И да се похвалим, че днес купихме ботушки от Дайхман. Е, не са ми много по вкуса, но бяха единствените, които ни ставаха и като номер и като модел.
Отиват ни и на цвета на якето.
Пък и Стела очевидно си ги хареса самичка също, защото не искаше да мери други.
A цената им е добра - 20 лв.; аз лично харесах едни други, от 80 лв., но тях оставих за по-нататък... 
Ето и един фотос, да ви ги представим:
А за място за среща, аз също съм си мислила често напоследък, че в Търговище просто няма такова място - където да можеш да седнеш да пийнеш, или хапнеш, да не се пуши, децата да се забавляват на воля, а пък за аниматори да не говорим!
Явно никой не е бил достатъчно "луд", за да инвестира в забавлението на децата.
Което е супер жалко, ако имаше, през зимата сигурно всеки ден щяхме да сме там.
. Студеното време ме побърква направо
. Извини ме за глупавия въпрос
да видя за Дайхман . Та въпросът ми е от къде ги взехте и лесно ли се обуват? В смисъл стъпалото може ли безпроблемно да влезе , широко ли е ботушчето
. Дано си ме разбрала
.
. Ще видим като я изведа 

С батко си повече ми пречиха, отколкото помагаха за украсата, защото се ровиха в гирляндите, търкаляха топките, преровиха и рахвърляха всичко, но като прибрахме и изчистихме пораженията се получи добре. Тази година не сме купували никакви украси, но за Мимка всички са нови. Вечерта се загледа и й хареса, каза, че било Джи-джи, за нея това значи нещо хубаво. Ходи от едно на друго и вика "Хи". Ще украсяваме още, но полека-полека. Не успявам всичко наведнъж.Все пак настроението вече го има и у дома, печката гори, всички сме си в къщи и е супер! 


Такъв хубав град, ама хората са голяма мешаница и от толкова много индивидуализъм и нетолерантност нищо не можем да съградим както трябва и докрай! Ама да не се впускам сега в сутрешно фолософстване!
Освен в някой пенсионерски клуб да се съберем, ще ни се зарадват
. Тук само прехвърчаха малко снежинки и Криси е супер разочарована 
Хайде, малко дрън, дрън, че много скучно стана!
На всичкото отгоре, от една седмица будуваме по 2-3 часа нощем, подкарали са я 3 зъба и не може да спи. Сменяме се с баща й кой да играе с нея. Вече ходя като таласъм 
.Надявам се до нова година да ни я доставят.Още не мога да повярвам на късмета ни.Но така е в живота,едно печелиш,друго губиш 


