И повечето жени без приятели и с деца са истерички, да. Пък ако и прикрити - който не вярва, да пита мъжете им

Относно адаптацията - който не е минал през това, не знае. Пък и всеки за себе си, един се адаптира за дни, друг - с години, само можем да гадаем какъв е случаят на авторката, но като гледам колко се чуди дали да последва мъжа си, явно не се втурва през глава към новото и неизвестното.
Аз лично, когато се преместих в София, макар и само на 18, когато би трябвало да е по-лесно, страдах месеци наред. Като се замисля, от октомври до март бях като в небрано лозе, спомням си точно, защото през март осъзнах, пътувайки към София, че чакам с нетърспение да се обадя на новите си приятели и да се видим. А на 30 (там някъде трябва да е авторката с толкова голямо дете), без среда (работа, университет, нещо, каквото и да било!), сама... не ми се мисли.
Не че е невъзможно, въпросът е дали си струва. Дали всички ще се чувстват по-добре, когато просто спят под един покрив 7 дни в седмицата.

Ако имаше опция 3 дни да е само с мен, пък макар и в другото време да е в чужд град, щях да съм с 2 ръце за.
