Страшни истории и градски легенди

                      Ако е изследвано поведението на всички животни в радиус 100 км, ще се намерят доста повече съвпадения  .
                      Кучето ми легна като болно от деня на смъртта на баща ми - без да е виждало тялото. Скоро след това почина. Така и не стана да поиграе, абе нищо не го интересуваше. Драстична промяна. Дори на мен (официален собственик  ) не обръщаше внимание.

Като малка живеехме в къща.Баба и дядо са я строили още през 1950г. Честно ви казвам в тази къща ставаха много странни,да не кажа страшни неща. През 1989г се преместихме в друго жилище, там остана да живее баба сама. Брат ми оставаше понякога да спи там.Една сутрин се прибра доста изплашен и ми каза ,че повече няма да спи там,нито пък някога ще живее в тази къща. Вярвам му защото и аз преживях странни случки,но за тях писах в другата тема.

Розовый слоник на радуге, зачудвам се чак, че някои взеха работата за изсмукана от пръстите. Нещата, за които говориш са едни от най-категорично масово вярваните. Без значение различните части в страната ни. А и действително и сред други народи са разпространени.
Това за тополите не го знаех. За птиците, че има сходни неща и в други краища на света - има. (Малко извън темата и не в подкрепа на тезата, а просто така... това за птиците съм го срещала и в един от най-известните романи на Стивън Кинг - "Тъмната половина".)

Между другото обаче... аз предпочитам да не знам какво е обяснението за тези работи. Просто от тях косата наистина ми настръхва.

Е,разкажи някои, де

Не съм ги изсмуквала от пръстите си...случи ми се лично на мен...Бях на 18, на гости на баба на 100 км от варна ,  където живея. Тогава загубих баща си! някой от нещата ги бях чувала по рано, за другите потърсих значение след случая...Когато човек загуби близък човек започва да търси както се казва под вола теле...чуди се дали има признаци с  които ще може да познае настъпването на следващата смърт и дали ще може да я предотврати...а ако намери такива признаци вероятно ще започне да търси знаци показваши присъствието на духа на този негов близък....Знам къде отиват хората след смърта си...Както се казва 2 метра под земята, но тайно всеки от нас се надява те да са някъде около нас! За всеки от нас са загатка  живота и смърта ....

Дядо почина преди няколко месеца. Вкъщи имаме куче (немска овчарка), но до колкото знам не е виела в деня на смъртта или след това, дори беше много тиха, само лежеше. Но на самото погребение наистина виеше.

Незнам, но наистина има неща, за които хората може би никога няма да намерят обяснение! Намирайки обяснение за едно явление, за една загадка пред нас ще се разкриват други загадки и така веригата ще добавя всеки път по една нова халка точно когато си мислим че вече сме достигнали до отговора на последната загадка

                              Ами то е хубаво да се чуди. Дори ако само започне да спазва правилника за движение ще може да предотврати смърт. Не е като да гледаш лястовичките, но помага. Колкото до признаците... профилактични прегледи например?

При последния смъртен случай с който се сблъсках (преди седмица) дни преди смъртта жената е била на лекар с оплакване за болки, направени са изследвания, които са добри. Личния лекар не е изпратил пациентката при даден специалист защото е нямало нищо нередно в изследванията! Тук може би трябва да кажем че жената е от малцинството и вероятността да не и е обърнато достатъчно внимание е доста голяма! Когато състоянието и се усложнява и е повикана бърза помощ, линейката закъснява около 40 минути.  Профилактичните прегледи не винаги помагат, дългите изследвания в болниците също - баща ми 10 години ходи по лекари и по болници!В някои от българските учебници по които учат бъдещите медици има снимки от негови изследвания, от развитието на неговата болест и всички тия прегледи и изследвания не показаха кога, не са те признаците за които пиша....нека не бъркаме медицината с необяснимото....понякога медицината се оказва безсилна, но в Тибет, Индия хора биват лекувани и оздравяват напълно и тяхното излекуване е непонятно за медиците....но това мисля е друга тема, тук се плашим   и си даваме напразни надежди ,че за непознатото не могат да бъдат открити логични обяснения и че някъде там ни гледат нашите близки

                                В Тибет не те лекуват необяснимо. Макар всеки да си обяснява различни неща, и различни неща да остават необясними за различните хора... Изследванията е хубаво да са правилните, да изследваш каквото ти е наред е безсмислено. Медицината не е лоша, израждането и е лошо.

Медицината не е лоша, но не се е развила все още...Има да се откриват все по нови и по нови неща, но има да се появяват и все по нови болести, така че едва ли някога хората ще могат да кажат "Край! Всичко в медицината е ясно! Това се лекува 100% а това никога..."За медицина да говорим тук няма смисъл, ще се съглася с вас по темата за медицината при всички случаи но нека не си разбиваме напълно напразните надежди! Както писах по рано всеки знае къде отиват нашите близки и приятели след смърта си! Знаем къде ще отидем и ние - едни ще сме 2 метра под земята, други ще са кремирани...нека обаче си оставим лъч светлина че ще съществуваме някога, някъде...

Не ме блазни това, не това ме крепи мен лично. Прави, каквото ще правиш, докато си тук и мисли какво ще оставиш на децата си (във всеки смисъл), а не къде и как ще отидеш след смъртта си, това е ясно. Лъчът светлина го оставяш след себе си. Всеки си има разбирания, де, шарен свят. Обърнахме го на чат, хайде някой да разкаже нещо странно и страшно.

Здравейте, много ми допадна тази тема, защото аз обожавам да чета такива истории.

Аз също искам да ви разкажа една история...
Един път с баба ми отидохме да търсим подарък на братовчедка ми за рождения и ден. С баба влязохме в един магазин, и тя като се заприказва с продавачката... омръзна ми да чакам и отидох до отсрещното кафене, седнах на една маса до някакви баби. Понеже нямаше какво да правя се заслушах какво си говорят.Едната разказваше, как дъщеря и решила да се разходи из улиците късно вечерта.През цялото време и се струвало, че някой върви зад нея, но когато се обърне нищо не виждала.Точно, когато влязла във входа чула, че някой я вика по име.(вероятно се е уплашила доста, защото влетяла в апартамента със “ страшна скорост ”, както каза бабата.) Сутринта, докато бабата си пила кафето в хола, чула дъщеря си да крещи. Дъщеря и се била събудила от кошмар и от тогава започнала да заеква.Старата жена не могла да си обясни какво става, затова веднага решила, че нещо общо има нейния наскоро починал брат.

Извинявам се, ако не разберете нещо, не съм много по обясненията...  
 
Честно да си кажа това, което чух ми се стори доста странно. Не знам дали е вярно, но пък всичко е възможно.

Ами да разкажа за къщата. Бях момиче 18-19 годишна. Вкъщи беше тясно и спяхме с брат ми в една стая. Една вечер се събудих от странен шум в стаята,като че ли падат топчета до леглото на брат ми. Там свършваше килима и имаше балатум.Брат ми в просъница мисе скара да го оставя да спи да не го целя по гърба. На сутринта го попитах дали си спомня нещо,и той ми разказа,че видял някакво странно усмихнато същество да се крие зад масата и хвърля нещо към него. Ох, като пиша и настръхвам. Ако не ви досаждам утре ще разкажа още. Желая ви лека вечер!

И аз да се вмъкна тук,но не с легенди ,а с истински истории случили се на мен.Бях малка на 7 или 8 години,когато леля ми ме изпрати до хладилника да взема и да й занеса едно яйце.Отидох, взех го и...всичко стана за миг-изпуснах го и силно се изплаших(защото тя ме биеше за такива неша) в този момент яйцето отскочи право в ръката ми-невредимо.Погледах умно няколко секунди и й го занесох.Никога няма да забравя този случай.Мисля ,че това беше майка ми - тя почина малко преди това.
  Вече омъжена.Прибираме се със съпруга ми от парка с малката и минаваме през баба му .Трябваше да вземем едни домати от нея.Та вече стигаме къщата,вървим от едната й страна,когато на прозореца виждам човек с къса бяла коса и му помахвам(помислих си,че е дядо му).Само че този човек стои и ме гледа бездушно.Помислих, че дядо му пак нещо ми е сърдит(много е тънкообиден).Та влизаме ние в двора ,баба му ни посреща и ни дава доматите и аз казвам на малкта"Иди и поздрави дядо си" и тя тръгва да влиза в къщата.Баба й я спира и казва "Ама той дядо й го няма вътре,отиде в кръчмата"  и аз " ама как да го няма ,аз сега го видях на прозореца на кухната" .а тя " е как ще си го видяла,влез да видиш ,че няма никой" .Влизам аз наистина няма никой.Тръгнахме си и аз убеждавам мъжът ми ,че наистина го видях там и то много истински.Той взе да ме разпитва как е изглеьдал.Аз му обяснявам-с голо теме,с бяла коса,с леко конски зъби.....абе дядото.И той ми казва" Видяла си моята пра-баба ,майката на дядо ми,те много си приличаха и тя преди да умре беше уплешивяла" А аз никога не съм виждала пра-баба му.Тя е починала доста преди ние да се запознаем.
И последната случка беше преди месец някъде.Малката има едно елече розово .И ние на морето излизаме вечерта и аз реших да й го облека,защото духаше и й го закопчавам.Излизаме ние ,обаче на нея по едно време й стана топло и ми казва да й разкопчея елечето.Аз го правя ама се закучи точно долу машинката (ципчето) дърпам ,дърпам немога и немога.Баща й дърпа ,дърпа,нагоре,надолу-не става.Накрая го зарязахме така да си стои.Помислихме ,че нещо се е развалило.Седнахме в едно заведение да хапнем и няма и 15 мин. и малката вика "Мамо,то се ракопча"  ,а тя не е дърпала ,щяхме да я видим ,все пак седи срещу нас.Мъжът ми ми казва "Баба ми пак е дошла,споко" и взехме да се хилим.Аз вече свикнах с тези странности.