Понякога изпитвам такова чувство,но само от роднина 
Виж целия пост
Ревнувате ли децата си?
- Публикувана: 4 авг. 2009, 22:33 ч.
- Последно мнение: 7 май 2018, 10:41 ч.
# 46
5 авг. 2009, 15:25 ч.
Преди време бях пускала подобна тема, изядоха ме с парцалите. Напълно те разбирам, моята ревност малко попремина, но все пак детето вече е по-голямо и само може да се отбранява от нежелани млясканици и да си казва когато не иска нещо или при някого. На моралистките да кажа-случили сте на роднини.
Виж целия пост
# 47
5 авг. 2009, 15:56 ч.
Не, не ги ревнувам. Благодарна съм на всекиго, който успее да ги отлепи от мен поне за пет минути и да им бъде по-интересен от мен.
Виж целия пост
# 48
5 авг. 2009, 16:05 ч.
Да ревнувам детето си и съзнавам, че това е свързано с чувствата и емоциите, които предизвикват родителите на съпругът ми у мен. Може би ще бъде по-добре за самата мен ако успея да преодолея тези чувства, но за сега и е трудно и не успявам.
Виж целия пост
# 49
5 авг. 2009, 16:21 ч.
И при мен го имаше този момент.Разбора се негативната емоция бе свързана с чове,с който не се разбирахме.Към други хора не съм ипитвала подобно чувствао.Мисля,че не е ненормално,но няма как да отделиш децата от роднините им,ако тези роднини ги обичат и имат желание.в рамките на нормалното,да се грижат за тях.
Виж целия пост
# 50
5 авг. 2009, 16:35 ч.
Да, и аз изпитвах подобни чувства. Признавам си.
При това без да съм изпитвала каквито и да е негативни емоции към свекърите преди появата на бебето. При нас обаче проблемът беше в това, че те наистина обсебиха детето ни, домът ни, времето ни... Бяха решили сякаш, че с раждането моите функции на майка са изчерпани.
Свекърва ми идваше всеки ден, без покана и без да съм искала помощта и ...Тя сменяше памперса, тя къпеше бебето, тя го изнасяше на терасата да постои на слънце, тя буташе количката докато сме на разходка, подаваше ми детето в ръцете, когато трябваше да го кърмя и го вземаше, когато прецени, че му е достатъчно.
Първоначално мълчах, преглъщах и адски се ядосвах вътрешно. После проведох няколко разговора със съпруга ми, а той с родителите си, няколко пъти не и отворих вратата, няколко пъти открито показах недоволството си. И така постепенно се научих със спокоен тон, но твърдо да изказвам позицията и мнението си, както и вижданията и изискванията си като майка.
И така...
Сега мога да кажа, че се разбираме много добре и няма никаква ревност по между ни. Винаги мога да разчитам на помощта им, когато се наложи. И съм спокойна, защото знам, че те са прекрасни баба и дядо, които много обичат внука си и биха направили всичко за него.
Виж целия пост
При това без да съм изпитвала каквито и да е негативни емоции към свекърите преди появата на бебето. При нас обаче проблемът беше в това, че те наистина обсебиха детето ни, домът ни, времето ни... Бяха решили сякаш, че с раждането моите функции на майка са изчерпани.
Свекърва ми идваше всеки ден, без покана и без да съм искала помощта и ...Тя сменяше памперса, тя къпеше бебето, тя го изнасяше на терасата да постои на слънце, тя буташе количката докато сме на разходка, подаваше ми детето в ръцете, когато трябваше да го кърмя и го вземаше, когато прецени, че му е достатъчно.
Първоначално мълчах, преглъщах и адски се ядосвах вътрешно. После проведох няколко разговора със съпруга ми, а той с родителите си, няколко пъти не и отворих вратата, няколко пъти открито показах недоволството си. И така постепенно се научих със спокоен тон, но твърдо да изказвам позицията и мнението си, както и вижданията и изискванията си като майка.
И така...
Сега мога да кажа, че се разбираме много добре и няма никаква ревност по между ни. Винаги мога да разчитам на помощта им, когато се наложи. И съм спокойна, защото знам, че те са прекрасни баба и дядо, които много обичат внука си и биха направили всичко за него.
# 51
5 авг. 2009, 16:57 ч.
Като гледам лентичката ти,нормално е да се чувстваш по този начин,малко или много и хормоните си казват думата.Постепенно ще утихнат нещата.На всяка жена се случва да изпита понякога ревност,дори от собствената майка.
По темата -не я ревнувам от никого,все пак това са баби и дядовци,които го правят от любов.Едва ли някога бабата ще замени майката и колкото по-рано осъзнаем този факт,по-малко терзания ще имаме.
Аз се дразня само от разни лицемерки,на които не им пука за детето ми,но се лигавят пред него.Добре,че децата усещат неискрените хора.
Виж целия пост
По темата -не я ревнувам от никого,все пак това са баби и дядовци,които го правят от любов.Едва ли някога бабата ще замени майката и колкото по-рано осъзнаем този факт,по-малко терзания ще имаме.
Аз се дразня само от разни лицемерки,на които не им пука за детето ми,но се лигавят пред него.Добре,че децата усещат неискрените хора.
# 52
5 авг. 2009, 17:13 ч.
Да, много ревнувах сина си от свекърва ми, когато родих. Беше ми много неприятно, когато тя го вземеше на ръце и демонстративно заявяваше, че се бил метнал на тяхната рода и всяко хубаво нещо, което виждаше у него, приписваше на тяхната рода. Определено това не беше толкова ревност, колкото наистина беше резултата от негативното ми отношение в оня период кам свекърва ми и лошите отношения между нас. С времето всичко отмина и отдавна вече не изпитвам подобни чувства. Сега знам, че за детето съм №1, защото неведнъж ми го е показало и заявило.
