Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Марианка, тая пътека която са утъпкали хората в чужбина са я упоъткали както и вие. И черпете опита наготово а не се ядосвайте и борете с неща които неможе да преборите.
И пътя по пътеката се казва ФОНДАЦИИ и БЛАГОТВОРИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА.
Средствата за допълнителни занятия на децата, усведомяване на родители и учители идват от там. Майките на децата в спектъра печатаме брошури като луди, събираме пари за обучение на учители и т.н. Който каквото може - ако ще дори да забавлява децата, докато мамите правят картички, които се продават с цел набиране на средства...

След диагнозата тук можеш да получиш такава безплатна бброшура - напечатана със средствата на другите родители с дете с аутизъм. Има групи които се събират веднъж месечно - решава се как да се помага на хората без средства... с елементарни неща - като при кой специалист да отидат, какво могат у дома да направят и т.н. дават им се знанията наготово.
Събират се и пари за лектори които ходат и обучават учителите в училищата как да работят с такива деца. Хора с много титли пред името/дали ще е психолог, лигопед или спец. педагогняма занчение/, да внушават респект и директорите на училищата си викат, ааааа,ммм спонсориран безплатен семинар...че и диплома за завършен такъв дават, я да пратим 5-6 учителя там. Никой не пита че дипломите сме направили ние мамите:) в тях пише че са завършили 3-5 дневно обучение за работа с деца с ХАДВ примерно...
Фондациите набират пари за терапии на децата в нужда, пари се набират за терапевти в специализираните училища, за оборудване там, за такси на децата за училище(а тук те не са никак ниски)

Един директор и един учител, посетил 3 дневен "курс" за работа с деца с обучителни проблеми, дори и със смешна "диплома" (напечатана на офис принтера на някоя мама докато шефа и е излязал) след тези 3 дена ще знае, че няма нищо страшно да обучаваш таквоа дете.как да подходи в "страшна" ситуация или как да усмири агресора, или да привлече вниманието на детето и т.н.  Отгоре отгоре, но първата стъпка е направена...

За да се наложи интеграцията трябват години, и вярно, едва ли ще огрее вашите деца, но ще сте утъпкали пътеката за тези след вас.
Без да се карате и разправяте.

И повярвай ми - безплатен "семинар" организиран от фондация ше привлече повече вниманието на директорите да слушатт орколкото такъв наложен им от министерството на образованието. Тогава той е просто поредната "невъзможна простотия" която им налагат....
Друго звучи"вашето училище беше след избраните да се възползва от семинара еди какъв си, като заплащането на обучението на 3-ма избрани от вас начални учители ще се поеме от организация еди коя си. А ако останат довлнни току виж следващатата година решили да си го заплатят

Та галете ги с перцето, не със ръжена

Та след посещение на подобен семинар учителката вместо да си загуби за цяло лято съня ще знае какво я очаква и няма да си представя чудовища и водни духове нали?

В града където живея има едно частно училище за аутисти . Изцяло поддържано от фондации. Проверявахме там - казаха ми мин. 4 години ще чакаме за място 
учлилището "гледа" 120 деца от 1ви до 12 клас. Интегрирани успешно, терапевтирани и социализирани - тамошниоте деца  играят науж, правят театри и т.н. - няма да предположиш че имат проблем... Е да ама 120 деца от 6 до 18 години, на град който е повече жители отколкото е БГ идва малко. Но е начало. Основали са го родители, които така и не са успели да си интегрират детето на времето  в училище...Сега го правят, за чуждите деца. И съм сигурна, че се чувстват полезни и щастливи. в това училище се провеждат семинари, обучения на други учители, дават се насоки за работа в масовите класове и т.н. Средствата идват само от дарения. Когато и колкото може.
Все пак семинар където са обучили 3ма начални учителя за 1 година е повече от нито един.
това са все пак ПОНЕ 3 деца които ще могат да се интегрират с помощтта на тези начални учители по-добре.

me4ta22 ,

Наредба 1 предвижда завършване с качествена оценка в случаите, когато децата не могат да покрият държавните образователни изисквания. ЗАВЪРШВАНЕТО НА КЛАС С КАЧЕСТВЕНА ОЦЕНКА НЕ Е ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ, А ЗАВЪРШВАНЕ НА КЛАС, С КОЕТО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА ДОКУМЕНТ ЗА ЗАВЪРШЕНА СТЕПЕН, а то се прилага САМО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ДЕТЕТО НЕ ПОКРИЕ ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ.
Ето какво предвижда наредба 1:

Чл. 8. (1) Децата и учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми, но постигат държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка и за учебното съдържание, продължават обучението си по програмите на съответната детска градина или по училищния учебен план и учебните програми на съответното училище и получават удостоверение за завършена подготвителна група/подготвителен клас или документ за завършен клас, етап или степен на образование съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.
(2) Учениците със специални образователни потребности, които са завършили обучението си за етап или степен на образование по индивидуални образователни програми, но не са постигнали държавното образователно изискване за учебното съдържание, получават удостоверение за завършен клас, а завършилите ХII клас - удостоверение за завършен гимназиален етап, съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.

В ПОМОЩНИТЕ УЧИЛИЩА ДЕЦАТА НЕ ПОЛУЧАВАТ ДОКУМЕНТ ЗА ЗАВЪРШЕНА СТЕПЕН, А САМО ЗА ЗАВЪРШЕН КЛАС, НЕЗАВИСИМО ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ, КОИТО СА ПОСТИГНАЛИ!
Това означава, че след завършване на помощно училище, детето не може да продължи образованието, защото няма завършена Степен на образование.

Никой не може да накара родителя насила да запише детето си в едно или в друго училище, изборът е изцяло на родителя, от който детето или печели или страда, тъй като не може само да си избере пътя.

Марианка,

Много дискретно си казала това, което си искала, а то е, че и без това борбата ни по пътя на интеграцията е жестока, а пътя е трънлив, тук, в бг и меко казано, е вредно, да излиза, че ние, родителите на деца от аутистичния спектър в БГ не сме сигурни, че искаме децата ни да се интегрират.
Болшинството от белите държави са минали през това, през което ние сега минаваме, през 70- те години, сега пътеките са утъпкани и никой не разсъждава върху това има или не - нужда от интеграция.

Разбирам, че е възможно родители на деца в норма, да не познават добре нормативната уредба в областта на образованието, защото децата им се справят и няма нужда да познават законодателството, но родителите на деца със СОП в бг, където все още нищо не е уредено и за всяко нещо, което е написано на хартия, трябва да се борим, за да се приложи, най- малкото е в ущърб на децата ни, да не познаваме в детайли нормативната уредба.

Законодателството, което, ние , родителите на деца със СОП, трябва да познаваме подробно, е:

НАРЕДБА № 1 ОТ 23 ЯНУАРИ 2009 Г. ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ И/ИЛИ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ:
http://www.ciela.net/FreeStateGazette/OpenDoc.aspx?id=0&idna … AF09E&idstr=0

Закона за народната просвета:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … /zkn_prosveta.pdf

Правилник за прилагане на закона за народната просвета:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … _zkn_prosveta.pdf

НАРЕДБА No 5 от 14 май 2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета
(обн.,ДВ,бр.51 от 21 май 2002 г.; изм. и доп.,бр.83 от 24 септември 2004 г.)- интересува ни в частта му- определяне броя на ресурсните учители и нормите за броя на ученици в групи и класове:
http://law.dir.bg/reference.php?f=n5mon-02

ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА
ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС
СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … nite_centrove.pdf

ПРОГРАМА „ЗАЕТОСТ НА УЧИТЕЛИ В ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ”:
http://www.az.government.bg/Projects/Prog/OtherProg/UchiteliUvr.htm

Деска, естествено, че са я утъпкали хора с много труд.
Неистово се борим и ние, наистина.
Кезая влезе в парламента и се опита да убеди господата, че имаме спешна нужда от промяна и помощ.
Сега успя да се види и с новия министър на образованието. На самата мен пък не ми беше никак лесно да разкажа своята лична история пред толкова голяма аудитория. Но го направих, и не само заради моето дете, а заради всичките наши деца.
Борим се със зъби и нокти интеграцията в Бг да не е само на думи. А да започне да се осъществява. Като във всички нормални държави.

