Силата на мисълта

Mom, поздравления.
Аз пък не мога да плувам

П.С. Напълно е възможно "морето на живота" всъщност да е просто локва. Трябва да имаш очи да видиш, нали така?

Какво разбираш под вечен мир?Това понятие би обезсмислило и съществуването и еволюцията на всичко.

Вечен мир като вечен покой?

Аз поне в тази тема не видях някой да изопачава смисъла на думите...



Думите не са средствата, които ни правят умни или глупави. Мисълта е тази, която ни прави умни или глупави. А думите са просто средства за изразяване на мисълта, нищо повече. В произволен университет можеш да видиш изключително ерудирани преподаватели, които не могат ясно да си изкажат мисълта, но това не ги прави глупави, нали?



Под "натрапвам виждане" разбирам изцепка от сорта на заклеймяването на нещо, което не разбираш, като "лишено от смисъл". Истината не може да бъде постигната субективно. Тя може да се постигне само чрез изучаване и разбиране на различните гледни точки (по-назад другите потребители ти дадоха алегоричен пример за моста в този смисъл). Ако просто слагаш определения на чуждите мисли, сама се ограничаваш до твоята субективна истина, която в най-добрия случай ще бъде едностранчива, а в по-лошия - няма да бъде въобще истина.

Не мисля, че аз налагам монопол или ограничавам смисъла на думите . Всъщност като гледам непрестанните безсмислени караници по другите теми, си мисля, че аз съм един от най-толерантните потребители тук. Не съм твърдял, че мирът означава единствено "липса на военни действия". Предложих да бъде разгледан този аспект от мира (без претенции съответния аспект да обхваща цялато понятие за мир). Ако останалите потребители не са заинтересувани - да са живи и и здрави и просто да ми игнорират питането.



Значи не съм разбрал правилно темата - признавам чел съм само последните 6-7 страници, където основно се дебатираха религиозни трактовки за виждането ни за Бог, което за мен е един отделен аспект на цялата тема. Смятам, че че когато една тема е за силата на мисълта, нормално е темата да бъде отворена към обсъждане на всички аспекти на темата, а не само на отделни насоки. В такова виждане на мисълта, както в примера за отнемането на съпруга - не, определено не вярвам. Моето виждане за силата на мисълта вече го изложих, аргументирах го и стоя зад думите си.

Иначе се подразних не от критиката ти - в първия ти пост към мен нямаше такава, имаше само лепване на етикет "лишено от смисъл" без обосновка, което не е критика. Критика (градивна) е да кажеш не съм съгласен с това и това, защото аз смятам така и така, което се доказва от това и това. Ето, във втория ти пост към мен вече има аргументирана критика, за което ти благодаря - както виждаш аргументираната критика ни най-малко не поражда раздразнение (поне у мен ).



Нека не смесваме понятията. Анархизмът е учение, което изучава държавността, държавата. Моята мисъл беше насочена към цивилизацията, за която, както казах, е необходимо много повече от Бог и съдебна система (макар че и двете са необходими компоненти, просто не са достатъчни сами по себе си). Анархизмът няма отношение към цивилизацията, това учение разглежда държавата. Държавата е вече отделна тематика - естествено, че в повечето случаи, организирания ред (макар и съпътстван от нежелани явления като корупция) е предпочитан. В някои много редки случаи обаче, анархизмът е за предпочитане пред алтернативата. Подсказка: Ботев е бил заклет анархист и последовател на идеите на Михаил Бакунин.



Специално моят последен пост разглеждаше вечният мир като липса на война (нямах предвид духовните аспекти, за които каза mom). Ти така ли ме разбра? Защо мислиш, че това понятие би обезсмислило съществуването и еволюцията на всичко?

Вярвам на 100 % , защото съм го изпитала и ми се случва много пъти вече , за да сметна , че е чисто съвпадение .
При мен става въпрос за един конкретен човек ... и наистина , аз много го мисля и непрекъснато се сещам за него .
Забелязала съм , че има дни в които буквално не мисля за нищо друго .
Винаги , ама винаги след това той ми се обажда . Без естествено да има рееална причина за обаждането и то след като не сме се чували месеци наред .
Друг е въпроса , че аз правя всичко възможно да не го  мисля ... ама то на мислите не може да се заповяда 

Да не говоря колко силно усещам , ако нещо се случва с него .
Преди месеци няколко дни бях като болна , а една конкретна вечер не можах да заспя изобщо . На другия ден разбрах , че е претърпял тежка катастрофа Слава Богу - без сериозни последици .

filikam,разбрах те.Но мисля че един такъв мир би могъл да съществтува само и единствено при едно високо еволюирало общество развило съзнанието си от индивидуално,до колективно такова...А нашето не е такова,всъщност имаме много да учим,а както знаем от грешките се учим най-добре.Войни е имало и ще продължава да има.Земята е училище,което не можеш да изкараш докрай само с любимите си предмети.Трябва да изучиш и нелюбимите

В открито море , ама без посока.

Чувала ли си за пещерата на Платон?
Ето линк на английски с анимация и много добро обяснение  

http://www.youtube.com/watch?v=d2afuTvUzBQ

Гледам тук се разискват много философски въпроси и се чудя колко от разискващите ги всъщност имат понятие от философия и философски категории


Според мен не може.
Ако разгледаме Платон и представата му за душата като състояща се от Разум, Воля и Желание и как Разумът управлява Желанието с помощта на Волята (или с думи прости с помощта на волята успяваме да потиснем постоянните си щения) и погледнем теорията на Макиавели, че хората по природа са зли, подтиквани единствено и само от низките си страсти, желанието за борба, конкуренция, повече власт и блага ... стигаме до извода, че естественото състояние на човека е войната.
Според Макиавели хората използват Разума си, за да намират начини да задоволят прищявките на Желанията си, които са желания за власт, територия, блага или пък елементарни физически нужди като храна и секс.
А държавата е онзи изход от ситуацията, който позволява на група излъчени от общността хора (или в идеалния случай само 1 човек) да управлява всички останали и подържа ред, защото ако няма организация, в която всеки да жертва част от свободите си (а именно да се държи по естествения за човека начин - агресивно и във война) в името на сигурността - хората ще са в постоянен конфликт, постоянна война, постоянна битка.
А това е животозастрашаващо.
Нещо такова виждаме в момента в България - държавата не изпълнява функцията си да поддържа реда, справедливостта и сигурността на гражданите, налице са множество груби престъпления над личността - убийства, кражби, изнасилвания, чат-пат виждаме саморазправи ... а това е резултат от слабия контрол от страна на държавата.
Когато няма контрол, хората проявяват естествената си зла природа и изпадат в естественото човешко състояние - война (пряко и преносно).
В заключение на философската ми пледоария ще цитирам Хобс и любим момент от "Левиатан"... когато няма закон, не може да съществува несправедливост, защото няма норма, която да покаже кое е справедливото.

Не е задължително да е положителна мисъл, за да се прояви нейната сила
"Урочасването" е пример за проява на отрицателна мисъл
Абе то и понятията положителен и отрицателен са субективни, така че ...
За теб може да е положително, че си случила на мъж, но за завистливата ти приятелка ще е нещо доста отрицателно 

Знаеш ли, ако всички бяха залагали на доброто, хората нямаше да знаят кое е добро и кое зло.
Защото не можеш да разбереш какво е добро, ако нямаш представа за злото.
А не можеш да имаш представа за злото, ако то никога не се е проявявало.
Светът далеч не е идеално местенце, където царят само хармония, всеобщо щастие и блаженство.
И то не е такова не защото хората не искат да бъде, а защото това не е естественото състояние на нещата.
Има две основни теории - според Аристотел и Платон хората са изначално добри и това е естественото състояние на нещата, но според Макиавели и други след него е точно обратното.
Хората са изначално зли (разбирай водени не от морални норми, усвоени с годините житейски опит), водени от първичните си желания, които са единственото вродено нещо в нас.
За което споменах в по-предния си пост

O, не всички желания се изпълняват, но когато се изпълнят ... е много важно формулировката да е правилна
Иначе става малко тъпо така ... какво си пожелах, пък какво получих.
Пример - пожелаваш си да спечелиш от тотото, ползваш силата на мисълта усилено и ежедневно, абе правиш всичко по правилата.
Вселената решава един ден да ти се усмихне късмета, печелиш тотото и докато скачаш от радост и празнуваш споходилото те щастие:
1) се натравяш с гъбите от манджата в луксозния ресторант и
1, 1) те спасяват
1, 2) не те спасяват
2) излизаш от бара, качваш се в такси и нейде по трасето до у вас те отнася някой пиян шофьор
2, 1) спасяват те, но си с множество операции или оставаш инвалид
2, 2) не те спасяват
3) купуваш си последен модел техника, обзавеждаш си дома за чудо и приказ и скоро след това пожар изпепелява всичко
4) разболяваш се от злокачествено заболяване и умираш преди да си се порадвал на парите си ...

и така нататък възможни неприятни сценарии, които не си предвидила в желанието си
Всичко си има цена
Неслучайно хората казват - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне.

Само,че не е така.Това е несъзнателно понякога.Някои хора се радват на детето ти например и без да искат са го урочасали....То е като прекалената радост ,носи след нея сълзи....Не мисля,че винаги е умишлено и породено от отрицателна мисъл.Аз като малка пеех по концерти и много ми се радваха.Вечер ,като се приберях вечно ме болеше глава и то така,че умирах от болка.Със светена вода всичко минаваше....
Имаш предвид,че може да е от завист ли?Незнам-не съм много веща в тези неща,а и не ме интересува,но човек носи в себе си както положителна ,така и отрицателна енергия.Понякога несъзнатлно изливаме или от едната или от другата без да си даваме сметка,какво точно се случва около нас.

На мен една баба, при която бях водила сина си - бебе да му бае, ми каза, че аз и майка ми сме го урочасали от радост 

Несъзнателното също е мисъл  
Иначе да, завистта е също пример.
Може би несъзнателното урочасване е проява на неосъзната завист?  
На мен също ми се случи нещо подобно веднъж като след твоя концерт  
Предполагам това е негативна енергия, съзнателна или не, която е "пробила" защитния ти механизъм.
Какво да кажем за всички черни, сиви и изобщо лоши магии (независимо че някои тук не вярват в тези неща) - те също са проява на отрицателна сила на мисълта.

Дааа, бе  , аз не съм завиждала на сина си, че е сладко бебе  . Някакси не виждам логика. Но пък знае ли човек