не се отпускай. после двете ще се обединят срещу теб 
При така стеклите се обстоятелства - вероятно, но пък на мен не ми дреме. Толкова години оцелях знаейки, че никога няма да стана любима снаха, пък и честно казано не съм се престаравала за което
Пешеходке, бегом в темата за свекървите да се "похвалиш"
Че какво да се хваля, то е тъжно според мен.
Да, де! Горния пост написах по повод на един евъргрийн, който исках да споделя, но се отплеснах и забравих! Всичко гореописано е в предисторията на крилатата фраза. Въпросният девер е любимото момче на мама и винаги е бил поставян на пиедестал, та прибираме се една вечер от работа и минаваме през тях - не помня вече защо. Деверът седнал да вечеря с една чиния пържоли. Мъжът ми се пресяга и си отрязва едно парче от чинията му. След две минути свекървата ме дърпа за ръкава, връчва ми една чинийка с две кюфтета и казва: "Дай това на мъжът си, да не яде от пържолите на брат си!"
