За наказанието на детето

  • 5 269
  • 93
# 15
Наказание в другата стая за 3-4 минути като стана може би на около 2 и половина, преди това освен "не" и строг поглед не съм прилагала.

 Peace
Наказание в стаята или лишаване от някоя от любимите играчки или книжки.Както и заплахата "Няма да четем приказки довечера' - действа безотказно поне засега.
Виж целия пост
# 16
Децата на тази възраст трябва да се заглавичкат и да се откъснат от белята, а не да се наказват. Наказанието възпитава чувство за вина, а не дисциплина.

  Peace
Виж целия пост
# 17
Да кажеш на едно дете "не" според мен не е решение. Още повече да се опитваш с интонацията на гласа си да го респектираш.
При малките дечица е достатъчно да им отвлечеш вниманието с нещо по-интересно. По-големите разбират и в голяма част от случаите реагират напълно адекватно, когато забраната е обяснена - "недей... защото...".

Съгласна съм, но има понякога  НЕ, което детето точно и ясно да разбере, че е Не. Ако не се каже, няма от къде да се чуе, научи.
Бабилия е абсолютно права  Naughty
Когато синът ми беше на година и нещо му беше все тая дали му казвам "не" със строг глас или му се карам. Дори и да разбираше, че не трябва да прави нещо, любопитството му беше много по-силно. Как рашихме ние проблема - отстраняване на всички опасни предмети, които не трябва да се пипат; махнахме дръжките на някои шкафчета и чекмеджета, а в други поставихме негови неща. Например той много ходеше да си играе с пералнята и да натиска копчетата. Ами вместо постоянно да му повтаряме "не", направихме така че врътката на програматора да се вади и така той можеше до насита да си натиска бутоните, а пералнята да не тръгва.  Laughing

И с това съм съгласна, но като влезе в локвата на улицата, няма ли да кажем, НЕ. И то, точно НЕ, не Нееееееее моля теееее. Нищо, че са малки, много добре разбират и така се учат Peace
Виж целия пост
# 18
Благодаря за отговорите, да ви призная честно: пуснах тази тема защото аз не мога да си представя че някога бих наказала детето си, знам че хората го правят (и може би трябва )но аз съм много мекушава, особено по отношение на детето и най-вероятно ще я разглезя, но Бога ми, не мога да си помисля че ще я оставя самичка до вратата или нещо подобно( да я ударя пък изключено) Има ли от вас такива които никога не са наказвали децата си и какъв е резултата от това?
Виж целия пост
# 19
Резултата, предполагам, ще е, като стане на 15 и започне да пуши и ти и направиш забележка, да ти отговори, че не е твоя работа. И като не се прибира у дома, пак на тая възраст. И такива подобни. Гледам ги често тук по телевизията. Децата трябва да имат респект към родителите си.
Виж целия пост
# 20
Има ли от вас такива които никога не са наказвали децата си и какъв е резултата от това?
Има, но моето дете все още е много малко, за да се види някакъв кой знае какъв резултат.
Наказанието е смислена мярка в много по-късна възраст. На година и два месеца, ако бебето направи беля, виновна е майката, че го е допуснала.
С други думи, за да не прави бели детето, не му давай възможност, вместо да му крещиш и да го наказваш.
Отстрани всички опасни или ценни предмети от обсега му, давай му възможност да изучава достатъчно неща (в тази възраст иска да научи всичко, къде какво има, с кое какво се прави и т.н.), за да му е ангажирано вниманието не с опасните предмети.
Бъди готова да си реорганизираш къщата, вместо по цял ден да вървиш след детето и да повтаряш не! не!

Относно последното мнение. В тийнейджърска възраст желание за бунтуване имат именно децата, към които е бил прилаган строг авторитет. В тази възраст децата започват да отхвърлят авторитета на родителя и да се себеотвърждават. Затова и колко повече е било подтискано едно дете, толкова по-големи глупости ще му дойдат на акъла да направи.
Виж целия пост
# 21
Има ли от вас такива които никога не са наказвали децата си и какъв е резултата от това?
Има, но моето дете все още е много малко, за да се види някакъв кой знае какъв резултат.
Наказанието е смислена мярка в много по-късна възраст. На година и два месеца, ако бебето направи беля, виновна е майката, че го е допуснала.
С други думи, за да не прави бели детето, не му давай възможност, вместо да му крещиш и да го наказваш.
Отстрани всички опасни или ценни предмети от обсега му, давай му възможност да изучава достатъчно неща (в тази възраст иска да научи всичко, къде какво има, с кое какво се прави и т.н.), за да му е ангажирано вниманието не с опасните предмети.
Бъди готова да си реорганизираш къщата, вместо по цял ден да вървиш след детето и да повтаряш не! не!

Относно последното мнение. В тийнейджърска възраст желание за бунтуване имат именно децата, към които е бил прилаган строг авторитет. В тази възраст децата започват да отхвърлят авторитета на родителя и да се себеотвърждават. Затова и колко повече е било подтискано едно дете, толкова по-големи глупости ще му дойдат на акъла да направи.

Напълно подкрепям.  Peace
Моето дете е почти на 2 год.Не съм наказвала досега.Много рано ми се струва дори и 2г,2г и половина.Не би разбрала,че едното действие следва от другото...
Виж целия пост
# 22
Много е малко детето, какво му разбира главата за да го наказваш? Rolling Eyes
моето нищо не го впечатлява като наказание.Говорене, говорене, говорене и ефекта нула.Дете на 1г. не мога да ударя, но при такова почти на 5, ръката ми доста често отфръква към него.За съжаление само от шамарите понякога има ефект.
това е и моят отговор с единствената разлика, че синьт ми е на 3
опитвам с добро, повтарям по милион пьти, обяснявам, много е своенравен и палав и  много често без шамари не се разбира за сьжаление Tired
Виж целия пост
# 23
Опитвам да наказвам щерката, като наказанията са тематични:
1. Неприбрани играчки - конфискуване на играчките за определен период от време;
2. Умишлено и целенасочено потрошаване на нещо  - за определен период спирам да купувам редовните дреболии, лакомства. Един вид да си изплати това, което е потрошила;
3. Бой и караница с брат и - усамотяване в стаята;
4. За разни случаи - Лишаване от филмчета и телевизия.


