтак, лигавиш се. Говорим за по-малко от петс'тин думи. Май не си гладен.