И сега като ви чета, какво излиза? Че незнаем какво искаме. Че незнаем дали искаме да си интегрираме децата или не? Смятаме че тяхното място е единствено и само в помощните училища? Че трябва да бъдат изолирани? Какво искаме всъщност?
И ако някой сега ни чете, ще се хване за главата. Излиза, че ние, майките на специални деца не знаем искаме ли интеграция, а се опитваме да накараме родителите на деца в норма, учителите, директорите, министъра да ни разбере. Какво правим изобщо?
Не е ли по-удачно да се обединим в усилията си, вместо да си противоречим, да заставаме една срещу друга с идеи, които трудно ще се постигнат в Бг. Не казвам, че идеите са лоши, но за да се стигне до тях, първо трябва да стъпим на това, което имаме като база, да го доразвием и усъвършенстваме. Няма какво да се лъжем. Бюджетът е ограничен и едва ли някой ще започне изведнъж да строи нови училища или да отпуска средства за специални групи в масовите такива. Макар за мен това да не е интеграция, поради разделението, което пак ще си съществува. Но всеки го разбира по различен начин.

Деси, аз ти благодаря, но точно сега се чувствам по-изплашена от всякога. Радвам се, че не ми личи и се надявам наистина да съм станала по-борбена и силна. А ти си стой за сега там, в Бг е пълна каша. Ако можех, бих напуснала страната си, честно.  

Съжелявам ако съм обидила някой в темата.Но аз не мисля,че ако някой ни чете ще си помисли,че ние не искаме да интегрираме децата си.И едва ли някой тук смята,че мястото на детето му е в помощно училище.Съгласна съм с това,че има една наредба и първата цел и най реално осъществима за момента е написаното в нея да стане реалност.Това не го успорвам.И нямам думи да изразя благодарноста си на всички майки,които се борят за това,защото освен за своите те го правят и за нашите и за всички деца с СОП в Бг.Благодаря Ви.Но мисля,че освен това ние тук обсъждахме по принцип всички начини и пътища за интеграция на всички деца с СОП.И както в другите страни пътят е утъпкан и всичко е ясно така се надявам и тук да стане макар,че нашите деца няма да ги обхване.И както в другите страни има специални у-ща,има и спец. паралелки в масовите у-ща така някой ден това трябва да го има и тук.И там ги има,защото всички деца с СОП са различни и с различни нужди.И има всякакви у-ща и варианти за интеграция точно,защото има нужда от тях.Децата с СОП в другите страни са като децата с СОП в Бг.И за това и тук има нужда от такива у-ща.И ако едно дете след оценка от специалисти не е готово за масово у-ще ще го препратят към специално такова и целта на това специално у-ще е точно,за да подготви детето след година-две-три да отиде в масовото у-ще.Защото има деца с различни дефицити,има деца при които пълната интеграция в масово у-ще не може да стане изведнъж и целта на всички тези варианти е да го подготвят за пълна интеграция.Специално у-ще не е присъда,а помощ.И мисля,че направихме разликата от помощно и специално.В помощното не се получава степен на образование,но в специалното при покриване на изискванията има завършена степен.И разбирам,че да стане това в Бг ще минат години.Отново ще напиша,че не искам да споря.Искам просто да говорим за интеграция въобще такава каквато я има в нормалните страни именно,защото има нужда от нея.И ако единствения начин това да стане е благотворителност значи,че в Бг никога няма да имаме варианти за всички деца с СОП.Защото думата благотворителност в Българие има значение също като думата интеграция т.е. НИЩО

Много ми хареса описанието на родителският актив при вас Деси.Ама много.
И много се депресирах, защото тук това никога няма да стане.Защото ние сме кофти хора.Самите родители сме кофти хора.Всяка една от нас се бори за себе си.Нямаме никаква организация, защото ни е силен балканския манталитет.Аз да си призная поддържам контакти с много малко майки, и то на принципа - лично приятелство.Може би подбирам неволно контактите си с майки на деца с които децата ми имат търпимост.Май само с Рени и Валенцето предем, защото децата ни са приятели  .С други родители се чувам чат пат, но в никакъв случай не може да се каже, че правим нещо освен да обменим малко информация или едно как си, оооооооооооо, много гадно, верно ли, оооооооооооо и нищо повече.Май трябва да ме е срам, ама не се чувствам особено засрамена - такъв ми е манталитета 
Имаше един семинар в Симеоново в центъра на Мина.Платен разбира се, за родители???????????????Парите от този семинар надали са отишли за брошурки?Имаше кампания от Биг Брадър за набиране на средства за информационна кампания от името на центъра на Стамболийски, и паралелно с това за центъра на Мина за плащане на наема на сградата на частния център????????Парите от Биг Брадър се разделиха на две, защото организациите и кампаниите са две.От Карин дом имаше трета кампания?Ами ние просто си дърпаме чергата всеки за себе си.
Мисля, че от тук трябва да почнем - от обединяване, и от обща кауза.Да мислим като едно цяло и да работим като екип.
Сега ще ме нападнете естествено - давайте.Тук сме силни като си чешем пръстите на клавиатурата, а иначе сме изтривалки навън  

Meчта, много си права, че децата ни имат различни нужди. Така е! За това и винаги съм била против да се закрият помощните училища, защото в Бг няма друга тяхна алтернатива.   Но и да не се пречи на тези, които са готови за интеграция в масови училища или може да се опита (защото всяко дете има право на това) да бъдат интегрирани. А не още от вратата на училището да те посрещат недрожелюбно и с обидни думи. И да гледат на детето ти като на прокажено. Нека първо му дадат шанс, да го видят реално как се справя. Предполагам, че когато кажат примерно на Деси, че детето и е за масово училище, там никой няма да и къса нервите, да се опитва да и върне детето, да измисли хиляди причини, че не е желно в това училище. Давам пример с нея, защото тя е единствената майка от чужбина, която пише тук.

Мечта, никой не си обидила. Всеки има право на мнение. Но в един момент наистина се замислих какво искаме всъщност?
Иначе е повече от ясно, че това, което се случва в другите страни, при нас скоро няма да стане.   И като гледам така май и там всеки си прави интеграцията според разбиранията си. Във Финландия децата със СОП влизат в масовото училище с персонален педагог. Той не му е 'зачислен' завинаги, а само до момента, в който детето е съвсем готово да остане само. Дори Фриг беше споменала, че имало и деца ментори за всяко такова детенце, но този вариант постепенно отпаднал, поради изоставане на самото дете ментор от учебния процес. Ясно е, че и там някога са се учили на интеграция на принципа проба-грешка.

Катина, никой няма да те яде. Признавам с ръка на сърце, че съм една голяма изтривалка на вън, макар да не съм много сигурна какъв смисъл влагаш. Такава съм, така се чувствам, щото никой в малкото ни градче не изгаря от желание да контактува с мен и детето ми, контактите ми с хората са сведени до минимум, поради същата причина. Виждам се точно с една приятелка, която приема нормално детето ми, нейното детет също. Тя е майка на деца в норма. За съжаление нямам контакти с майки на деца със СОП, за да обменяме опит. Тук ме сочат с пръст като тази дето не си е оставила детето в дом, ами се мъчи да го гледа. Ако щете вярвайте и това чух за себе си. Е как да не се затворя в себе си и да се чувствам като изтривалка?

По отношение на обединението. Аз самата съм член на една организация на майки  с дечица със СОП. Не искам да описвам колко сме безсилни. Средства няма от къде да намерим, освен да извадим от собствения си джоб. Никой не иска да ни чуе и види. Иначе имаме прекрасни идеи. И така постепенно отчаянието ни нападна и сбирките се разредиха...
Подобно е положението с много други подобни организации.
Не мисл обаче, че ако някой се бори в момента за нещо, го прави само за себе си и детето си. Прави го за своето, но и за нашите деца, защото всички имаме еднаква съдба. Еднакво зле посрещат децата в училищата ни, еднакви са терзанията и болката ни.
Ето и Мечта го е усетила, когато е трябвало да попита в няколко училища за детето си. Грозна е реалността тук, това е.

П.П. Като се замисля, и зад клавиатурата не съм много силна. Не мога да се изразявам добре, правя правописни грешки и съм неразбираема за четене.

Катина, няма защо да те нападаме, на мен много ми харесаха последните ти 2 постинга.
Но си мисля, че това, което правим не е дърпане на чергата, а преодоляване на собствените ни комлекси. Да тръгне детето на 7 годиин, да бъде във всички часове в училище, да ходи на детска градина от 8 до 17, така сме учени години наред и ако нещо не е в този ред ни стресира. Та първо трябва да се променим в тази посока и може би ще видим и алтернативите.
За парите от кампаниите - по принцип си права, но и двата центъра на Стамболийски и в Симеоново имат нужда от пари за издръжка и не можем да виним толкова хората, а е възможно и нищо да не са им превели още. И аз съм възмутена, колко НПО има в БГ и защо никой не се заема с проблема на деца. Дори и една брошура не е издадена. Възможно е и да е издадена, но да не е разпространена и тук майките можем да помогнем в разпространението. Спомням си, че имаше една безплатна игра "Приобщи човече" и авторите ни бяха помолили да я разпространим до училищата.
Ето Деси е написала, че си правят брошурите на компютър, може да направим някаква папка и да я изпратим на учителката на детето на Calathea и на всяка друга учителка, която ще има такова дете в класа си и тормози майката със страховете си.
За даренията и допълнителните средства - това е нещо подобно на разработване на фирма, никой няма да ти даде средства, ако ти първо не покажеш, че вече работиш, за какво ги искаш, че ще направиш много допълнителна работа и т.н. Това е много сложна работа, трябва някой с енергия и умения за създаване на екип да го направи,  за това и родителските организации не са много силно, защото са просто от родители.
А има и една ситуация, че в БГ  държавата не помага почти с нищо особено във възрастта до 5 години /която е най-благодатната/, но ако се мобилизираш, изкарваш пари и се лишаваш от доста неща с терапии децата вървят напред. И може би доста родители вървят по тази пътека, таят надежда и нямат време.
Оня ден си мислех, че ако правителството иска да обедини българите, трябва да работи и за децата с увреждания и хронични заболявания, защото това е голяма група от хора, които са полу-забравени.
Та не сме лоши хора, по скоро сме навряни да сме такива.

И друго - снощи хванах края на шоуто на Слави и се подиграваше на хората с ментални проблеми, сигурно тук беше чел, защото се подиграваше и на терапията с делфини. Ето към това също трябва да сме непримирини и да викаме комисията за дискриминация.

Като чета Катина, се затвърждава едно мое усещане, че дори и тези родители, които се чувстват ангажирани и са започнали да правят нещо за децата с аутизъм, трябва да се откажат.

А за балканския синдром е права и то се вижда- родителите или се оправят, както могат или крият проблемите си, пак както могат, по стар български обичай...

И нещата и кампаниите, за които говори Катина, не са се организирали сами, а някои родители, са поели ангажимента и са го свършили...
Средствата, които постъпват по с/ка на Асоциацията, голяма група от родители, заедно взехме решение да се използват изцяло за нуждите на Асоциациацията, по най- целесъобразен начин, а нуждите се големи, прави се и нов дневен център.

За смелостта, само върху клавиатурата, авторката е забравила да спомене, че визира основно себе си.
Смело мога да кажа, че проблемът на детето ми, ми беше дал сили да се боря с всички предразсъдаци и спънки в страната ни, без страх, първо, заради моето дете, естествено, след това, го бях приела като кауза за живота си- за децата в бг, с подобен проблем, които имат нужда от популяризиране на неизвестния проблем на дечицата ни, от закрила и подкрепа.
Виждам, че не е имало смисъл......

А извода се налага от само себе си, може да се помогне само на този, който иска да му бъде помогнато....и търси подкрепа и съдействие от всички и всеки, на всички нива, без страх…

Таня, тъй като вече няколко пъти се споменава това:
Предполагам, че визирате мен, защото Мими май е единственото дете тук, което няма да бъде отложено от първи клас.
И въпреки, че не съм длъжна, все пак ще обясня. Когато записах Мими на детска градина и идея си нямах, че детето ми има проблеми. И започна нормално да я посещава от 8 до 17ч. Едва след 3м. беше диагностицирана. Тогава бях изпаднала в шок и не знаех дори какви са ми правата. Учителките не се оплакваха, нито пък някоя от тях заговори, че трябва да си прибирам детето на обяд (примерно), че трябва да му взема ресурсен учител (даже не бях чувала какво значи това), че не го искат вече и т.н.
След тригодишно посещение в ДГ една от учителките се оплака, че Мими не спи на обяд и това е проблем за тях. Тогава за първи път ми дойде идеята да си я прибирам на обяд. Бях в майчинство, не беше проблем за мен. Отидох при директорката, за да обсъдим ситуацията. Още от вратата ме върна с думите: "Няма такива работи! Детето ще стои по цял ден, учителите ще си намерят решение на проблема. Виж колко много напредна Мими при нас." Дори и тя не ми подхвърли нищо за ресурсен учител примерно.
Въпреки, че сега си позволи така да охарактеризира детето, че в училище се страхуват от нея. Но това вече го разказах. И идея нямам защо тогава точно тя настоя детето да си посещава ДГ от 8 до 17ч.
Сега знам, че съм допуснала грешка, оставяйки я по цял ден там.  Защото ако в следобедните часове си се занимавах аз с нея, може би напредъкът и щеше да е по-голям. За много неща съжалявам, но вече е късно. А ги допуснах не защото съм искала да бъде като другите и от моите комплекси, а защото не съм знаела какво да правя. Нямаше и кой да ме посъветва. А специализирана детска градина в нашият град няма, нито пък отделни групи за деца със СОП. Такива екстри няма тук.

Не отложих Мария от първи клас, поради няколко причини. На първо място заради психологическата оценка на  психоложката ни, че детето няма смисъл да бъде отлагано и е напълно способно да усвои учебния материал. Разбира се, с малко повече усилия. Обсъдихме и това, че детето ще бъде изцяло сред познати дечица и няма да се стресира толкова от новата среда. Така се и оказа - класът на Мими ще бъде от 10 деца, до едно са и познати от детската градина. Познават си я и те. И трето, дори да я отложа, през следващата година напредъкът няма да е кой знае колко голям по отношение на поведението, промяната става бавно, с много усилия. И през следващата година ще ни приемат точно толкова 'радушно', колкото и сега. Т.е. проблемите ще си стоят така или иначе.
Да кажа само, че не ме вълнуват приказките на хората и те са ми най-малкият проблем. Никога не съм приемала себе си на сериозно, винаги съм знаела възможностите на детето си, не се срамувам. Нито пък имам някакви насаждения от комунистическо време.
Това е по въпроса, повече нямам намерение да се обяснявам като ученичка защо съм взела такова или онакова решение.

Кате, недей да лъжеш, мацка! И с мен се виждаш, когато ви се натреса в София.  

Calathea, нямах предвид конкретно теб, даже ако трябва да съм честна най-малко теб, защото в един малък град алтернативите са наистина по-малко и съм сигурна, че ти е в пъти по-тежко. Не знам какво да ти кажа, не съм те визирала конкретно теб.

Имах предвид общо всички - първо историята на Кезая с детската градина, това може да се приеме като лоша интеграция, но сега е някаква пътека по която децата вървят по-лесно напред и се интегрират постепенно в детската градина. Катина беше споделила комплексите си да отложи детето си от първи клас и въобще общо всичко което се пише ни кара да се замисляме и да приемаме по по друг начин нещата.

В крайна сметка си мисля, че в това индивидуално обучение също има ценни моменти, наистина зависи от училището, средата и други неща, но е добре да го има като вариант. И Кезая споделя полезен опит и ще е добре той да е регламентиран като една от възможностите.

Ама наистина много ви е "балкански" манталитета
Какви толкова големи средства искате като за начало? Кампании? Ами ето ви един вариант който ще ви струва НУЛА лева:

един път месечно се събирате в нечия къща. Не на барче, не на публично място където се яде и пие. Една от вас носи бисквитки, другата сокче, третата ще донесе домашно приготвен кекс, домакинята ще предложи кафе и чай. Ето ви го "банкета" за 2-3 часа. Ще седнете, ще извадите един голяяяяям картон, ще налепите снимките на децата и ще напишете 1-2-3-4-5 стъпките след диагнозата.
На друг голям картон - пак със снимки и изрезки от списания - какви са тревожните признаци за аутизъм.
После първия "Плакат" отивате и залепяте на входа на Свети Никола, другия на една от детските консултации.
Ето ви МАСИРАНА осведомителна кампания. До колко родителите ще сте стигнали за тези 2-3 часа? Най малко 100 майки ще минат през детската консултация и най малко още 50 деца през свети Никола преди плаката да се разпадне. Вие междувременно ще сте направили нови и залепили на други места.
Идеи всякакви - от това че със сироп не се проговаря до колко да чакаме детето да проговори....

Мдам...няма да огреете всички. Ама ще огреете една част от хората. Малка част. Но ефективно.

Правете си безплатни обучения на родители - пак в някой дом. Оставете обява пред св. Никола къде родителите да търсят помощ. Никой няма да се натовари толкова веднъж в месеца да му идват на гости хора за 1-2 часа. Освен това може да се редувате, така, че да посрещате хора най-много веднъж в годината.... Или да си остави човек телефона да му званят за информация. Пак красив плакат, занесен в св. Никола в чакалнята.
Казвате излизайки с диагнозата не знаете накъде да тръгнете - ами решете първо това! Намерете начин да информирате новодиагностицираните родители. Как и накъде.
Вие ще помогнете на тяхното дете, те след  това на други родители и така. толкова ли е сложно?

Kezaja , ти пак четеш между редовете нещо, което не е там  .Деси ме разбра - и другите ме разбраха.Защо ти не ме разбра.Може би не ме прочете добре?
Говоря за обединение, говоря за опити за комуникация между всички нас.Тук във форума си пишем, но само тук във форума.Общуването ни е само тук.Идеята, която предложи Деси  е нещото, което и аз се опитвах да измисля и предложа.
Като цитирах двата центъра - не визирах как ще бъдат изхарчени парите - не става въобще дума за пари, а за модела на балкански манталитет - два центъра - два начина и модела на поведение и обучение.Всъщност не ми дреме за тези центрове, нито за пари, но те показват комуникацията между родителите на деца със аутизъм каква е.НИКАКВА.Това се опитвах да кажа - прочети пак.
Говорех за себе си, говорех за моето мнение и моят поглед върху нашето общуване.Ти как мислиш?Изтривалка имам предвид, точно това, което описа Марианка.
Опитваме се да направим нещо - имаме организация, но няма пари и нищо не правим.Ето Деси показа, че можем да направим и без пари.Смятам, че желанието ни е малко.Все искаме другите да направят, другите имат повече възможност - нали са в София, другите могат, нали имат връзки или пари, аз не мога.Колко от нас мислим така.

Не ми отговаряйте - замислете се, защото аз се замислям точно върху това и не се гордея с мислите си 

Докато чакам на другите ще е таквоз положението.Аз какво правя - нищо, едно голямо нищо.Пиша тук в един форум, и какво от туй.С това не се гордея.
Още някой неразбрал нещо има ли? Наистина ми свършва търпението.Еми добре спирам да пиша за да няма конфронтции и да сме си мили всички.И какво от туй - милички сме - цун, цун, какви сте готини и аре чао.Много хубаво - няма що!

Момичета, аз не ви познавам много добре, но съм сигурна че тук пишем, за да помогнем на децата си и на себе си, за това да не се вглеждаме много точно в думите, защото в интернет се губят нюансите на общуването.

Катина, строго съдиш, че всичко е раздвоение. Шанс е да има повече центрове, а не балкански манталитет. Това по повод двата центъра - аз приветствам, че са два, нека и да са повече и всеки да експериментира по начина, по който иска. Пак след време ще има 2 опита. Не е нужно всички да вървим в една посока, прилича ми на онова време. Е, генерално всички трябва да възприемаме децата като такива и да ги уважаваме като човеци и аз мисля, че и двата центъра го правят.

А това, което е написала Деси не е лошо, обаче трудно се задвижва тук. Повечето жени са на работа, или от тичане по терапии и други задачи  си лягат в 12., Кога да ходят да лепят табла?
А това табло може да е в интернет, нещо като описание 5-6 страници с координати от къде да започнат майките, нещо което повтаряме на всяка майка, която ни пита от къде да започна. Майките лека полека ще се научат да търсят още инфо.
Но ще трябва да правим такива родителски сдружения, за да защитаваме правата на децата и да обменяме опит. Като аз съм сигурна, че сега с интернет ще се променят нещата или пък трябва да ги върнем както от преди 20 години. Да не пишем, а да се срещаме очи в очи.

Хайде отеглям се на почивка, дано да ме разберете

Аз те разбрах скъпа.Исках просто да се поактивираме повече.Наистина разчитаме все на другите, на държавата, на някой друг.Мисля, че можем и повече да направим.Поне аз мога и повече 

Таня, който не иска причина винаги ще намери. Който иска - време ще намери. Да не мислиш, че на мен ми е лесно - имам 3 деца, 10 часов работен ден, сина ми ходи и на терапии, най-малкото ми дете също 
Еми 1 час в месеца намирам. 
Било то и за да се разтоваря без децата. Ще пия едно кафе, ще залепя някой друга картичка, ще обменим опит кой къде какво направил, ще поговорим за терапиите, училищата и  след 60 мин. си тръгваме.
Някой ще поеме отговорност да си загуби още 1 час в месеца да занесе картичките за продажба, друг да напечата нещо, трети да залепи някой плакат или занесе брошурки за групите за взаимопомощ в кабинетите на психолога или терапевта на детето.
Дали е времеемко - не е. 1 час от живота си на месец всеки може да отдели.
Само дето като се съберат тука хората не си губят времето да плюят законите и как нямало пари за терапии, как нямаме никакви социални програми и никаква подкрепа от правителството. Мисли се конструктивно как да се направи лесно и бързо промяна. И пътя към получаването на информация се начертава лека полека. Така и интеграцията тук се е родила - не е наложено от Министерството пътеката, нито от телевизията и СМС кампанията...  А от конкретни действия на родителите. След време това минава във фондации и т.н. които се занимават с големи неща.

Знаеш ли - тук като ти напишат епикризата отдолу има номера за групи за социализация на децата и групи за взаимопомощ.

В Бг това какъв проблем е да се направи? Като "изпишат" детето от свети Никола да му дадат листче с телефоните ви и кой ден в месеца се събирате. Всичко ще изиска напечатването на тези листчета на принтер и един разговор с шефа на клиниката с молба да ги раздава след епикризите.


Правете мънички промени. С малко инвестиция на време с голям ефект. Всичко е до желание.
А ако вие не правите нищо за да се променят нещата, защо чакате правителството нещо да направи? Ами не му е работа на правителството да го прави. България е достатъчно социална държава, прави много за децата. Ей - получават се детски, получавате майчинство, когато детето е телк дават парички. не е много - ама нещо се прави. А можеше и да не дава - не ви е длъжна нито на децата все пак.
Ами направете и вие нещо - за да тръгнат хората и те да правят след вас.
Ако тръгнете да обучавате началните учители, ако това се наложи като практика правителството може и да се замисли дали да не започне да отпуска на училищата пари за обучение на учители. А те  ще дойдат после при вас - за да правите по-голяма промяна.
Ама всеки ако си гледа времето и  само своето дете - нищо няма да стане.