Бихте ли станали сурогатна майка?

Истината е че всяка новост, откритие и шанс, който ни дават науката и техническият прогрес е само ключ за определени действия, как ще го използваме зависи от нашата мисъл. Винаги ще има хора, които ще злоупотребяват с определени знания и възможности, но това няма да спре вървежа на времето.
 Не е проблемът в бебетата в епруветка. И в клонингите не е...За да изчезне човечеството е нужен само един "фитил", един едиствен луд и една клечка кибрит, която да попадне в ръцете му...

 
Знаеш ли колко бързо мога да ти отговоря на този въпрос?

Ембрионът се "превръща" (той всъщност си е) в човешко същество още в момента, в който видиш двете чертички на желана и дългоочаквана бременност!
И това за "яйцеклетките в тоалетната" или пък за "зиготите" (за не знам кой път казвам) звучи нелепо!  
Може би в друг случай (в друга тема) щеше да е смешно, но тук не е.
Тук е точно нелепо.
И знаеш ли защо?
Я се опитай да го кажеш на една майчица, която е загубила бебчето си, (та дори и още преди "сроковете за превръщане в човешко същество", които определят "специалистите" от различните области) още съвсем, съвсем в началото.
Кажи й, че няма нужда да тъжи, че няма нужда да й е мъчно.
Попитай я за какво й е мъчно - та това е "само една зигота", "само една яйцеклетка, която иначе би отишла в тоалетната"?!  
Ще го й го кажеш ли?
Ще я попиташ ли?
Сега разбирате ли колко нелепо звучат сравненията тук?
Надявам се.
Толкова за "доказването".
Пък много важно, че няма да стана Нобелов лауреат или Светец.
Голям праз.

Много романтично, но не е научно. Същото нещо , но с обратен знак важи, когато "двете чертички' не са желани от жената . Емоционалното отношение не може да бъде обективен аргумент, колкото и да е популистко.

това, че донякъде могат да емулират нужните условия , не означава, че не е тайнство и че са ясни нещата. дали ще пъхнеш пенис във вагина , и след еякулация ще имаш дете или ще имаш стъкленица ще пъхнеш сперматозоид и яйцеклетка (често пъти доста на брой) и ще имаш дете, разликата не е твърде голяма. и от тази гледна точка , разбираме с една стъпка повече, отколкото са разбирали хората преди стотин години.


 а това за разните откачалки направо няма да го коментирам. ако ги нямаше тези "откачалки", все още да сме по пещерите. виждам, че си ограничен човек, на когото му е достатъчно да си живее своя собствен живот и да ползва "услугите", открити от разни "откачалки", в което няма нещо лошо, но поне не си позволявай подобни етикети.

Никаква романтика.
Живата действителност, преживяна и от мен самата, а и от много други майки в този Форум.
Да не говорим, че темата е за сурогатните майки, а не се коментират НЕжеланите деца.
Едва ли една сурогатна майка би забременяла с НЕжелано дете.
Или ти си на друго мнение?

Искаш да кажеш, че взависимост от това , в коя тема пишем,ембрионът се превръща в човешко същество по различно време?
Тоест ако пишехме в тема за нежелана бременност, истината щеше да е друга?

Всъщност, права си. И аз така мисля. 

Май точно така излиза. Зависи как гледа жената на двете чертички. Ако чертичките са желани те автоматично се превръщат в бебе, а ако не са желани и жената иска да направи аборт, се превръщат в една купчина клетки.

А за откачалките го написах съвсем умишлено в тон с всичките черни фантастики как някой ще открие формулата на живота и ще се превърне в чудовище, което ще създаде чудовища, които пък ще изтребят населението на Земята.

Изнамирането на сурогатсвото е породено от отчаянието и невъзможността на някои жени да станат майки. Само по себе си сурогатството е добър вариант, НО! НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ПОСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ!
Не е лесно да станеш сурогатна майка първо от физиологично гледна точка, т.к. жената се подлага на всички процедури по инвитро и всички произтичащи от метода несгоди. И второ, от психологична гледна точка - как ще се раздели със съществото което е носила под съцето си, ако и да не е нейна плът и кръв. Ами, ако след раждането, сурогатната майка откаже давърне детето на биологичните родители...следва воденето на една безкрайна съдебна битка. Предаването на  детето от сурогатната майка на биологичната не би ли могло да се възприеме от втората също както и едно осиновено дете. Какво като не носи гените на родителите си? Раждането не прави никоя жена майка, а именно грижите, лишенията, безсънните нощи и тревогите я правят такава!

Ето какво - не мога да причиня такова нещо на никого и на себе си също!

Ай стига бе! Аз мислех, че жените от немай къде прибягват до процедури за оплождане, пък то било все тая - ако не ти се занимава в домашни условия да "пъхаш пенис във вагина", ей ти я стъкленицата и действай 
Бре тоя научен прогрес, след някоя и друга година ще си правим поръчка по интернет и след определено време ще ходим да си приберем бебето от стъкленицата готово, износено А с душите ни какво става?
Между другото и не бих се възползвала от услугите на сурогатна майка. Все пак това ще е някой жив човек нали, не мога да си представя да го ползвам като инкубатор, за да създам друг

Именно.

Радвам се, че има хора с такива чисти души като вас.Интересно как проявявате емпатия към хипотетична, извадена измежду пръстите дилема на сурогатната майка, за която щом се е навила, значи има изгода, а нямате грам съчувствие към абсолютно нехипотетичните терзания на жените, искащи, но не можещи да имат дете.

