Моята дилема...

Мими, на твое място бих си седяла в Търново с дъщерята. Като си дойде мъжът ти се радвайте един на друг и си харчете заедно изкараните пари. През другите дни  се занимавай с детето и себе си. Все пак тя е достатъчно голяма за да ти бъде другарче. Това са годините, в които сте двете. След 4-5 г. тя ще си има приятели, компании и само ще се прибира да спи в къщи. Сега може да ходите заедно на кино, магазини, разходки. Да посрещате нейни приятелки и да ги опознаеш. Работните дни минават много бързо - утре е понеделник, а докато се огледаш - вече е петък на обяд.
За София са ти писали - мръсно, задръстено. Няма смисъл да се забиваш в някоя квартира и да правите сметка на всеки лев. Работа вече се намира по-трудно. Просто хората си седят на д-то и по-рядко напускат. Добре ли ще ти бъде да водиш и връщаш детето от у-ще и да пазаруваш. Това си е чисто пенсионерско съществуване. Накрая мъжа да се прибере в 20.00 изцеден от работа и задръствания  и  да се скарате от безпаричие.
Доскоро мъжа ми работеше 3 дни от 10 до 2-3 ч. на другата нощ. Аз излизам за работа в 8 ч. - и тия три дни си говорехме само по тел. Вярно, като се прибере по нощите усещам, че някой ляга в кревата и до там.  Трите вечери си гледах филми по мое желание, ходех след работа по магазините и времето минаваше бързо. Дъщерята вече е голяма, работи и си има приятел. Завърта се в къщи не всяка вечер и си ляга в стаята. Как искам пак да е на 10 г. и да имам време и пари за нея, но годините не се връщат.
Дори и да си в София, ако той иска ще ти изневерява и ти ще си последната разбрала.
За това просто не мисли такива работи - ревността е болестно състояние.  Гледай си детето и си живей живота, а петък идва бързо.

И аз мисля, че се държиш като разглезено дете има толкова семейства в това положение, че и по зле (съпруги на моряци например) Ако отидеш в София пък поне в началото ще се депресираш от липса на приятели, семейство и всичко с което си свикнала в В.Търново, погледни по оптимистично на нещата намери си хоби излизай на кафе с приятелки и все неща, които не можеш да правиш когато любимия е при теб  Аз виждам съпруга си веднъж седмично за 6 месеца и след това си е вкъщи постоянно за 3 месеца, при това съм в друга държава, случвало се е и изобщо да не го виждам цели 6 месеца, не съм умряла нито съм депресирана  Научих се да живея и така, ходя на работа, записах магистратура, ходя на уроци по тенис, излизам с приятелки, сама с детето по паркове и т.н а като се видим със мъжа ми все едно сме токущо влюбени, нямаме време да се скараме гледаме се с едни изгарящи погледи, а сме от 8 години заедно  Мисли позитивно и, че това е само временно все пак 

Абе жена,че ти си за завиждане

Мъжът ми дори и в Зинзибар да отиде - отивам и аз! Едно семейство затова е семейство - за да са заедно членовете му. Парите никога не са стояли на първо място при нас. Голяма работа, че ще поживееш на квартира. Аз дори се сещам с много топли чувства за годините, прекарани на квартира с мъжа ми. Пък и работа се намира навсякъде, а в София още повече.

да бе, то много лесно така- като ваденка - представи си че работата на мъжът и след една година увисне - така както се е появила - дай, и тя да си загуби нейната, че и детето да подмятат. и ако мъжът е на работа изискваща постоянни командировки на различни места?- ти работиш ли? и как си представяш да следваш мъж моряк - или предварително си ги изключила от списъка с евентуални съпрузи

И аз почвам да се чудя за поредната ти тема Мими! Стига вече рева,не си единствена в това положение! А преди ти беше тежко,че нямате 10 лв...Щом за 10 год не сте си омръзнали-ок,ама ако сте заедно постоянно хич няма да се целувате като младоженси,всеки има нужда от малко лично пространство. Пък ако толкова не можете един без друг отивай в София! какво толкова има на тая София бе...Мръсна била,шумна била,нямала приятели..те познанствата се създават,а хич да не познаваш никой нали целта ти е да сте заедно,работа нямало...верно е криза,ама хич да няма работа,айде моля! И детето ти е голямо,питай мен,аз например искам в София,ама няма детски ясли градини..

