маймунската тема

  • 134 875
  • 974
# 450
При омотана пъпна връв именно насилственото изкарване на бебето с натиск и насилствени напъни е най-опасно. Излизането на бебето иначе ще отнеме повече време, но бебето ще се намести точно както му трябва, за да няма проблеми въпреки увитата пъпна връв.

С или без увита пъпна връв, всяка намеса в естествения ход на нещата си оказва влияние. Нито бебето успява да се намести, нито майката е подготвена... Ама пусто какво да се прави като докторите все бързат... на кой му свършва смяната, кой бърза за частния си кабинет...
Виж целия пост
# 451
Запис.
Виж целия пост
# 452
Аз родих в Канада. Раждането започна нормално. Изтекоха ми водите и отидох в болницата. Казаха ли, че по процедура трябва да ме сложат на системи, за да предизвикат контракции. Съгласих се. Нито клизма са ми правили, нито са ме бръснали. Това, според мен, са отживелици. Съвсим скоро започнаха ужасни болки. Просто със системата няма плавно започване на контракциите, а направо силни болки, които с всяка изминала минута се увеличават. След 3 часа такива болки и само 2 см разкритие поисках епидурална. След нея някак си контракциите станаха по-равномерни, но ме предупредха, че раждането може да се проточи, заради упойката. Така или иначе вече бях решила, заради нетърпимата болка. Последва един период на почивка, когато усещах контракциите, но не и болката. Така изминаха 12 часа откакто ми бяха изтекри водите. Разкритие - едва 8 см. В един момент ми казаха, че тоновете на бебето не са добри и трябва да започна да напъвам. Започнах да напъвам при 8 см разкритие. На всяка контракция, която се задаваше напъвах с крака във въдуха. Тук сам си държиш краката с ръце. В най-добрия случай мъжа ти може да помага. Няма магарета. Ражда се на леглото, като дупето ти е в самия край, а под него има нещо като помощна масичка с инструменти. Напъвах неистово 3 часа, не си усещах краката, имах огромен (или поне така го чувствах) хемороид, всичко ме болеше. Спряха ми и упойката, уж за да напъвам по-ефективно. Уви, бебето не помръдваше. Сестрата ми каза, че напъвам чудесно, но освен малко косичка друго от бебето така  и не се показа. Никой дори не е помислял да ми скача по корема, нито да използва форцепс или вакуум. На 18-тия час след като ми бяха изтекли водите доктора предложи секцио. Нямах сили дори да мисля. Казах - направете каквото е необходимо, само бебето да е живо и здраво. И така, след неуспешен опит за вагинално раждане, на бял свят беше извадено моето бебче. Още, докато ме шиеха сложиха бебето върху мен. Бях като омагьосана. Мъжа ми също присъстваше на секциото. Той плачеше от облекчение, че нещата са свършили добре за мен и бебето. Беше се уплашил здравата, горкия. След като го подържах малко ми го взеха, за да го претеглят и забършат. Не са го къпали. Завиха го в една пеленка и го сложиха в краката ми. Така ни закараха до отделението, където престояхме в следващите 4 дни. Започнах да кърмя веднага щом бебето се събиуди. През цялото време то спеше в стаята при мен. Мъжа ми също живя с мен в болницата. Мен ме изправиха 12 часа след секциото. Бебето го окъпахме на следващия ден след раждането. В същност тук къпане е силно казано, защото, докато не падне пъпчето, бебето го мият на части. Първо главата, после тялото с една малка хавлийка и накрая дупето. Като цяло това не беше представата ми за моето първо раждане. Съжалявах, че не можах да родя нормално. С времето това отмина, но за съжаление ако имам второ дете и то ще трябва да се роди по същия начин. Малко са лекарите, които рискуват нормално раждане след секцио. Е, поне съм благодарна, че всичко приключи добре.
Виж целия пост
# 453
Хм, в Канада?! На системи?! Бре, и там дори трябвало да се внимава с докторите. И моите води изтекоха, а не си спомням въобще имах ли разкритие. Но не спрях да се разхождам, въпреки малката стая (добре, че бях сама) и за 6 часа (за учудване на акушерката) започна раждането. Само като си помисля, че ако и на мен ми бяха казали, че процедурата е такава и аз щях да се съглася, защото така съм научена. Но не и сега Naughty.
Рони, важното е, че всичко е зад гърба ви. Много щастие и здраве за в бъдеще!  bouquet
Виж целия пост
# 454
Това за капилярчетата в очите за пръв път го чувам. Но и други новоредени освен моето не съм виждала, а то нямаше и 1 такова чудо! Не е бил насилван.

