За нас, Земята и Вселената

  Дани, приказката ти е в хармония със БЕЗ ГРАНИЦИ на Кен Уилбър, която чета напоследък.
Аз все още търся да видя крилата си, но понякога като, че ли се докосвам до хармонията. Определено обаче знам, че пътят е в мен и към мен.

A m b e r   

Бог да благослови!
Беинса Дуно    



Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре! Защо трябвало да ги бият, те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: „Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре."

Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: „Бог да благослови!" Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: „Бог да благослови! Бог да наспори!" След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал:

- Какво още искаш? Не си ли доволен?
- Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял.
- Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: „Стига, стига!"


Всеки, който казва на Божието благословение „стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.



Прекрасна седмица с тази  притча  ...... и да не забрявяме да Благодарим на Вселената 

Притчите и приказките за мен станаха като навигатор в живота 

Драго ми е ча мога да ги споделям с вас 

Desss

" В дълбините на пустинята Харат се намирала старинна библиотека, позната по целия свят като вековната обител на познанието. Тя била толкова огромна, че се нуждаела от стотици пазители, които да обгрижват изворите на знания – книгите. Всяка година старейшината, най-мъдрия из мъдреците в земите на Харат, подбирал десет послушника, които да обучи в тайнствата на библиотеката. В първите уроци, той отсявал книгите, до които допускал избраните, за да подсили у тях искарата на светлината. Само обляните в светлина можели да разберат, че такава не съществува...
 Една заран старейшината завел своите послушници до най-голямата зала, която наричали Забранената бездна, отключил вратата и им направил знак да влязат. Залата била без прозорци и само мъждиви пламъчета на догарящи свещи успявали да ориентират избраните в тъмнината. Старейшината седнал на пода сред залата, извадил от една малка и закърпена торбичка зърна леблебия, започнал да отделя здравите от изгнилите и издумал:
-   Днес пазители, сами ще подберете книгите, които да разлистите. За пръв път няма забранени полици, нито скверни ръкописи. Изборът, до кое познание  да се докоснете на пламъка на свещите, е ваш. Готови сте да разберете...
След като замлъкнал, мъдрецът се навел към земята и продължил да отделя зърната. Послушниците се заоглеждали плахо, като всеки от тях тръгнал към случайна полица. Те се суетяли объркано и често шушукали помежду си. Забранената бездна била не смао огромна зала, но и изпълнена със страховити ръкописи  за зловещи заклинания и черодейства и жестоки разкази за гибел и мъст.Обърканите избраници туку подхващали някоя книга, зачитали се и я оставяли изплашено обратно. Изведнъж най-будният от тях се доближил до старейшината и продумал:
-   Учителю тук всички книги са пропити с мрак. Нима е нужно да ги четем? И как да изберем между по-малката и по-голямата тъма? Нима този урок не е излишен, а залата не случайно стои заключена?
Старейшината надигнал глава от зърната и отвърнал:
-   Вие сте пазители! За вас не трябва да има мрак синко, тъй както не трябва да има и светлина. Хвани случайна книга и я разлисти без да отсъждаш, защото съдейки с ума си съзираш гъста и непрогледна тъмнина, но гледайки през душата си разбираш, че семената, които са посяти и в светлите и в мрачните ръкописи са винаги едни и същи и носят еднакви тайнства.
Младият пазител се възмутил от този отговор и издумал:
-   Но учителю, мракът не е светлина, а светлината не е мрак! Семената посяти в тези скверни ръкописи не са еднакви, с тези в недрата на молитвените химни!
Старейшината  без да трепне дори отговорил:
-   Мракът синко е светлина, доколкото светлина изобщо съществува, която ти разпознаваш като тъмна, защото очите ти тъй са научени да гледат. Мрак няма и нивга не е имало. Много отдавна безсмъртните са решили, че светлината ще стане по-ярка, когато създадат фона, който ще тъмнее. Ти копнееш да унищожиш мрака, но аз те питам – разрушение не жадуват ли само тез дето надзъртат през очите си и виждат пропастта. Те мечатят да победят тъмнината, но не разбират, че тя е шансът им да докоснат илюзорната зора и те сами я отглеждат толкоз черна. Затвори очите си и погледни рпез душата си – тогаз не ще видиш нито мрак, нито копнеж за гибелта на илюзията, нито дори озарение. Тогаз няма унищожение, нито съзидание, а само наблюдение. Ти казваш, различни са семената в нивите, защото плода над почвата никне по различен начин, но туй е само защото все още разпознаваш почвата, поникването и плода. Семената синко са винаги едни и същи и то само защото идат от едно и също място – единственото!
Младият пазител навел главата си замислено, а старейшината хванал двете купчинки зърна и ги прибрал смесвайки ги отново в същата торбичка от която по-рано ги извадил неразделени и издумал плавно:
- Синко ти мислиш, че аз отделям здравите от изгнилите зърна. Но аз те питам, как се чисти леблебия в сумрака? Аз само отброявам зърната и ги местя ту от лявата страна в дясно, ту от дясната страна в ляво като за игра... Разбра ли сега? " Жени Валериева

Един крал, голям владетел, напуснал веднъж двореца си, за да се разходи в красивата си голяма градина. Като излязъл, видял срещу себе си един просяк с купичка за милостиня.
Просякът казал:
- Какво щастие да срещна самия вас! От месеци чакам за прием, но кой го е грижа да издейства прием на един просяк?
- Какво е желанието ти? - попитал кралят- Не искам много - отвърнал човекът. - Напълнете ми само тази малка купичка с нещо, което за вас като голям крал се смята за достойно. Не се съобразявайте с моята стойност. Аз съм само незначим просяк. Мислете за себе си. Напълнете я с нещо, което във вашите очи е по достойнството ви.