Позна. Мъж моряк, тираджия, гурбетчия и тем подобни са извън категорията от мъже, с които бих искала да споделям живота си   Съответно моят мъж не упражнява нито една от споменатите професии. Как не бих стояла като кукувица месеци наред... Не всички сме устроени по един и същи начин. Всеки има свое виждане за семейство, ценности и приоритети. Ако смяташ, че се изживявам като ваденка - нали това е смисълът на брака, съжителството, партньорството - ЗАЕДНО и в добро и лошо, и в бедност, и в болест и там каквото беше.
Авторката иска мнения и съвети и всеки си изказва гледната точка.

не казвай голяма дума... щото и в болест и в здраве - не е едно и също- ако нямаш пари за лекарства на детето ще го изпратиш и в "дън гори тилелейски"  - сори за спама - ама не се сдържах, пък то и от видин - където и да отидеш все е по-добре...

Защо подкокоросвате жената? Какви са тези идилични картини?
Едно семейство, което не живее комфортно (говоря за душевен и материален комфорт) бавно и полека се разпада.
Ще си зареже дома, работата, приятелите и спокойствието и ще се метне в тая лудница.
Ако не се получи адаптирането и веднага, ако работата, която намери е по-лоша и по-неприятна, ако детето не свикне с новото училище....
Ще му натяква за жертвата, която е направила и ще се карат като врагове.
Чудя се как с лека ръка давате съвети. "Зарежи всичко и замини!" Глупости!
Човекът не е в Занзибар, а на 200 километра от Търново и се прибира всяка седмица. В три от седем възможни дни те са заедно. И са повече заедно от някои, които се завиват с един юрган седем дни в седмицата.

Към авторката: Стегни се, "сложи кантара" и без да се глезиш и пъшкаш, като ня'ква тиква, премисли какво точно искаш и какво можеш да пожертваш.
Ако прецениш, че си готова да замениш дома си с анонимна квартира - събирай бохчите и добре дошла в лудницата.
Ако държиш на дома си - сядай си на дупето и не се вкарвай в турски сериал!
.

Жалка картинка  А това за Видин беше върха на наглостта, но нищо - нали не умееш да се сдържаш, та затова се оака с изказването си.
Бабилия, никой не подкокоросва жената. Всеки си изказва личното мнение. Ако дамата не искаше мнения, нямаше да пуска тема тук. Ако картината ти се струва идилична, то това е напълно нормално за възрастта ми. След 30 години може пък и да си променя мнението. Сега изразявам това, което мисля и което чувствам. В крайна сметка авторката има мъж, с който да обсъди ситуацията и надали ще се повлияе 100% от нашите компетентни съвети.

Благодаря Ви за мненията. Съгласна съм с всички , че трябва да се стегна и да не се държа като глезла. Това направих тази вечер. Излязохме с детето разходихме се, хапнахме и ето вечерта мина. Говорихме си с баща и по телефона и той ни каза, че като е работил събота и неделя сега ще си дойде в сряда вечер. На този етап аз мисля да послушам разума си - да останем в Търново , според нас ще е по добре за детето.

Радвам се за теб!   

Мими, и за тримата така е по-добре. До сряда имаш време за дъщерята. После - мъжа е твой,  а  на детето да се радва бабата.
Радвай се, че  имаш добър и грижовен мъж и използвай пълноценно времето и с него и с момичето. Поне с нея имаш още няколко години. После и тя ще бъде с нейна компания. Още е кротка и ще  ходи с тебе с удоволствие.

    Благадаря! Знам, че трябва да спра да си пълня главата с глупости и да се вкарвам сава във филми. На този етап това е начина да живеем добре и да запазим тръпката.

Може ли да задам един въпрос! Не се сърди,но заради кого избираш да останеш в Търново?! Заради тръпката,заради детето или заради своите собствени ?НЕ го приемай като заяждане или упрек,просто си питам!