Моята дилема...

А моята дилема е следната: мога да отида при съпруга ми, да изкарвам повече пари, но не мога да си взема децата там? Та кое бихте избрали, при мъжа или със децата?? децата са малки.... и трябва да сме разделени по 6-7 месеца...
Хайде да не се оплакваме за 4 дни в седмицата.... уикенд заедно и достатъчно пари за  нормален живот....

Бих избрала децата. Все пак сме възрастни хора.

Ако няма как да сме събрани накуп, то без да се замисля, бих предпочела децата!
Не мога да си представя да се отделя дори и един ден от детенцето си 

Въпроса беше риторичен , и аз си избрах детето...Но мъжът ми още не може да ме разбере или да ми прости че съм го "изоставила" сам да се блъска за "нормален живот"...Авторката поне има подкрепата на съпруга си и уверението че нещата ще се наредят...
Разни хора, разни идеали, както сте го казали по-горе....

Пред авторката не стои дилемата той или детето все пак. Защото, както вече бях писала, казах, че ще последвам мъжа си навсякъде. Обаче, ако нещата стоят така, че не може да взема детето - сори мъжО, ама ще устискам и без теб 

Много черни картини рисувате при преместването на жената и детето от Търново в София!

Добре де, този мъж като е в София, нали пак плаща за да спи някъде предполагам. Ще плащат малко повече за по-голяма квартира и ще са заедно. Ще спестят парите които той дава за път всяка седмица, ще плащат само едни разходи през седмицата. Жената може да си намери хубава работа, може да дадът жилището в Търново под наем.  Изобщо има много варианти.  На мен въобще не ми се вижда толкова сложно да се преместят цялото семейство в София. 

Аз бих се преместила навсякъде. Веднъж като се направи голямата крачка на преместването, разбираш че не е толкова страшно и сложно.

Но ако авторката няма желание за промяна, винаги ще намери причина да не я направи. И може би за нея така е по-добре.

А бе айде да не ставам и аз крайна, ама хич не си права.
Като изкараш на хляб и чубрица няколко месеца, веднага ще го пратиш пак по командировките. Това вярно е само във филмите дето си живеели мизерно, но щастливо. Ако е въпросна избор между спокойно т.е. порядъчно и охолно, може да се замисли човек, но ако трябва да се избира между мизерията и някакъв по-спокоен живот ......

Каква мизерия в случая  
Първо магазина за бельо беше елементарен пример за работа, но дори да приемем, че ще работи в такъв - извини ме, но работно време до 8 почти няма, обикновено е до 6 или 7. Пък и има избор - на едното място като не я устройва - търси друго. Това не е едно време с липсата на работа, сега работа има. Пък и когато човек иска и му се налага да работи, защото има семейство и е притиснат -не е особено претенциозен. И варианта да работи макар до по-късно, но да се прибере при съпруга си и детето си е много по-нормален от варианта да живее на 300 км от половинката и да се виждат през уикендите. Семейството е семейство - за да бъдат заедно хората, да се обичат, да се подкрепят, да посрещат ежедневието заедно!
Уточнявам - поста ми е към авторката и всички, които смятат, че не е проблем да се живее отделно 

Поста на Ирина беше насочен към мен
Предполагам, че звуча така, сякаш живея в розов балон
Разбирам и едната и другата гледна точка, наясно съм, че приоритетите на хората са различни, напълно разбирам и какво е имала предвид Ирина.
Позицията ми е такава, защото съм имала възможността да тествам всички опции. Това не я прави нито правилната, нито погрешната. Тя е просто моята   
 

Според мен проблемът на авторката дори не е финансов. Някой по-горе беше споменал, че с парите за път на половинката и наема, който сега той плаща в София, семейството спокойно може да си наеме удобно жилище в София - абсолютно е така. Биха могли да са заедно.
Обаче...
Страховете са голяма работа. Дали ще се приспособи тя там? Дали ще си намери работа, която да я устройва откъм заплата и работно време? Дали ще има поне един човек, с който да може да си каже 2 приказки, или ще е безкрайно самотна? А детето как ще се чувства, ще свикне ли? Кой ще е с щерката, докато мама и татко са на работа, в тоя голям град как ще ходи малката, само на 10 години, на училище, съвсем сама?
И още и още...
С една дума - да остави ли питомното, за да гони дивото?
Този път, по изключение, мнението ми е - стой си при питомното! Описната ситуация изобщо не е толкова лоша. Половината време сте заедно, другата половина я посвети на себе си и детето. Сега е момента да отделиш време за самоосъвършенстване, за хобито си, да научиш нещо ново. Ако наистина паричките са повечко, експериментирай с някаква подмладяваща терапия, тръгни на спорт за да се постегнеш (няма как една жена на 30 да е абсолютно съвършена, все има какво да се поправи  ), забавлявай се. Спри да висиш по терасата, намери си старите приятелки. Времето минава. Ситуацията е временна. Накрая ще се окаже, че вместо да избодете очи сте изписали вежди 
Поне така смята вечния оптимист. Когато съдбата ти поднесе лимони, направи си лимонада!   

Значи да ходи на фитнес и да пие по цял ден кафенца с приятели е по-добрия вариант , отколкото да бъде с мъжа си 

Ами аз не виждам вариант да бъде по цял ден с мъжа си  ... поправете ме ако греша. Мъжът и ще си ходи на работа, а тя ще има няколко месеца период на адаптация, в който ще бъде сама по цял ден, без приятели, без работа, в непознат град. Защото хубава работа не се намира от днес за утре, дори и в София 
И какво излиза - сама, изнервена, ще го дебне да се прибере и ще си го изкарва на него. Точно се аклиматизират - и тя и детето - и ще дойде време да отварят търновския офис, ааайде наобратно. Кому е нужно?
Разбира се авторката е голям човек с глава на раменете си, сама ще прецени плюсовете и минусите на всеки от вариантите според собствените си критерии.

Каква е тая адаптация месеци наред 
Мисля, че по-важното е да вземат решение какво ще правят с детето - ще ходи ли на градина - най-вероятно не, защото държавните са претъпкани и се кандидатстваше отдавна. Остава частна или детегледачка. Мъжа е на място - ще се поинтересува. Същото се отнася до жилището - има ли нужда за местене в по-голямо или не. Наеми - бол.
А това, че дори да стои вкъщи с детето няколко месеца и ако това я доведе до депресия и да си го изкарва на мъжа си - извини ме, но звучи несериозно. По тая логика всяка жена с дете и без приятели трябва да е истеричка.