Дотогава кралят още не бил срещал такъв просяк, който не проси, защото е гладен, защото е жаден, защото няма нищо за живеене. Който вместо това казва "Мислете за себе си. Вашата милостиня трябва да носи почерка на големия крал..."
Това било голямо предизвикателство за краля. Накарал канцлера си да дойде и му казал:
- Напълни купичката му с диаманти, рубини, смарагди, най-скъпоценните камъни, така че през целия си живот да не забрави, че е срещнал владетел.
Това не било проблем, защото дворецът на краля бил пълен с диаманти и всякакви скъпоценни камъни. Но въпреки това веднага се появил проблем: докато канцлерът пълнел купичката, в същия миг, в който нещо падало в купичката, вече било изчезнало.  Но кралят бил своенравен егоист, завоювал много страни. Той казал:
- Ако ще и цялото ми кралство да отиде, аз съм дал думата си и ще я спазя.

Един след друг изчезнали всички скъпоценни камъни, след това златото, среброто... всичко изчезнало. До вечерта самият крал станал просяк, но купичката все още била така празна, като сутринта.
Кралят паднал в краката на просяка и казал:
- Не успях да удържа на обещанието си. Прости ми! Но ще съм сигурен, че си ми простил, когато ми издадеш тайната на своята купичка. Къде изчезна цялото ми кралство? Всички мои богатства - къде изчезнаха? Това да не е вълшебна купичка? Ти да не си магьосник?
Бедният просяк се засмял и казал:
- Не, не съм магьосник. По случайност, понеже нямах пари да си купя дори купичка, намерих този череп. Полирах го и изрязах от него купичка за милостиня. И това е тайната: Черепът на човека е толкова малък, но дори и цялото кралство не успя да го запълни. Той винаги изисква още и още. Не съм магьосник. Магията се случва в главата на човека. И заради тази купичка, аз от дни вече съм гладен.
Всичко изчезва в нея, само силното желание устоява.

Целият живот на човека може да премине, докато той достигне най-високото стъпало на стълбата. И какво намира там - нищо.

Чух за един селянин... Когато в селото му за първи път дошло кино, пътуващо кино, той изгледал сутрешната прожекция. Всички си тръгнали, но той останал. Дошъл управителят:
- Какво става? Прожекцията свърши и сега трябва да чистим за следващата.
- Дай ми билет за следващата - рекъл селянинът, - никъде няма да ходя, ще гледам и следващата прожекция. И ако не съм доволен, ще изгледам и третата.
Управителят си помислил, че човекът се е побъркал, но тъй като му дал пари, той си рекъл: "Ами, нека я изгледа тогава."
След втората прожекция, управителят дошъл отново, просто от любопитство, и попитал:
- Доволен ли си сега?
- Доволен ли? - възкликнал селянинът. - Хайде де! Ще изгледам и третата прожекция. Ето ги парите, давай билета.
- Но какъв е проблемът? Мога ли да ти помогна с нещо?
- Никой не може да помогне. Но няма да си тръгна преди да остана доволен.
- А как можеш да останеш доволен? - попитал управителят. - Какво трябва да стане? Просто ми кажи.
Селянинът отвърнал:
- Във филма има една красива жена, която стои на брега на прекрасно езеро и се разсъблича. Тя почти се е съблякла, остава последната дреха, но за нещастие в този момент минава влак и докато той се изниже, жената вече плува в езерото. Аз чакам и ще продължа да чакам, защото в Индия е невъзможно влакът да идва винаги навреме. Някой ден ще закъснее - ако не днес, утре ще дойда, вдругиден ще дойда. Все някой ден ще се случи влакът да не дойде навреме, едва тогава ще остана доволен.

А како виждаш ти, читателю, в своя филм? - един и същи филм, а дори и влакът не идва. И всяка вечер решаваш: стига вече, но след двадесет и четири часа, започваш да си мислиш, че може би... човек никога не знае,... нещо може да се окаже различно... И това продължава през целия ти живот.

Един човек купил ферма и свиня. Той поръчал на жена си да наблюдава свинята, като обяснил, че ако започне да пасе трева, значи е готова за разплод и трябва да я откара в съседната ферма. Няколко дни по-късно, жена му му казала, че свинята е започнала да пасе. И така, фермерът я качил на една количка, за да я откара за разплод. Когато се върнал, казал на жена си отново да наблюдава свинята.
- Ако продължава да пасе трева, значи не е оплодена - обяснил той.
Няколко дни по-късно жена му докладвала, че свинята отново пасе. Мъжът отново я качил на количката и я подкарал за разплод. Когато се върнал, отново помолил жена си да наблюдава внимателно свинята.
Два дни по-късно той попитал жена си дали животното отново пасе трева.
- Не - рекла жена му, - но седна в количката.

