Моя свекър...
Нито го каня, нито го пъдя, ако има желание да идва в Пловдив, но...
Като дойде не може да седи в къщи, че му е скучно, а и домашните ни любимци /2 котки и куче/го дразнят безбожно много - не приема животни в къщи. Като излезе се изморява, че е възрастен човек с проблеми с кръвно и т.н. Миналата година по Великден. Аз съм бременна в 7-ми месец и свекърите ни гостуват, също ни гостуват и майка ми и брат ми. Сега дали ще смогна да разкажа цялата одисея...
Никога не можем да се разберем дали ще носят свекитата нещо или не, като идват на гости. Т винаги носят нещо, аз не държа на това, но пък е добре да знам. Казах на мъжа ми да се разбере с тях да не носят или поне да ги пита, ако са решили нещо. Пак нищо не става. Купих 1 цял заек за пълнене + 1р5 кг. агнешки котлети. Идват свекитата от Варна и мъкнат 2 кг. агнешки бут, който е полузамразен, защото е бил купен по-рано. Казвам ОК нашите неща са охладени, а и агнешкото ни е мариновано нека сготвим него, а замразеното да запазим. Аууу като се нацупи свекъра. Легнаха си към 22 часа. Мъжа ми вика "Трябва да сготвим агнешкия бут, че баща ми се обиди." Казах "Добре. Дай да го видим!". То огромно нещо и както ви казах в дълбочина коан замръзнало. Че се хванахме с мъжа ми цепихме го - докъдето може, подправяхме го, фолирахме го, ама как да го сложим в огромната ни фурна 30 х 30 х 40 см. Натъпкахме го някак фолиран. В 1 часа свършихме това през нощта и го включихме на 110 градуса. В 6 часа ставам аз стресната. Отварям съкровището, а то тъкмо се размразило, но не е чуло да се готви. Увеличих му температурата. През деня правих и пълнен заек и дробсърма и т.н. Дойдоха и майка ми и брат ми. Добре ми се получи агнешкия бут, макар и със зор. Свекъра остана доволен, но не може да стои в къщи. Тръгваме цялата орда на разходка. Начело аз напъчила корем. Къде да ходим до Кауфланд да си вземем сладолед. На свекъра му стана лошо. Хайде да си ходим. Излезе отвън магазина. Със свеки ще хващат такси да си ходят и по едно време свеки с багажа в таксито, а свекъра пак остана с нас. Рязко се подобри, като чу, че в Лидл земелчетата с 2 ст. по-евтини. Отидоха в Лидл уж само за земелчета. Ние чакаме отпред. 30 мин. чакаме, а брат ми започна да беснее, защото иска да си тръгва към София. Аз се опитвам да се правя, че не ми пука. Балансьор да го играя. Брат ми после, казал "ако не беше, заради сестра ми щях да му дам 20 ст. за земелчета на дядката и да го подкарам набързо да си ходи със скандал." Прибрахме се. Брат ми и майка ми си тръгнаха. По едно време гледам едната ми котка, която е супер миролюбива изскача от едната стая, наежена, като за бой, а мъжа ми "Той татко май го е ритнал малко." Погледнах го на кръв - мъжа ми и пак замълчах. И т.н. Всеки път за 2 дни ми изпива нервичките и все с едни истории. Да се смееш ли да плачиш ли?
Живеем на квартира, която аз съм намерила и до не отдавна плащах аз. Мъжа ми дойде да живее при мен. Никога свекърите не са ми помагали финансово или по друг начин, не желая това и го мисля за пълна безсмислица. Ние сме големи хора, които могат да се грижат за себе си. Искам да се грижа сама за себе си и за да мога да решавам - да имам ли домашни любимци или не, какво да готвя в собствения си дом, кога и от къде да пазарувам и т.н.
Имам и други истории с него, но ще пиша друг път.

Направо Лазаре, стани е била работата
Спори, ако си нямаш работа!

а като не я отразих в ученето нави БНД да ги учи. И той умника един ден ги повлече за една ръка по коридора двете (едва имаха опора на краката на годинка да са били). И тримата се стреснаха сериозно, като паднаха малките и той се отказа. Нашите ненаучени бебета проходиха като им дойде музата на 1 г. 4 м.