После споделих за това с приятелка... Тя ми каза, че никога не би направила такова нещо, ако не ставало въпрос за сифилис или СПИН!!! Че съм била луда да споделям такива неща с мъж, нищо му нямало на него, а сега щял да си помисли, че съм к...а (или най-малкото със сигурност щял да е отблъснат от мен), какво ми пукало за неговото потомство, да съм мислела за себе си!!! .... Истината е, че въобще не бях помислила за подобна интерпретация на случилото се, мислех само за неговото здраве, в крайна сметка, ОК, нека да съм най-долната к...а, но не е ли по-важно той да е здрав?
Отговор от него все още нямам.
И се намирам в ада на съмненията кое е било правилно и изобщо има ли "правилно" в този случай?
Истината е, че аз не бих могла да постъпя по друг начин, не бих могла да премълча такова нещо при такива обстоятелства. Не стига, че съм била толкова "задръстена", за да не се усетя да се изследвам за подобни заболявания, ами сега, когато почти случайно разбирам, че съм имала такъв проблем, да си мълча?!
Колкото и минимална да е вероятността за зарязаване (ОК, при мен инфекцията е минала, но все пак не е била лекувана!, а и лекаря не можа категорично да ми отговори съм ли или не съм потенциален заразоносител!), все пак става въпрос за здраве, редно е да се вземат превантивни мерки.
И все пак, дали и приятелката ми има право, дали съм загубила уважението и приятелството на този човек? Пак ще кажа, ако става въпрос за Неговото здраве, готова съм да платя и тази цена.
Губи ли една жена уважението на едни мъж при подобна ситуация?
Моля, споделете вашето мнение в тази безумна ситуация, и не ме щадете, не можете да бъдете по-сурови, отколкото съм самата аз към себе си.