Механичният ум, инстинктивният ум трябва да бъде победен и изоставен. Работата за това е алхимична промяна. Пътят е тежък и стръмен.

Планът на Сатана или за всички заети хора и бизнесмени
(прочетете даже ако нямате никакво време)

Сатана свика всички демони на света на съвещание и им каза: "Не можем да спрем хората да не се молят, да не четат свещените си книги и да не познават Истината. Не можем да им попречим да се свържат с техния Бог. А ако те установят тази връзка с Бог, с нашата власт върху тях е свършено. Затова оставете ги да се посвещават на молитви и да се събират на общи трапези... но откраднете тяхното време, за да нямат време да развиват връзката си с Бог."

"Ето какво искам да направите," каза Дяволът: "Отвлечете вниманието им, за да не мислят за Бог и да не поддържат връзката си с него през целия ден!"

"Но как да сторим това?" извикаха демоните.

"Направете така, че те постоянно да са заети с не толкова важни неща, предлагайте им постоянно всевъзможни схеми. Изкушавайте ги да харчат и да вземат заеми, докато затънат в дългове. Убедете жените да тръгнат на работа, а мъжете да работят по 6-7 дни в седмицата, по 10-12 часа на ден, за да могат да си позволят този празен живот. Не им давайте да прекарват време с децата си. Като се разрушат семействата им, те и вкъщи няма да могат да се откачат от работата си!"

"Превъзбуждайте умовете им, за да не могат да се вслушват в тихия вътрешен глас. Подтиквайте ги да слушат радио или касети даже като шофират. И нека телевизорите и компютрите има вкъщи постоянно да са включени, и нека във всеки магазин и ресторант да се пуска постоянно не-библейска музика. Това ще задръсти умовете им и ще разруши връзката им с Бог."

"Обсипете масите в кафенетата с вестници и списания. Товарете умовете им с новини денонощно, а по пътищата наслагайте билбордове. Наводнете пощите им с реклами, каталози, промоции, бюлетини, съобщения за разпродажби, предложения за безплатни продукти и услуги, и всевъзможни фалшиви надежди..."

"Изпълнете списанията и тв-програмите със стройни красавици, за да повярват мъжете, че най-важна е външната красота, и да се разочароват от жените си. Дръжте жените вечно изморени, за да не могат да любят мъжете си нощем. И направете така, че вечно да ги боли глава! Ако жените не дават на мъжете нужната им любов, те ще си я потърсят другаде, а това ще разруши бързо семействата им!"

"Обсипвайте ги с неща, които да ги отвличат от възпитанието на децата им, за да не им покажат истинския смисъл на живота. Даже и забавленията им и почивките им нека са пълни с прекаляване, така че да се прибират от почивка изтощени. Направете така, че от работа да не им остава време да излизат сред природата и да се радват на Божиите дела. Пращайте ги в увеселителни паркове, на стадиони, по концерти и кина. Дръжте ги вечно заети, заети, заети! И даже когато се събират в духовни групи, нека се занимават с клюки и празни приказки, за да си тръгнат оттам разстроени."

"Изпълнете живота им с толкова много добри каузи, че да нямат време да търсят сила от Бог. Скоро те ще заработят само със своите сили, жертвайки здравето си и семейството си в името на добрите каузи. Това ще работи! Така ще стане! Планът е страхотен!”

И демоните се втурнаха с хъс да изпълнят възложеното. Скоро те накараха хората да работят все повече и повече, вечно да са заети и да бързат насам-натам. Така им оставаше все по-малко време за Бог и за семейството, и те даже нямаха време да кажат на другите за силата на Бог да променя животи...

Въпросът е дали Сатана е успял със своя пъклен план? Вие отсъдете...

  Планът работи, но щом сме тука, имаме избор и алтернатива. 

мда.. планът наистина работи, а алтернативата в най-добрия случай ми я наричат 'егоизъм' или 'егоцентризъм'.
В останалите случаи съм изперкала 

  Алтернативата, всеки може да я усети, в неудовлетвореността. Работим, тичаме,реализираме, но често сърцето остава празно. Поемам предизвикателства в ежедневието си, но най добрите ми решения идват винаги по нестандартен начин, когато успея да спра, да се огледам, дори да се усмихна.

   Е, това е много смешно. Какъв план?! Какъв Сатана?!

 Да помислим в какво вярваме!!!

  Не ти ли стана навик, fastuche? Точно защото работи планът - затова си изперкала  гледай само да не им повярваш



  Особено вечер на лягане, след поредния пробяган, но празен ден!



Сатаната, който си е в нас , Дани, и понякога, като засънуваме прекалено дълбоко, ни кара да забравим и в какво вярваме, и какво искаме от живота. Кои сме, какво сме...

ЧОВЕК 

tonimar