Виж целия пост
# 53
5 авг. 2009, 17:16 ч.
Az lично и това не разбирам,не намирам за нужно за съм номер 1 за когото и да било,друга ми е функцията при дете-отглеждането.Шарен свят..
Виж целия пост
Сега знам, че за детето съм №1, защото неведнъж ми го е показало и заявило.
# 54
5 авг. 2009, 17:24 ч.
И според мене са нормални тези чувства, когато детето е малко, майката все още полуосъзната в новата си роля, и в същото време подложена на набези от страна на роднини, които й дърпат прибързано бебето от ръцете (не просто да му се порадват, а за да да отрекат директно майката). Мисля, че всяка майка има право на спокоен преходен период, в който да събере самочувствие, че може да се справя с майчинството, и от това печелят всички.
Успех на момичетата!
Виж целия пост
Успех на момичетата!
# 56
6 авг. 2009, 00:40 ч.
Звучи ми познато. Още при изписването на малката го почувствах това. Така хубаво си я бях гушнала, а свеки посегна с мръсните си ръце (имам пред вид, че са й мръсни, защото идваше от вън, беше пипала пари и т.н.) да я погали по чистото личице. Направо ми идваше да й откъсна главата. И й казах, че не може да я пипа с неизмити ръце.
Единствените хора, които не ме дразнеха бяха сестрите ми, баща ми и мъжът ми. Даже майка ми ме дразнеше, защото все се опитваше да ми я вземе от ръцете. С времето тези чувства утихнаха. Може би е било от хормоните.
Но и до ден днешен ми е неприятно свеки да я гушка. Но това не ревност, просто не мога да понасям това, че е пушачка и винаги от нея смърди на стар пепелник. Също е една такава нахална и все й се иска тя да държи детето. А ръцете й са адски големи и ужасно ме изнервят две протегнати дълги и големи ръце към детето. И сякаш се опитвам да й правя на пук
И когато имам възможност винагио й казвам "Остави я, виж, че иска да ходи, не й е удобно така", пък това си е и истината.
А на съседи не позволявам да я гушкат. Но това е защото ме е някак гнус от тях
Имаме една гадна бабичка от входа, дето ми изглежда мръсна и все иска да я гушка, но никога не й давам 
Виж целия пост
Единствените хора, които не ме дразнеха бяха сестрите ми, баща ми и мъжът ми. Даже майка ми ме дразнеше, защото все се опитваше да ми я вземе от ръцете. С времето тези чувства утихнаха. Може би е било от хормоните.
Но и до ден днешен ми е неприятно свеки да я гушка. Но това не ревност, просто не мога да понасям това, че е пушачка и винаги от нея смърди на стар пепелник. Също е една такава нахална и все й се иска тя да държи детето. А ръцете й са адски големи и ужасно ме изнервят две протегнати дълги и големи ръце към детето. И сякаш се опитвам да й правя на пук
И когато имам възможност винагио й казвам "Остави я, виж, че иска да ходи, не й е удобно така", пък това си е и истината. А на съседи не позволявам да я гушкат. Но това е защото ме е някак гнус от тях
Имаме една гадна бабичка от входа, дето ми изглежда мръсна и все иска да я гушка, но никога не й давам 
# 57
6 авг. 2009, 14:51 ч.
И аз съм ревнувала децата си и то от собствената ми майка. А аз и майка си много обичам. Предполагам, че е естествено чувство и се дължи на хормоните след раждане. С течение на времето определено тази ревност намаля. И въпреки всичко искам децата ми да обичат най-много мен! 
Виж целия пост
# 58
6 авг. 2009, 15:39 ч.
Благодаря за тази тема 
Мислех,че само на мен ми има нещо и само аз се чувствам така.
Много ме измъчват тези ми чувства към свекърва ми и колкото и да се опитвам рационално да се убеждавам,че не съм права и да се поставя на нейно място, не успявам.
Проблемът при нас,е че живеем заедно и тя винаги се е опитвала да ми се бърка,да ми помага дори и когато не съм търсила помощта й. За съжаление тя не разбра,че колкото и да се опитва не може да измести майка ми и от самото раждане започнаха да се натрупват негативите.
Сега се изяждам отвътре когато децата тичат при нея,когато мине покрай тях и им каже - Хайде в моята стая. Да не говорим,че те сами искат да ходят при нея.Не ги спирам,но ми е гадно
Виж целия пост
Мислех,че само на мен ми има нещо и само аз се чувствам така.
Много ме измъчват тези ми чувства към свекърва ми и колкото и да се опитвам рационално да се убеждавам,че не съм права и да се поставя на нейно място, не успявам.Проблемът при нас,е че живеем заедно и тя винаги се е опитвала да ми се бърка,да ми помага дори и когато не съм търсила помощта й. За съжаление тя не разбра,че колкото и да се опитва не може да измести майка ми и от самото раждане започнаха да се натрупват негативите.
Сега се изяждам отвътре когато децата тичат при нея,когато мине покрай тях и им каже - Хайде в моята стая. Да не говорим,че те сами искат да ходят при нея.Не ги спирам,но ми е гадно
# 59
6 авг. 2009, 16:20 ч.
Не. Който иска, нека им се радва. Случвало се е голямата ми дъщеря да предпочита майка ми. Намирам за глупаво да се тръшкам заради това.
Виж целия пост
Препоръчани теми