Малкия нищо не разбира, нито от провинението, нито от наказанието, но сестра му все се сравнява с него и затова наказанията важат за всички.
Пример:  "Ако не престанете да пълните пералнята с кубчета и да щракате по копчетата и, днес няма да има филмчета и телевизия.
Щерката веднага се стряска и престава. На дребният не му пука, но като види че сестра му се оттегля от заниманието спира и той.
При него основното поведение е тръшкане за нещо абсурдно (например, че не му разрешавам да бърка с ръце в тоалетната) и тогава гледам да го игнорирам. Или рев, че са се сбили със сестра си за някоя играчка - тогава просто взимам играчката и от двамата.
Напоследък дребният се е научил в споровете с кака си, да я хапе и тогава се карам много сериозно. Но явно не достатъчно, защото продължава да го прави  Confused
Виж целия пост
# 24
Отвличане на вниманието прилагах аз почти постоянно. И до ден днешен ми се случва, макар да е на 4 и да е съзнаващ вината си.
Опитвах се да предвидя изкушението и да го избегна, а не да се боря с последиците. Не че съм успяла с всичко, но по-лесно премина този период.
Виж целия пост
# 25
аз съм против наказанията-те възпитават послушание от страх,а на мен не ми е това целта.аз искам детето да ме слуша и да постъпва правилно,защото знае,че така трябва,че това е добро,а не защото се страхува,че иначе ще го накажа.казано с други думи,искам да има собствен,вътрешен самоконтрол,който не се постига с наказания.
искам да постъпва правилно и когато не съм до него,а не да слуша,когато съм там и се страхува от наказание,а когато не съм там да прави всевъзможни глупости,защото няма да го видя и съответно няма да има наказание.виждала съм много такива деца,които често понасят наказания-слушат пред родителите си,а в момента,в който не ги виждат правят всякакви простотии...
дори и по-големите с твърд и непоклатим вечерен час примерно(който ако не бъде спазен ,следват наказания).докато живеят при родителите си спазват горе-долу.и в момента,в който станат студенти и заживеят сами не се прибират с дни.има и други хора-които се прибират навреме,защото знаят рисковете,знаят,че иначе ще притеснят родителите си и постъпват правилно просто по съвест.
 същото се отнася и за малките-едно е се държиш добре,защото така трябва,друго е да се държиш добре от страх...
нещата се получават с много говорене,разбиране,обяснения...
аз лично изключително рядко лишавам детето от нещо любимо ,ако много е прекалил...или изолиране за няколко минути в друга стая-не тъмна,за няколко минути,зависи колко е голямо детето.колкото да помисли какво прави и да се успокои малко.
но рядко ми се налага...обясненията ми помагат,поне засега.
старая се също да избегна бурята преди да е настъпила...
колкото по-голям става,толкова повече разбира.
нужни са любов,разбиране,спокойствие,търпение и много взаимни компромиси-така и в общуването между нас големите също.
шамарите не водят до нищо добро-учат детето да се страхува,да се гневи,да трупа ненавист и да решава проблемите си със сила и бой...мен това не ме устройва. Peace
но всеки решава за себе си,освен това децата са различни и това,което действа при моето дете,при друго дете може да няма такъв ефект...от всеки родител зависи да избере правилната тактика за собственото му дете...
Виж целия пост
# 26
Това напълно покрива моите разбирания и прилагането на точно тази тактика има резултат. Страхът и "дресировката" раждат недоверие, а това е страшно, когато децата пораснат.
Виж целия пост
# 27
Скоро си говорихме с една от добрите детски психоложки в София и тя казва, че " Деца отглеждани без наказание и деца на които всичко им се забранява, рано или късно стигат до нуждата от специалист."
Ок ако за теб е по-страшно детето да поседи малко до стената от това да израсне с мисълта, че може постъпките му да са безнаказани ... Помисли за нещата в дългосрочен план.
Сега приключвам книгата на Джеймс Добсън "Детето със силна воля", та човека казва, че  най-важното е да научим децата си, че всяко действие има своите последствия. Трябва да има ясни правила и детето да знае, че премине ли ще следва наказание. Той твърди, че децата са устроени така, че винаги да престъпват забраните и да оспорват авторитета на родителите си, за това е много важно за тях да знаят, че има последствия.
От личен опит с две деца със силна воля мога да ти кажа, че още в началото детето трябва да разбере, че ти си шефа. Изпуснеш ли това след това анархията става пълна, а мислиш ли какво ще е в пубертета.
Може детето ти да ти е много мило, но ако го обичаш наистина, ти не би създала безхарактерно същество, което ще нарушава законите, няма да те уважава и ще кара с превишена скорост на пътя...
Аз не съм за постоянните наказания за щяло и нещяло, винаги трябва да се търси баланса.
Преди всичко дето ти трябва да се чувства обичано.
Успех ти желая!
Виж целия пост
# 28
От личен опит мога да споделя, че децата прекаляват ако знаят, че ще им мине номера. Peace
Когато сина ми беше малък и направеше нещо не му се карах на момента, за да не се злепоставям пред хората, и така до момент в който той започна да използва ситуациите, за да прави каквото си иска. Един ден ми писна да ме прави на маймуна и започнах да му се карам на момента. Няма да забравя как веднъж ме изкара извън кожата ми и го ударих пред хората, отогава поставих границата на позволеното. Stop
Мога да ви кажа, че вече се разбираме с поглед, защото знае че мога да се държа така както и той. Thinking
Детето ти е малко, но въпреки всичко трябва да му се говори непрекъснато, а ако капризниче много да му се отвлича вниманието.  bouquet
Виж целия пост
# 29
Не наказвам, не крещя, не удрям детето си. Обяснявам много, почти постоянно. Когато искам да предотвратя нещо казвам:" Не пипай това, моля те" И се оказа, че това "моля те" казано с усмивка е по-ефикасно от изкрещяно ( както е било преди време).
Когато не иска да си прибере играчките, сядам с него на пода и започваме двамата.
Когато се напишка, го питам спокойно защо не ми каза. И само толкова!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия