Към майките с по-активни деца

  • 16 958
  • 128
# 60 28 юли 2009, 12:14 ч.
и моето дете е чувствително, активно, бърза да е пъво, иска все той , сърди се ,когато нещо не стане ииии е много уморително , да . но пък си е мое и е разкошно момченце  Wink като се изморя си се изморявам и му го казвам, после си почивам, имаме си всякакви моменти , какво от това   
Виж целия пост
# 61 28 юли 2009, 13:21 ч.
За себе си и за своите деца стигнах до един извод - да не давам на детето задачи или да не го поставям в ситуации, за които съм наясно, че не може да се справи. Или гледам нещата и ситуациите да са по силите на детето (разбира се, когато имам избор). Това не означава, че не им предлагам "трудности", но все пак гледам да са съобразени с това какво може детето на този етап. Така ученето става постепенно и детето има усещане за справяне. Най-големи проблеми съм създавала на себе си и на децата, когато очакванията ми са се разминавали с техните възможности. Всеки дава толкова, колкото е способен да даде в определен момент.
Виж целия пост
# 62 28 юли 2009, 13:55 ч.
   Andariel,направо да ти завиди човек! Laughing
   Моето дете,например,не може някой път да се справи  със своите лоши сънища и изпада в няколкочасови истерии посред нощ.Хайде сега да му поставим някоя по-лесна задача от тази да ляга да спи през нощта и да сънува сънища! Laughing
  Просто не всичко и не винаги може да се държи под контрол,особено,когато това касае друг човек на възраст 2-3 години. Peace
   Има по-чувствителни,по-темпераментни,по-силно самоизразяващи се деца. Simple Smile
Виж целия пост
# 63 28 юли 2009, 14:14 ч.
Ами, Селма, над сънищата му не зная някой да има власт, че да се справи. Аз да не съм магьосница?  Laughing Всички деца имат такива сънища понякога. На мен първия път ми се изправи косата, защото не знаех какво става - сънува ли или изпитва остра болка.

Ако зная, че детето максимум може да стои на едно място 15 минути, то ще го заведа на място или ще му поставя задача, която да може да се вмести в това време или малко повече и ще съм в готовност да привлека вниманието с нещо друго или просто да си тръгна от въпросното място. Или пък за времето - стараех се да постоя програмата ни за деня така, че определени дейности да са по време, в което детето е склонно да ги прави, например кога огладнява или кога му се играят някакви по-тихи игри и да "слуша" или кога му се беснее в градинката. Когато децата бяха на по 2 години почти не ходехме по кафенета, а за ресторанти и дума не можеше да става, защото те (децата) просто не можеха да издържат повече от 10 минути, по-точно, докато имаше сок за пиене. Или пък имаше период, в който се бяха влюбили в няколко дрешки и предимно тях обличахме. Или като се биеха - ами, гледах да съм покрай тях, за да не стане белята.
Виж целия пост
# 64 28 юли 2009, 14:19 ч.
Цитат на: Andariel в пн, 27 юли 2009, 14:11
Ами, ето, ти си типичен пример и мислиш, че всички трябва да се съобразяват с детето ти на обществено място! Като нищо можеш да прецениш, че не прекалява, дори в гражданското на сватба детето да отиде и да дърпа младоженците и започне да протестира, че точно в този момент никой не му обръща внимание или се опитва да се качи на сцената. Родителите може да си мислят, че е сладко, ама не е. И те това го разбират, когато видят някое чуждо дете с подобно неподходящо за мястото поведение. Хайде сега, не се правИ на ударена! Много добре разбираш какво имам предвид. Детето, което се държи кротко на обществено място и не се опитва всячески да привлече вниманието към себе си не е кученце. То е дете, което е научило поне в този определен момент как да се държи. Все пак говорим за деца, които вече започват да се осъзават, а не за пеленачета. Ето, това е част от социализацията - научаването на определено поведение, подходящо за определено място и не важи само за яслата. Щом може в яслата или вкъщи да се съобрази и да приложи наученото кое е редно и кое не, значи може да се научи и да го приложи и на обществено място.
Да съгласна съм. Децата колкото и буйни да са трябва да се научат как да се държат на определено място. Дори съм на мнение, че дете на 1 година може да разбере, че телевизора не се пипа, че на масата не се качва и подобни елементарни неща за възрастта му. А колкото е по голямо детето може и повече да се очаква от него.

Цитат на: Andariel в вт, 28 юли 2009, 14:14

 Когато децата бяха на по 2 години почти не ходехме по кафенета, а за ресторанти и дума не можеше да става, защото те (децата) просто не можеха да издържат повече от 10 минути, по-точно, докато имаше сок за пиене.
Аз това не можех да си го помисля до 3 годишна възраст на дъщеря ми. И не ходехме на заведения поради тази причина. Все пак трябва да се съобразяваш понякога и с детето си  нали.
Виж целия пост
# 65 28 юли 2009, 15:22 ч.
Малките деца не знаят как да си изразяват емоциите и настроенията , те не знаят как да се справят с много емоции и се афектират. Ние на по 30 години пищим и крещим за какво ли не и после ... ама изпуснах си нервите - пък едно дете да трябва винаги да се владее , та да не ни ядоса или изложи случайно.
На другарката Андариел мога само да кажа, че дебелите книги не препоръчват твърде много контрол над децата и ситуациите около тях, защото така не им даваме възможност да опознаят сами възможностите си, да се научат да се справят със ситуации, емоциите си и да експериментират , за да търсят нови аспекти.
Имаше някъде една приказвка , как двама приятели , преживели много тежки години заедно и минали през мног отрудности се заприказвали и единия казал ... да можех , щях да спестя на децата си нашите мъки, а другия казал - за това те няма да ти бъдат благодарни, защото преживяванията ни, мъките ни са направили от нас това, което сме!
Виж целия пост
# 66 28 юли 2009, 15:33 ч.
Сако,
Пишеш глупости, изсмукани от пръстите.  Постът ти е очевидно заяждане. Не зная ти какви дебели книги четеш, но ако ги тълкуваш така, както написаното от мен, язък ти за четенето! Аз споделих тук моя опит с моите деца и моите наблюдения. Никого не обвързвам с тях. Що се отнася до трудностите, не съм казала, че на децата трябва да им се спестяват трудностите, а просто да преценяваме с кои трудности имат капацитет да се справят и кои са непосилни за тяхната възраст или според ситуацията. Както не очаквам едно 2-годишно дете да е концентрирано и спокойно повече от няколко минути, така и не очаквам ти да пробягаш олимпийското трасе на маратона. И знаеш ли защо, защото ти не си подготвена, нито имаш физическите сили, нито психическата подготовка да се справиш успешно! Какъв е смисълът да те товаря с нещо, което не е по силите ти?

Малките деца с времето се научават да контролират израза на емоциите и настроенията си. Но това е труден процес и изисква време. Затова не виждам никакъв смисъл излишно да ги поставяме в ситуации, при които най-вероятно ще провокираме у тях неприятни за тях самите емоции.
Виж целия пост
# 67 28 юли 2009, 15:45 ч.
Трябва да си господ за да знаеш винаги кое е правилното!
Затова аз съм на мнение , че трябва да се меся колкото може по малко с контрол над живота в цялата му прелест.
Да като 3 годишен ходи на детска градина , а не на работа, но ... ако му е дошло много от емоции в градината и рагира афектирано и свръх възбудено просто го успокоявам , приспивам , когато е спокоен говорим какво се е случило и го пускам пак на градина и го остзавям да се научи да се справя - като не може още - ще научи. И така . Не се занимавам да му казвам с този не играй и с онзи не играй ... обсъждаме по друг начин нещата . Вече когато приятелчето му казва юлия е бебе и юлия плаче той ходи и казва , че юлия е добра. Да ама това не става ,кто му кажа не играй с димитър, който те учи на лоши неща . ОК????  

Глупостите в същност ги пишеш ти и то редовно.
Виж целия пост
# 68 28 юли 2009, 15:52 ч.
Ахааа, стана ми ясно защо толкова подпали!

Слава богу, не съм Господ, защото не бих могла да нося на плещите си отговорността за целия свят.
Виж целия пост
# 69 28 юли 2009, 16:03 ч.
Децата така или иначе изпадат във всякакви ситуации, които даже не мога да ги нарека натоварване, просто ежедневие, но е факт, че всяко реагира различно, няма как да ги изолираме.
Но не знам защо винаги като стане дума за 2 годишно изпадащо в истерия, веднага се прави извод, че не му се обръща достатъчно внимание или че е допусната друга грешка? Подчертавам, че не говоря за агресивни деца, псуващи и др. подобни, защото те могат да са и в едната, и в другата графа. Имаме едно кротичко детенце пред блока, което ако не го познаваш ще кажеш - гледай какво възпитано дете. Но то или тайно ще тресне друго, или ще накара трето дете да удари набелязаното, така че нека не смесваме агресивно с активно.

Виж целия пост
# 70 28 юли 2009, 16:19 ч.
И аз не разбирам, ама се наложи тук някакъв форумски стереотип по въпроса. Нещо подобно се смята и за по-кротките (но това не означава неактивни) деца, че са потискани или просто глупави или будали.
Всъщност, разбирам - такива са нагласите от поне 20 години. Приема се, че "тръшкането" и незачитането на околните, и при възрастните, и при децата, е най-краткият път до постигане на своите цели. Например, днес на едно голямо столично кръстовище имаше една дъъълга колона от коли на светофара. Един шофьор най-невъзмутимо мина отстрани, заобиколи трамвая и застана точно пред него на първа линия пред светофара. Та, този шофьор не се различава много по реакции от едно дръшкащо се дете с тази разлика, че много добре знаеше какво прави и защо го прави.
Виж целия пост
# 71 28 юли 2009, 16:25 ч.
Цитат на: Andariel в вт, 28 юли 2009, 16:19
.... тази разлика, че много добре знаеше какво прави и защо го прави.

 ooooh! ми то там е разликата бре моме!
Виж целия пост
# 72 28 юли 2009, 20:39 ч.
Цитат на: Homesick в вт, 28 юли 2009, 01:13
Моето дете също е много активно и будно. Голямо търчане пада подир нея!

И ние имаме проблеми с обличането и аз знам защо. Просто тя обича да е голичка. Свободна от дрешки и от памперса. Особено сега в топлото я оставям да тича гола у дома и тя е страшно щастлива. Ако излизаме ми е лесно да я убедя да се облече - казвам, че отиваме да играем в парка с пясъка или да се люлеем, но първо трябва да се облечем. ...
Относно истериите - за много деца те са естествен етап от развитието им. Децата, които не минавали през това не са по-добре възпитани. Просто са различни.
И дъщеря ми обича да е голичка и особено сега в тези жеги.Но с никакви уговорки не успявам да я обличам.Понякога ми коства около 30 мин. обяснения и сценки.Моля се да премине по-бързо този период.Иначе на обществени места е кротка,най-много да иска да я носим и се свлича на земята.Но мъката си е обличането и тръгването от детската площадка или пързалката.Трудно е да излезем/ при асансьора вече е ведра и щастлива/,а после не иска да се прибере. Cry
Виж целия пост
# 73 28 юли 2009, 20:40 ч.
Цитат на: Andariel в вт, 28 юли 2009, 09:33
Ама, за какво дресиране и потупване на работо говориш? И защо все така се получава, че накрая родители на по-буйни деца заключават, че "другите" деца са дресирани като домашни любимци само защото са се научили на някои правила в живота? На какво основание свързваш уважението и зачитането на личността на детето с поведението му? Какво, по-кротките деца не са уважавани и зачитани ли?
Моля ви се, стига сте писали глупости само и само да оправдаете това, че към момента нещата при вас са такива, каквито са. Всяко дете си е различно, ама не може родител на по-буйно дете, за да се оправдае пред себе си (по неясно какво) да обвинява родителите на чуждите деца в незачитане, дресиране и прочее глупости.
Ами, на някои децата нямат още 2-3 години, обаче веднага другите виновни. А какво ще правите като децата ви тръгнат на училище? Ако детето и на училище е също толкова невъздържано, тогава ще обвините учителя, че не го зачита като изисква от него да стои мирно в час и поне да не пречи на другите или другите деца ще са пак лошите, защото били дресирани да внимават? Разбирам ви, че децата ви са малки и сте изключително покровителствено настроени, обаче се осъзнайте малко! Светът не е създаден с единствената цел да се върти около вашите деца! Не сте само вие, дето имате деца, светът е пълен с деца. И други хора.
Олеле-олеле... Никого в нищо не съм обвинявала. Изобщо не съм преполагала, че изказването ми може да се възприеме по този начин. Явно не се изразявам добре. Нямах предвид, че кротките деца са дресирани. Много от тях са си такива по природа. Но да смачкаш едно буйно дете, за да го направиш кротко, защото е прието да се смята, че кротките са по-добре възпитани не ми се струва добра идея.
Виж целия пост
# 74 28 юли 2009, 20:45 ч.
Цитат на: Andariel в вт, 28 юли 2009, 16:19
И аз не разбирам, ама се наложи тук някакъв форумски стереотип по въпроса. Нещо подобно се смята и за по-кротките (но това не означава неактивни) деца, че са потискани или просто глупави или будали.
Това е абсурдно. Темпераментът не е мерило за интелект. На всички им е ясно, че децата са различни.

Мислех, че темата има за цел майки на буйни деца да обменят опит как да се справят с тях. Защото с кротките е много по-лесно. Изобщо не мисля, че детето ми е нещо супер изключително, защото е буйно. Дете като дете. Надявам се следващото е кротко всъщност...
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата