За посягането,за щипането и хапането

  • 6 747
  • 81
# 60
ЧеКа, опитвам се и естествено, другите възрастни, също. Но не знам докрай дали съм справедлива. Защото сега, като чета вчера какво съм писала, имам чувството, че някак си извинявям моето си дете по принцип, дори като описвам ситуацията, а не бива. Може би е съвсем различно, когато става въпрос за две деца, които са си твои.
Виж целия пост
# 61
 Внукът ми започна да ни шляпа по ръцете доста по късно на 3 години,но вече престана.
 Явно разбра ,че това не е редно и няма да се наложи.
Виж целия пост
# 62
Как се променят нещата.... Сега виждам какво съм писала преди месеци и не мога да повярвам Grinning
Виж целия пост
# 63
Как се променят нещата.... Сега виждам какво съм писала преди месеци и не мога да повярвам Grinning
Кажи какво се е променило Simple Smile
Виж целия пост
# 64
Как се променят нещата.... Сега виждам какво съм писала преди месеци и не мога да повярвам Grinning
Кажи какво се е променило Simple Smile
Първо - това момченце, което посягаше, преодоля съвсем този период. Сега са най-близки приятели, играят съвместно, тайничко нещо все се уговарят . Ако не са се виждали известно време - не могат да се нарадват един на друг.
Иво мина през период,  в който той удряше- особено изявен към детето на близки наши приятели, отново поради същите причини - обяснява, че другото дете го дразни като му разваля играта.
С повече търпение и обяснения, както и временно разделяне на децата, особено, ако непрекъснато се виждат с едни и същи връстници или пък има  несъвместимост на характерите и интересите, проблемите с агресията или по-точно липсата на самоконтрол, се преодоляват.
Виж целия пост
# 65
Хм, доста стара тема, сега я виждам - но ми е интересна.
Според мен агресията към детето - дори и като леко шляпване или шамарче, може да предизвика единствено и само още повече агресия. А това с боденето с виличка на Лабрадор ми изглежда доста садистично. Наистина ли очаквате да дисциплинирате децата си с такива методи? Confused
Виж целия пост
# 66
И моят син явно е в тази "фаза" -като се ядоса, като му се откаже нещо, посяга да удря. Обикновенно го пляскам през ръцете леко, но той блъска, хвърля предмети. От обяснения не разбира....За съжаление не съм намерила правилния подход, но се надявам да се получи.
Виж целия пост
# 67
Да, посяга ми понякога, но не със злоба, а със смях, все едно си играе. Да ама понякога доста силно ме скубе или щипе. В такива случаи винаги, независимо, че на нея и е забавно, ставам сериозна и с категоричен строг тон и казвам "мама не се бие", "мама не се скубе". Ако продължава, ставам и се отдалечавам от нея, правя се на сърдита.
Това на този етап, за сега прояви на агресия към други хора не съм забелязала, но тя е още малка, не знам как ще се променят нещата...
Виж целия пост
# 68
Заслужаваш да ти отнемат детето друго не мога да ти кажа.  smile3516
====================================================
В момента дъщеря ти е физически доста по слаба от теб и по този начин може да наложиш волята си но не се учудвай утре като порасне ако ти дръпне един як пердах защото......

Хайде моля ти се по-кротко!!! И ние сме били деца и нас са ни били или поне шляпвали, но аз не съм си набила майката или даже не съм посягала след като пораснах! Напротив, много я уважавам и обичам и се радвам, че е била строга, пък дори и с шамари понякога. И до 20та си година съм имала респект към нея, а не страх. И сега имам, но друга ми е гледната точка вече! Crossing Arms

