Към майките с по-активни деца

  
    И аз бих искала да избягвам такива ситуации,но.....когато знам,че трябва да се приберем вкъщи,и знам,че за детето ми това е нещо абсолютно непосилно (защото  може да играе навън до безкрай),знам,че ще има истерия,но нищо не мога да направя.Просто се прибираме и го оставям да се справя с емоциите си.Нито му се карам(смятам го за нелепо,защото знам,че страда),нито обвинявам себе си,че го подложих на това (защото знам,че това е само едно от многото неща,които ще му се наложи да прави против волята си в този живот).
   Искам да кажа,че не винаги се получава родителят да избягва лошите емоции на детето си.И да иска,просто не винаги е възможно.

  Има и друг момент.Едно дете ще изрази емоциите си с една сълзичка,а друго с 1 час рев.Неразумно е да караш другото да се изразява по по-възпитан начин.Ако го пречупиш и го научиш да не бъде такова,каквото си е ,ще обърне емоциите си в агресия,скрита или не.
   Неведнъж съм наблюдавала долуописаната ситуация:

О, лятото е лесно, но при нас беше целогодишно   по-точно 2 зими гола, само по памперс, ако я облечеш, тича, крие се зад вратата и се съблича, още не можеше да се облича на 1.5 г., но събличането го беше усъвършенствала перфектно. След няколко месеца борба просто я оставих. У нас сме на гранитогрес и паркет, но въобще не боледуваше, като стана на 3 г., спря да се съблича.
Никога няма да забравя как една вечер идва домоуправителя, посред зима, навън минусови температури, у нас 20-21, тя гола търчи по плочките и ние започваме да му се оплакваме "Гледай я, боса и гола в тоя студ"   той само я погледна и само каза "Мойта е на 18"  
Така че да не се оплакваме - малки деца - малки проблеми  

А защо си мислите, че с кротките е по-лесно? Те да не са кукли или роботи, че да нямат собствени емоции и реакции или да са винаги сговорчиви?
Мнението ми относно кротките и по-буйните деца не се само и единствено на основата на тази тема, а на многото други, които са се пускали и свършвали в този форум. Накрая все става едно и също - с кротките е лесно, те са като агънца, дресируеми или просто пасивни, а по-активните съответно са по-будни, по-любопитни, просто проявяват характер и експериментират. И всичко това, защото в повечето случаи майките на по-буйни деца пускат теми. Да, понякога и майки на кротки деца пускат, но пък те да се оплачат, че децата им не отвръщат на чуждата агресия. Но и това ми е странно, защото кротко не означава неспособно да се защитава, както и буйно не означава агресивно.
И ако не бяха започнали да се спрягат по-кротките деца и влизането пак във форумското клише за това колко е добре детето да е буйно и колко зле да не е, нямаше изобщо да се намеся. Абсурдно е, но често в теми, в които се засяга поведението на децата, темпераментът става мерило за интелекта.

Аз лично никога не съм смятала, че моето дете е по-различно, докато майка ми и сестра й не ми казаха, че детето ми е по-активно и трудно. Двете са детски учителки, самите те имат деца, смятам, че имат достатъчно широк поглед.

Не знам защо се засягаш, може и да е правено такова заключение по темите, аз не съм го видяла въобще не мога да кажа, че са "по-будни, по любопитни, просто проявяват характер и експериментират", поне за моето не важи, познавам по-кротки, но по-умни, по-будни, по-лесно схващат и т.н.

Аз самата съм била изключително пасивно и кротко дете, но на 4 г. съм писала и четяла, нещо, от което дъщеря ми е далеч, въпреки, че е по-голяма ...


О, вярвай ми, не искам буйно дете, защото нервите ти в един момент не издържат ...

Ох, какво да ти кажа, тежка ти е службата!

Вече е лека  след 3 г. просто стана предишното дете. До 1г. и половина беше бебе-мечта, ни колики, ни зъби, никога не е плакала, нито е искала нещо, заспиваше сама, заиграваше се, ядеше, усмивката не слизаше от лицето й, всичко беше песен, в един момент това ме удари като гръм. И може би основното беше, че аз съм спокоен, тих човек, който не е свикнал на крясъци и рязко поведение, камо ли подобни изпълнения, които даже през ум не са ми минавали. Но важното е, че мина 

Нищо, ще чакаш следващия пубертет!  Моите вече влизат в него.

Ти описваш моят син! Значи надеждата да не умира в мен  Защото сега е на 3г и започна да се магарее на 2 и половина. До тогава беше пъргав, но не и такъв маймун като сега.
Активен е, но никога не е посягал пръв на дете, никога! Най-много да бутне някое при самоотбрана, след като бил нащипан или нахапан.
Понякога има проблясъци и е чудесен, у дома няма проблеми с него - слуша. Проблемите са само в магазините - има много за пипане, любопитно му е всичко да види. Днес беше щастливият му ден - ходихме в 3 магазина и 4 добри, усмихнати и неизнервени каки го занимаваха, докато майка му успя да си купи нещо! Три пъти УРА! После седнахме на заведение и той дори вечеря кротко, седнал до мен!  Е, разказах 5 приказки, устата ме заболя, но нищо. Освен това, за изненада и аз не бях изнервена, говорих му тихо, кротко и той взе че се заслуша....

Извинявам се за дългият пост, но денят ми беше чудесен и реших, да споделя, че и от маймунките можело да станат послушни деца (един път на високосна година) 

Все още се чудя и лутам м/у това дали НЕ-то да е твърдо не или да много да говоря и отстъпвам!

Едва ли проблемът е в теб. Детето ти си е такова просто. Давай го на някой да го гледа понякога за малко за да си почиваш.

И мъжа ми така казва,но отстрани е лесно. И сега се вее чисто гола и само ми опява "Голичка" ,но след малко трябва да излизаме,а понякога ми се налага и по 3 пъти на ден и е ужас.Нудистка по душа!
По едно време си мислех просто,че не иска да излиза и че може да я е уплашило нещо навън,но проблема е само да прекрачи прага и е като друго дете.

Инка, на тази възраст когато просто е необходимо да се направи нещо, а детето се инати и не ще, лично аз съм обяснявала на кратко и ясно 1-2 пъти, не мисля, че има смисъл от дълги и постоянни обяснения. Предупреждавам, че ще го облека с еди какво си и без да изяви желание, след което, ако продължава сценката си го обличам и излизаме.
Същото за други неща, които не търпят отлагане.
Големият никога не се е тръшкал в магазините за играчки. Малкият крещи за коли денонощно, с коли играе, коли сънува, коли си носи, коли купуваме. Като се развика за поредната в магазин и ако съм решила, че няма да е просто казвам и продължавам напред. Вика, крещи- все ми е тая. Казвам че няма да е и че каквото и да направи пак няма да я бъде и толкова. Преустанови за няколко месеца изстъпленията.
Не желае да си тръгваме от площадката, а аз наистина бързам. Не всеки има цялото време на света на свое разположение, разбира се. Казвам, обяснявам, че ще тръгнем и ако се затръшка просто го смъквам от съответното съоръжение, хващам го за ръка и поемаме. Да ти кажа като види твърд подход и омеква. Днес- така, утре- така, за няколко месеца туширахме работата и там.
У нас реве от глезотия /да позволят идеалните да знам, кога се реве по такъв повод/. Пращам в неговата стая, като се нареве да ми се обади, аз не мога да търпя някой да ми хленчи когато, примерно, с брат му решаваме задачи и по принцип не желая.
Значи за мен лично хлапето е редно да научи от възможно най- рано, че има неща, които зависят от него, има и такива, дето не зависят. Последните обикновено зависят от друг и следва да се съобрази с този изначален факт.
И, както вече писах, нека някой поема нещата от време- на време. Да не ставаш на парцал.
Темпераментът не се "лекува", не е нужно, трябва само поведението да се вкара в поносими граници.

 Здравейте мили дами,
Нека на всички децата да са живи, здрави и палави.
Това което ми направи впечатление от темата е по скоро различната палавост на децата, критерии за възпитание и  "изпуснатост" на родителите, но не и нещо като личен опит за преодоляване на кризи при активни - хиперактивни деца.
Радвайте се на детската свобода и безгрижие, има време за рамки и стереотипи.
Дали е по-'лудо" или по-кротко детето то пак има нужда от говорени и родител (-и)  със здрави нерви.
Как мислите дали тези родители със свити деца не искат поне малко децата им да "побеснеят" и обратното другите поне за малко да си седнат на дупето.
Децата са деца,за да са палави и свободни - радвайте се на това.
 

И сина ми и сега дъщеря ми е такава  ама нека да са здрави - другото е дебели нерви  , сега моята тича по село, обезателно е боса и почти гола, няй много един потник ( защото иначе "Шашо , т.е. Сашо, ми ше шмее..)  , тя е на почти 2 години и от опит с баткото знам че сега се започва. А баткото сега е на 8 и е съвсем друго нещо, кротнал се е , затишие пред пбертет 
Обаче съм виждала дете, нормално задраво, на 3 - 4 години , което един час стои и нарежда моливи по големина..... свършиха ми се нервиците да го гледам
Радвайте се че са такива ....живи!

И ние да се запишем/ Щерката не само, че не може 1 минута на д-то да си стои мирно поне докато се храни, а и нощно време така се върти- понякога я намирам с краката на възглавницата/ И никога не е ходила- винаги тича- на 3г е в момента. Но да е жива и здрава- палава по- ми харесва от колкото само да стои на едно място докато другите деца играят- имаме такива познати.