/или не/.
. Мария и майка и се смеели. Но майката не показвала признаци да е жива. Просто от нея идвал смях. Хората по принуда изкарали детето от ковчега. То не искало да излиза. В момента, в който момичето било изкарано от ковчега смехът прекъснал, а от майката излязла една тъмна фигура. Тя влязла в дъщерята. Изведнъж момичето проговорило, но така сякаш майката говорела чрез устата и. Тя казала, че щом не и дават да е с детето си, никой друг няма да бъде и изчезнала. Бащата останал безмълвен. Не можел да повярва. Някак си се пооправил, но му отнело време. Мария обаче спряла да говори. Била мълчалива. Спряла да излиза от вкъщи. Една нощ бащата се върнал късно от работа и решил да провери дъщеря си. Приближил се до вратата но стаята на Мария. Изведнъж се чул звън от часовника. Бащата погледнал и видял, че е точно 12 часа. Току що се навършила 1 година от смъртта на жена му. Отворил врата и видял дъщеря си мъртва със забит нож в сърцето. На стената било написано: Казах ти, че никой няма да я има.
)
Накрая приятелката ми скочи и светна лампите - прозорецът в стаята се беше открехнал.
, ако го викаш у дома и после не можеш да го отпратиш, духа остава в къщата. Така че отиваме в една стаичка между етажите, където съседите си държат вехтории, празни буркани и т.н. и по гореописания начин викаме духа на парабабата на приятелката и или друга някаква роднина. Капачката наистина се задвижи, отнякъде влезе вятър, изгаси свещта и всичките се разпищяхме. Хванах сестра ми за ръката, за да я извлека от стаята, тя пък започна да пищи още по-силно, че нещо я държи за ръката. Всичките хукнахме към вратата, сблъскахме се там и от зор не можахме да я отворим. И досега ми е смешно, че бях както казва майка ми "дърта пастърма", а им се вързах на акъла и как сами се плашихме. Но пък не мога да си обясня как капачката се движеше сама.
и ми се налага да оставам сама с децата, избягвам да чета страхотии и да гледам такива и като майката на Стефка си мисля, че по-опасни са живите. Най-големият ми кошмар е, че някой може да влезе, докато спим и да стори нещо на дечицата ми, затова проверявам по 100 пъти заключено ли е, подпирам колелото на вратата, а номера на полицията ми е на бързо избиране. 
) Та тръгнахме, и преди сме ходили, но не толкова нагоре. Както вървяхме и си приказвахме в един момент и двете се обърнахме и хукнахме надолу, без да си кажем нито дума. Не спряхме и не проговорихме докато не стигнахме до улицата. Оказа се, че сме видяли едно и също нещо... Нещо бяло, което се рееше. Една комшийка каза, че нашите са ме търсили. Още нямаше gsm-и и се прибрах да ги изчакам да се приберат. Като си дойдоха казаха, че са ме търсили, защото баба ми е починала в болницата. И още ми е крайно интересно какво видяхме на поляните. Съвсем спокойно може да е било парцал, закачен на някой клон, или нещо подобно, по-интересно е защо и двете изпаднахме в такава паника, когато го видяхме, и ако наистина е било нещо парцалесто - защо и двете сме го възприели по малко по-друг начин Препоръчани теми