По темата: още не сме навлезли в такъв период, дано и да го прескочим,(само един, два пъти ми е посягал засега) но пък правим други неща при изблици на гняв като хвърляне на предмети, понякога, когато сме на масата и ядем, ако нещо не стане на неговата блъска и хвърля каквото е пред него, хляб, прибори,  храна... и след това ме гледа с поглед, който сякаш казва "така ще правя ако не ми угодиш". Понякога само го гледам в очите строго, но съм плясвала и през ръката. Всеки път обаче казвам да не се прави това, че е лошо! Засега няма резултат. Но пък прочетох много мнения и идеи тук, така че ако ни застигне и нас този период, да имам някой и друг коз! Не че съм за шамарите, но поддържам тезата за наказанията - има ефект! Peace
Виж целия пост
# 69
Най-ефикасното средство за възпитание е обичта. За да не са агресивни и непокорни, децата се нуждаят от топлина, обич, внимание и разбиране. Личният пример е изключително важен при възпитанието, дори за момента детето да не ни послуша, ако сме търпеливи и миролюбиви спрямо него, то ще започне да се съгласява с нас. Възпитанието е продължителен процес, но с търпение и правилни методи резултатите са положителни. Разговорите, обясненията, търпеливото изслушване на детето дават резултат. То трябва да вижда и усеща топло отношение, обич и разбиране, трябва да знае, че винаги може да разчита на родителите си. Ако родителят спокойно, по убедителен начин, му обясни защо не бива да се постъпва така, едва ли то ще повтори грешката. И да не забравяме, че децата са деца и е нормално да грешат, но с личния си пример и позитивно отношение ще постигнем резултат във възпитанието. Родителят е този, който трябва да изгради у детето силен характер и да го възпита така, че то да обича хората, природата и да израсне като обичлив, честен, трудолюбив човек, полезен за себе си и за останалите.
Някои от вас ще кажат: аз му обяснявам ама то не ме разбира или не ме слуша. Това означава или че детето все още е много мъничко или вие не му обяснявате по подходящия начин за да може то да ви разбере.
Ако целта на темата ви е да се хвалите кой как набил детето си и с какви прибори за хранене го е наранява моля да ме извините за това, че се намесих.
Виж целия пост
# 70
При нас този период отмина,Както казах и преди не сьм удряла,просто му обеснявах,че така не се прави.
Виж целия пост
# 71
Синът ми от скоро хапе, когато е ядосан или превъзбуден. Да го удрям (плясвам) или хапя дори не ми е минавало през ума - какво ли ще е посланието, което ще му отправя с подобно действие!?!? Това, което аз правя е да назова това което вероятно детето ми изпитва в момента ( сигурно си ядосан на мама, защото не ти позволва еди какво си и т.н) и след това му предлагам алтернатива, която е приемлива, за да покаже своя гняв, яд и т.н.
На тази възраст децата нито могат да говорят добре, за да изкажат чувствата си, нито пък могат да ги разпознават, за това реагират с хапане, щипане, блъскане. Задължение на родителя е да научи детето си да вербализира чувствата си и какъв е приемливия начин да ги изразява, а не да ги подтиска.
Виж целия пост
# 72
И моето момче ми посяга. Започнах да се карам и той започна да удря себе си вместо мен. Биеше се по главата, което мен ме стресира, естествено. Тогава започнах да го пляскам през ръцете да не се бие, и той започна да се удря през ръцете, а не по главата Laughing Спрях да му обръщам внимание и той почти престана. А на мен, ако пак се случи да ми посегне се карам и казвам, че мама не се бие, а само се гушка.
Виж целия пост
# 73
Мария понякога като ми е ядосана,ми посяга,хапала ме е 3 пъти и то наскоро,за които бше наградена с пляскане от моя страна,иначе не спира.Все пак си знам детето-не разбира от дума.Знам,че е период и ще чакам скоро да отмине.Просто те не намират друг начин на си изразят негативите и пробват каквото им изскочи първо в главичката.
Виж целия пост
# 74
И моят син го правеше като беше на около годинка и половина, може би е период в развитието на децата.
После си удряше главата от пода и от стените, но и това отмина, а сега като се ядоса рьмжи насреща ми и казва тихо циган и глупак/ така му минава яда/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия