Отдавна чета форума и накрая се престраших да се запиша.Видях има много теми за лошите свекърви,ама не намерих такава за лошите снахи,и макар че не се долюбвам кой знае колко със свекървата,май от това недолюбване се превръщам в лошата снаха 
И така колкото мога по накратко с историята,пък вие кажете права ли съм,не съм ли и имали още такива като мен.
Преди да се оженим с мъжът ми живеехме заедно 2 години.През цялото това време аз бях просто ''тапирския софиянец''(техни думи пред мен,те не са от софия),която се опитва да се докопа до парите му
(но той не е милионер) 
и всякакви опити от моя страна за нормални топли отношения бяха спънати.Когато се запознахме те и за минута,не се позаинтересуваха аз що за човек съм,ами единствените въпроси към мен бяха 'Майка ти и баща ти колко пари имат и апартамента ви на каква стойност е оценен'' 
И такааа,решихме да се оженим,съобщихме им,горката женица инфаркт щеше да получи,но преживя го.Но когато им съобщихме ,че съм и бременна с мойто голямо нахалство-''ама млади сте,ами ти ще го задържиш ли това бебе?'' 
..до тук добре,хора всякакви,явно че не може да се разбирам с всички и да искам всички да ме харесват,примирих се с отношението им..мир да има, а и все пак са родители на съпругът ми..нооо от тези ситуации,а и още много,и от бременноста ми, от полуделите ми хормони сигурно,както не обръщах внимание на нищо,и не го взимах присърце,така сега изпитвам ужас за всякакъв техен контакт с бъдещето ми дете,и всячески ги скастрям и при най малката приказка за това.За името на детето няма какво и да разправям твърдо отказах да го кръщавам на тях(за което и не съжелявам),каза свекървата,че щяла да спре да работи и да идва да си гледа внучето-аз казах абсурд..реши се жената ,че ще дойде само за няколко дни да го гледа-аз и казах за по 1 час на ден и да се изпарява.Сега си прави детска стая в нейния апартамент,че детето да си идвало при нея да си имало стая.Гърчове получавам само като си помисля,че тя ще иска да гледа детето от време на време,а знам че не съм права,каквито и да са хората те са му баба и дядо и не мисля,че имам право да им отнемам това.И всеки ден се опитвам да си набия в главата,че не трябва така да реагирам ама.. ..има и още неща за които не бих си дала детето при тях,дори и за малко,но все пак пак си мисля ,че нямам това право
Кажете ми има ли още такива ''лоши'' като мен ?
Предварителмо се извинявам ако съм прозвучала объркано и налудничево
Виж целия пост
И така колкото мога по накратко с историята,пък вие кажете права ли съм,не съм ли и имали още такива като мен.
Преди да се оженим с мъжът ми живеехме заедно 2 години.През цялото това време аз бях просто ''тапирския софиянец''(техни думи пред мен,те не са от софия),която се опитва да се докопа до парите му
(но той не е милионер) и всякакви опити от моя страна за нормални топли отношения бяха спънати.Когато се запознахме те и за минута,не се позаинтересуваха аз що за човек съм,ами единствените въпроси към мен бяха 'Майка ти и баща ти колко пари имат и апартамента ви на каква стойност е оценен'' И такааа,решихме да се оженим,съобщихме им,горката женица инфаркт щеше да получи,но преживя го.Но когато им съобщихме ,че съм и бременна с мойто голямо нахалство-''ама млади сте,ами ти ще го задържиш ли това бебе?'' ..до тук добре,хора всякакви,явно че не може да се разбирам с всички и да искам всички да ме харесват,примирих се с отношението им..мир да има, а и все пак са родители на съпругът ми..нооо от тези ситуации,а и още много,и от бременноста ми, от полуделите ми хормони сигурно,както не обръщах внимание на нищо,и не го взимах присърце,така сега изпитвам ужас за всякакъв техен контакт с бъдещето ми дете,и всячески ги скастрям и при най малката приказка за това.За името на детето няма какво и да разправям твърдо отказах да го кръщавам на тях(за което и не съжелявам),каза свекървата,че щяла да спре да работи и да идва да си гледа внучето-аз казах абсурд..реши се жената ,че ще дойде само за няколко дни да го гледа-аз и казах за по 1 час на ден и да се изпарява.Сега си прави детска стая в нейния апартамент,че детето да си идвало при нея да си имало стая.Гърчове получавам само като си помисля,че тя ще иска да гледа детето от време на време,а знам че не съм права,каквито и да са хората те са му баба и дядо и не мисля,че имам право да им отнемам това.И всеки ден се опитвам да си набия в главата,че не трябва така да реагирам ама.. ..има и още неща за които не бих си дала детето при тях,дори и за малко,но все пак пак си мисля ,че нямам това правоКажете ми има ли още такива ''лоши'' като мен ?
Предварителмо се извинявам ако съм прозвучала объркано и налудничево
след това гледах през нея и не и говорех а тя с цялото си нахалство пита сина си "Тя сърдили ми се за нещо" 
Оттогава не и давах да пипне детето, но като стана на две и аз все сама се мъчех малко по малко започнах да го оставям за 5 мин за половин час и така а това лято за първи път го и оставих да спи там.Сега сме в добри отношения или поне и двете гледаме да не се дразним(не че нямам повод и сега да се карам с нея, но и казвам какво да не прави и тя се прави, че ме разбира 
)