Мег!, не знам кое е причина за появата на тези капиляри, но малкия например имаше големи кръвоизливи и в двете очи, а не е бил насилван по никакъв начин.
Виж целия пост
# 455
но за съжаление ако имам второ дете и то ще трябва да се роди по същия начин. Малко са лекарите, които рискуват нормално раждане след секцио.
Напротив. Simple Smile Можеш да си родиш нормално. В Канада се среща повече подкрепа в това отношение отколкото в България. Първото ми раждане беше секцио в БГ. Вторият също, но след като се опитах по естествен път след като 10 дена преносих. Не съжалявам за нищо. Така е трябвало да се случи, за да разбера и науча много неща. Епидурал и окситоцин вкл. и секциото аз си ги избрах. Никой не ми е казвал, че трябва. Изборите си бяха мои, грешките също. Simple Smile За следващия път ще знам. От сега се информирам. Не съм се отказала третото ми раждане да е нормално, естествено. А защо не и у нас.  Wink
Виж целия пост
# 456
Рони, радвам се, че всичко е приключило добре и за двама ви! Но много ме учуди, че след секцио, задължително се ражда пак секцио  newsm78 Тук имам 3 колежки, които първия път са родили секцио (незнам по какви причини, но не е по желание), а вторите си дечица ги родиха нормално.
Виж целия пост
# 457
Това за второ секцио ми го каза гинеколога, който следеше първата ми бременност. Не съм търсила второ мнение. По принцип ми се ще да родя второто си дете възможно най-скоро, така че не знам как ще стои тогава въпроса с избора - секцио или вагинално, ако имам такъв.

Вери аз също знаех за окситоцина, но в болницата ме увериха, че трябва да го направя. В смисъл аз не съм медицинско лице, освен това има какви ли не случаи, не съм спорила с тях и не съм се инатила. Ако раждането ми беше започнало с контракции щях да имам друг поглед върху нещата, но аз отидох да раждам с тъмно зелени води, което беше признак за фетално страдание и уж със системата всичко трябваше да се случи възможно най-бързо. Ох, не знам, всеки път се ядосвам като мисля за това.
Виж целия пост
# 458
Oкситоцинът/питоцинът много често е виновник за последващото секцио. При мен и двата пъти.
Виж целия пост
# 459
Макар да е любимата ми тема, не съм се записала, затова го правя и се извинявам за спама  Blush
Виж целия пост
# 460
Рони, когато изтекат водите и няма никакви контракции, обикновено тогава слагат окситоцин, за да ги предизвикат.
До 12 часа би трябвало да се предизвика раждане, защото има опасност от инфекции и на двамата. (щом са излязли отнякъде водите, могат за влязат бактерии)
При мен се получи подобен на вашия случай с тази разлика, че при мен нямаше епидурална, а ми направиха спешно секцио чак след 28 часа...
И нямах почти никакво разкритие - 2 см. И не ми разрешаваха да пия вода през цялото това време.
На никой не пожелавам това, което изживях. Само благодаря на Господ, че сме живи и здрави!
В крайна сметка ни държаха 7 дена в МД, защото имахме индикации за инфекция...
Знам, че не е по темата, но нали си споделяме...
Виж целия пост
# 461
Здравейте,
бързам да споделя какво научих вчера в АГ болница. Детската сестра, с която говорих каза, че ако желая трябва в напр.9-я месец да уведомя лекаря си, а той - всички останали, какво точно желая при раждането - бебето да не се къпе на течаща вода поне първите 24 часа (забърсвало с физиологичен разтвор - предполагам, че е така и в другите страни), да се сложи на гърдите веднага, изрично да не му се дава нито вода, нито АМ без знанието на майката и най-накрая да си стоят заедно през цялото време.
За самото раждане вярвам ако говоря предварително с акушерките пак може да намерим решение. Каза: "Ние само помагаме при раждането, но това е твоето бебе, ти раждаш и ти решаваш какво искаш". (Абе аз като раждах там, не беше чак тъй, ама наистина по-добре от други болници).
С две думи, дами, ако имате специални желания при самото раждане и за детето после, може би трябва да кажете за тях не само на гинеколога си (защото както напр.в моя случай файда нямаше), но и да говорите с персонала на болницата, където  мислите да раждате.
Извинявам се за дългия пост. Надявам се да съм помогнала на някой.  bouquet
Виж целия пост
# 462
Снаха ми роди в края на миналия месец тук,във Велико Търново и се убедих,че в този родилен дом нищо не се е променило и нищо никога няма да се промени!Не може да крещиш и да заплашваш една родилка,не може да се караш на младо семейство,че,видите ли,влязло през грешен вход в родилния дом!Какво значение има откъде влизат ooooh!!Просто бях бясна!
През нощта изтекли водите,бъдещите родители станали,снаха ми си взела душ и поели към родилното(ама объркали входа #Cussing out).Включили я на системи,постепенно й се увеличавало разкритието,но към 10.30 сутринта докторът влязъл при нея с думите:"Хайде бе,докога ще те чакам #Crazy!"Преместили я в родилна зала,много обиди и заплахи-"ще ти ударя два шамара",култовото "не се превземай" и т.н.Така я натиснал в горната част на корема,този изрод,че тя изгубила съзнание от болка!Бебето се родило с форцепс,майката има ужасни разкъсвания!Шили са я с пълна упойка!Поправете ме,ако греша,но мисля,че ако бяха оставили раждането да следва нормалния си ход,нямаше да има такива поражения!Аз родих преди 7 години в същото родилно със секцио по медицински причини(висок диоптър късогледство),то не бяха намеци и чудо.
Наистина,като маймуни,но от другата гледна точка,раждаме тук,във Велико Търново!Искам да му благодаря,на доктор Хаджирадев,че се държи тооолкова "професионално и достойно" с нас #2gunfire!
По повод капилярчетата в очичките на бебчо-моето дете не е имало,но сега снаха ми и нейното бебенце имаха!Не знам на какво се дължи,мисля,че от напъните при родилката,а бебето-и то ли напъва newsm78...
Виж целия пост
# 463
Аз вече писах, че на знам на какво се дължат пукнатите капиляри в очите на бебета. В естественото раждане нито майката напъва, нито бебето - поне не волево или дирижирано. Просто матката върши цялата работа и бебето. Да, усещането е като напън, ама не ти да се пънеш, а просто отвътре идва. В този смисъл и при тези напъни няма как да ими спукани капиляри при майката, нямя напрежение в други части на тялото, най-малко пък в очите. А, че бебето се опитва да излезе, опитва се, върти се, намества се, знае точно кога и как да го направи. Възможно е обаче да са в следствие на твърде слини контракции заради окситоцина в системата. Тогава нитискът върху бебето е по-голям.
Разкъсванията с използването на форцепс са чиста проба некадърство! Да отидат малко да се обучат как да не разкъсват майката и още повече как изобщо да не стигат до форцепса! Мъжка му работа  #Cussing out
Виж целия пост
# 464
Рони, когато изтекат водите и няма никакви контракции, обикновено тогава слагат окситоцин, за да ги предизвикат.
До 12 часа би трябвало да се предизвика раждане, защото има опасност от инфекции и на двамата. (щом са излязли отнякъде водите, могат за влязат бактерии)
При мен се получи подобен на вашия случай с тази разлика, че при мен нямаше епидурална, а ми направиха спешно секцио чак след 28 часа...
И нямах почти никакво разкритие - 2 см. И не ми разрешаваха да пия вода през цялото това време.
На никой не пожелавам това, което изживях. Само благодаря на Господ, че сме живи и здрави!
В крайна сметка ни държаха 7 дена в МД, защото имахме индикации за инфекция...
Знам, че не е по темата, но нали си споделяме...

Всъщност проблемът с изтеклите води го създават лекарите и акушерките с вагиналните прегледи. Когато изтекат водите няма никакъв проблем да се изчака нормално започване на контракциите, просто трябва да се спазват 100% едно правило - нищо не трябва да влиза във влагалището (никакви вани и промивки), дори и лекарска ръка с ръкавица, защото така се вкарват бактериите, които са от външната страна на гениталиите. При изтекли води 84% от родилките получават контракции в следващите 24 часа, а 96% до 72 часа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия