Защо българчетата не могат да четат?

Аз мисля , че става въпрос не за можене , а за прочетени книги. А това ,ч е децата не четат книги е сигурно. Но не си представям и американчетата да седнат и да четат книга през свободното си време. 

А кои точно "българчета" не могат, как е установено това, какви групи деца са изследвани, по какъв начин? С кои групи чужди такива са сравнени?
Любопитни са ми подобни проучвания на каква база стъпват. Нито ми е тъжно, нито страшо. Мога да хвана младежи от професионална гимназия, популярна с ниския бал на прием и резултати от матури и да ги изследвам. Гарантирам обаче, че без да ги изследвам ще позная резултата.
Как се сравнява точно "четенето"? А математиката /на последната олимпиада имаме два златни медала, ако се не лъжа./?

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2008/07/21/nashi-uchenici-s-2-zlat … -matematika.54536

За "Европа" ние сме овцете, които следва да обират негативите, да има едни "последни" във всичко, че да им е драго на останалите.

   Преди време някъде четох за подобно изследване, но то се отнасяше до това, че българчетата не умеят да извличат необходимата им информация от прочетен текст. С други думи не могат да дадат верни отговори на въпроси, отнасящи се до съдържанието на  текста.
  ПП.: Страшно мразя подобни обобщения, които поставят всички деца под общ знаменател, но това е положението. 

И аз се порових - ето от "Капитал": "Повече от половината 15-годишни в България се затрудняват при четене, разбиране и интерпретиране на текст. Това става ясно от публикуван доклад на Европейската комисия, който изследва развитието на страните-членки в областта на образованието."


То като пишат, че българчетата не могат да четат, точно това имат предвид, че не могат да разбират текст, не разбират какво се казва в текста, а не колко книги са прочели - те ако са чели книги, ще могат и да разбират писмен текст.

Кое трябва да ни изуми? За кого е факт неизвестен, че децата не четат. И масово хората не го считат за значим проблем.

Скоро беше пусната една тема за училищна библиотека и потребителката беше възмутена от отношението на библиотекарката. Но май потресена беше само тя и още 10% от решилите да отговорят. Ето един индикатор. Един от многото за съжаление. Вашите деца колко книги прочетоха това лято? А вие колко им купихте?

Нищо изненадващо в това проучване. И на мен не ми е приятно да го видя, но това е положението. Някой спомена американците. Е пък точно с тях ли трябва да се сравним? Защо не се сравним с тези, които са в челните позиции?

За по журналистически краткото съобщение и аз знам. Това не отговаря по никакъв начин на поставени от мен тук въпроси, а без отговори на тях просто не мога да имам становище въобще, тъй като ми липсва база данни, от които е правен изводът, обект на обсъждане.

Кефя се на повечето твои постове. Подкрепям!!!

Когато се съизмерява каквото и да било първо се казва какво се мери и по какви критерии. Тук не мерим ръст и килограми, за които има ясни мерки и теглилки. Да задаваш въпроси и да си правиш изводи въз основа на възможно най- широка и обективна информация е качество на мислещия. Да прочетеш /чуеш/ пет изречения и да си направиш генерални изводи е качество не на мислещия.

Споделете, какви тестове са дали на децата за проверка, на кои деца.

А иначе лично и аз съм против промени в скали за оценяване, за което реваха майки на незнаещи хлапета. "За" съм отпадане тестовото изпитване по всичко и винаги, защото именно то лишава децата от развитие на логическото мислене и ги кара да зазубрят разни отговори и да играят на тото. За това определено децата не са виновни, критериите и методите за оценка са погрешни, според мен, не налагам мнение.
Четенето с разбиране е качество, което се оценява не на тест, обаче, затова си зададох съвсем логични въпроси. Който има информация конкретна- да я сподели. Другото е лаене на менци, т.е. общи приказки, което отдавна не ми пали интереса.
Как ще отговориш на въпроса "защо", като не знаеш дали въобще едно твърдение е вярно и на какво се базира то?

ТУК е днешната информация по въпроса.
А ТУК има данни за въпросното изследване на ПИСА.

Благодаря ти, dideva.
Първият линк е само повторение на информацията, по която остават висящи моите въпроси, без отговори.
Вторият линк е вече интересен. За мен, лично, по подобен начин следва да се поднасят нещата в училище- урок и въпроси към него. Не ми допадат "въпроси с избираем отговор", бих предпочела отворените въпроси, където детето само дава отговора си, но това е лично мое мнение. По този начин се предлагат уроците по английски в учебници, по които съм учила аз, сега- детето, за жалост не в училище, на курсове. Урок с въпроси към него, точно за трениране на умението "четене с разбиране", независимо от темата на урока.
В този ред на мисли отдавна поддържам тезата, че тестовите изпити, не само изходни нива и матури, по принцип, по език са неудачни. Неудачни са и по математика с дадени готови отговори за "налучкване", не можеш да провериш как се стига до отговора, което е голям минус.
Лично аз винаги съм поддържала и становището, че децата още от началото следва да бъдат групирани по възможности. Едно дете престъпно закърнява на задачи от типа 2+2, когато може да върви напред, а трябва да ги дъвче цяла година, примерно.


Някойси , сега едва прочетох последният ти пост. Какви "извинения", тук никой не търси такива, нещо отрицателно настроен за дискусия без нападки ми се струваш, но това си е твоя работа, разбира се. Гледам тук, когато зададеш пояснителен въпрос, а не скочиш директно с "осанна"- "разпни го", доста хора реагират така, което въобще не е от полза нито за тях, нито за дискусията.
Писала съм за зазубрени въпроси и отговори по повод тестовете, които се дават сега на децата ни в училище: ""За" съм отпадане тестовото изпитване по всичко и винаги, защото именно то лишава децата от развитие на логическото мислене и ги кара да зазубрят разни отговори и да играят на тото.", което виждам като една от причините, а те са комплексни и въобще не са в лицето "Х", партията "У".

Понеже въпросът в заглавието е "защо", а не "дали" и "доколко", няма да се занимавам със сравнения, а само ще изкажа догадки какво може да се прави.

За да се развие умението четене с разбиране, децата трябва да свикнат да четат различни текстове.
Да разчетат рецепта и да сготвят каквото е указано.
Да прочетат статия за нещо, което ги интересува.
Да свикнат да правят нещо с прочетения материал - например да прегледат брошура за даден хотел и да кажат на майка си колко струва, има ли басейн и т.н.
Да могат да разгадаят разписанието на автобусите, самолетите и т.н.

И да могат да пишат. Четенето върви с писането, тези две неща следва да се развиват заедно. Ако знаеш да пишеш, ще можеш да разбереш какво са писали другите.

Изчитането на задължителен списък книги през лятната ваканция просто не прави тези неща. Брат ми едно време ги четеше толкова измъчено, че като го питах "Я, супер, четеш "Винету", докъде стигна? Мечката гризли? Колът на мъченията?", той ми отговаряше с въздишка: "до 22-а страница".

Има смисъл да правим нещо, а не да се сърдим право ли са ни мерили, криво ли. Няма значение "външното оценяване" в случая, важното е, че тези деца ще пораснат и няма да могат да разберат важни неща, които ще им се наложи да четат, като например предбрачни договори, инструкции за сглобяване на някаква машина, любовни писма, исторически документи...

Не можеш да обсъждаш въпрос, за който нямаш основна информация. А информацията никого не е увредила, сигурна съм в това. Ако се прави изследване в професионална гимназия Х се стига до едни резултати, ако се прави такова в езикова гимназия У- до други. Ако се изпитва с тест е едно, ако се изпитва на база свободен отговор- друго. Как си стигнал до дадено заключение е важно, това може да рефлектира върху останалите въпроси, включително и за причините за дадено явление.
Въпросите и отговорите са затова- да се разясни, а нали точно това ни била слабата точка- не мислим. Приемаме за даденост нещо казано/ написано, а после- защо децата това и онова. Ние сме същите. Когато някой попита за подробности, веднага го заклеймяваме като саботьор на идеята. Недай си Боже да постави под съмнение нечие свето твърдение, особено ако е "европейско" или "американско". Както и да е.

Детето ми приключи с ІІІ клас, затова споделям своите впечатления и гледната си точка на тази база. По БЕЛ имат абсолютно неинтресени текстове и граматични задачи, но литературата е в общата каша с граматиката. Отделянето на литературата и изучаване конкретно на текст- съдържание, заглавие, тема, отговори на литературни въпроси, са неща, които, според мен, следва да се учат по- задълбочено още в началото на основния курс. Сега текстът е придружен основно с граматически задачи.
По "човешките предмети" е просто чудо. Значи имаме урок- лесен, труден- субективно е да се прецени. Децата се изпитват върху задачки тип подчертай едно от три /четири/, което дава база информация на наученото и разбраното точно никаква. Добре, че нашата класна си разпечата тестове с по- различни въпроси и вечер лично вкъщи питам детето да ми каже какво е научило и разбрало. Децата масово не разказват, дори устно, отговарят като папагали коя година еди какво си, колко кости има човешкото тяло, не защото уроците са обективно трудни /ние в ІІІ клас разказвахме и литературни текстове и по останалите предмети/, а защото на "децата им е трудно". Ами ще им е трудно и в V клас, а вече невъзможно в VІІ, като не са упражнили умението когато му е било времето. В детската градина навремето ни четяха приказки и ни задаваха още тогава въпроси- кои са героите, кой какво направил и защо го е направил. За третокласници това било проблем.
Всеки ден питам сина какво е прочел, карам го да ми разкаже накратко, именно с цел да избегна "Глави №№" като отговор.