За онанирането

Блонди,нищо притеснително.Моят син започна на тази възраст,като действието се състоеше в сваляне на гащичките,лягане по корем и усилено търкане.С времето престана и от около година не съм го виждала да го прави-сега е на 6г.И ние бяхме объркани,незнаехме как да реагираме.Правеше го скришно и когато го виждахме се усмихваше притеснено и преставаше.Не мисля,че е свързано с късното сваляне на памперса-ние го махнахме,когато навърши 2 годинки.

С интерес прочетох цялата тема.
Засега нямаме такива притеснения, въпреки че синът ми откри пишока си на 5месечна възраст и от тогава винаги като е гол, се заиграва - но е просто дърпане и правене на кокалче...без тези неща, които е описала Блонди...
Прочетох скоро интересна статия по въпроса в един блог (там чета всичко наред, много ми допада инфото):
http://www.blizodobebeto.com/2008/07/15/masturbation/

Лоша Мама, не му се карай. При Криско отшумя малко, но не е престанал. Поне спря да си сваля гащите, сега се търка през тях  Правя му кротко забележка, когато я задърпа в магазини. Иначе като си легне вечер с филмчето преди заспиване, ляга по корем, както писа deyzi и се търка върху двете си ръце, пъшка, стене, но не му се карам.
Относно допирането насам-натам, по мен не го е правил, но има едно пате за вана, голямо, с дупчица отдолу да писука и той се опитва да си мушне пишлето там 

Олимпия, мерси за статията 

Що пък реши, че момичетата не мастурбират? Едната ми щерка го прави от бебе (всъщност беше на 10 месеца когато се светнах защо прави тези движения). Не го намирам за неприятно и въобще не й обръщам внимание. С времето започна да се търка все по-рядко (скоро ще навърши 9 г.), но не знам дали просто не се крие.
Няма никакъв дискомфорт, непрекъснато фокусиране върху половия орган или емоционални дефицити. Стига с това драматизиране.
За мен е по-странно самозадоволяването при зрели хора с постоянен сексуален партньор.

Искам първо да се извиня за "проблема" , който ме притеснява Доколкото разбирам от всичко прочетено на повечето родители май вече им е досаден този въпрос, но аз не мога май да го преодолея, затова се нуждая спешно от някакви съвети как да стане това. Ситуацията е следната. Имам три деца и второто ми дете (момиченце) мастурбира. На 1г. и 4м. е и аз не мога да го приема за нормално. Четох, четох и тук и научни статии и разбрах, че това е нещо нормално, че съществува откакто го има света едва ли не, че то опознава тялото си и т.н. И разбирам, че целият проблем е в мен. И затова ви моля за помощ. Тук пишете, че може да му обясним, че това са неща, които се правят насаме, а как да и обясня като е на 1г. и 4м. и не ме разбира още. Дори не може да приказва хубаво. Третото е на 1м. и когато отивам да го храня (понеже е малък още и го държа в другата стая) чувам как щерка ми вече пъшка докато опознава тялото си. Ляга на земята, започва да си отърква дупето в земята и пъшка като голям човек. Ако не я спра става вир вода цялата. Не мога да храня бебето и да и отвличам вниманието. Като я видя и давам играчка или я оставям да седне , а тя някой път както е седнала и веднага се обръща по корем пак да си продължи заниманието. Само като я чуя да пъшка и лошо ми става. Всичко ми се обръща. Самата аз съм го правила сигурно от две три годишна, но като видя или чуя детето си откачам. Побърквам се! Как да го приема за нормално. Най-лошото е, че самата аз съм минала през това, а не мога да гледам дъщеря ми как пъшка от кеф. Знам, че го прави неосъзнато, но как да го приема. И другото лошо е, че е нормално, а аз като я видя го приемам за НЕнормално. Дори започва това дете да ме дразни вече. Не знам как да си втълпя, че е нормално. Отивам да мия чиниите и пак я чувам да пъшка-поглеждам, а нашта върти дупето и не и пука, а аз от нерви и чиниите не си довършвам. Повечето сега ще напишат, че имам нужда от психолог, с когото да поговоря, но аз не ходя на психолози. Не съм зле с нервите, обичам си децата, гледам ги, но като я видя ми се плаче. Помогнете ми със съвети как да си поправя мисленето. Защото ме е страх да не и навредя с нещо, да я травмирам. Усещам, че отвътре ми идва да я ударя. Няма да посмея никога, но ме страх, защото знам как отвътре кипвам като я видя. Помогнете ми, моля ви със вашите съвети и не ме нападайте, много ви се моля. Отчаяно се нуждая от помощ, защото имам чувството, че и обичта ми към нея се изпарява така. Не искам да я гушкам много, да си играя с нея или когато го правя имам чувството, че ще почне пак. Не го прави толкова често, но ако не е всеки ден то поне през ден два. Помогнете! Малко се изписах тук ама ми се насъбра доста.

Самата ти била ли си засрамвана, карали ли са ти се за това, че си мастурбирала? Чувствала ли си се виновна, че го правиш. Имам предвид и като дете, и по-късно?

Сама вече си наясно, че опознавателното поведение на детето ти е норма, а не отклонение! И това, което то прави не е неосъзнато! Направо детенцето съзнателно си доставя удоволствие (просто е направило връзката, че определени негови действия, му носят пиятни усещания.)..
Да, интересно е и ключът е в, какво е онова, което те кара теб да реагираш емоционално така и дасе чувстваш по този начин!?
Това изисква да изследваш собствените си преживявания- най-добре с помощта на психолог (сама е трудно). Но ти си категорична:"Аз по психолози не ходя!"...
За мен е интелигентен избор човек да потърси професионална помощ, когато среща затруднения от някакво естество....

Ако ще се справяш сама, когато почваш да усещаш емоциите в себе си се попитай: "Защо реагирам по този начин?" Какво бих могла да кажа и направя в момента? Как то ще се отрази на детето?"....

Внимавай много с емоционалните си изблици! Можеш да направиш беля за детето- да му вмениш срам от нещо, което е естествено!....

Моята дъщеря също се попипва доверявайки ми:"Много ми е приятно да си пипам жабата; би ли ми погалила дупето?"...

Казвам й: "Да, знам, че е приятно! На повечето жени и момичета им харесва!" ...Е, опозна тялото си! Представи си как ще изглежда, ако всички наоколо почнем да сепопипваме тук и там!"...
Тя:"Ми май няма да е много прилично!"...

Та насоките ми са- говори спокойно с децата си за неща, които са естествени и част от природата!
И непременно се погрижи за себе си като разбереш на какво се дължат реакциите ти и ги опитомиш(с това ще помогнеш  на децата си)

Аз също съм на мнение, че имаш проблем - твой, личен. Вероятно има причина в миналото ти, която днес те кара да се поболяваш от мисли за срам, сексуални интерпретации и ненормалност. "Пъшка от кеф" звучи много...ъм... странно? Говорим за дете на година-две, нали разбираш... Консултирай се с психолог или поне направи опит да разбереш за себе си какво толкова те вбесява и отчайва в безобидното поведение на детето ти.

Това започна още през лятото, но сега е много засилено.
Не е първото, отдавна сме махнали памперса.
Само до мен се допира,не и до баща си.
Продължителност- ами зависи кога го прекъсна аз.

Блонди мерси , поуспокоих се.

Андреана да ти кажа честно и на мен ми е неприятно понякога да го гледам и си го обеснявам с това ,че сякаш детето ми порастна и ми е криво.
Но когато си натиска пишлето в мен ми е даже много неприятно.
Иначе аз като малка, даже на негова възраст си спомням, че веднъж мама ме видя ,че мастурбирам и се втрещи.Пита ме, какво правя и аз я излъгах ,че ме сърби.Тя ме намаза с крем и после помня ,че внимавах да не ме вижда.
За сина ми не искам да го стресна нещо.Питах го приятелски, защо се пипа. Ние с него си имаме доверие, за всичко си говорим. Каза, че му е много приятно. Отам аз нищо не мога да кажа. Казах му само да го прави като е сам и с чисти ръчички .
Но когато си го опира в мен ,ми е гадно .Ама наистина ми е гадно а се опитвам да не покажа някаква погнуса.
Наистина не знам .Дано е период и спре скоро.

Моето обяснение за сина ми е ,че сигурно засили интереса към пишлето си, защото аз напоследък имам повече ангажименти извън къщи...Сигурно аз съм виновна.
Също отделихме го в детско креватче, залепено за нашето. Обеснявам си го с това, че сигурно е самотен...
Ето го сега докато изпиша всичко през цялото време е със свалени гащи...

