За наказанието на детето

  • 4 795
  • 93
Здравейте,
Детето ми е още малко- на 1г и 2 месеца, вече започва да проявява характер( което според мен е хубаво и нормално )но все по често се замислям как да процедирам за в бъдеще когато тя порастне и започне  да прави някакви бели. Трябва ли според вас да се наказва и как ?Тук искам да подчертая, че съм твърдо против физическите методи и мислите ли че наказанието въобще има някакъв възпитателен ефект и на каква възраст според вас детето може да осъзнае за какво е наказвано. Моля майките на по -големи дечица ако имат желание да споделят виждането си по въпроса.
Виж целия пост
# 1
И аз съм против физическото насилие,по-добре да се говори много и да се въздейства психически.
Виж целия пост
# 2


 Много е малко детето, какво му разбира главата за да го наказваш? Rolling EyesВсе едно аз да накажа моето.....освен да ме гледа странно, друго не очаквам.За брат му съм вдигнала ръце, нищо не го впечатлява като наказание.Говорене, говорене, говорене и ефекта нула.Дете на 1г. не мога да ударя, но при такова почти на 5, ръката ми доста често отфръква към него.За съжаление само от шамарите понякога има ефект.
Виж целия пост
# 3
Сина ми е на 3 години и е доста нервен - много бързо се ядосва и става неконтролируем. Тогава прибягваме до наказание - стои мирен зад вратата за не повече от минута две. Това ми е много неприятно и не искам да го прилагам , но в интерес на истината на него му действа - разбира че е направил нещо лошо и след минутка вече е по-спокоен и идва при нас.
Виж целия пост
# 4
Децата на тая възраст раздират много добре какво означава "не". Тонът трябва да го показва. От това повече не се прави. Малки са още. Няма наказания и шамари. Любов му е майката. Ще се научат да чуват.
Виж целия пост
# 5
На година и 2 месеца нашата разбираше само от Не. Сега, на година и половина разбира, като й се скараш - цупи се, но изпълнява. За големия на 4 и половина наказанието е - отиди в другата стая и като разбереш, къде си сгрешил, заповядай отново тук, но рядко го прилагам, вече почти никога - като направи беля говорим много.
Виж целия пост
# 6
Наказание в другата стая за 3-4 минути като стана може би на около 2 и половина, преди това освен "не" и строг поглед не съм прилагала. Да, признавам си факт е, че много съм му викала, за което естествено съжалявам, но форума помага и учи   bouquet
Виж целия пост
# 7
Моят син откакто тръгна на ясла се самонаказва - като направи някаква беля и аз се скарам, той отива до стената и гледа нацупено "аз казан", което значи че е наказан. Рядко съм наказвала и кака му - макар че тя е доста своенравна и прекалената й чувствителността я кара много често да не ме слуша и да прави напук - което ме изкарва от релси и почвам да се карам - обикновено наказвам с лишаване от нещо - не отиваме на грединкато, която тя иска или не купувам нещо, което иска или не пускам детско, когато иска. Всеки път когато наказвам обяснявам до посиняване защо отказвам нещото, дано да има ефект. Шамаросвам понякога, но сигурно е 1-2 пъти в годината и то при екстрена лигня.
Виж целия пост
# 8
Сина ми е на 3 години и е доста нервен - много бързо се ядосва и става неконтролируем. Тогава прибягваме до наказание - стои мирен зад вратата за не повече от минута две. Това ми е много неприятно и не искам да го прилагам , но в интерес на истината на него му действа - разбира че е направил нещо лошо и след минутка вече е по-спокоен и идва при нас.

 Peace и ние се наказваме зад вратата или обяснявам че е лишена от нещо - филмче, шоколад, някоя любима играчка за известно време. Зависи и какво е провинението на детето, но смятам че 1г 2 м  е много малко за наказание. По-добре пробвай да говориш и да го приучиш ,че когато казваш НЕ то е сериозно и трябва да те слуша .
Виж целия пост
# 9
Децата на тази възраст трябва да се заглавичкат и да се откъснат от белята, а не да се наказват. Наказанието възпитава чувство за вина, а не дисциплина.

С мъжа ми си имаме мейтап по този повод /от едно филмче, детско при това/. Ако детето е направило беля, а ние не сме единодушни за мерките, които трябва да предприемем си казваме в хор: "мъкаааа, изтезанияяяяя....и подстригване!" /от филмчето Барби Рапунцел/. Laughing
Виж целия пост
# 10
Децата доста по-късен етап започват да разбират причинноследствената връзка.
Според мен е по-добре наказание, отколкото "физически методи".
Аз само се карам Simple Smile Понякога има ефект Simple Smile Но се карам на каката. Алекс е г/д на възрастта на твоето дете. Все още не отбира.
Виж целия пост
# 11
На тази ранна възраст повишавах тон и му казвах,че мама е сърдита.Имаше ефект.
Виж целия пост
# 12
Да кажеш на едно дете "не" според мен не е решение. Още повече да се опитваш с интонацията на гласа си да го респектираш.
При малките дечица е достатъчно да им отвлечеш вниманието с нещо по-интересно. По-големите разбират и в голяма част от случаите реагират напълно адекватно, когато забраната е обяснена - "недей... защото...".
Колкото до наказанието - то никога не трябва да бъде унизително за детето, а стоенето зад вратата или с лице към стената според мен са точно такива. 
Нямам претенции да съм права, споделям опит.
Виж целия пост
# 13
И аз като Деси,друго наказание не се сещам да съм налагала.Като порасна сина,най-голямото наказание беше ако не му дадем джобни. Wink
Виж целия пост
# 14
Бабилия е абсолютно права  Naughty
Когато синът ми беше на година и нещо му беше все тая дали му казвам "не" със строг глас или му се карам. Дори и да разбираше, че не трябва да прави нещо, любопитството му беше много по-силно. Как рашихме ние проблема - отстраняване на всички опасни предмети, които не трябва да се пипат; махнахме дръжките на някои шкафчета и чекмеджета, а в други поставихме негови неща. Например той много ходеше да си играе с пералнята и да натиска копчетата. Ами вместо постоянно да му повтаряме "не", направихме така че врътката на програматора да се вади и така той можеше до насита да си натиска бутоните, а пералнята да не тръгва.  Laughing
Сега вече, след 2.5г мога да кажа, че разбира. Но рядко ми се налага да му се скарам. Много лесно е да му обясна, защо нещо не трябва да се пипа. Сега той сам казва на брат си: "Не дърпай кабела" или за контактите: "Там има ток. Не се пипа, само гледай". Случва се отново да се разхленчи за нещо и обикновено изпращане в коридора "да се наплаче на спокойствие" решава в проблема. Вече помни и ако се налжи може да бъде наказан, защото започна да прави причинно-следствени връзки: "стана так, защото еди какво си".
Ама докато стане минимум на 2 години няма никакъв смисъл от много забрани и някакви наказания. Просто го изпитах на гърба си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия