Здравейте мили дами , моят проблем е следният :
Загубих баща си преди няколко седмици и предполагам доста от вас знаят как се чувствам , но основният ми проблем е майка ми .
Очаквано се чувства изключително зле , на моменти е ок , в други моменти виждаш болката и ужаса в очите й , вече не плаче , но лицето й не е същото . Знам , че е доста рано да си върне усмивката и не знам дали ще я върне някога , но моля дайте съвет как да я разсейвам , с какво да я ангажирам и тн. Знам че всеки намира свой начин да се бори с болката и скръбта , но се смазвам още повече като я виждам така
.
Благодаря за вниманието.
Виж целия пост
Загубих баща си преди няколко седмици и предполагам доста от вас знаят как се чувствам , но основният ми проблем е майка ми .
Очаквано се чувства изключително зле , на моменти е ок , в други моменти виждаш болката и ужаса в очите й , вече не плаче , но лицето й не е същото . Знам , че е доста рано да си върне усмивката и не знам дали ще я върне някога , но моля дайте съвет как да я разсейвам , с какво да я ангажирам и тн. Знам че всеки намира свой начин да се бори с болката и скръбта , но се смазвам още повече като я виждам така
.Благодаря за вниманието.
, но....не ми е същата и ми е мъчно 
Но в случая нищо не може да направиш. Това са неща, върху които нямаме контрол. На майка ти й трябва време да осъзнае случилото се и да се научи да живее без половинката си. Мога само да си представя какво е да загубиш човека, с който е минал целия ти живот, който е споделял всеки твой миг, щастие, тъга, проблеми. Все едно ти изтръгват сърцето, но оставаш жив. 