Я пък ти си представи една млада майка, която е родила напълно естествено, наглед здраво бебе и към първата му година започва да усеща, че с него нещо не е наред? И че проблемът се задълбочава с годините, а докторите със закъснение откриват генетична малформация и безпомощно свиват рамене? Представи си дете, което нищо не може да прави без чужда помощ, не може даже и да общува с теб. Че това дете умира преди 15-тия си рожден ден? Какво ще кажеш на тази майка, която още не знае на кой свят се намира?
Природата често сама си подбира здравите ембриони. Когато нещо тръгва не както трябва, организмът го изхвърля, но не винаги. Понякога може да се намеси и човек. Затова на бременните се правят изследвания за деформации. Затова понякога се прекъсва бременност по медицински причини.
Да, сигурно е тежко, но ти коя от двете майки искаш да си?

Ами съчувствам им, страшно много им съчувствам. Ама какво? Не мога да си представя да нося дете под сърцето си, което е "поръчано" и е собственост на друг. Което ще родя и съвсем благородно и без чувства различни от съчувствие към родителите-поръчители, ще им го предам. Все едно съм машина някаква. По същата причина не бих ползвала и друг за машина.
Да, нещастие е да не можеш да заченеш. Но това е нещастие за възрастния, не е беда за неродено, дори незаченато дете.
А има много нещастни, вече родени деца, за които ми е повече мъчно, честно казано. Но да не разводнявам и аз.
Наречете ме тесногръда, жестока, назадничава или пък "с чиста душа", както мацка мило ме нарече , но това е моето усещане. Предполагам, че никого не интересува, така че не ме съдете.

Джуличка, не ми отговори на въпроса, а ми отговаряш с въпрос. Ти коя от двете майки искаш да си или по-скоро коя предпочиташ повече да не си?
Ще се опитам да ти обясня какво общо има с темата, въпреки че се надявах сама да се сетиш.

Този пример е реален и граничи с най-голямата мъка на света според мен (според теб така и не разбрах с какво), но това е животът! Не знаеш какво е закодирано в теб, кога ще се отпищи или какво Бог ти е отредил. Не можеш да си затвориш очите за тази мъка, само защото не си я изпитала. Няма такава мъка! Изобщо не може да се сравни с помятане или пък с "изхвърляне" на годна оплодена яйцеклетка, което си е плач по нероден Петко. Моля Бог на колене да не подлага ни една жена на подобно изпитание! Затова вярвам в науката, вярвам, че много тежки наследствени болести един ден ще могат да бъдат "изолирани" (и то се случва), а не че родителите ще си избират децата по каталог с определен набор от външни белези, както елементарно се размишлява от много жени тук, с нормални бремености и нормални деца, които не знаят какво се случва извън стените на собствения им дом. Вярвам, че науката ще помогне и на такива жени, които са страдали толкова години, да имат своя рожбичка, здрава. Да износят примерно чрез ин витро подбрана яйцеклетка (може и от друга жена!) или да родят от донор (чужд материал) ако проблемът е в мъжа или в несъвместимостта между двамата. Да, могат и да осиновят едно нежелано дете, което обаче "майка" му е захвърлила не в тоалетната, а на държавата, понеже било по-морално... (една друга тема).
И сега по-елементарния случай, вярвам и в метода ин витро като решение за една двойка, при която просто сперматозоидът и яйцеклетката не могат да се срещнат нормално, примерно запушени тръби или недостатъчно подвижни опашки. Бих тъжила повече за всичките им неродени деца, отколкото за всички минус едно (роденото чрез ин витро). Не вярвам на глупостите, че методът ражда изроди.
Естествено като всяко откритие, момичетата го казаха вече, може да се ползва двояко: и за добро, и зло. Но нито ти, нито аз, никому не е по силите да сложи прът в колелото на науката. Единственото, което може (и трябва да направи) обществото, е да бъде коректив (доколкото е възможно) и чрез хуманни закони да се контролира прилагането на тези технологии. Както и за сурогатството, ако има жена, която отчаяно се нуждае от утроба, друга, която е готова да й я предложи (без нашите морални терзания), както и строг регламент над всичко това, защо не? Кои сме ние да казваме на другите как да живеят?
Мисля, че се изчерпах и вече няма какво да добавя, затова мисля и аз да не разводнявам повече

Нещо не те разбрах.
Ти ме убеждаваш, че би било добре да има сурогатни майки ли? 

Ама, то ги има тези сурогатни майки! Те не са измислени с инвитрото. Едно време е ставало "ин виво" като сурогатната майка е правела секс с мъжа и така детето е носело поне гените на бащата. Ако една жена може да понесе физически и психически бремето да се раздели  с дете, което макар и не нейно генетично продължение да е расло в нея девет месеца и после да се откаже от него, не виждам някакъв проблем. Обаче е много вероятен и обратния вариант - майката да не иска да даде бебето или една жена изобщо да не може да си представи да стане сурогатна майка. Мисля, че това донякъде не го разбират жените, които никога не са раждали (и съответно не са минали по пътя на бременността и раждането чисто емоционално) и поради сериозни проблеми искат да прибягнат до сурогатна майка. Те повече биха се грижили за физическото състояние на бременната и тя да спазва всичките им условия като начин на живот, за да си подсигурят здраво бебе, отколкото за душевния й комфорт. Ще кажат, има договор и тя се е съгласила, значи като роди трябва да ни даде бебето. Става като право на собственост. Но не бих обвинявала сурогатна майка, която реши да задържи детето.