Работата на психолозите не се състои да работят само с неврозни пациенти. Те могат да консултират и помагат на психически здрави личности.
Не смея да давам конкретни оценки, но проблема е най-вече в теб, в твоята преценка за случващото се.
По голямото ти дете не е ли имало такива моменти - ако да, как си ги приела.
Бъди внимателна и не подценявай работата на психолозите - емоционалното отчуждение, за което споменаваш може да е дори много по-опасно отколкото една забележка от твоя страна.

Лоша мама, според мен, трябва да направиш забележка на детето.
Не става въпрос да му се караш и го биеш, но то трябва да знае, че не може това да се прави по всяко време и на всяко място.
Лично за себе си не съм сигурна дали пълната толерантност е най-доброто решение. Възможно е да отшуми, но може и да се превърне във вреден навик. Нека и бащата поговори с него "по мъжки".
Това което ми прави спечатление е, че детето не само задоволява сексуалните си потребности, но те официално са насочени към теб (което е обяснение на други механизми на поведението). Нормално е да не ти е приятно, защото твоето съзнание е вече подвласно на моралните табутата.
В общият случай пробвай един път да не го прекъснеш, за да видиш до къде може да стигне...в смисъл да се насити докрай на удоволствието и вече то да не събужда така силни желания за докосване.
И да, промяната в ежедневните дейности може да е повишило тревожността на детето, което то може да компенсира с плътско удоволстие.
Защо не направиш консултация със специалист?

Ох щом и вие мислите може би наистина трябва да ида до детски писихолог.
Мъжа ми иска да го заведе а аз го спирах ,казвайки че мисля че е нещо нормално и период.
Иначе аз съм се консултирала с психоложката Петя Хорозова по друг повод и сигурно пак при нея ще ида на консултация, защото ми допадна.

И според мен май не е. Поне зависи до каква степен е всичко, разбира се, но както за всяко нещо, крайностите не са добро решение никога.  Синът ми спря със свалянето на гащите, но не и с търкането при всяка възможност. Също така го прави когато пие вода или сок, когато е притеснен, когато мисли... Притеснявам се и аз 

Не искам да звучи като реклама, но Румен Бостанджиев е по-запознат в тази насока.
Човека не само, че е сексолог, но доколкото съм запозната вече е изкарал и няколко курса по психотерапия и вероятно ще даде компетентна оценка по случая.
За г-жа Хорозова нищо не мога да кажа - нямам никакви впечатления и не ми се искам да коментирам нейната професионалност.
Проблема Ви е специфичен, не порди това, че децата маструбират (какво всъщност правят доста деца), а по скоро поради фиксацията на проблема, неговата упоритост във времето , а на лоша мама и насочеността спрямо майката.

Аз сега четох за силния Едипов комплекс в тази възраст.
Така си обеснявам насочеността към мен.
Мисля, че случая е за детски психолог не за сексолог. Психотерапия и психология също са различни неща.

Правилни са ти обясненията, премълчах си с цел да не поставям прибързани "диагнози".  
Детският психолог е добро решение, но пак казвам, че не познавам професионалните характеристики на специалиста към който си се насочила - ти знаеш по-добре.
Иска ми се само да направя лека вметка, че проблемите в човешкото и детско поведение са толкова много и толкова уникални, че е трудно и дори бих казала невъзможно всеки един психолог да даде компетентна оценка за всеки случай, особено когато става дума и за терапия.
(Под терапия, имам предвид, препоръки и действия насочени към справяне с проблема)
Ако ви кажат, че има психолог, който разбира от всичко - вероятно е по-скоро шарлатанин.
Предложението ми беше свързано с факта, че това е човек, който се занимава специално с проблеми със сексуална насоченост.
Предполагам, че би имал разумно решение как да постъпите без да травмирате детето си.

Психология и психотерапия са различни неща, но теоритичната база е една и съща.
Не може човек да практикува терапия, без да е запознат с механизмите на психиката. Но не може всеки психолог да бъде терапевт...така да се каже, психотерапията е по-висока степен на психологически умения, касаещи не само обяснение на проблема, но и умение за неговото преодоляване.