10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3

Моят свекър развиваше теории по повод на това, че негов приятел купил на дъщеря си апартамент. Та свекъра твърдеше, че на децата не трябва да им се помага, защото щели да станат готованковци. Не виждам как един 30г. човек може тепърва да стане готованко само от факта, че баща му му е купил един апартамент, ама той си развиваше теорията. Не знам дали си вярваше или го каза като оправдание на това, че за целия му живот нищо не е направил за мъжа ми /не само във финансово, но и в емоционално отношение/.

 
Педиатърът категорично ми беше забранил всякакви ягоди, малини, праскови, кайсии и каквото и да е друго мъхесто, докато дете не направи поне 2. Та май наистина друг "направи бисерчето".

Може би имате наследствена обремененост към алергии, друго обяснение нямам 

Аз имам, и то е елементарно-педиатрите се презастраховат. Предупредили са майката, че тези плодове са алергени, и ако детето направи алергия, не може после родителя да каже "Педиатъра е виновен, защото не ми каза!"

Моята С. искаше да давам на бебе на 40 дни , със зверски колики , сок от моркови и ябълки.Били полезни , био и т.н Отрязах я веднага ,после си мълчеше.Само веднъж бе потресена ,че не давам на детето кисели и нишестета.  Ама как е оцеляло това дете? Показах и таблица с кг , височина и възраст , попитах я детето влиза в графата с нормалните мерки за възрастта си?Не дочаках отговор.

Първо не съм на Пенчо щерката, а на Пене правнучката... И съм от знамкъде си, все пак не съм намерена на улицата! Нито децата ми, че да не съм си слушала педиатъра.  Освен това на децата ми възрастовата разлика е достатъчно голяма, че да знам старата схема на педиатрите, която няма нищо общо с новата... Но темата не е за това и моля да се спазва добрия тон!

Не е виновна женицата, тази схема за захранване ми я дадоха в детската консултация преди 15години  Колко дуднах и мрънках, че няма да давам и педиатърката и свекървата ми изнамериха официално издание на българския педиатричен съюз! Потресена бях! И преди 12 години беше същата схемата, ама мамата вече беше по-инат и си смених схемата според детето. Сега вече българския педиатричен съюз се съобразява с насоките на СЗО и захранването е след 6тия месец, както съм си гледала третото дете) по позната ви и на вас схема 

айде да оставим захранването и компотите и да се върнем на свекитата. става ли?

покрай яденето изтръсках от праха един спомен.

"като се готви е важно да е малко. по-добре да не стигне, отколкото да остава.
па ние можем и мъничко да ядем.
важното е за мъжете да има, че те работят."

после сипваше пълни чинии на "мъжете", а на нас скромно сипваше по една лъжичка.
и само кошчето знаеше колко от месото е изяла още докато го е готвила - кокалите не могат да се изпарят.

и редовното охкане, когато правих салатата "вие у вас да нямате сонда за олио?"

Много ми е странно каква е била тази схема преди 15 години? Моето дете е на 14 и педиатърката ни ни е давала насоки, каквито се дават и сега. Не съм захранвала рано, кърмих и не давах вода, избягвах алергенни храни, макар че нямаме никаква обремененост. Не съм мазала с мас и не съм осолявала. Между другото ако отидете в теми от 2002-3 година ще видите съшите спорове, та не е до "школа".

Говоря за 1999-2000. И аз не съм мазала и осолявала. 2003 ми дадоха същите насоки ама...
да не би моята бивша свекърва да ти се е паднала  Същите изказвания имаше докато бях бременна и кърмех "ма то това месо в магазина се купува! Еййй, много съм ти сипала, премести малко в неговата чиния (на синчето)!"

като знам кога беше, на теб трябва да се е паднала моята  

цъ! любимият не е в водил друга при мама, след мен   пък и сестра няма, та не знам. размножила се е чрез пъпкуване явно ...  

там отдолу,

Това със яденето е уау! И манджата дето ще изяде снахата ли им се свиди на животните?  

Моята си има кусури, но за яденето никога. Препълва чиниите на всички, мотото е обратното "за да стигне, трябва да остане".

ооооо, още нещо се сетих - Раждам аз "първородния" четири седмици преди термин. Наричам го с име за което сме се споразумели с таткото, а свекървата обидена та обидена, че не е на нея! Не идва на изписването, раздава го обидена. Прибираме се вкъщи стаята студенааааа (външна температура -12 градуса), креватчето на бебето неоправено, ама нищо аз съм си изпрала и изгладила всичко... Та, посреща ни вкъщи, аз усмихната се правя, че не съм забелязала ледения й вид (свекъра щастливо пърха покрай мен) и следва изказването: "Ауууу, много е дребно това дете! Само да не си се оплакала от раждане, то колкото коте!", стигам аз до преобличане и следва "Леле, много грозничко бе! Ма на кого такова черно грозно?!?" (аз съм доста светла синеока, таткото-сина й е мургав та мургав). Е, да не си кривим душата бебето беше кльощавичко (все пак не е шишкавяло 1 месец в корема) и мургаво като с няколко слънчеви бани, но пък беше като нарисуван. Като родих втория (3,5 години по късно и пак по-ранко с 3 седмици) и му разбра името, заяви "Ох, то детето не е виновно, ама много грозни ги раждаш!" а само той още е мургавичък като баща си и (вече) любимец на девойките
4,5 години по-късно същата свекърва с друга снаха и трето внуче се среща с моя приятелка в квартала и казва: "Да ти покажа МОЯ внук! Казва се.... (кръстено на нея)! Одрал е кожата на баща си! Копие му е!". А то детето едно такова хубаво русо синеоко момченце (сега вече рус зелноок красавец) та да се замислиш кой ли е бащата 

Сега се сетих за едно изказване на моята свеки, лека й пръст. Тя беше добра женица и се разбирахме. За сватбата ме пита какво искам за подарък. Аз й казах, че няма нужа (все пак беше с ниска пенсия). Ако много дължи може да ни вземе одеяла ама да не са някакви скъпи. Счетох, че няма нужда да уточнявам да са олекотени и че се подразбира. Какво беше очудването ми като получих едни тежки родопски одеала. Гледам ги и си разсъждавамна глас "Леле, ами аз как ще ге пера тези тежки одеала?". А тя ви вика: "Айрийн, тези одеала не се перат, а се слагат в плик."  То верно, че свекървата ме смяташе за селско момиче и че не съм виждала чаршаф, а тя голямата гражданка, ама все пак и ние на село от време на време си перем одеалата дори и да ги слагаме в плик.  

щерката трябваше да се роди на 13 юли.
седмица преди датата аз отивам на консултация и доктора е категоричен - ще се чака. но заради предишни ядове, ще се чака в болницата.
чакам аз - седмица, две, три... по онова време видеозоните бяха екзотика. само със слушане на тонове минавах. но наблюдаващият е твърд като гранит - чакаме. пък и е завеждащ отделение, никой нищо не смее да каже.

пристига свекито, да е жива и здрава, да и тегят теглото, и право към доктора. "айде бе докторе, че ми се изчака чакалото. на хората снахите по две внучета им родиха, а ти моето не щеш да го вадиш."

ама, хич не и пука, че и без нейното натякване съм притеснена, че цял месец "преносвам", по документи де, иначе се оказа прав човека.